Home » Авторски страници

Мони Гаспаров от Чикаго и Джимарата събраха лошите на соц-София

2010.10.31 2 коментара
Spread the love

Ако имаше сдружение на бившите квартални милиционери, то щеше да се самозакрие от яд при гледката на толкова живи и здрави “неформали”, оцелели от 80-те… Събра ги във вторник вечер в столичен рок клуб живеещият в САЩ Симеон Гаспаров за промоцията на книгата си “Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин”. “Хората мислят, че България е само сирене, чушки и домати… Но имаше и много движения. Ъндърграунд! Хора, които не искаха да се съгласяват с матрицата. Когато те тръгваха по улиците на София, на цялата тази сива безнадеждност, ти виждаш едни пъстри петна.

Хипита, рокаджии, пънкари…” Така нарисува поколението, на което е посветил книгата си, Мони – човекът на “Труд” в Чикаго.

Именно в многомилионния щатски мегаполис начинаещ музикант в нощта на първия си концерт оплита конците, така че се получава магия и събужда духа на… покойния Джими Хендрикс (или както родните фенове го наричат – Джимарата, б.а.). За капак героят попада в безпътната България и с един човек от Кравай (рокаджийската явка на ъгъла на бул. “Патриарх Евтимий” и “Фр. Нансен”, б.а.)тръгват да бягат към Америка.

Книгата освен невероятните им случки по пътя включва и социална тематика – за дълбокото разделение на богати и бедни в корпоративна Америка, включва хуманизъм и агресия… Е, разбира се, има и весел софийски купон със замеряне на ченгета с тоалетни чинии. За да е пълна интригата и в характерния си неординерен стил, Мони Гаспаров призна, че се вдъхновил не от Джимарата, а от… Джеф Бек.

“Никога в живота не съм си представял, че някога може да стигнем дотук – да се събираме по кръчмите и да четем книги”, каза с хроничната си усмивка авторът.

А макар и след 13 г. като емигрант, софийските му приятели с вдигнати халби и бурни възгласи след всеки лаф показаха, че още са “на линия”. Вярно – тук-таме дългите кечета са побелели или оредели, тук-таме липсват зъби… Други пък успешно са “маскирани” от годините като преуспели журналисти (Митко Дилков, Васил Иванов, Богомил Грозев, Роберт Ковачев), адвокати (Велислав Велев, Галин Попов), музиканти (Васил Гюров, Васко Кръпката). Но духът на Кравай, Попа, Пънка, Синьото кафе показа, че още мърда между моловете, бентлитата и мутротеките (нещо средно между мутри и чалготеки, б.а.) на съвременна София.

Корицата на книгата:

Източник: в-к Труд и http://simeongasparov.com/

2 коментара »

  • Аz said:

    Браво Мони, велики българино! Кога ще можем да я четем и в Чикаго?

  • Pesho said:

    За “Кравай”, Дупката, Пешо Берон, за рока, за Джими Хендрикс и Чикаго…

    “Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин” на Симеон Гаспаров вече се появи на българския пазар – това е една романтична, изпълнена с поезия и дълбина книга за свободата, за младостта, за бунта, за приятелството, за рокендрола, за изгубеното и намереното в живота, за престъплението, за изкуплението, за хуманността, за мечтата, за вдъхновението и за красотата на собственото ни човешко несъвършенство. Това е една балада за Чикаго, за България и най-вече за нашето сърдито, неспокойно поколението от 80-те и 90-те години на миналия век, от софийският ъндърграунд, което остана, някак си изгубено и забравено в годините на безкрайния ни преход.

    Сюжетът, който грабва веднага: Томи Данте е двадесет и няколко годишен безпаричен, но много талантлив китарист от чикагска рок банда. Той е неудачник, мечтател и поет, който е пропилял доста от шансовете си за реализация в живота. В нощта, преди най-важният си концерт, след запой и скандал, Томи счупва единственото и най-скъпо нещо, което някога е притежавал – чисто новата си китара Фендер Стратокастер. Останал без нея, притиснат от безизходицата, Томи осъзнава, че с необмислената си постъпка е убил и последния шанс да постигне мечтата си и да се докаже. Въпреки всичко Том прави опит да не провали концерта и се оплита още повече. Извършва престъпление. Рискува живота си, за да спаси приятел и попада в капан. Съдбата, обаче, проявява милост към младият китарист. Миг преди да разбие китарата си, без Toм да рабере, вуду магия пробужда духа на идола му – легендарният музикант Джими Хендрикс. Легендарният китарист решава да даде още една възможност на Том, да поправи грешките си, като направи избор. Или да намери със сърцето си Небесната врата и да я отвори, за да спаси мечтата си, или да заживее без нея, без вдъхновение и рокендрол до края на дните си. Но Томи трябва да знае, че веднъж отворил Небесната Врата към рокендрола, никой не знае, какво може да му се случи. Томи се доверява на сърцето си. Прави своя избор. Отваря Вратата и попада в… България. Една тънка, почти невидима усмивка се плъзва по лицето на Джими Хендрикс, когато вижда това.

    Особеност в романа са също и поетическите метафори, с които са изваяни картините от улиците на Чикаго, София, пътищата и природата на България, по които Том тръгва, за да изпълни мисията си, която Джими Хендрикс и рокендролът са му отредили. Значителна роля в нея е посветена на ъдърграунд движенията на София от онези години и фактът, че повечето от нещата описани тук, не са само плод на творческото въображение на нейният автор, журналистът Мони Гаспаров.

    Интересното при книгата е, че първоначално тя е написана на английски през 2002 г., като Дипломна работа на автора й от Мастер програмата към факултета по Свободни Изкуства към Чикагският Университет и е защитена през 2003 г. “Кравай” бе нещо като българския Уудсток, пише Мони, който е бил част от този свят преди повече от 25 години. Сега той живее в Чикаго, но с носталгия и готини чувства винаги се връща към времето на ранните 80-те, към “Кравай”, Дупката, Пешо Берон и незабравимите софийски локуси на младостта…Върнете се и вие!

    Frognews.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.