Home » Избрано

Докосване до забранения плод

2011.07.09 Няма коментари

 

Тя е като забраненият плод, описва Димитър Кенаров* в едно изречение впечатленията си от двуседмичния престой в Беларус.

Страната е затворена и трудно допуска журналисти, поради което е предизвикателство от професионална гледна точка и затова той избира именно Беларус. Целта му е да направи репортаж за списанието Virginia Quarterly Review, което подготвя за есента специален брой за бившите съветски републики.

“Исках да направя не остро политическа тема, а да разкажа и за живота в страната през призмата на репортаж за сектора, който тя все още смята за своя национална гордост – машиностроенето и по-специално производството на трактори. Оказва се, че дори днес страната държи 10% от световното производство на такава техника”, разказва Кенаров.

Той си вади двуседмична туристическа виза, а не журналистическата, защото смята да подготви статия, която да не бъде остро политическа, и се надява, че няма да привлече особено внимание. Така се озовава в Минск, столицата на страната, смятана за една от последните диктатури в Европа.
“Минск, а и въобще Беларус представляват една мумия на Съветския съюз от 70-те години.

Всичко е застинало, така както е било през 70-те, най-много 80-те години. Човек се качва на метростанция “Автозаводская”, слиза на метростанция “Тракторный завод”. Във всеки беларуски град на площада има огромна статуя на Ленин, има площад на Ленин, има улица “Комсомолская”, “Октябърская”…

Хората сякаш съществуват в една паралелна вселена, удивен е Кенаров.

Обличат не по-различно от нас, използват интернет, дори някои дръзват да изразяват недоволство и да протестират, макар и прикрито, макар и със страх.

Кризата и страхът дебнат от всеки ъгъл

Привидно положението в страната не е чак толкова лошо, описва Кенаров. Има ограничения в продажбите на определени стоки. Например човек може да си купи пет хляба, не може да си купи десет. Но на пръв поглед дълбочината на кризата не се забелязва.

Особено в Минск – там всичко е като за витрина. От летището се пътува по широка магистрала. Всичко привидно е бляскаво. Свърне ли обаче човек встрани, попада буквално на един черен път. Дори не второстепенен.

Кенаров споделя, че мнозина от хората, с които е говорил (не само младежи, но и работници, бедни и богати), са недоволни от кризата, но не смеят да го кажат на глас, за да не влизат в конфликт или да не критикуват партията и да могат да си осигурят спокойно съществуване. Страхът е огромен. Всеки подслушва всеки. Усеща се дори в редиците на милицията, но никой не смее да каже нищо извън официалната линия.

И все пак малцина се осмеляват да изразят публично недоволството си дори с риск да влязат в затвора. Това обаче са предимно млади хора на възраст 18-30 години. При последния протест в неделя се стигна до сблъсъци с милицията и бяха арестувани десетки протестиращи срещу управлението на президента Лукашенко и кризата в страната.

Според Кенаров протестите са странни, както почти всичко в страната. “Например при протеста на ръкопляскащите в неделя всички се движеха непрекъснато като флашмоб. Идеята е никой да не остане на едно място за по-дълго време, за да не може да се каже, че има събиране на хора. Ръкопляскаха, непрекъснато се движеха и блокираха улиците.”

Готова ли е Беларус за своята революция

Един от участващите в протестите е споделил с българския журналист по време на престоя му в Беларус, че в страната няма да се случи революция, докато на улиците не излязат 40-годишните, хората от фабриките и заводите. “Младите може и да вдигат шум, но само с тяхното недоволство режимът няма да се смени. Те нямат власт и влияние.

Но при сегашната икономическа криза в страната, огромната девалвация, големия балон, който се създава, за да се закрепи положението – печатат се пари, дават се субсидии, извършват се финансови трикове, подобни на онези в САЩ, които правеха банкерите преди години. Рано или късно този балон ще се спука.”

Питам го дали дали допуска кървав изход. Възможно е, признава Кенаров, защото Лукашенко на практика държи армията и милицията и им плаща добре, за да си осигури тяхната вярност и преданост.

Българският журналист е впечатлен от огромен капацитет, с който разполага милицията и колко добре е оборудвана. Заснемат протестите с най-модерните HD камери (камери с висока резолюция – бел. ред.).

“От едната страна записват милиционерите, от другата – протестиращите”, разказва Кенаров.

Съвременната революция не може без интернет

В Беларус качеството на интернета, който засега е основното средство за мобилизиране на протестите, е добро с изключение на това, че опозиционните сайтове са много бавни. В страните от бившия СССР е широко разпространена социалната мрежа “В контакте” (вконтакте.ру), местният аналог на “Фейсбук”. На практика протестите на младите в Беларус се организират най-вече там. Почти не ползват “Фейсбук” или “Туитър”.

Парадоксът според Кенаров е, че в Беларус има много жестока цензура върху печатните медии. Официално се издават малък брой опозиционни вестници, останалите са нелегални. От друга страна, интернетът е свободен, което абсолютно обезсмисля цензурата върху печатните медии, особено за младите хора, защото те вече се информират през интернет, смята Кенаров.

За него паралелното съществуване на двете вселени проличава дори в медийното пространство – едната вселена на старата номенклатура и на старата цензура, от една страна, и свободата в интернет, от друга.

Българският журналист, посетил и други “горещи” точки на света като Ирак, очаква скоро в Беларус икономическата криза да доведе до политическа, а оттам и до смяна на режима, както се случи в началото на 90-те в другите бивши комунистически държави. Но истината е, че всичко ще зависи не от Запада и от ЕС, а от Русия, убеден е Кенаров.

Русия вече е изнервена от опърничавостта на беларуското ръководство и няма още дълго време да толерира гордостта на Лукашенко – беларуската промишленост – да продължи да се субсидира чрез евтиния петрол, който страната получава от Русия и препродава на Запад по пазарни цени.

Това стана ясно с прекъсването на газовите доставки през миналата година заради неплатени сметки от Минск и на електричеството през миналата седмица, както и с отказа на Москва да предостави спасителна инжекция на Беларус, за да се справи с кризата.

 

———————————-

* Димитър Кенаров е журналист на свободна практика. През миналата седмица той бе задържан в Беларус, където е влязъл с туристическа виза, за да подготви репортаж, но по време на престоя си е загубил паспорта си. Кенаров престоя шест дни в ареста в град Мозир. До освобождаването му се стигна, след като му беше издаден временен документ (пасаван) от Министерството на външните работи на България.

Той се завърна във вторник рано сутринта, но негови близки вече бяха упрекнали МВнР за бавната им и неадекватна според тях процедура по издаване на пасаван. Кенаров се опасява, че без медийния шум би останал в ареста още поне седмица-две, докато получи документите. От МВнР отхвърлиха обвиненията и заявиха, че пасаванът е бил издаден за 48 часа вместо за обичайните в такива случаи 72 часа.

С Димитър Кенаров разговаряме за пребиваването му в страната по време на едни от най-бурните времена от най-новата й история, когато изживява тежка икономическа криза след спорното преизбиране на президента Александър Лукашенко за четвърти мандат през декември м.г. и опасно се олюлява на ръба на фалита.

 

Източник:   в. „Дневник”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.