Магистрални пешеходци, пешеходни магистрали и други такива
– Докторе – казва току-що влезлият пациент – от известно време насам имам проблеми със съня.
– В какъв смисъл? – пита докторът. – Спите повече или по-малко?
– Спя по два-три часа максимум – оплаква се пациентът. И сънувам ужасни неща.
– Лошо! – казва докторът. – Дайте да ви чукна коленете.
Пациентът вдига крачол.
– Лошо – казва докторът, след като проверява рефлексите. – Съблечете се да ви преслушам… Дишайте!
Пациентът диша.
– Не дишайте!
Пациентът не диша.
– Лошо – казва докторът. – Я легнете за една кардиограма… Лошо! Лошо – дълбокомислено заключва той. – Имате аритмия и може би исхемична болест, но не това е основният ви проблем.
– Аритмия, викаш… – чеше се там, дето не го сърби пациентът. – И това не е всичко, викаш… Сигурно става така, защото в малкото време, в което спя, сънувам само магистрали.
– Сънувате магистрали! – повдига вежди докторът.
– Да. Едната вечер сънувам магистрала „Тракия“, на другата – магистрала „Люлин“, на третата – магистрала „Хемус“… И така, всяка вечер сънувам по една магистрала.
– И какво толкова им сънувате на тези магистрали.
– Сънувам ги, че са готови, а по тях не се движат автомобили.
– И защо по тях не се движат автомобили? – пита специалистът. – Нали са готови!
– Ами заради горивото… Скъпо било…
– Е, и!
– Ами хората вървят пеша по магистралите.
– Но това не е позволено от Правилника за движение – възразява докторът.
– Знам – казва пациентът. – Но в съня ми е така. Вървят на върволици като три синджира с роби, както се пее в песента.
– Е, чак като три синджира с роби… Твърде интересен, но всъщност доста глупав сън.
– Сам разбирам, че е глупав, но не мога да се отърва от него… Някои хора припадат от горещината, а чешмички с вода край магистралите няма. Има само бензиностанции, а по разклоните ме дебнат кандидат-министри.
– Да, това е често срещан мотив: жаден си насън и не можеш да се напиеш. Прегръщаш жена, превръща се в демон… Но нали на бензиностанциите има вода? – връща се пак на съня лекарят.
– Не дават вода, без да се зареди с гориво. Пък хората нали са пеша…
– Тъй, тъй! И какво сънувате още…
– Сънувам, че магистралите нямат край. Тези, които са тръгнали от София за морето, стигат някъде до Пловдив и повече не могат да продължат. Най-издръжливите стигат докъм Стара Загора и там припадат.
– Припадат, значи. И кой ги кара да ходят? – недоумява лекарят.
– Нямам представа. Може би, защото такава инфраструктура като блян все трябва да се ползва някак. Но припадат от умора. Линейките стоят до магистралите и чакат хората да припаднат. Защото по магистралата не бива да става задръстване… Нали разбирате?
– Разбирам, но и това е доста глупаво, с извинение.
– Та, който припадне, в линейката и веднага в болницата. Лошото е, че свободни места в болниците няма. Нафрашкани са до коридорите и стълбищата с магистрални пешеходци.
– И какво правим в такъв случай?
– Трябва да правим нов вид болници – магистрални.
– Виждате ли положителен изход от положението?
– Да. Като сменим премиера, всичко ще си дойде на мястото – поглежда дяволито пациентът.
– Ех – въздиша лекарят. – Знам, че не страдате от политически конюнктивит, а само ме тествате за вярност.
– Ех, докторе, страшен си мозък, но трябва да ми предпишеш нещо. Не искам да сънувам повече пешеходни магистрали.
– За съжаление, такива хапчета все още няма открити.
– Значи, докато съм жив, ще сънувам магистрали?
– Не, обратно – коригира го докторът. – Докато сънувате магистрали, ще сте жив.
Ненчо Добрев
