Home » Избрано

На добра воля

2010.08.14 Няма коментари
Spread the love

Няколко човека, които дават плътност и смисъл на иначе пустото гражданско общество

Автори: Люба Йорданова и Илин Станев

“Доброволчеството е до това да осъзнаеш, че не можеш да съществуваш пълноценно сам по себе си и че трябва да даваш, за да можеш и да взимаш.” Думите са на Янина Танева, инициатор на движението “Да спасим Иракли” и описват точно хората, които избрахме да ви представим по-долу. Те са осъзнали ролята си в обществото и са прескочили границите на собствените си проблеми, за да направят нещо за света, в който живеят. Избрахме Янина като представител на екоинициативите, които са начело в ръста на доброволческите активности в България. Стойко Петков и фондация “Благотворител” пък са хората, дали с малко средства възможност на деца в неравностойно положение да се докоснат до нещо, станало ежедневие за връстниците им, отглеждани с родителски грижи – компютрите и интернет. Десислава Хурмузова от “Спаси, дари на…” разказва като един-единствен случай може да отпуши поток от гражданска енергия. Александър Петров прави за студенти връзката между теоретичното обучение в университета с практическите умения на пазара на труда и изгражда мрежа от абсолвенти и преподаватели, които да обменят опит и ресурс. Борислав и Богдан от Re-act пък показват, че започването на благородна инициатива в България съвсем не е безпроблемно начинание.

Зелена светлина

Когато преди девет години Янина Танева се записва в първата си доброволческа инициатива – антирасистки проект в Германия, проблемите, за които дотогава си мисли, че са големи, започват да изглеждат мно-о-о-го малки пред драмите на други хора в различни страни. “Доброволчеството те прави по-адекватен на света – изважда те от личните ти проблеми и развива чувство на емпатия и социална отговорност”, осъзнава тогава Янина, която в момента се занимава активно с впечатляващо количество от граждански и екологични инициативи.

Пътят й минава през археологически разкопки, домове за деца, лишени от родителска грижа и център за наркозависими, за да я направи преди няколко години инициатор на гражданското движение “Да спасим Иракли”. “В началото бяхме само трима души, но усещахме вълната сред хората”, спомня си Янина. Всъщност именно инициативите за Иракли и Странджа показаха, че доброволците не са “хипита, които имат свободно време” (по самата нея), а силен фактор в обществото, и отпушиха потенциала за подобни каузи.

В момента Янина организира “живите места” – мрежа от алтернативни места в България, където доброволци от цял свят обменят ресурси, идеи и практики. Благодарение на тях следващият уикенд в Беглика ще се проведе първият фестивал с нулев екологичен отпечатък, изоставено село в Източните Родопи ще се съживи заедно със старите си традиции, а едно читалище в Смолян ще научи куп деца на умения да се справят в живота. Интересът на доброволци от чужбина е толкова голям, че на организаторите вече им се налага да пресяват желаещите. За сметка на това почти няма български доброволци да помагат в чужбина. Янина си обяснява разликите с факта, че българите се възприемат като жертви и имат съзнанието, че винаги на тях трябва да им се помага.

Въпреки това 27-годишната девойка е оптимист и вижда напредък в съзнанието на хората през последните четири години. Особено видимо сред 17-22 годишните, “може би защото имат повече възможност да пътуват и да се докосват до друг вид ценностна система”.

Енергия в една посока

Допреди няколко месеца светът на децата от социалните домовете в България не се простираше по-далеч от сградата, в която са настанени, или най-много в града, в който живеят. Сега те знаят какво се случва в Бразилия например, някои от тях дори могат да правят презентации с power point и да общуват онлайн с връстниците си в други домове. Виновник за това е фондация “Благотворител”, която от 2005 г. създава и поддържа компютърни клубове в 21 дома за деца, лишени от родителски грижи.
“Подтикна ни желанието да разширим света на тези младежи, които имат ограничени възможности да излязат извън домовете”, разказва Стойко Петков, учредител на фондацията. Проектът се осъществява с подръчни средства – един системен администратор, техника на старо, безвъзмездно дарен софтуер и малко помощ от приятели. Целта обаче се струва – вече над 1400 деца имат достъп до интернет и се обучават на компютърни умения.

