Home » Избрано

Не си живял тук 10 месеца – не гласуваш

2010.08.03 Няма коментари
Spread the love

С проф. Михаил КОНСТАНТИНОВ, член на ЦИК, разговаря Валентина Петкова/Труд/

-Проф. Константинов, докъде стигна Изборният кодекс и ще бъде ли приет той след лятната ваканция на депутатите?

– Изборният кодекс е практически готов. Остава да се уточнят някои политически параметри на закона, което ще бъде направено не от временната комисия по изработването му, а от депутатите в пленарната зала.

Срокът за предаване на Изборния кодекс и влизането му в зала е 11 септември т. г. Получи се внушителен документ от около 300 члена. Това е един от най-сложните и безспорно е най-важният български политически закон.

– По този Изборен кодекс ще се провеждат всички видове избори?

– Да, това е първият голям успех на Изборния кодекс, защото чрез него ще се гласува на всички видове избори – парламентарни, местни, президентски, евроизбори. Ако някой ден се реши да се гласува за Велико народно събрание, пак ще е по този закон.

Само че тогава ще се избират не 240, а 400 депутати. Така се уеднаквяват технологиите и най-сетне българите ще гласуват по един и същ начин. А не на всеки избори да им сменяме правилата в движение.

Вече няма да има три или четири централни избирателни комисии и да цари хаос, както е в момента, а ще има една ЦИК. Тя ще произвежда всички избори.

Срокът на пълномощията й ще е 4 или 5 години. В нея 19 души ще се избират по предложение на политическите парламентарно представени сили. Всяка, партия, която има евродепутат, също ще има право на представител.

– Кои са постиженията на Изборния кодекс?

– Много добре е, че ще се регулира най-сетне гласуването в чужбина, което предизвиква толкова много спорове и вълнения.

– Да, но не е ли отстъпление, че в чужбина няма да се гласува само в посолства и консулства, а и на други места?

– Това не може да се нарече отстъпление. Щом има представител на българските власти в секциите, според мен е разумен подход. Досега нямаше такъв представител, поради което нямаше и контрол.

– Това означава ли, че в Турция секциите няма да са четири, колкото са посолствата и консулствата, а много повече?

– На територията на едно посолство или консулство може да се открият повече от една секция. Така че в четири представителства може да има 8 секции. Но аз съм склонен да говоря не само за Турция. Турция и САЩ и др. са държави извън Европейския съюз.

Там ще се осигури възможност за гласуване под контрола на държавата. Т. е. държавата ще открива секции и ще праща свои представители,които ще отговарят за документите.

А не посланикът да загуби всички изборни книжа и да получаваме абсурдни протоколи без подписи, каквито случаи имаше. Така че това безспорно е пробив.

– Въвеждането на принципа на “уседналост” ще спре ли турските автобуси с гласоподаватели?

– За да гласува човек на местни избори, трябва истински да е живял последните 10 месеца на мястото, където ще даде своя вот. Това се гарантира чрез неговия постоянен и настоящ адрес.

– Най-вече чрез настоящия му адрес?

– Точно така, защото по принцип всеки има постоянен адрес. Дори хора, които живеят по 50 години в чужбина и не стъпват в България, също имат постоянен адрес.

Който иска да гласува, да дойде от чужбина и да живее тук 10 месеца преди изборите. Така е по цял свят и няма за какво да се спори. Българин, който е живял достатъчно дълго в Париж или Лондон, има право да гласува за кмет на тези градове.

По същия начин англичанин, французин или друг гражданин на ЕС, който е живял достатъчно дълго в София, ще може да гласува за кмет на столицата ни. Това е разумният подход. Не можеш да избираш местни орган на властта там, където не живееш.

– Уседналостта ще важи само за местните избори?

– Да. Ще има и някакъв вид уседналост за евроизборите, при които се гласува само от европейска територия, и т. н.

– Новият Изборен кодекс ще посочи ли по каква избирателната система ще се гласува в България? Отказахме ли се от мажоритарни избори?

– Тия псевдомажоритарни избори се оказаха голяма глупост и се изхвърлят. Миналата година БСП се самоуби с тези поправки, хем бяха предупреждавани. Така че в България ще се гласува по пропорционална система с регионални листи.

Ще си има 31 листи, за да са свързани депутатите с определен район и хората да могат да ги откриват при съответен проблем.

– Какво в Изборния кодекс ви притеснява?

– Това, че се предвиждат много високи преференциални прагове. На теория хората ще могат да пренареждат листите, но на практика няма да стане, ако се запази непосилният праг от 15% за преференциалните листи.

