Home » Избрано

Теди Москов: Парите пишат сценария на изборите

2011.06.04 Няма коментари

С режисьора Теди МОСКОВ разговаря Диляна Димитрова

– Като режисьор какви сценарии виждате на политическата сцена сега, няколко месеца преди изборите, г-н Москов?

– Виждам, че се разпределят едни пари. Това ще доведе до изненадващи прегръдки между антагонисти и до невиждани досега химически реакции. Силите, които искат да ни издърпат от Европа, могат да почнат и да ни тласкат към нея, стига да им платят. ДС също зависи от парите. Като истински професионалист, тя може да играе за всеки отбор. Някой от големите писатели беше казал, че парите са огромно живо същество, то решава при кого да отиде и кого да напусне. Сега пък то ни пише сценария.

– Днес Държавна сигурност не е ли просто плашило?

– Плашилото освен че раздава роли, си вика и гарги, които да плаши. В буквален превод от английски “плашило” означава “плаши гарга”. На български е “викни гаргата”, че да имаш работа.

– Защо все се повтаря пиесата с прелъстения преди избори и изоставен след това артист?

– Не го прелъстяват чак толкова… Днес кой го брои за човек? За слива дори не го броят. Преди промените го брояха, защото Ленин беше казал някаква глупост. Брояха го и му внушаваха, че е духовен водач, но и му нареждаха какво да прави. “Ей, на – аз съм кадърен, ама ме спират” – си казваше той. Сега, като си свободен, какво създаде?!- му казвам аз. Излезе, че най-добрите ни филми са правени преди свободата – “Лачените обувки на незнайния воин”, “Авантаж”, “Понеделник сутрин”, “Привързаният балон”, “Момчето си отива”, “Рицар без броня” и много други…

– Толерантността на народа към недостатъците на политиците не мина ли всякакви граници? Защо се оказахме толкова търпеливи?

– Дълго сме възпитавани в послушание и в малък ръст. Дребният човек се реализира в омраза, завист, в ежедневни глупави надпревари – кой ще стигне пръв до светофара например. Не знам дали е заради ген, или просто така са се стекли историческите обстоятелства. Преди истината се казваше шепнешком, сега дори да я викаш, никой не те чува, а и ти не се чуваш. Истината от шепот се превърна в шум. За жалост преди по-лесно долавяхме шепота, отколкото вика днес.

– Не е ли абсурдно, че каквито и разкрития да излизат за политиците, те си вдигат рейтингите?

– Парадоксът е, че ние, българите, се радваме, когато някой успее да открадне. Цъкаме “Гледай какъв е майстор!”. На доносника се възхищаваме колко е хитър. Не знам защо, не съм народопсихолог. А и не искам да бунтувам населението.

– Защо да не искате?

– Всички от моя род, които са се занимавали с политика, са имали нерадостна съдба.

– Вие как бихте режисирали изборитетака, че да ги спечели някой почтен, образован и компетентен човек?

– Такъв човек обикновено е мразен. Ако някой намери 20 000 лв. и ги върне, всички ще го презрат, най-вече този, на когото са били. Простотията е бацил, срещу който няма ваксина. Трябва да се търси човек с почтеност, прикрита в простащина. С ерудиция, скрита в малокултурност. Да тананика гюбек, а през това време в слушалките да си слуша Моцарт. Такъв лъжец ще може да спечели народа. И тогава дупе да му е яко!

– Кой ще бъде следващият президент и има ли значение това за един творец като вас?

– Има значение поне да не ни излага. Този човек не трябва да е бил член на “социалистическото Гестапо”, независимо в кой отдел. Трябва и да умее някои неща – не много, защото ролята на президентската институция е сведена до минимум. Ще е хубаво да има добра външност, за да прави впечатление.

– Може ли актьор да бъде президент?

– Един актьор заедно с един поляк свалиха комунизма – актьорът е Роналд Рейгън, другият – папа Йоан Павел Втори.

– В какви отношения сте с властта, чувствате ли се ухажван като творец и избирател?

– Навремето, когато имах някакви илюзии, бях поддръжник на промените в България. После разбрах, че един кукловод дърпа конците. Сега силно се надявам да има хора сред всички политически сили, чиято идея наистина е оцеляването на държавата. Като се прави национален отбор, там играят и “Левски”, и ЦСКА, и “Славия”, и “Литекс” и не си пречат един на друг. А в момента въпросът е за спасяването на България. Всеки знае кои са кадърните хора в опозиционните сили и в управлението. Просто трябва да преодолеят омразата помежду си, да се съберат в “клуба на можещите”. Както в телевизията има “Най-доброто от…”, така и в парламента може да го има. Днес нито червените са червени, нито сините – сини. Разпределили са си благата, я сега да се прегърнат!

– Това звучи еретично, казано от човек с биография, натоварена с репресии!

– Имал съм трудно оцеляване в червеникавия свят, в който живеехме. Аз съм от наплашена фамилия. Вуйчо ми е бил убит от Народния съд, дядо ми е бил 4 години в лагера в Белене, чичо ми е бил председател на опозицията. Цял живот след Белене е бил изселен и е нямал право да идва в София. Майка ми е била класов враг, спиран й е бил пътят, нямала е право да следва… Преди 1989-а у нас нямаше човек, който да не се страхува. Освен този, за когото идеалът беше да има москвич, да чака 15 г. за жилище и да ходи срещу 30 лв. на “концлагер”, наречен “почивна станция”, на Златни пясъци.

