2024-10-08

2 thoughts on “Георги Мишев: Слово, произнесено на премиерата на „Отворена книга” в НДК, 26 май 2011

  1. Моите поздрави за Марин Георгиев и неговата документална книга за Вапцаров. Каза истината във време, доминирано от явни и тайни служители на ДС, от писатели,за които е вътрешно присъщо да си създават кумири, да идолопоклонстват, да лъжат без да се изчервяват, защото лъжата е в кръвта им. М.Георгиев е един от честните, почтени хора, за които лъжата наистина е грях и път към духовна гибел.

  2. „И се питаш: коя е тази сила, ко(я)то превръща човешкото създание, родено в калта, в птица, устремена към просторите на света? Отговорът навярно е Божията дарба.“

    „ – Категоричен съм, че ако не бях селянин, нямаше да издържа. Аз съм селски човек и черпя силите си от земята. Обичам да ора, да копая, да кося. Опиянява ме мирисът на прясно изорана земя и на прясно окосено сено. Несъмнено комунистите са знаели, че земята може „да дава сили” и да обуславя съпротивителна позиция в хората, и дълги години унищожаваха връзката на човека със земята, но при мен не успяха да унищожат тази връзка.”

    Два цитата от двама различни автори, но колко съзвучни и взаимно допълващи се! Първият е на поета Петър Алипиев и се отнася за писателя Марин Георгиев, вторият – на проф.Янко Н. Янков-Вельовски.

    Родени и израсли далече от жълтите павета на „Цар Освободител“, тия двамата – всеки съответно на своята самобитност – са изразители на непреходното в българската народна (да не се бърка с тази на населението!) духовност (да не се смесва с „бита и душевността“): несломимия дух, който възкръсва всеки път изпод изгорената земя на опропастяваното за кой ли път Отечество.

    Зарадвах се да прочета в превъзходното Слово на големия творец на изящната словесност – писателя Георги Мишев – произнесено на премиерата на „Отворена книга” в НДК, 26 май 2011, неговите днешни размисли и оценки за едно отминало (безвъзвратно ли?)време и мимикрията на неразкаяните му апологети.

    Георги Мишев беше един от онези т.нар. дисиденти, които искрено и лично се противопоставяха на все по-компрометиращия се тоталитаризъм, но от позициите на единствената в ония времена „Партия“ с главна буква. Както той, така и подобните нему не разбираха, че всъщност правят услуга на най-декласираните среди в комунистическата номенклатура, устремени към монетизиране на политическата си позиция (тук спокойно се разполагат и бардовете Висоцки, Окуджава, Евтушенко).

    Докато тогавашният научен сътрудник/главен асистент Янко Янков-Вельовски не беше дисидент, а автентичен противник на режима, за което плати със здравето си, живота на най-близките му хора и погубени по затворите златни години на младостта. Неговата съпротива беше на съвсем друго равнище от тази на стотиците, може би дори хиляди, бунтари, които като древните хайдути скачаха спонтанно срещу „Партията и Правителството“. Той се противопостави на Звяра по време, когато никой не смееше да изрече гласно, макар че всички виждаха голотата и срамотите на чудовището. Направи го от идейни, а не от битови, подбуди. А идеите са, които променят света.

    Затова единият деликатно подиграваше системата в превъзходните си сценарии, докато другият в същото време търкаше наровете на Пазарджишкия, Старозагорския и Софийския Централен – за пълни 6 (Шест) години.

    Онова, което ме впечатли след трикратно препрочитане на „Слово“-то, е еволюцията на неговия автор. „…Една тема-табу – темата за нашите сътрудници на Кремъл. Обществото трябва да се замисли върху последната подробност: двайсет години уж демокрация, никой не зачеква тази тема“. Преди времедела „10 ноември“ подобна волност не би прозвучала от устата му. Все пак затворът не е като кафенето на ул.“Ангел Кънчев“ №5…

    Независимо от всичко, Георги Мишев си остава завинаги като един от шепата интелектуалци, осмелили се (без да съзнават, че са манипулирани) да се противопоставят (макар и полугласно, макар и по езоповски) на една в силата си и безмилостна система. Още не е прозрял като че ли ролята в „промяната“ на троянския кон – „дисидента“ Желю Митев Желев – може би в знак на едно старо приятелство.

    Е, никога не е късно да се освестиш – отнася се и за всички нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *