Home » Авторски страници

Недосегаем „елит“ ли е родната политическа номенклатура и кого пазят медиите?

2012.04.16 Един коментар
Spread the love

Декларация на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ в подкрепа на журналиста и член на Обществения й съвет – Атанас Чобанов, за независима журналистика и разкриване на престъпните икономически и политически интереси

Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“, носител на Международна награда за защита на човешките права „Златен гълъб“, подкрепя оповестената тъжба на журналиста Атанас Чобанов срещу изданията „Стандарт“ и „Шоу“, където се появиха клеветнически текстове, целящи да опетнят доброто му име. Настояваме прокуратурата и следствието да предприемат активни действия по извършено от „Стандарт Нюз“ ООД и „Интермедиа“ – издатели на вестниците „Стандарт“ и „Шоу“, и от Петко Арнаудов, престъпление спрямо личността, съгласно чл. чл. 147 и 148 от НК – непозволено увреждане на репутацията на Атанас Чобанов чрез разгласяване на позорни и клеветнически обстоятелства и приписване на престъпления. Настояваме и Комисията по журналистическа етика в печата да се самосезира и произнесе по тези публикации.

Особено обезпокоително в случая е, че за пореден път страниците на българските медии се използват за саморазправа с хора, които информират обществеността за противозаконни и неморални действия на представители на висшите кръгове на политическата и икономическа власт в България. В случая целта на клеветническите публикации е да компрометират Атанас Чобанов заради публикуването на български език на изтеклите в WikiLeaks сведения за българската политическа номенклатура, т.нар. „роден елит“ във в. „Стандарт“, както и за смелите му разкрития в сайтовете Биволъ и BalcanLeaks. В този смисъл поръчковите клевети не само злепоставят личността Чобанов, но представляват груб опит за сплашването на независимите журналисти с цел спиране по-нататъшното честно информиране на обществеността по ключови за демокрацията въпроси.

Въпросните публикации в „Стандарт“ и „Шоу“ са поредна проява на пълната зависимост на голяма част от българските медии от икономически и политически интереси, които са сраснали дълбоко с тъканта на държавната власт, правосъдието и престъпността в България. Подобно на злокачествен тумор, тази симбиоза систематично отслабва основните демократични функции на обществото, обезсмисля демократичните процеси и институции, подменя изконните механизми на гражданско участие и контрол над управлението, и умъртвява независимата разследваща журналистика. Примерите за слугинско поведение на медиите към тези интереси, се превръщат в ежедневна реалност. Сред тях са свалянията от ефир на неудобни журналисти и предавания от национални медии, насаждането на самоцензурата и вмешателството в редакционното съдържание в полза на политическата номенклатура, на сенчести инвеститори и компании, които застрашават обществените и колективни интереси, здравето и природната среда на гражданите, и заедно с това се налага цензура и систематично компрометиране спрямо личности и граждански организации, дръзнали да информират обществото за тези практики.

Силно обезпокоени сме, че в следствие от поведението на медиите, за обществото става все по-трудно да отличи един от друг икономическите, политически и престъпни кръгове в държавата. Представителите на тези кръгове придобиват все-повече ресурси и власт за контрол над общественото мнение и чрез придобиването на собственост над медиите.

Неслучайно тъкмо в защита на този самопровъзгласен „елит“ са и клеветническите публикации в „Стандарт“ и „Шоу“ срещу Атанас Чобанов. Ето защо членовете на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ смятат, че действията на издателите и авторите на въпросните публикации противоречат на Конституцията на Република България и настояват за установяването и преследването им с пълната сила на закона.


Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

One Comment »

  • Иво Инджев said:

    Да осъдиш присмехулник
    ivo.bg

    Благородно „завидях“ на колегата Атанас Чобанов за енергията и последователността да защити името си по съдебен път – можете да прочетете по-нататък публикацията по темата в e-vestnik.

    Много пъти съм бил на ръба да го направя и винаги съм се отказвал заради недостиг на „капацитет“: време, нерви, средства…Така с годините върху главата ми са се изсипвали тонове лъжи, клевети, обиди, които отгоре на всичко не само се напластяват, наторявайки бурените в биографията ми, но и „заживяват свой“ живот чрез взаимно цитиране на желаещите да добавят нещо в клоаката.

