Home » Авторски страници

С поета Ивайло Балабанов на първия учебен ден

2011.09.14 2 коментара
Spread the love

В характерния си граждански и новаторски стил, пазарджишкото ОУ „Проф. Иван Батаклиев” ще открие новата учебна 2011/ 2012 година със стихотворението „България – това съм аз” на големия български поет Ивайло Балабанов, посветено специално на учениците, родителите и преподавателите на школото от самия автор. Ръководството откликва положително на инициативата за включване в масовата национална кампания: Поезията на Ивайло Балабанов и стойностните съвременни творци – в училище, редом с дядо Вазов” (линк) .

В кокетната празнична програма талантливи деца ще поднесат свеж букет от музика, танци и художествено слово. ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН !

СИП „ЖУРНАЛИСТИКА”

****

Ивайло Балабанов

Ивайло Балабанов

БЪЛГАРИЯ – ТОВА СЪМ АЗ

Мили деца…

България сега ви дава
любов и вяра от сърце.
На вас съдбовно се надява
и вашата любов зове!
И тя ще стане черква бяла
под златна ангелска дъга,
ще бъде роза, разцъфтяла
в самата Божия ръка,
щом стихне днешното безчинство
и – подир вашия оброг,
възкръсне святото единство:
Човек, Отечество и Бог,
щом всеки със душа съгласна
и пълна с любородна страст,
си каже простичко и ясно:
“България – това съм аз!”

2 коментара »

  • Pesho said:

    Авторката на петицията (вижте линка горе в съобщението от Пазарджик) Анелия Гешева набляга, че същинското предложение е не просто Ивайло Балабанов – в учебниците, а АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ПО ЛИТЕРАТУРА ЧРЕЗ ВКЛЮЧВАНЕТО В НЕЯ НА СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ. А прочитането на стихотворение от един от тях в първия учебен ден е първата стъпка в тази промяна!

    Кой е Ивайло Балабанов?
    Талантливият поет е роден през 1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършил е гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на “Кремиковци” и язовир “Ивайловград”. Продължително време живее и твори в Хасково и Свиленград. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП.

    Автор е на книгите “Да се загледаш в звезда”, “Окова за щурец”, “Парола любов”, “Религия”, “Тракийски реквием”, на поетичния сборник в два тома “Песни за старо вино” и други.
    През 1980 г. печели награда от литературния конкурс “Южна пролет”. През 1987 г. взема наградата на Съюза на българските писатели, 2001 г. – националната награда “Изворът на Белоногата”.
    Поетичният сборник “Песни за старо вино” печели “Книга на годината -2004”. Получава награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров.
    През 2005 г. взема литературна награда за цялостно творчество “Александър Паскалев”. Носител е и на орден на Националния съюз на името на Капитан Петко войвода. Лауреат на Националната награда “Пеньо Пенев” за 2008 г. На фестивала “Славянска прегръдка” – носител на голямата награда “Летящо перо” 2010.

    Извън сухите биографични данни, кой всъщност е Ивайло Балабанов? Най-точно е казала хасковската поетеса Мина Карагьозова: “… един окован щурец, един поет с преправена бяла риза, един мъж, останал цял живот дете, селянин от Хухла, пръв от своите загърбил хлебните ниви заради поезията, заради една мечта – да се освободи от тежките окови на битието…”

    Неговият живот се сбира в две прости думи: “България” и “Обичам”. Неговите потомци трябва да го търсят в думата “Любов”. Над него горят звездите на съзвездието “Кураж”, а той иска от птицата, която е спасил, полет до седмото небе”.

    БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

    от ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

    Момчета,знам,че вече ви дотегна
    и хлябът сух,и голата ракия,
    и тежкото небе над тази бедна
    страна,в която няма прокопсия…
    Великите и царски идеали
    днес вече са митичен архаизъм.
    България търгува със парцали
    от раклата на своя комунизъм.
    България е гладна просякиня.
    С душа поциганена,необута,
    тя проси чуждоземна милостиня
    по пътя между Лондон и Калкута.
    Честта е болна,съвестта-пияна,
    а ореолите-алъш-веришни
    и луд е,който плаче с Дебелянов
    по някакви си белоцветни вишни.
    Със страшна сила днес от небесата
    виси един въпрос полуобесен:
    Кажете ми къде е Свободата
    от синята ни ноемврийска есен?
    Защо пирува с разни богаташи
    и хитреци,дошли на власт и мода,
    с дрогясали бандюги и апаши…
    Защо е с тях?Защо не е с народа?
    Момчета,знам,че е нахалост туй,че
    скърбим за свобода и бели вишни.
    В земята на Васил Иванов Кунчев
    днес всички романтици са излишни.
    Но да запеем,дявол да го вземе,
    със мъжки глас във тази нощ безродна
    и нека екне както в турско време
    “Къде си,вярна ти,любов народна?”

    Източник: http://www.nellnokia.blog.bg

  • Tabakov said:

    ПРЕКРАСНО!!!
    За друго…речникът ми е беден!
    Само чувствата ми са като неговите!/Ще ми прости нескромността! Моля го!/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.