– Какъв трябва да е този процент, за да има смисъл от преференция?

– Не повече от 5%. Доказала го е световната изборна практика. Аксиома е, че 10% праг блокира преференциите. За 15% не искам и да говоря, защото той ги изтребва както препарата “Райд” трепе насекоми.

– Партиите не искат нисък праг, защото се страхуват, че ще загубят контрол върху листите си?

– Точно така. Има и един друг страх – да не би кампанията по места да се изроди в борба между кандидатите от една партия, които почват да се псуват един друг.

За съжаление моето очакване е, че депутатите ще се спрат на 10% и преференциите пак няма да действат. Ако ги оставят 15%, ще е цинично. Тогава е по-добре да ги няма.

Така само усложняваме работата на комисиите да броят преференции. А и бюлетина на ЦИК става двойно по-дебел и т. н.

– Каква ще е съдбата на т. нар. бизнес партии?

– Има различни варианти и отново залата трябва да реши този въпрос. Единият вариант е в местни избори да участват партии, които имат структури в поне 50 общини. Това обаче може да бъде атакувано пред европейските институции, защото в Европа има партии със съвсем регионално значение.

Например защо трябва, като ще избираш кмет в силистренско село, да имаш структури в Благоевград. Няма логика и това вероятно няма да стане. Друг начин да се ограничат бизнес партиите е, като се изтегли регистрацията напред във времето поне 3 месеца. За да не стават комбинации в последния момент.

– Изборният кодекс предвижда ли мерки срещу купуването и продаването на гласове?

– Трябва абсолютно строго да се следи и наказва купуването и продаването на гласове. Едното от предложенията е да няма алтернатива – затвор или глоба. Нека остане само затвор, за да ги видим какво ще правят.

Сега е много лесно. Бизнесмена го хващат, той вади 2000 лв., които са му джобните пари за сутринта, и ги дава.

И какво става? Нищо. Но ако лежи три години, да видим няма ли да си помисли, преди да купува гласове. Криминализацията на покупко-продажбата е наложителна.

– Кога ще се въведе у нас електронното гласуване?

– Вероятно догодина ще има електронно гласуване, но само пилотен проект. По света никой не си е позволявал да го въведе изведнъж.

– На кои избори ще влезе в сила?

– Знаете, че догодина изборите ще са две в едно – местни и президентски. Проблемът е, че трудно се гласува електронно при местни избори. Поначало то е пригодено за президентски, парламентарни и европейски избори. А ако пуснем електронно гласуване за президентските, а за местните се ходи в секциите, нали се сещате какво ще стане.

Така че се обмисля как да стане пилотният проект. Като аз говоря само за гласуване по интернет. Личното ми мнение е, че гласуването с машини в секции е пълна глупост за България. От това няма полза, а машините са много скъпи – един глас излиза над 1000 лв.

– Защо в Индия гласуват с машини?

– Защото са неграмотни. Колкото и да е абсурдно, неграмотни гласуват по-лесно с машина, отколкото с химикалка. Защото те не знаят химикалката да я ядат ли, или да си бъркат в ухото с нея, тъй като някои не са виждали такова нещо през живота си…

Друг голям проблем у нас е оспорването на изборните резултати, което се извършва дълго и неефективно.

– Оспорването на изборните резултати, което сега по закон се извършва чрез четири-пет органа, може да става само чрез главния прокурор и чрез Върховния административен съд. Само те ще имат капацитет да разследват сигнали и да ги пращат на Конституционния съд.

Както знаете, миналата година имаше две особени мнения на уважаваните съдии от КС Румен Ненков и Благовест Пунев, че всъщност главният прокурор само като пощенска кутия препредавал искане за касиранена избори.

Според депутати и тези конституционни съдии, за които говоря, трябва подобни искания да се мотивират. Т. е. и главният прокурор, и ВАС са органи, които имат много голяма власт по конституция.

Те трябва да извършат първо собствено разследване и като се убедят, че има основание, да препратят сигнала. Всеки може да прави жалби, но това не значи, че КС трябва да се превърне в разследващ орган.

– Кога ще стане факт новият Изборен кодекс?

– До края на годината. Времето от 11 септември до декември е предостатъчно и за обществен дебат. Разчитам медиите да се включат в тези дискусии.

Досега в комисията бяха поканени много неправителствени организации и специалисти, които си казаха становищата. Комисията беше отворена към общественото мнение. Надяваме се този процес да продължи.

Източник: в-к Труд
http://www.trud.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.