Home » Е-Списание

За шампионката Силвия МИТЕВА

2011.07.30 Няма коментари

Две интервюта на чудесната ни гимнастичка

в-к  Бряг 29.05.2002

Силвия Димитрова Митева е родена на 24.06.1986г. в гр. Русе, зодия Рак. Завършила е основно образование в ОУ “Любен Каравелов”, а сега е 9-ти клас в СОУЕЕ “Св. Константин Кирил Философ”. Учи на индивидуален план в специалност с френски език. Тренира художествена гимнастика от 6-годишна. Републиканска шампионка по художествена гимнастика при девойки младша и старша възраст, два пъти вицешампионка при жените. От 2001г. играе за националния отбор на България. Спечелила е общо 39 медала – 12 златни, 18 сребърни, 9 бронзови. Пръв, настоящ и единствен треньор й е майка й Силвия Петрова Митева.

Защо избра художествената гимнастика?
– Беше през 1993-а година. Много обичах да ходя в залата при майка ми и баща ми. Те са гимнастици и винаги са били изцяло отдадени на спорта. Бях на 6 години, когато родителите ми ме попитаха дали искам да тренирам. Отговорих без да се колебая, че ще тренирам спортна гимнастика, художествена гимнастика и таекуон-до. Мисля, че тогава трябваше да направя първия отговорен избор в живота си. Получих една седмица срок за размисъл. Още не бях започнала училища, сега като се замисля, не мога да кажа точно какво повлия на избора ми. Но избрах художествена гимнастика. 
Значи 9 години спортът и уроците при теб вървят ръка за ръка. Едното не пречи ли на другото?

– Не. Аз от малка съм много организирана. Пък и трябваше да се науча да ми остава време и за тренировки и за уроци. Научих се половината от уроците да запомням още в училище. 
Как се отнасяха твоите съученици в началото, когато още нямаше сериозни успехи?

– Когато бях по-малка, в първото ми училище, имах една съученичка, която не харесваше това, което правя. Това беше единичен случай, може би едно или две деца. Мисля, че на всички останали им беше много интересно. Много съм благодарна и на учителите си, които винаги са ме разбирали. Задължена съм на преподавателите си от “Любен Каравелов”, които са ми направили толкова много компромиси. Те просто уважаваха това, което правя и усилията, които полагам за да успея и в гимнастиката и в училище. Сега е малко по-различно. Но пък почти всички учители толкова много се интересуват. 
Напоследък станаха много разкрития около т.нар. златен период на българската художествена гимнастика. Някои от тях странни, други дори ужасяващи…

– Да, мисля, че наистина има жестоки треньори. Чувала съм, че има треньори, които бият състезателките си. Мисля, че те са просто много амбицирани да направят момичетата си най-добрите. Може би самият спорт е такъв, изисква всеотдайност и страшно много усилия, сигурно това изнервя треньорите. 
Ти някога сблъсквала ли си се с този проблем?

– Не, никога. Може би затова преди състезания обикновено се чувствам спокойна. 
А самите тренировки не са ли прекалено тежки? Не ти ли се е случвало да поискаш да се откажеш от всички?

– Вярно е, че тренировките са тежки, изморителни са. Налага се да играя по 6 – 7 часа на ден, понякога оставам в залата и повече. Имало е моменти, когато съм искала да си дам почивка, но не и да захвърля(я всичко. 
Все пак сигурно има момент, когато си била много напрегната…

– Е, има. Наистина беше много важно за мен. Беше миналата година на “Жулиета Шишманова”. На този турнир се определяше кой ще остане да се готви за световното. В първия ден много ме беше страх. Мисля, че играх нервно, макар да не направих грешка. Втория ден мама и тате ми казаха, че каквото и да се случи аз ще успея и ще остана в отбора за световното. Успокоих се и всичко се получи много хубаво /усмихва се/ 
Трудно ли е за едно момиче от провинциален клуб да стигне до националния отбор? Какво чувство изпита, когато те поканиха за пръв път да играеш за България?

