Home » Избрано

Самоцелното поставяне на свръхзадачи пред обикновените хора е най-погрешната политика

2011.12.03 Няма коментари
Spread the love

Спасението на БДЖ е задължително условие за спасението на правителството

 

С проф. Боян Дуранкев, преподавател в катедра „Маркетинг и стратегическо планиране” на УНСС пред Агенция Фокус, разговаря Веселина Йорданова 

 

– До какво може да доведе липсата на социален диалог и неразбирателството между синдикати, работодатели и правителство?

– Ако беше само този проблем, щеше всичко да се реши за една седмица. Заклинанията, от 2 години и половина вече, че икономическата криза приключва и България тръгва напред и бедните ще станат по-богати, цялата тази митология вече рухна, независимо от изборни резултати и от това, че ГЕРБ печели всичко. Вече излиза основният проблем, който е проблем на всяко правителство – че ако не осигури растеж и по-бързо нарастване на доходите на по-бедните, отколкото на богатите, правителството започва да слиза от върха, на който е стигнало.

– Имат ли алтернатива предложенията на управляващите за пенсионна реформа, защото това като че ли се оказа най-големият проблем?

– Пенсионната реформа не опира само до възрастта за пенсиониране. Първият фактор – колко е работната седмица, колко е почивката, колко е годишната платена отпуска, каква е средната продължителност на живота. равителството обикновено изтъква тези неща, които му е изгодно, но например, ако ние гоним пенсионната възраст на французите или на немците, съвсем естествено трябва да се запитаме дали при това положение не трябва да се мине на 5-седмичен годишен платен отпуск, както е във Франция. Не трябва ли също така да се намали работната седмица на 38 часа или 35 часа, както е там? Очевидно е, че самоцелното поставяне на свръхзадачи пред обикновените хора е най-погрешната тактика и политика, която може да си позволи в момента правителството. Оставям настрана въпроса, че това е единствената страна от Европейския съюз, в която тежестите от кризата падат върху най-бедните слоеве. Докато в другите потърсиха данък „лукс”, облагане на по-богатите и успяха да омекотят пропадането при кризата, в България остана като самоцел пълното затягане на коланите, пък който издържи – издържи. Очевидно е, че тази Нова година е преломната година и за правителството. Или ще проумеят, какви са коренните нужди на гражданите на Република България или ще последва славата на НДСВ и други подобни формирования от лидерски тип.

– Има ли правилни решения в тази ситуация, които задължително трябва да се вземат и да се реализират?

– Ситуацията е ясна – че кризата, както твърдяхме от 2008 г. ще продължи повече от десетилетие и в страните от периферията, където кризата ще се прояви по-дълго, ще трябва да се вземат мерки за защита на най-бедните слоеве на населението и подкрепа на образование, здравеопазване и наука. Очевидно е, че в България такива мерки не се взеха и най-интересното е, че опозицията до този момент не предлага такива мерки. Има мерки, но те са от типа „допълнително затягане на коланите” и една такава самоцел и фикция – балансиран бюджет, независимо от тежестите, които ще паднат върху обикновените хора. Не става дума вече за продължаващо рязане и търсене на алтернативи. По магистралата ще се стига за по-малко от 4 часа до Бургас, но ако се направи един влак от типа на китайските, японските, френските влакове, ще стигаме до Бургас за 55 мин. Кое е по-изгодно за гражданите? Да спасим ли БДЖ или да не го спасим е проблем, който е със стратегически отзвук. Алтернативи винаги има, проблемът е дали има интелект, който да реши в каква посока да върви общата държавна машина.

– В контекста на стачката в момента, какво е вашето мнение за оздравяването на железниците?

– Най-евтиният превоз, най-бързият в света и най-удобният, това са железниците. Това е проблем, който е стратегически, както дали да бъдем на ТЕЦ-ове или на атомна централа. Особено в железниците стоят милиарди пари на българските граждани. Те не са на държавата, а са от данъците на българските граждани. Спасението на БДЖ е просто задължително условие за спасението на правителството.

– Това спасяване не минава ли в крайна сметка през тези задължителни съкращения и по-високи цени на билетите? През какво всъщност минава, така че да има някакъв компромис?

– Стачката е форма на търсене на диалог с мълчаливците от другата страна. Така че това е форма на решение също, но въпросът не е да съкратим служителите и да увеличим цените на билетите. Проблемът е модернизация първо на железниците, след което съкращаване на служителите и след което покачване на цените на билетите. И напълно естествено тогава железниците ще станат изключително конкурентоспособни на автобусните превози. Очевидно е, че някой не го желае това – да станат конкурентоспособни. Колкото по-зле са железниците, толкова повече ще бележат ръст и печалби частните фирми. Те първи ще увеличат цените на билетите, не железниците. Проблемът е стратегически, опира до обикновено икономическо стандартно мислене. Ако правителството прояви мъдрост, със сигурност диалогът ще бъде продължен даже в условията на стачка и ще се стигне до решение, което е благоприятно и за българските граждани, и за работещите в железниците.

– Какво означава да няма Национален съвет за тристранно сътрудничество, да не се провеждат такива заседания?

– Всеки, който е работил без такъв съвет, е стигал до задънена улица в своите решения. Показването на мускули от двете страни не е полезно. Въпросът е кой показва по-големи мускули в случая. И вторият въпрос е все пак ще се търси ли някакво решение на проблемите, които са проблеми не само на железниците, а на българските граждани през следващите 25-30 г. Сега е моментът да се решават нещата.

– Между двете четения в парламента, кои са заплахите пред бюджета за следващата година, добре ли е разписан той?

– Много анализи бяха направени – и на добрите, и на лошите страни на този бюджет. Може би най-големите проблеми могат да се синтезират в няколко посоки. Първо – очертава се бюджет на кризата. Второ, увеличаването на приходите е изключително малко. Вероятно ще се търси преизпълнение, да го наречем, по-късно, и третото е, че се разчита точно на данъчната политика, която беше наследена от Тройната коалиция да реши нещата. Със сигурност при такава данъчна политика следващата година проблемите ще бъдат много повече и бюджетът ще бъде под въпрос, може би след първото тримесечие. Оттам веднага каскада от проблеми в другата част – разходната част на бюджета, тъй като на този диетичен режим дълго време болният пациент няма да издържи. Въпросът е дали ще се намерят витамините в бюджета за разходната част и дали по този начин ще се постигне най-висшата цел на България, която може да бъде икономическа. А тя е постепенно доближаване до по-развитите страни и по-развитите икономики в Европа, иначе България остава абсолютния аутсайдер на ЕС поне за десетилетия напред.

 

Източник:   Агенция “Фокус” 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.