    Един единствен път се реших да се обърна към съда, върховния, през юни 1993 г. За рекордно кратък срок осъдих самото правителство на България за нарушаване на конституцията, в която пише черно на бяло, че не кабинетът, а парламентът е този, който назначава и уволнява директора на БТА. В нарушение на основния закон на страната премиерът Любен Беров беше издал указ, гласуван на заседание на Министерския съвет, за моето освобождаване от този пост. В резултат на решението на съда депутати сезираха Конституционния съд и той също бламира незаконния акт на Беров и кукловодите му. Въздържа се само съдията Арабаджиев. Този бивш депутат от БСП ( в чието досие на конституционен съдия фигурира узаконяването на ДПС) е същият символ на червената боя в нашата съдебна система , който миналата седмица беше одобрен от кабинета Борисов за съдия европейски съд. Няма явно по подходящ да ни представя в Европа!

    Защо припомням тази история? Защото тя е доказателство за яркото безсилие на отделната личност да се бори сама срещу (почти) всички. За прогонването ми от БТА бяха впрегнати всякакви сили – включително ми изпратиха шефа на Първо районно на полицията да ме сплашва с „извеждане“ от БТА. Показах му обаче конституцията. Човекът схвана, взе си секретарката, която трябваше да протоколира разпита в кабинета ми и напусна изумен, че са го пратили да нарушава основния закон на държавата. Медиите обаче „не схванаха“. И до ден днешен продължават да разпространяват лъжата, че съм се бил „барикадирал“ в кабинета си, а за факта, че осъдих на най-висока инстанция правителството за нарушаване на конституцията ( не ми е известен друг подобен случай в нашата история), това си го знам само аз и желаещите да вникнат в тази „.тънкост“. За масова консумация си остава „истината“, разпространявана от средствата за масова дезинформация.

    Това безсилие да се защитя пред публиката, дори и да съм получил защита от съда, ме е отказало (засега) да се занимавам със съдебни дела за клевета. Ето защо казвам, че „благородно завиждам“ на Атанас Чобанов, че намира сили да се бори правилата на стандартната процедура, предвидена за целта в цивилизования свят, която нищо няма да му донесе в нашата джунгла, освен удовлетворението , че не си е замълчал. Както ми се наложи да си замълча преди две седмици, когато от екрана на официозната ТВ 7 се изля рекордно (дори и за препатилата ми в това отношение глава) количество помия без право на отговор: в рамките на една „малка проповед“, за радост на дългогодишните ми преследвачи и от (крайно) дясното, и от лявото пространство, водещата Кулезич ме обвини например в „ секси отношения“ с премиера Борисов. И защо? Ами защото ми се е обадил по телефона да ми съобщи лично и изпреварващо спрямо медиите, че е взел решение да спре проекта АЕЦ „Белене“, за което го призовавам в статиите си от години. Злостната й тирада беше придружена от епитети и обиди, каквито обикновено получавам от анонимни агресори в интернет, но този път имам насреща си лице, вбесено от факта, че споменах парите, които получава за службата си в официозната телевизия. Ама не били точно толкова – опита се да ми каже Кулезич, но всъщност не уточни сумата, която съм сгрешил, а премина веднага към единствената своя „защита“: нападението по тема за досието ми. В резултат на което й затворих телефона с препоръката да си гледа работата. Тя обаче разказва на ляво и на дясно, че съм я бил напсувал на майка – нещо, което през живота си не съм казвал никому…

    Омаскаряването, с което Атанас Чобанов е решил да се бори, не почива непременно върху абсолютни лъжи, а ги гради върху някаква достоверно звучаща база. Отново ще дам примери. Поне веднъж ще изброя част от тях, понеже безброй пъти съм бил призоваван да го направя. На базата на данните или слуховете за нечистото ми минало, което сам съм оповестил не да се оправдавам, а за да лиша от козове лъжците и манипулаторите, съм чул и прочел за себе си следните (само няколко) „правдоподобно“ звучащи лъжи:

    Офицер, поне полковник от ДС. Един известен бивш политически затворник най-сериозно глаголеше, че това си личало по изправената ми походка, типична за кадровия офицер. А във в. „168 часа“ публикуваха дори цяла статия с мои психопортрет на една вестникарска страница, в която от бледото ми лице, потните ми ръце и т.н. бяха стигнали до същия „научно обоснован“ извод.

