2022-05-18

2 thoughts on “България отбелязва Денят на Ботев и загиналите за свободата

  1. В МЕХАНАТА

    Тежко, тежко! Вино дайте!
    Пиян дано аз забравя
    туй, що, глупци, вий не знайте
    позор ли е, или слава!

    Да забравя край свой роден,
    бащина си мила стряха,
    и тез, що в мен дух свободен,
    дух за борба завещаха!

    Да забравя род свой беден,
    гробът бащин, плачът майчин, –
    тез, що залъкът наеден
    грабят с благороден начин, –

    грабят от народът гладен,
    граби подъл чорбаджия,
    за злато търговец жаден
    и поп с божа литургия!

    Грабете го, неразбрани!
    Грабете го! Кой ви бърка?
    Скоро той не ще да стане:
    ний сме синца с чаши в ръка!

    Пием, пеем буйни песни
    и зъбим се на тирана;
    механите са нам тесни –
    крещим: Хайде на Балкана!

    Крещим, но щом изтрезнеем,
    забравяме думи, клетви,
    и немеем и се смеем
    пред народни свети жертви!

    А тиранинът върлува
    и безчести край наш роден:
    коли, беси, бие, псува
    и глоби народ поробен!

    О, налейте! Ще да пия!
    На душа ми да олекне,
    чувства трезви да убия,
    ръка мъжка да омекне!

    Ще да пия напук врагу,
    напук и вам, патриоти!
    Аз веч нямам мило, драго,
    а вий… вий сте идиоти!

    Стихотвворението е излязло за първи път във в. Независимост (год. III, бр.52, 15 септ. 1873 г.). По-късно е публикувано в Песни и стихотворения. Според спомените на съвременници било между любимите на писателя.

    Литературен клуб | Христо Ботев

  2. Патриот

    Патриот е – душа дава
    за наука, за свобода;
    но не свойта душа, братя,
    а душата на народа!
    И секиму добро струва,
    само, знайте, за парата,
    като човек – що да прави?
    продава си и душата.

    И е добър християнин:
    не пропуща литургия;
    но и в черква за туй ходи,
    че черквата й търговия!
    И секиму добро струва,
    само, знайте, за парата,
    като човек – що да прави?
    залага си и жената.

    И е човек с добро сърце:
    не оставя сиромаси;
    но не той вас, братя, храни,
    а вий него със трудът си!
    И секиму добро струва,
    само, знайте, за парата,
    като човек – що да прави?
    изяда си и месата.

    Христо Ботев, в. „Будилник“ 1873 г.

    ––––––

    Елегия

    Кажи ми, кажи, бедний народе,

    кой те в таз рабска люлка люлее?

    Тоз ли, що спасителят прободе

    на кръстът нявга зверски в ребрата,

    или тоз, що толкоз годин ти пее:

    „Търпи, и ще си спасиш душата?!“

    Той ли, ил някой негов наместник,

    син на Лойола и брат на Юда,

    предател верен и жив предвестник

    на нови тегла за сиромаси,

    нов кърджалия в нова полуда,

    кой продал брата, убил баща си?!

    Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!

    Глухо и страшно гърмят окови,

    не чуй се от тях глас за свобода:

    намръщен само с глава той сочи

    на сган избрана – рояк скотове,

    в сюртуци, в реси и слепци с очи.

    Сочи народът, и пот от чело

    кървав се лее над камък гробен;

    кръстът е забит във живо тело,

    ръжда разяда глозгани кости,

    смок е засмукал живот народен,

    смучат го наши и чужди гости!

    А бедният роб търпи и ние

    без срам, без укор, броиме време,

    откак е в хомот нашата шия,

    откак окови влачи народа,

    броим и с вяра в туй скотско племе

    чакаме и ний ред за свобода!

    Хр.Ботев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *