В характерния си граждански и новаторски стил, пазарджишкото ОУ „Проф. Иван Батаклиев” ще открие новата учебна 2011/ 2012 година със стихотворението „България – това съм аз” на големия български поет Ивайло Балабанов, посветено специално на учениците, родителите и преподавателите на школото от самия автор. Ръководството откликва положително на инициативата за включване в масовата национална кампания: „Поезията на Ивайло Балабанов и стойностните съвременни творци – в училище, редом с дядо Вазов“ (линк) .
В кокетната празнична програма талантливи деца ще поднесат свеж букет от музика, танци и художествено слово. ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН !
СИП „ЖУРНАЛИСТИКА”
****
БЪЛГАРИЯ – ТОВА СЪМ АЗ
Мили деца…
България сега ви дава
любов и вяра от сърце.
На вас съдбовно се надява
и вашата любов зове!
И тя ще стане черква бяла
под златна ангелска дъга,
ще бъде роза, разцъфтяла
в самата Божия ръка,
щом стихне днешното безчинство
и – подир вашия оброг,
възкръсне святото единство:
Човек, Отечество и Бог,
щом всеки със душа съгласна
и пълна с любородна страст,
си каже простичко и ясно:
„България – това съм аз!“
ПРЕКРАСНО!!!
За друго…речникът ми е беден!
Само чувствата ми са като неговите!/Ще ми прости нескромността! Моля го!/
Авторката на петицията (вижте линка горе в съобщението от Пазарджик) Анелия Гешева набляга, че същинското предложение е не просто Ивайло Балабанов – в учебниците, а АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ПО ЛИТЕРАТУРА ЧРЕЗ ВКЛЮЧВАНЕТО В НЕЯ НА СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ. А прочитането на стихотворение от един от тях в първия учебен ден е първата стъпка в тази промяна!
Кой е Ивайло Балабанов?
Талантливият поет е роден през 1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършил е гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на „Кремиковци“ и язовир „Ивайловград“. Продължително време живее и твори в Хасково и Свиленград. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП.
Автор е на книгите „Да се загледаш в звезда“, „Окова за щурец“, „Парола любов“, „Религия“, „Тракийски реквием“, на поетичния сборник в два тома „Песни за старо вино“ и други.
През 1980 г. печели награда от литературния конкурс „Южна пролет“. През 1987 г. взема наградата на Съюза на българските писатели, 2001 г. – националната награда „Изворът на Белоногата“.
Поетичният сборник „Песни за старо вино“ печели „Книга на годината -2004“. Получава награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров.
През 2005 г. взема литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“. Носител е и на орден на Националния съюз на името на Капитан Петко войвода. Лауреат на Националната награда „Пеньо Пенев“ за 2008 г. На фестивала „Славянска прегръдка“ – носител на голямата награда „Летящо перо“ 2010.
Извън сухите биографични данни, кой всъщност е Ивайло Балабанов? Най-точно е казала хасковската поетеса Мина Карагьозова: „… един окован щурец, един поет с преправена бяла риза, един мъж, останал цял живот дете, селянин от Хухла, пръв от своите загърбил хлебните ниви заради поезията, заради една мечта – да се освободи от тежките окови на битието…“
Неговият живот се сбира в две прости думи: „България“ и „Обичам“. Неговите потомци трябва да го търсят в думата „Любов“. Над него горят звездите на съзвездието „Кураж“, а той иска от птицата, която е спасил, полет до седмото небе“.
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
от ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Момчета,знам,че вече ви дотегна
и хлябът сух,и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна,в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена,необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна,съвестта-пияна,
а ореолите-алъш-веришни
и луд е,който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци,дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях?Защо не е с народа?
Момчета,знам,че е нахалост туй,че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем,дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
„Къде си,вярна ти,любов народна?“
Източник: http://www.nellnokia.blog.bg