Home » Избрано

Бият гръцки журналисти в лагер с BG имигранти

2011.04.21 2 коментара

Автор: Бойка Атанасова, Атина (Специален кореспондент на “24 часа”)

Двама гръцки журналисти бяха нападнати от гардове по време на репортаж за мизерните условия на труд, на които са подложени около 400 български имигранти, работещи в ягодови полета на Манолада.

Мафиотската атака срещу пратениците на авторитетния в. “Вима” Йоргос Пулиопулос и Яков Хадзиставру започнала, когато имигрантите поискали да разговарят с журналистите, за да им покажат как са тормозени и в какви жалки условия работят.

По време на репортажа пазачът на лагера, който е българин, поискал от журналистите да се махнат. В момента, в който те се качили в автомобила си и потеглили от селото, той започнал да хвърля камъни срещу тях. Явно уведомени от надзирателя, в района се появили неизвестни лица, които с автомобил се опитали да настигнат колата на журналистите. Един от тях по безразсъден начин насочил джипа си право срещу репортерския автомобил. Последвал сблъсък със значителни материални щети на колата.

След това същият човек и гардовете му изкарали журналистите от автомобила им, бутнали ги на земята и ударили в лицето фоторепортера Яков Хадзиставру. Те счупили диоптричните му очила и отнели фотоапарата му. В опит да оправдае действията на нападателите собственикът на фермата Янис Арванитакис казал, че помислил журналистите за крадци. Затова пуснал гардовете си срещу тях. Той не пропуснал да подчертае, че мястото, т.е. лагерът с български имигранти, е частен имот.

След инцидента журналистите повикали на мястото на инцидента патрулираща кола на местната полицейска дирекция. Фоторепортерът Яков Хадзиставриу бил транспортиран до медицинско заведение, където шили раните по главата му и съставили медицински доклад за състоянието му.

Всички нападатели са отведени в полицейското управление в района и срещу тях е образувана преписка по бързо съдебно производство.

Медиите в Гърция отбелязват по този повод, че въпреки усилията на полицията и властите и десетките публикации през последните години, местните престъпни групи не се спират пред нищо. Чрез насилиети терор те се опитват да държат в постоянен страх населението и особено имигрантите с мафиотските си методи.

2 коментара »

  • м.тотев said:

