Home » Избрано

Краставицата и войната на световете

2011.06.05 Няма коментари

Възможно ли е да се самоунищожим с форсираната еволюция чрез ГМО

През 1885 г. роденият в Бавария лекар и бактериолог проф. Теодор Ешерих (1857-1911) открива една станала знаменита чревна бактерия. Наречена посмъртно на негово име, днес ешерихия коли, или накратко Е-коли, вероятно е най-известната бактерия на света. За съжаление славата й отскоро е печална.

Много се изписа и изговори за тази бактерия след масовите заболявания наскоро в Западна Европа. Обаче не всичко се каза и за това си има причини. Но истината има неприятното свойство накрая да излиза наяве. В епохата на глобалните комуникации и интернет за това не е нужно да чакаме поредната публикация на “Уикилийкс” и сродните му сайтове. Понякога е достатъчно малко да помислим и да си поиграем с интернет търсачката.

Оказва се, че бактерията, от която е изтръпнал светът, е един нормален обитател на чревния тракт на човека, а и на подобните трактове на най-различни топлокръвни животни. Естествено, някои щамове на бактерията причиняват заболявания. Понякога те се наричат “болест на туриста”, а се използва и едно неприятно, но по-точно определение. Това е така, защото заболяването често се появява по време на (или след) престой в друга страна, евентуално разположена в по-топли райони. И тук има една малка, но ключова подробност. Туристите заболяват, а местните жители – не. Защото пътуващите са уязвими за патогенни щамове, за които нямат придобит имунитет (то и без това всички болести на този свят са на имунна база). А местните жители имат.

Налага се да продължим с откритието на проф. Ешерих, което той впрочем прави едва на 28-годишна възраст. Заболяването от Е-коли обикновено не протича тежко. Има, разбира се, изключения, но по принцип това не е заболяване с висока смъртност. Всеки от нас някога е боледувал от подобно нещо, а и в момента носим щама в телата си. От няколко дни обаче бактерията се е разбесняла. Десетки смъртни случаи в Германия, а вече и в Швеция и други страни хвърлиха света в паника. И даже не броят на смъртните случаи сам по себе си е толкова тревожен, колкото високата смъртност. Защото 10 починали на 300 заболели е индикатор за смъртоносно заболяване. Разбира се, има значение от кои плодове или зеленчуци е тръгнало всичко, има значение как са транспортирани. Това са нещата, които вече предизвикаха „зеленчуковата война” в Европа и в перспектива биха могли да попарят крехките надежди за излизане от кризата. Не че това изобщо е възможно при днешните сгрешени глобални парадигми, но това е друга тема.

Какво всъщност се случи и какво предстои да се случи? Който отговори на тези въпроси, може някога да получи Нобелова награда за медицина. Но отговорите все някога ще дойдат, а междувременно нека се опитваме да поразсъждаваме над станалото и ставащото в момента.

Днес се спори дали човешкият разум е възникнал по чисто еволюционен път или в резултат на външна намеса, която някои наричат “интелигентен дизайн”. В допълнение към това до момента не е открито “липсващото звено”, което уж ни свързва с приматите, а и няма доказателства за създадени по естествен път нови биологични видове. Виж, доказателства за изчезнали такива видове, включително с активно човешко участие, има колкото искаш. Спори се също дали няколкото милиарда години от геологическата история на Земята, в които условията са позволили възникването на живот, са достатъчно дълъг срок за формиране на сложните белтъци и киселини и в частност на “молекулата на наследствеността” ДНК. Но независимо от изхода на тези спорове е ясно, че ако не човешкият разум, то поне човешкото тяло е моделирано според законите на еволюцията.

През последните 3 до 5 милиона години (на толкова се оценява продължителността на историята на човешкия вид) условията на живот на Земята многократно и драстично са се променяли. Ледникови епохи, мощна вулканична дейност, наводнения с библейски мащаби, битки с други биовидове – всичко това ни е оформяло като биологичен вид. По един много прост начин: оцелявали са онези, които са успявали да се приспособят към новите условия. Всички ние сме потомци на биологически успешни, приспособили се родители и прародители – поради простия факт, че ни има тук и сега. В тази забележителна война на оцеляване има още една важна, макар и невидима компонента –

приспособяването на човека към бактериите

микробите и вирусите. В знаменития роман на Хърбърт Уелс “Война на световете” (1898 г.) пришълци от Марс нападат Земята и унищожават Лондон. Хората са безпомощни пред лазерите на врага и краят на човешката цивилизация изглежда неизбежен. Тогава се намесва един неочакван съюзник и в крайна сметка спасител на земните хора. Това са болестите, към които хората са привикнали, но които са абсолютно смъртоносни за агресорите.

Досега човекът се е приспособявал към промените в растителния и животинския свят, като дори сам е предизвиквал някои от тези промени. В този смисъл всеки растителен сорт и всяко домашно животно е генетично модифициран организъм. Тези ГМО не са опасни, когато има достатъчно време, за да може човешкият вид да реагира чрез еволюционните си механизми за приспособяване и оцеляване. Казано другояче,

човекът оцелява, когато темповете на развитие

на средата и на собствената му еволюция са съгласувани. Но това може да не е така в случай, че средата внезапно (примерно само за няколко години) и рязко се промени. Тогава няма да има време да се появят достатъчно поколения, в които да оцелеят достатъчен брой приспособили се човешки индивиди. Разбира се, при такъв сценарий ще оцелеят микроорганизмите, при които цикълът на размножение е само дни и даже часове. Ще оцелеят насекомите, също същества с кратък размножителен цикъл. Но може да не стане така с по-големите животни. Това е също сценарий за край на света или поне на човешката цивилизация.

Ако рязка и драстична промяна в условията на живот на Земята

настъпи по външни, обективни причини, няма да има много опции за действие. Ще остане, разбира се, надеждата, че в новите условия някак ще се приспособят и ще оцелеят достатъчно големи групи от хора, които да възродят човешката цивилизация.

Ако обаче ние сами предизвикаме драстичната промяна в условията на живот, ще бъде жалко и крайно глупаво. При това съвсем не е задължително това да стане чрез ядрен апокалипсис от военен или от мирен атом. Може да е форсираната еволюция чрез ГМО, която успехите на новите биотехнологии направиха възможна.

Може да е някакво невинно генномодифицирано растение (не непременно испанска краставица), с

изкуствено

внесена генетична информация

от северна медуза. Което е устойчиво на студ и вредители, дава висок добив и леко, ама съвсем леко променя някой щам на иначе не особено опасна бактерия. Който променен щам вече предизвиква смъртоносно заболяване. За което пък никой жив човек няма придобит имунитет, а и няма да има време да развие. Като например някой от щамовете на откритата преди 126 години от професор Ешерих бактерия.

Проф. Михаил Константинов

http://www.monitor.bg/article?id=294034

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.