Гръцката бомба със закъснител

                                                                                               Автор:  Божидаp Чеков

Гърция стана за политиците и журналистите нещо като „Бяла роза” за сватбите. Няма радио, вестник или телевизия, които да не се посветят на кризата, която разтърси южните ни съседи. Някои хора се питат: „За какво щяха да говорят политиците, ако гърците не бяха си показали празните джобове пред Брюксел?”. Далеч е времето, когато френският президент Валери Жискар д’Естен тръбеше пред европейския елит: „Без Гърция в Съюза сме като дете без акт за раждане!” Пустите французи, техната слабост към Акропола и Миконос, това гърците превърнаха в доживотна рента. Чашата на търпението на редовите европейски граждани обаче преля. Вече има данъкоплатци във Франция и в Германия, готови да опростят всички гръцки дългове, само да не чуват повече дума за Гърция в Евросъюза. На хората им е пределно ясно, че за в бъдеще ще плащат повече и ще печелят по-малко. Нито обясненията, нито оправданията обаче хващат дикиш. Разочарованието се превръща в недоволство, а недоволството в гняв. Ако Барозо и неговата свита от еврокомисари се появят на Панаира на бирата в Мюнхен, те със сигурност ще отнесат само псувни и ритници. Навсякъде избирателите гласуват против управляващите. Седемте европейски правителства, които едно след друго загубиха властта, са само начало на осъдителната присъда , която обществото издаде за водената до сега финансова политика на Европейския съюз. Четири други правителства си скубят косите в очакване на избирателната секира. Тенденцията не е нито дясна, нито лява. Хората просто не искат повече да виждат „старите муцуни”, виновни според тях за срива на европейската илюзия, на банковите им сметки и най-вече за политическото лицемерие. Защото да се твърди, че стотици милиарди се изпаряват безвъзвратно незнай къде, е необходима наистина една огромна доза дебелоочие. Това което най-много дразни хората е йезуитските проповеди на всички управляващи: „Ще ви затягаме коланите, за да не го загазите като гърците!”

Защото гърците наистина са за „съжаление“. Глътнали те 370 милиарда за 10 години и обеднели! Горките. В Солун само кьоравите и кьопавите нямат вила на Халкидики. По хълмовете около Атина, ако имаш къща без басейн ще те вземат за албанец. За данъци не може да става и дума. Южните ни съседи не са имали време да изготвят кадастър дори и на най-апетитните парцели земя. Официално се знае, че Църквата е вторият голям собственик на имоти след държавата, но нейното имущество е неприкосновенно. Поповете притежават хотели, плажове и ресторанти. Всички те въртят бизнес без фактури. В Гърция държавата въпреки, че плаща заплатите на свещенници и клисари, няма право да ги облага с данъци! Представителите на Всевишния са недосегаеми. Най-много са за жалене гъркините. От кършене на ръце пред кандила и икони, ги болят ставите и не могат да държат метлите. Добре, че има милостиви български чистачки, да им поддържат домовете и хотелите. Вече 10 години гърците се учат от Европа, но „погърчват” наученото по тяхному. Докато в Париж, Берлин и Амстердам най-бедните плащат най-малко данъци, а най-богатите – най-много, в Гърция е обратното. Най-богатите изобщо нищо не плащат, защото те са гордостта на страната и ù служат за витрина пред Света!

Гърция е Република, но поддържа една каста от милионери, чиито привилегии се предават по наследство. Атина съвсем сериозно обяснява, че ако държавата посегне към техните богатства, милионерите ще отидат… другаде!  В чест на Аристотел Оназис, освобождаването от данъци на милионерите дори е вписано открай време в гръцката Конституция. Яхтите им са на котва в Пирея, но парите на топло – в Швейцария. Около 260 милиарда долара, собственост на гръцки граждани, почиват в банките на Лозана, Цюрих и Женева, без никакви налози. Тук са фамилиите на Спиро Латсис – 5,3 милиарда US долари, Филип Ниаркос – 2,5 милиарда US долари, Теодорос Ангелопулос – 1,7 милиарда US долари, Вардис Вардиноянис – 711 милиона US долари, Янис Костопулос – 425 милиона US долари, и стотина други. Това са собствениците на първата в света търговска флота. Те превозват една четвърт от петрола, който пътува между петте континента. Освен танкери, гръцките милионери притежават острови, банки, вестници и телевизии. 150 000 моряци работят за тях. Официално заплатите са 1000 евро на месец. Реално възнагражденията са с 3000 евро повече, но в плик (факелаки).

Милионерите наблюдават със състрадание фалита на държавата, но объщат гръб на призивите за участие в спасяването на гръцката икономика. Един-единствен милионер, Никос Верникос, заяви, че ако официално му поискат да плати някаква такса, няма да откаже.
Опитите за „погърчване” на европейската идея доведе до драматични промени в отношенията между страните, решили да работят и живеят заедно. Въпреки че думата „манталитет” е с латински корен, страните основателки на ЕС не са я взели предвид като измеряема величина. Дори и днес западноевропейците не са в състояние да проумеят приложението ù. Поради това те ще се съсредоточат много повече върху цифрите. Това означава, че времето за паразитно ползване на фондове и „програмки” приключи. Между различно развитите европейски страни евентуално ще се сложи праг, въз основа на Брутния вътрешен продукт. Който произвежда годишно повече от 40 хиляди долара на човек – влиза в клуба. Който изработва по-малко – чака. Едните ще решават, другите ще изпълняват. Това разбира се е хипотеза. Тя може да бъде опровергана само от някакво „чудо”. В настоящото състояние на Европейския съюз, обаче, чудото е нож с две остриета.

Париж,

02.12.2011 г.

––––––––

* Още от същия автор – линк.