    Българите все още нямат неограничен достъп до германския пазар на труда. Обиграни търговци на хора обаче отдавна са намерили пролуки. Модерните робовладелци “доставят” българи, работещи за по 3 евро и живеещи в мизерия, пише днес Дойче веле.
    След като отпаднат ограниченията за българи, най-късно в края на 2013 година, те също ще имат право да се трудят в Германия без специално разрешително от властите. Това важи за всички български граждани, без значение каква квалификация имат, в кой бранш желаят да работят и за колко време. Засега обаче съществуват забрани. А това е идеалната предпоставка за контрабанда на работна ръка, както и за безогледната й експлоатация.
    Според информация на онлайн-изданието на германското списание “Шпигел”, българите в момента са една от най-многочислените миграционни групи в Германия. Огромните разлики в благосъстоянието осигуряват постоянен прилив на нелегална работна ръка. Откакто България беше приета в ЕС през 2007 г., броят на българите в Германия се е увеличил с около 36 000 души, а прирастът само през последната година е възлизал на повече от 20%.
    Човек или животно?
    Никой освен това не знае колко българи живеят в Германия вън от всякакви официални статистики – като ниско платена работна ръка за по 3 евро на час максимално. Повечето от тези хора не знаят немски, нито пък имат специална квалификация, те преживяват от ден за ден, предлагайки работната си сила на всеки, който плаща, колкото и да е…
    В Германия те влизат, ползвайки правото на всеки европейски граждани за легален престой като турист в рамките на три месеца. След това някои създават фиктивна фирма, продължавайки да се трудят като наемни работници на черно, а други просто потъват в нелегалност, препитавайки се от черния пазар. Шансовете да бъдат разкрити са минимални.
    Репортаж на списание “Шпигел” разказва за стройната организация, създадена от група български трафиканти на нелегална работна ръка към Германия. В Русе съществувал нещо като офис – в кафене на бензиностанция – където един път седмично се обсъждало кой за кои германски градове ще пътува. Единият от тези модерни търговци на робски труд в миналото търгувал в България с добитък – с овце, кози и крави. Животните трябвало да бъдат здрави, силни и работливи. Бизнесът му вървял добре. Днес той търгува с хора – здрави, силни и работливи. Бизнесът му върви значително по-добре.
    Евтината българска работна ръка е търсена в Германия, а и в други страни на Европа – на строежи, по пристанища, в заведения за хранене и като чистачи. По мобифона постоянно идат нови поръчки: търси се човек за пицария в Дания, за склад във Франкфурт, и една жена като чистачка в датско село. “Доставям ти я във вторник, срещу 450 евро в брой”, обещава трафикантът и си записва поръчката. От тях 200 отиват в собствения му джоб.
    Алчност, бездушие, жестокост
    Разкъсан от употреба тефтер върши цялата работа на подвижно германо-българско бюро по труда. В него са записани имената на потенциалните работници с данни за ръст, възраст и професия, ако имат такава. Щом профилът им отговаря на търсения в Германия, незабавно го транспортират дотам, свързват го с работодателя и му помагат да си намери място за спане. Всяка седмица единият от въпросните търговци на хора докарвал с микробуса си по осем работници от България. На година били към 400, а хиляди други пристигат по подобни канали, примамени от мечтата за благосъстояние и възход.
    За набирането на работната ръка “предприемчивите бизнесмени” обикалят българските села с визитни картички в ръце и заговарят младите мъже със здраво телосложение. За транспорта до Германия всеки плаща по 150 евро предварително. За да платят сумата, мнозина са принудени да заложат или продадат и последното си имущество. Преди германската граница на пътниците се раздават по няколкостотин евро в брой, за да могат да покажат, че разполагат с лични средства, а една модерна видеокамера служи като алиби за легендата, че всички отивали на сватба на свой роднина.
    150 евро струва осигуряването на нелегален подслон в Германия, който в повечето случаи се състои от един изтърбушен стар дюшек. Единият от пътуващите в минибуса за Германия слиза в Лудвигсбург. Там живее със седем други българи на общо 60 кв.м. площ и работи на черно по строежи.
    Друг пътник е за Берлинския квартал Ной-Кьолн. Там живее с още девет души в тристайно жилище. Истинският наемодател е безработен мъж, който получава от държавата социални помощи и 1000 евро за наема на въпросното жилище. Той обаче не живее в него, а при майка си, прибирайки по 100 евро от всеки под-наемател на месец. Така си осигурява “чист” доход от 1000 евро всеки месец.
    Изпепелени мечти
    Алчността на работодателите, които предпочитат да плащат по 3 вместо по 8 евро, или на наемодателите, които искат да припечелват допълнителни, необлагани доходи, осигурява на трафикантите на хора добри възможности за препитание. А как я карат наемните роби от България? Това е друга тема…
    46-годишният Ерфан от Сливо поле пристигнал в Германия, за да работи в един склад. Работодателят обаче го изхвърлил след само три седмици, защото му бил прекалено възрастен и недостатъчно як. Оттогава Ерфан стои всеки ден на уличната борса за работна ръка – с надеждата, че ще бъде нает срещу 10 евро, за да разчисти някое празно жилище от боклуци. Той живее в таванска стаичка, без тоалетна и без баня, която си дели с плъховете, примамени от остатъците храна. Дори не успява да си плати наема от 150 евро, а е натрупал и други дългове към трафиканта. “Вземи ме обратно към България”, моли го той редовно. “Първо си плати дълговете. Да не съм те осиновил”, е редовният отговор на робовладелеца.

  • Ружа said:

    Същото дередже е и това на българските медицински кадри в Англия, чието уреждане на работа там става под носа на МС и Президенство, чрез посредничеството на българско- английска фирма и Хоме офис в Англия…Абсолютни мошеници, които съдират по 10 кожи от кандидат гурбетчиите…да не говорим пък за врътките, които се случват в Англия и алчността на служителите от Хоме офис, които нагло и безсрамно си искат рушвета в размер на хиляди евра- пет цифрени суми, които една сестра изкарва за 5г, но ги приемат като разсрочено плащане…Бях, видях и избягах, но там оставих заробени колежки, които нямаха възможност да си тръгнат, защото са продали имотите си в България, за да съберат средствата и да си платят разходите към фирмата, а спечеленото там не им стигаше и за обратен билет до Родината. Удоволствието да работя къртовски труд, 3 месеца в Англия ми струваше почти 5 000 паунда..В личен аспект нямах проблем, защото имах достатъчно пари, за да си тръгна, но не така стоят нещата с другите…Виждала съм как се разпадат семейства, заради едното оцеляване.Майка с учащи деца приема съжителство с англичанин или друг чужденец, за да успее да издържа децата си и съпругът си, който заминава да работи някъде другаде, нелегално и се срещат тайно…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.