– Трудно е. Напоследък целият национален отбор е съставен само от състезателки от софийски клубове. От останалите няма почти никой. Аз съм едно от първите момичета от провинцията, което успява да стигне до националния отбор. Колкото до чувството, тогава бях наистина горда, още по-амбицирана, много искам да постигна нещо за България. Сега сам просто много щастлива /широка усмивка/ 
Най – сериозната ти конкурентка…

– Елизабет Паисиева. С нея още от мънички се състезаваме, ние сме на едни години, затова винаги ще я помня. На всяко състезание сме съперници, но в действителност сме много добри приятелки. 
Тя ли е най-доверения ти приятел? Между другото може ли да става дума за приятелство, за доверие в художествената гимнастика?

– Да, мисля, че ги има и двете. Всъщност приятелството и доверието съществуват не само между съотборници, но и между съперници, просто в гимнастиката идват сами, без дори да ги търсиш. Аз винаги съм се разбирала чудесно с всички, помежду си нямаме проблеми, дори когато сме изпадали в трудни ситуации. 
Случва ли ти се да ти се насълзят очите по време на състезание?

– Когато бях по-малка определено почти на всяко състезание плачех. По-късно се свиква, толкова години вече, поне на мен не ми прави впечатление. Случва се и да ти намалят оценките, но вече го приемам като нещо нормално и не обръщам такова внимание. За мен е важно да изляза и да играя с удоволствие, да удовлетворя себе си, да видя, че реализирам труда, който влагам в залата. Колкото до това, дали ще се класирам задължително първа не е толкова важно. Всъщност, чувствам се най-добре, когато чуя аплодисментите на публиката. Наградата на зрителите винаги е някак си по-сладка от тази на съдиите. Когато цялата зала те посрещне с овации, винаги забравяш за притеснението и даваш най-доброто от себе си. 
Кога си се чувствала най-щастлива?

– Може би като спечелих първите си медали. На републиканското 98-а година, там станах първа в многобоя и взех още два златни медала. 
След толкова много тренировки и уроци остава ли ти време за личен живот?

– Не особено, напоследък определено нямам време. Половината от деня си прекарвам в залата и тренирам, през останалата част уча. Аз съм на индивидуален план и сега са ми изпитите, за една седмица трябва да взема пет изпита. Не е много лесно, ама аз съм свикнала от малка, общо взето ежедневието ми е тренировки, учене, сън и храна. 
Все пак не ти ли остава време за лични удоволствия?

– Почти не. Иначе обичам да се забавлявам като слушам музика, обичам всякаква, само чалга не понасям, харесва ми да рисувам. Общо взето всичките ми приятели са свързани с гимнастиката, най-голяма компания се събираме, когато сме на състезания /пак се усмихва/. Всъщност, най-много свободно време имам, когато съм на турнири. Винаги, когато ходя в София, използвам момента да отида на кино, тъй като тук не ми остава време. Пък и истински мога да си отпусна душата едва след състезание. Затова като че ли най-много се забавлявам на банкетите след турнирите.

——————————–

Национален отбор на България 2008
Жени-индивидуално

Осн. Състав:
1.Симона Пейчева – родена 14 май 1985 София
Съсетзателка на “Академик”, личен треньор Мариета Дукова

2.Елизабет Паисиева – родена 17 декември 1986 г София
Състезателка на “Илиана”, личен треньор

3.Стела Султанова – родена 29 януари 1989, София
Състезателка на “Илиана”, личен треньор

Разш. състав:
1.Моника Минчева – родена 26.09.1990
Състезателка на “Академик”, личен треньор Станимира Толева

2.Ваня Кирова – родена 15.02.1990 в Добрич
Състезателка на “Илиана”, личен треньор

3.Биляна Проданова – родена 12.12. 1991
Състезателка на ЦСКА. личен треньор Светослава Иванова

4.Филипа Сидерова – родена 13.04. 1991
Състезателка на Левски. личен треньор Мариана Василева

5.Силвия Митева – родена 24.06. 1986
Състезателка на Левски. личен треньор Силвия Митева

6.Марина Стоименова – родена 17.07. 1991
Състезателка на Акаденик . личен треньор Елена Дукова

7.Таня Цекова – родена
Състезателка на Илиана ( Левски+ ?), личен треньор

8.Моника Ведричкова – родена 02.10.1991
Състезателка на Левски. личен треньор Камелия Дунавска

9.Магика Димитрова – родена 02.03. 1992 година в гр. София
Състезателка на Левски-Триадица, личен треньор Йорданка Заркова.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.