ДА СЕ ПРИБИРАШ С УСМИВКА ВКЪЩИ

Автор: Д-р Георги Чалдъков

“Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?” – запита Димитър Бербатов на 13 май 2010 г. в София, когато обяви, че се отказва от националния отбор.
Изречени ясно и кратко, в тези въпроси освен разочарование, е кодирана и една от най-отрицателните прояви на българската народопсихология: липса на възхищение от успехите на Другия. На обратната страна на този национален медал е написано по-кратко: завист. “Другият в мен” (Je est un autre)? – няма ги рецепторите на Артюр Рембо в нашата психология. Няма я доброжелателността, удоволствието да даваш и да споделяш – най-висшите изяви на хедонизма, които (според Аристотел) правят човека “социално животно” (zoon politikon).
Сега пък, след вкараните три гола срещу “Ливърпул”, българските журналисти (и един политик от Ню Йорк) се надпреварват да хвалят Бербатов. И да се чудят, включително и германския треньор, как да го върнат в националния отбор – не вярвам, че това е израз на родолюбие – те просто искат Бербатов да им свърши работата. И да оберат по-голяма част от милионите евро, които дава европейската и световната футболна федерация.
Преди доста години бях много впечатлен от отговора на един френски интелектуалец на въпроса на журналист: “какво е за Вас родната страна?” Интелектуалецът отговори: “моето семейство и приятелите”.
След неделния мач с “Ливърпул” журналист от Manchester United Television (MUTV) запита: “какъв е за Вас този ден?” и Бербатов отговори: ”много съм радостен и се прибирам с усмивка вкъщи… Ще си играя с детето…”
Не му трябва на Димитър Бербатов (и на вратаря Димитър Иванков) да се връща в националния отбор. В нашата страна не уважават талантливите, възпитаните, благородните.*

Болката от това българско страдание е хронична – описана е и от поета Христо Фотев:

“О, самота с кошмарните претенции
на някаква родина,
на отечество!
… Там някъде –
на дъното на самотата – Родина!
Изгнание е тя – и нищо повече!”
___________________________________________
* Вместо уважение и грижи, в България продължава войната срещу талантите, от които имат нужда образованието, науката, изкуството, спорта. Ние се обединяваме по-често в защита на невежеството и политическата коннюнктура, отколкото в защита на таланта и свободата. Затова младите българи емигрират в страни, където морално и финансово ценят труда и способностите им. Познавам много добре “замразяването на мозъци” по време на комунизма – затова сега стимулирам “изтичането на мозъци” (brain drain). Когато държавата създаде условия за реализиране на техните таланти, те ще се върнат и ще направят brain gain (“мозъчна печалба”) за родната България – много от сега напредналите европейски страни минаха по този път, по който сега вървим. Неотдавна в “Инверсното общество” писах за обратната йерархия на ценности – сега, още един пример: назначаваме треньори от чужбина за футбол и други спортове, а не лектори и ректори от чужбина в наши университети…

[email protected]

Б.Р. Българската редакция на Еврочикаго благодари д-р Чалдъков за този чудесен, макар и горчив материал. По-просто и по-точно, според нас, няма как да бъде казано. Очакваме го отново на нашите страници.