След идването на промените мислех, че подлеците ще си отидат. А потъпканите, спираните ще излязат. Но се оказа, че ги няма. Няма ги, защото не е имало организирана опозиция срещу комунизма. Защо ли? Защото “горяните”, които са повели организирана въоръжена съпротива, са били избити, както и целите им семейства; защото страшно много от интелигентните и мислещите са били вкарани в концлагери; защото от Народния съд са били убити над 5000 души, а десеторно повече – с мотиките в ливадите… Унищожени са били най-инициативните хора, които за кратко време са изправили България на крака след турското робство и са я превърнали в европейска сила. Комунизмът е идеология на завистта. Неуспелият заема мястото на успелия, изхвърля го от къщата му, за която цял живот се е борил, и се нанася наготово в нея. Само че не знае как се пуска бойлера и за какво служи сешоарът. Обявява ги за буржоазни глезотии. Защо обаче трябва да казваме отново тези неща?! Те трябваше да се знаят, ако не на 10 ноември, то на 11 ноември!

– Защо успехът в театъра бе наречен от държавата “източване”? Вие пробвали ли сте да източвате по един или друг начин държавата?

– Не е лошо да източваш държавата, която те източва тебе… Колко можеш да източиш обаче, когато бюджетът на едно представление е около 25 хиляди лева?! Не мога да се сетя!

– Като артист, който винаги се е справял сам на театралния пазар, какви съвети бихте дали на министър Вежди Рашидов за реформата?

-Министерството на културата направи някаква реформа и го измамиха, защото общините започнаха да откупуват по 7 лв. билетите, за да получават по 70 лв. дотация… С реформа не може да се прави изкуство. Уди Алън написа: “Събра се Европа и взе решение Ренесансът да се проведе в Италия.” Трябва и публиката, и артистът да уважават достатъчно себе си. Да не мислят за прехрана, а да се отдадат на удоволствието от изкуството.

– Могат ли всички обаче да се справят като вас, защото талантът не е раздаден поравно на всички?

– Тук не става дума за талант, а за шанс – на някои им е даден по-голям. Талантът е нещо относително. В спорта често се става шампион със спортен шанс. Ние, театралите, не сме общество – завиждаме си, правим си някакви далавери… Каква реформа е направена по времето на Ван Гог, който не е могъл да продаде и една картина, докато е бил жив?! Помагала ли му е реформата?! Въвели ли са закон – да купуваш картини само от художници с едно ухо!? В изкуството успява онзи, който рискува. Би могло обаче държавата да помисли за система от театрални турнета по малките градове, спектакли за обучение на подрастващите, да има прегледи на самодейността на престижни сцени…

– Тази година ви засипаха с признание и награди. До каква степен при наградата влияе личното отношение на комисията към артиста?

– У нас влияе страшно много, да не кажа изцяло. По принцип артист не може да бъде обективен към артист. Така че в комисиите за наградите трябва да се викат интелектуалци от всички области. Дори чужденци. От всички прослойки да се теглят, като в спорт тото членовете на комисиите. А истинската оценка е от артистите, от работодателите, от публиката и от Фортуна.

– Не се ли радвате на наградите, които ви дадоха?

– Не, защото те трябваше да се появят, когато бях млад. А тогава се правеха, че ме няма. Но пък имам си световни награди за куклен и за драматичен театър, за телевизия, за документално и игрално кино. Не съм се отдавал изцяло на никое от тези изкуства – не съм достатъчно добър в никое от тях.

– Вие сте безпощадно откровен с колегите си…

– Най-вече с шеги.

– … Смятате ли, че сте отблъснали мнозина от тях и затова името ви дълги години липсваше при наградите?

– Не, с оценителите имаме различни ценностни системи. И това ме радваше. Сега обаче, когато ме награждават, съм притеснен. Някой при някого е слязъл или се е качил. За един спектакъл пречи както наличието на въображение, така и липсата му. “Дозата прави отровата.” У нас почти няма представления с въображение, има доста такива, които се правят без. Правят ги по системи – на Станиславски напр. Лесно е – спазваш някакви правила, като тези за движение по пътищата. Взимаш му мерките на Шекспир и му шиеш все един и същи костюм. Знаеш му размерите, не те затруднява повече. Просто трябва да решиш анцуг ли му шиеш или фрак. Талант не трябва, трябва интелект. А това са две различни неща.

– Покрили сте територия със спектакли почти на всички столични сцени. Защо културата “Теди Москов” все още липсва в 1-2 театъра?

– Търся си работа, за да оживявам. Предлагам се като всички други. Трудно се живее днес, има да се плащат 4-5 пъти увеличени сметки…

– Никога май не сте работили толкова много?

– Не, преди правех за 5 седмици едно представление в Германия и след това живеех 2 години с хонорара от него.

ВИЗИТКА

Роден на 7 октомври 1960 г. в София.

През 1985 г. завършил режисура за куклен театър в НАТФИЗ, а през 1995-а – и кинорежисура.

Поставял в Народния театър, във Военния, “Зад канала”, “Ла Страда”… Режисирал редица представления в Германия.

Автор на легендарното тв шоу “Улицата”, отличено на фестивала в Монтрьо, Швейцария.

Носител на “Икар 2011” за режисурата на “Сирано дьо Бержерак”, който бе обявен от “Аскеер 2011” за най-доброто представление на сезона.

Източник: http://www.trud.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.