Идеята се ражда преди шест години, когато бизнесменът прави дарение в един дом за деца и осъзнава, че ако подкрепата му не е регулярна и няма концепция, тя няма как да бъде ефективна. “Всичко дойде от идеята ми, че всеки един член на обществото, който получава повече материални блага и по някакъв начин има възможност, би било хубаво да инвестира в средата, в която живее, и да подкрепя по някакъв начин тези, които се намират в по-лоша позиция”, спомня си Петков.

Той посвещава първите години на фондацията на изграждането на стандарти за дейността й и не търси външна финансова подкрепа до момента, в който не е сигурен в смисъла, ефективността и прозрачността на работата на “Благотворител”. След това фондацията започва да кандидатства и за проектно финансиране и така печели средства за един от най-мащабните си проекти – изграждане на защитено жилище в Брацигово за деца, които напускат домовете.

“Целта ни не е единствено да помогнем за материалното оцеляване на децата, лишени от родителска грижа, а да им дадем възможност сами да си помагат в бъдеще”, казва Стойко Петков. Затова фондацията започва проекти като стипендии за добър успех, осигуряване на професионална квалификация, кандидатстудентски курсове и семинари за подготвяне на документи за кандидатстване за работа.

Стойко не е сам – зад успехите стои стройната организация на координатора Пенка Лазарова и желанието й да излезе извън формалните рамки на проектите и да накара децата да почувстват фондацията като убежище в живота си. “Защото тези деца най-много от всичко имат дефицит на грижа и внимание и на усещане, че някой на този свят наистина го е грижа за тях”, смята Стойко Петков.

Посредници на надежда

Преди три години един малък екип от различни по професия, възраст и местожителство хора, събрани в интернет форум, прави невъзможното – за два месеца събира над 600 хиляди лева за операция на 3-годишната Дарина от Варна в чужбина. На сайта save-darina.org (“Спаси Дарина”) се събират хиляди хора от цял свят, съпричастни към каузата на инициаторите. Те не успяват да спасят Дарина, но екипът не е готов да се откаже от битката за нуждаещите се от помощ болни деца. Така “Спаси Дарина” става “Спаси, дари на…” и започва следващата кампания за набиране на средства.

“Разбрахме, че го можем и че сме научили много неща, които трябва да използваме”, казва Десислава Хурмузова, която пише почти всички статии в сайта и се среща с родителите на болните деца. Към кампаниите идват още инструменти – връзка с Фонда за лечение на деца в чужбина, обясняване на процедурите и вдъхване на надежда у родителите и децата.

Десислава разказва, че най-голямата трудност, която срещат в работата си, е борбата с държавните институции. Миналата година Фондът за лечение на деца в чужбина беше уличен от одит на Сметната палата в неадекватно дълги процедури и изключително ниско усвояване на средства. И макар нещата в последно време да са се променили в правилна посока, сроковете все още не се спазват и далеч не всички деца могат да разчитат за лечението си на държавата.

За сметка на това “Спаси, дари на…” има удивителна история зад гърба си – нито една провалена кампания поради несъбрани средства. Десислава си обяснява готовността на дарителите с добрата отчетност на екипа и доверието, което “Спаси, дари на…” вдъхва у тях. Както и с това, че “ние не сме фондация, сдружение или каквато и да е официална организация”. “Всеки трябва да има кауза, да се чувства полезен за обществото”, споделя Десислава. Тя вече е намерила своята.

Connecting Students

“Много обича да свързва хората”, казват приятелите за Александър Петров. Алек, както е известен сред тях, от няколко години се е захванал със собствени средства да организира нещо като алумни организация за студентите по икономика в България. “Толкова много хора са ми помагали, докато съм учил и после съм си търсил работа, реших и аз да направя нещо”, обяснява той.