    Шпионин на много господари:

    На британската МИ 6 (бяха пуснали дори слух, че съм си интимно близък с британския посланик Ричард Томас, който ме беше защитил пред президента Желев с искане да не бъда уволняван от БТА).
    На МОСАД. Това го пуснаха в обръщение натиканите в ъгъла от мен кадрови шпиони от БТА, чиято мрежа в чужбина закрих с един подпис в началото на 1991 г., лишавайки тайните комунистически служби от цели 26 техни бюра в чужбина – нещо, с което и днес ГЕРБ уж много се бори, но все не може да постигне с посланиците.
    На ЩАЗИ- в качеството на връзка между ДС и злокобната служба, на която жена ми, че и нейните родители- скромни хорица от дълбока източногерманска провинция, също били служители. Особено активен в разпространението на тази гадост е кадровият шпионин Венцеслав Тунев, бивш кореспондент на БТА в Атина и бивш партиен секретар на БТА, който и днес си кротува на журналистическа заплата в столичен вестник.
    На КГБ. За това се намекваше още по комунистическо време. Мнозина не можеха да повярват, че си позволявам на своя глава да говоря срещу „възродителния процес“, да искам пред стотици свидетели в НДК оставката на Тодор Живков и т.н. Бившият посланик в Бейрут Кавалджиев, отзован в София след бягството на сина му от Ливан във Франция, ми каза веднъж в наши дни, че моят отказ да ходя на разни сбирки в посолството се тълкувал като самочувствие, което се крепи на някаква страховита моя връзка на „най-високо място“.При комунизма да имаш собствено мнение и независимо поведение беше необяснимо явление за хората, свикнали да съдят по себе си, че „такова животно нема“.
    На ЦРУ. Вестник „Монитор“ стигна дори дотам да твърди, че съм резидент на ЦРУ и че дърпам конците на американския посланик в София. Написаха го най-сериозно в редакционна статия. Във в. „24 часа“ Андрей Райчев обобщи, че всички българи, работили в „Свободна Европа“, са „ченгета, превербувани от ЦРУ“. Солидарно и с още по-голям размах на оплюването писателят Петър Христозов, награден от Първанов с най-високо държавно отличие (макар да се афишира като генерал от съветското разузнаване, заради което призовах президента няколко пъти от екрана на Би Ти Ви да не го декорира с български орден), публично ме разнасяше в разни интервюта като агент на няколко от посочените по-горе шпионски централи едновременно.
    Но и това не е всичко: освен за „обратен“, през годините ме калесват по вестници и телевизии за евреин (което никак не би ме обидило, ако беше истина), за партиен секретар на БТА ( където публично бях отказал да ставам комсомолски секретар) и най-вече за ужасно виновен за това, че се съм се родил в семейство на комунисти, а пък си позволявам да имам собствено мнение срещу комунизма.

    Спирам дотук, за да дам думата на Атанас Чобанов, който май за първи път се сблъсква с организирана кампания по омаскаряване. По-млад е, енергичен е и му пожелавам да даде пример, че в България е възможно човек да се защити срещу нея. Аз не успявам вече повече от две десетилетия и искрено се надявам някой друг да успее.

    =======-=======

    Партньорът на „Уикилийкс” за България дава на прокурор вестниците „Стандарт” и „Шоу”
    14 Април 2012
    e-vestnik

