Приятелство

.

Хубава, блага ракия направиха двама приятели! Пивка и силна – и ни глава боли от нея, ни нищо. Може би причината да станат приятели е била именно в това – да направят заедно този елексир. А сега? Какво да я правят ракията и какво да правят с приятелството? Ракията ще отлежава. Тя от тази работа само по-хубава става. А приятелството? И то така. И то ще отлежава.

Сине, приятелството е като хубавата ракия. За да стане ракията хубава, тя трябва да е направена от сладко грозде, израснало на силна лоза. Лозата трябва да е поне на пет години, така че приятелството иска време. Гроздето, за да узрее, иска слънце и вода, така и приятелството иска и радост, и мъка. И да се посмееш хубаво, и да се поскараш с приятеля – все е добре. Гроздето само по-хубаво ще става. Много смях и забавления и приятелството ще се маноса, както гроздето на слънце – ще се изроди в пиене, ядене, партита и безмислие. Прекалено много сериозност и скарване и като лозата във влажно време може да загние в корена, така и приятелството може да се разтури от тежки обиди.

Хубавото грозде само по себе си не прави ракия. То трябва да ферментира. Гъбичките в гроздето са като житейските ситуации, в които попадаме. Ако приятелството е слабо, а гроздето – кисело, то ферментация няма да се случи, но и прекалено силна приязън при приятелите или прекалено сладко грозде също пречи да ферментира. Когато приятелите са си прекалено близки, това засяга семейния им живот, професионалните им реализации и това чувство при мъжа, че е сам срещу света, което именно го прави мъж – отговорен и самостоятелен. Като ферментират джибрите ракията се сварява. От нея се дестилира само чистият спирт и, колкото е по-чист и без примеси, толкова по-хубава ще стане ракията.

Но ракията не е водка. Тя пази дъха на гроздето, светлината на слънчевите лъчи и прозрачността на пролетната мъзга на лозата. Когато приятелството се изчисти от всичко ненужно, то – както хубавата ракия – колкото повече отлежава, толкова по-силно става. Можеш да забравиш бурето с ракия в мазата за дълги години и, когато го отвориш един ден, само ще се поразиш – колко по-хубава, пивка и дъхава е станала ракията.

Не бързай да наричаш хората приятели, сине. Приятелството иска време, грижи, внимание и търпение. Сади лози, прави познати, смей се с тях, карай се с тях, грижи се за тези, които ти стават по-близки, и чакай. Бъди търпелив. Ако имаш късмет, един ден ще направиш ракия, която не ти се иска да изпиеш докрай, но да запазиш завинаги!

.

Виктор Хинов

.