Така преди пет години баща и син Александър Петрови основават “Фондация Александър”, чиято цел е да помага на висшето образование в България (Петров-старши е ректор на Института по физика на твърдото тяло към БАН). Според Алек такава малка фондация не може да се захване с всичко и за това са се съсредоточили само към студентите по икономика, професионалното поприще на Петров-младши. “Фондация Александър” наподобява алумни клуб, какъвто всеки западен университет има – завършилите се събират, даряват пари на университета, който са завършили, помагат на студенти да се ориентират, създават мрежи, по които тече всякаква полезна информация – от сватби и погребения, до евентуални работни места. Фондацията избира годишно по 20-ина студенти с конкурс, за които организира конференции, където студентите усвояват А и Б-то на науката за кариерното развитие. По думите на Петров идеята е не толкова да научат нещо, колкото да видят как нещата, които им преподават в университета, се прилагат на практика. Студентите слушат презентации на директори на големи български компании, учат се да пишат трудните за повечето младежи, завършили български училища, мотивационни писма и CV-та, участват в отборни игри, trading games и други академични забави, все още нехарактени за българското вузове. “Фондация Александър” освен това финансира и една-две стипендии за лятно училище към London School of Economics.

Постепенно между лекторите и студентите се изгражда мрежа. “Започна да се получава много добра схема, по която хората се свързват, а контактите се систематизират”, казва Петров. Там благотворителността започва да среща бизнеса: “някои от лекторите са управители на компании, пускат обяви за работа, понякога само в нашия мейлинг лист”.

Дейността се финансира от Петров, който за 33-те си години вече има доста опит. Докато работи за инвестиционната банка Lehman Brothers (“докато фалира”) в Лондон, Петров става член на Ротъри клуб-Кензингтън, в който участва в много кампании за набиране на средства. Последната е била за закупуването на автобус за жители на село в Непал. “Бях там да се катеря и да преподавам в едно училище преди две години и хората толкова ми харесаха, че реших да направя нещо.”

Трудното начало

В началото на тази година група приятели, завършили психология в Западна Европа, се връщат в България с една амбициозна идея – да променят суровата действителност, в която живеят българските деца в неравностойно положение. Водени от чист идеализъм, те решават да регистрират неправителствена организация – Re-act, да намерят доброволци и да започнат да осъществяват идеите си в помощ на децата. И тук се сблъскват с бюрократичните процедури и ентусиазъм само на думи.
“Връщат те за глупости, като например пропуснат пощенски код”, разказва Борислав Георгиев, който заедно с Богдан Бойков е инициатор на Re-act. Законът за юридически лица с нестопанска цел, който не прави разлика между спортни клубове и екоорганизации, липсата на координация и обща мрежа на НПО, а с това и на информация за съществуващи инициативи, допълнително внася хаос в плановете на ентусиастите. “Няма откъде да намериш информация кое НПО с какво се занимава”, категоричен е Борислав.

Те искат да са автономни и не се присъединяват към вече съществуващи организации заради не особено розовия имидж на неправителствения сектор в България. Излезли вече от административния лабиринт, Re-act започват първия си проект в защитено жилище “Заедно” в село Гурмазово. Там обучават деца и младежи от социални домове как да си търсят работа и да подготвят успешно кандидатурите си. Макар според тях да са избрали да се фокусират върху “нагледно най-лесната група – децата”, липсата на видим ефект от това, което правят, ги “изхабява”. Откриват, че трябва да си постоянен в проекта, защото само отведнъж не става и че трябват пари поне за един човек, който да движи организацията. Освен това след първия проект вече си търсят нови доброволци, тъй като част от първоначалните са изгубили интерес. Не са сигурни как да привлекат такива, но ще опитат с Facebook. Не мислят да се предават.

Източнник: Капитал
http://www.capital.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.