    Статията за Чобанов във вестник “Шоу”.
    Атанас Чобанов, редактор на сайта „Биволъ”, който живее в Париж и е партньор на „Уикилийкс” за България, дава на прокуратурата вестниците „Стандарт” и „Шоу”, заради престъпления по НК в публикации срещу него, обяви самият той във Фейсбук.
    Чобанов е доктор по езикознание от Парижкия университет и работи в тамошна научна лаборатория по лингвистика. Бил е издател, заедно с друг българин, на емигрантския вестник „Парижки вести”. Срещу него в интернет започват да излизат компромати и досиета, когато започва да публикува на български грамите от „Уикилийкс” по споразумение с Джулиан Асанж и да публикува разследвания с документи за различни фирми и банки у нас. Сайтът „Биволъ” се пише съвместно от него и бургаския разследващ журналист Асен Йорданов.
    Жалбата на Чобанов в прокуратурата е по повод на това, че „Шоу” и „Стандарт” в рамките на една седмица пуснаха големи статии за него, в които го злепоставят и обвиняват в измами и корупция. Например – купил имот край морето за 2,5 евро на квадрат, пише „Шоу”. Но не уточнява, че имотът не е купен нито от общината, нито от държавата, а от частно лице (тоест – какъв е проблемът, каква далавера има?). И става дума за съборетина в рамките на Царево, както пояснява Чобанов, и цената не е тази.
    Вестник „Стандарт” твърди, че Чобанов представя като информация от „Уикилийкс” „препечатка на слухове от България”. Зад Чобанов „копчетата натиска” депутатът от ДСБ ген. Атанас Атанасов, твърди „Стандарт” (статията е подписана „Екип на „Стандарт”).
    Твърдението е очевидно невярно, защото и в сайта „Биволъ”, и в „Болканлийкс” и „Уикилийкс” са публикувани грамите на американските посланици и на български, и на английски, и всеки може да сравни. Идеята на „Стандарт” е, че Чобанов, който е наречен „Протеже на ДСБ”, шантажира „родния елит”.
    Много е спорно, обаче, кое нарича „елит” вестникът. Дали всички онези персони, описани в грамите на „Уикилийкс” могат да се нарекат елит? И дали разкриването на компрометираща информация за тях е шантаж? В „Стандарт” очевидно са забравили функциите на медиите и са влезли в ролята на адвокати на властта и олигархията, коментират читатели във Фейсбук по повод публикациите.
    Статията в „Стандарт” представлява събрано досие на Чобанов , написано в стила на ДС и пълно с невярна информация. Във Фейсбук той е пуснал жалбата си до прокуратурата и е изредил биографични факти, с които опровергава публикациите.
    „В две статии във вестниците „Шоу” и „Стандарт” са тиражирани по изключително злостен начин, неверни и клеветнически твърдения за моя професионален и граждански път. Текстовете нарушават всички известни критерии за журналистика и носят белезите на класически анонимен донос”, пише Чобанов. И обяснява с подробности, че никога не е бил комсомолски секретар (още преди време в интервю, по повод на друг компромат, той посочи името на своя комсомолски секретар от университета), нито е кандидатствал за член на БКП. От 1990 г. живее във Франция, където първоначално е следвал, а сега работи в Париж. Чобанов по споразумение с Джулиан Асанж публикува българските грами от „Уикиликс” и става негов партньор.
    Публикациите и популярността на сайта „Биволъ” дразнят българските власти и олигархията, на което се дължат и двете очевидно съгласувани публикации в „Шоу” и „Стандарт”, коментират в журналистическите среди.

    Статията за Чобанов в “Стандарт” – 2 дни след статията в “Шоу”.
    Чобанов и досега не е член на никоя политическа партия, въпреки че го свързват с ДСБ. Поканен е в листите на Синята коалиция за евродепутат от гражданска квота, по-скоро за престиж, на неизбираемо място. В сайта му пък са излизали нелицеприятни неща за Иван Костов през последните 2 години.
    Чобанов е активен участник или инициатор на кампании на българите в чужбина – за здравните им осигуровки у нас, за защитна на сестрите в Либия и др.
    От 2007 г. той съдейства на международната правозащитна организация „Репортери без граници“ с информация, преводи и мониторинг на българската преса за посегателства срещу свободата на словото. За тези дейности той не взима възнаграждения, както подчертава. Поради това, освен жалбата в прокуратурата, той вероятно ще заведе частен иск за клеветите. Той ги изрежда накратко:
    “- Неистина и набеждаване е твърдението във в-к Шоу, че съм извършвал незаконно строителство. За това бях набеден от кмета на Царево Петко Арнаудов, когото уличих в злоупотреби с обществени средства и имоти в подробни журналистически разследвания;
    – В публикацията във в-к Шоу Петко Арнаудов ме нарича публично с тежка обидна дума, деяние, което е характеризирано в Наказателния кодекс;
    – Неистина и клевета са твърденията, че съм събирал пари от българи в чужбина, които съм използвал за лични цели;
    – Неистина и клевета са твърденията, че имам лична изгода от разследвания за обществени злоупотреби;
    – Неистина и клевета са твърденията, че съм получил с измама права върху вестник „Парижки Вести“ и съм го използвал за спонсорство за собствена издръжка;
    – Неистина и клевета са твърденията, че съм приемал да правя поръчкови публикации и разследвания и съм получавал пари за това;
    – Неистина и клевета са твърденията, че съм сътрудничил с Държавна сигурност, бил съм комсомолски секретар и съм кандидатствал за членство в БКП;
    – Неистина и клевета са твърденията във в-к Шоу, че имам извънбрачна връзка с г-жа Ваня Милчева, с която се познавам от социалната мрежа Facebook.”
    Чобанов ще преведе на английски двете статии, които ще разпространи като пример за качеството на българската журналистика, съобщава той във Фейсбук.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.