Home » Избрано

България отбелязва Денят на Ботев и загиналите за свободата

2011.06.02 2 коментара

Хр. Ботев: Зимата се свърши и нощта се измина

Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце…, пише гениалният публицист във фейлетона си “Политическа зима”. Днес се навършват 135 години от героичната му гибел.



Политическа зима

ХРИСТО БОТЕВ

Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тия две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук – суджук, с който във виенския райстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия – тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, – пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? – Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бахусу. Г-н Бисмар възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за “бог да прости” славяните; майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските “братовчеди” са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и, наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пърчле на солените, възседнало буцефалът на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика “Аман от пияни хора”. Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческия род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията. А ти, българин и патриотин, гледаш на всичкото това с особено недоверие и думаш: “суета сует и всяческая суета”. Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров. “Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба.” Лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван, че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език…


И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свърша, зимата се не изминува и патриотите лежат в своите топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници. Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довеждат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощат на припек; а аз ще да излеза из своя палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: “Гледайте, очи, ненагледайте се!” И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последна дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите. А ти… О! ти си българин и патриотин! Запей песента “гъби, мои гъби”, пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко, попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: “Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукуригу! ето петлите! Джав, джав! ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина.”

в. “Знаме”, г. I, брой 10 от 2 март 1875 год.

2 коментара »

  • аз said:

    Патриот

    Патриот е – душа дава
    за наука, за свобода;
    но не свойта душа, братя,
    а душата на народа!
    И секиму добро струва,
    само, знайте, за парата,
    като човек – що да прави?
    продава си и душата.

    И е добър християнин:
    не пропуща литургия;
    но и в черква за туй ходи,
    че черквата й търговия!
    И секиму добро струва,
    само, знайте, за парата,
    като човек – що да прави?
    залага си и жената.

    И е човек с добро сърце:
    не оставя сиромаси;
    но не той вас, братя, храни,
    а вий него със трудът си!
    И секиму добро струва,
    само, знайте, за парата,
    като човек – що да прави?
    изяда си и месата.

    Христо Ботев, в. „Будилник“ 1873 г.

    —————–

    Елегия

    Кажи ми, кажи, бедний народе,

    кой те в таз рабска люлка люлее?

    Тоз ли, що спасителят прободе

    на кръстът нявга зверски в ребрата,

    или тоз, що толкоз годин ти пее:

    “Търпи, и ще си спасиш душата?!”

    Той ли, ил някой негов наместник,

    син на Лойола и брат на Юда,

    предател верен и жив предвестник

    на нови тегла за сиромаси,

    нов кърджалия в нова полуда,

    кой продал брата, убил баща си?!

    Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!

    Глухо и страшно гърмят окови,

    не чуй се от тях глас за свобода:

    намръщен само с глава той сочи

    на сган избрана – рояк скотове,

    в сюртуци, в реси и слепци с очи.

    Сочи народът, и пот от чело

    кървав се лее над камък гробен;

    кръстът е забит във живо тело,

    ръжда разяда глозгани кости,

    смок е засмукал живот народен,

    смучат го наши и чужди гости!

    А бедният роб търпи и ние

    без срам, без укор, броиме време,

    откак е в хомот нашата шия,

    откак окови влачи народа,

    броим и с вяра в туй скотско племе

    чакаме и ний ред за свобода!

    Хр.Ботев

  • Nik said:

    В МЕХАНАТА

    Тежко, тежко! Вино дайте!
    Пиян дано аз забравя
    туй, що, глупци, вий не знайте
    позор ли е, или слава!

    Да забравя край свой роден,
    бащина си мила стряха,
    и тез, що в мен дух свободен,
    дух за борба завещаха!

    Да забравя род свой беден,
    гробът бащин, плачът майчин, –
    тез, що залъкът наеден
    грабят с благороден начин, –

    грабят от народът гладен,
    граби подъл чорбаджия,
    за злато търговец жаден
    и поп с божа литургия!

    Грабете го, неразбрани!
    Грабете го! Кой ви бърка?
    Скоро той не ще да стане:
    ний сме синца с чаши в ръка!

    Пием, пеем буйни песни
    и зъбим се на тирана;
    механите са нам тесни –
    крещим: Хайде на Балкана!

    Крещим, но щом изтрезнеем,
    забравяме думи, клетви,
    и немеем и се смеем
    пред народни свети жертви!

    А тиранинът върлува
    и безчести край наш роден:
    коли, беси, бие, псува
    и глоби народ поробен!

    О, налейте! Ще да пия!
    На душа ми да олекне,
    чувства трезви да убия,
    ръка мъжка да омекне!

    Ще да пия напук врагу,
    напук и вам, патриоти!
    Аз веч нямам мило, драго,
    а вий… вий сте идиоти!

    Стихотвворението е излязло за първи път във в. Независимост (год. III, бр.52, 15 септ. 1873 г.). По-късно е публикувано в Песни и стихотворения. Според спомените на съвременници било между любимите на писателя.

    Литературен клуб | Христо Ботев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.