2024-03-29

2 thoughts on “Созопол става Ерусалим II

  1. Йоан Кръстител vs. Тома Неверни или защо се съмняваме във всичко българско и харчим пари по чужди светини

    Лора Симеонова

    „Шибан народ, шибани колеги!“ – крещи разяреният проф. Божидар Димитров в YouTube. „Егати министъра!“ пък му отговарят в коментарите част от засегнатите юзъри. Нищо ново под слънцето – в тази държава обичаме да се псуваме. А и професорът не за пръв път си изпуска нервите. В Европа не е прието министър да псува.
    Още по-малко – избирателите си. Но в България това даже може да е готино – министърът не е някой извънземен сухар. Напротив, точно от нашите ширини си е. Пък и специално в този случай се прокрадва съмнението – дали пък Божидар Димитров не е прав да ругае?
    Има ли веществени доказателства, че сме „шибан народ“? Да. Пета, зъб и цели шест фаланги го потвърждават. Не, това не са останките на някоя жертва на Килърите.
    А мощите на Йоан Кръстител. Въпреки че ги изкопахме преди седмица, май не остана българин, който да не е плюл по тях. И, разбира се, по екипа, който ги намери. Първо се почна с подигравките: „Ега ти реликвата, не е за музея, а за зъболекарския кабинет!“ После с упреците: „Тоя Казимир знае ли въобще гръцки и защо не пипа реликвария с ръкавици?“ За да стигне до логичния финал по български: „Абе, какъв Йоан Кръстител, какви пет лева?! Кой знае на кой овчар е този зъб!“
    Кога един народ е „шибан“? Когато си пречи сам. Защо й е на Ватикана да ни подлива вода за Кръстителя? Ние ще се изпързаляме самички – при това, на драго сърце. Защото, съгласете се, не може Созопол да стане Ерусалим II. А пък Койнаре да си остане Куртово. В мизерията всички трябва да сме равни. Даже девета глуха изглежда уютна, когато я обитаваш плътно прилепнал в другарчето до теб. Страшно става, ако съседчето се вдигне на пръсти – тогава трябва да действаш ловко и задължително да го подсечеш. Както казва една приятелка: „Не е ли ирония, че държим световния рекорд по висок скок!“
    Ирония е и друго – днес се съмняваме, че мощите от Созопол са на Йоан Кръстител. Но утре ще извадим 500 евро и ще идем на остров Пафос за да ни баламосват комшиите как ей в този гьол Кронос отрязал и метнал гениталиите на Уран и от кървавата пяна се родила Афродита. Там няма да се съмняваме. Напротив – после ще си дойдем и ще се фукаме, че сме видели откъде е изпълзяла Афродита.
    Защото, все пак, вярваме в чудеса. Просто не допускаме, че може да ни се случат. Страх ни е дори да помечтаем, че от дестинация за алкохолен и секстуризъм можем да станем райско кътче. Нали сме си втълпили до мозъка на костите – Адът е в България. А присъдата ни – да врим в казана, който никой не пази, щото просто няма смисъл.
    Признавам си – и аз се съмнявам, че зъбът, петата и шестте фаланги от Созопол са на Йоан Кръстител. Археолозите нещо са се объркали – нали им куца гръцкият. Мощите са на Тома Неверни, не мислите ли?

  2. Реликварият, открит при разкопките на абесидата на манастира „Свети Георги“ край Созопол, наистина съдържа мощи от Свети Йоан Кръстител, обявиха днес български учени, съобщи Дарик радио. Откритата в останките на остров „Свети Иван“ кутия съдържа костици от ръката и крака на Йоан Предтеча, покръстил Иисус Христос. Така смятат историците Красимир Попконстантинов, министър Божидар Димитров и директорът на Бургаския исторически музей Цоня Дражева. Предстои светите мощи на Йоан Кръстител да бъдат предадени на Сливенския митрополит Йоаникий, който да реши къде ще бъдат изложени.

    Реликварият с мощите на Св. Йоан Предтеча и Кръстител, открит на остров Св. Иван в Созопол, беше открит на 28 юли т.г. по време на сондажни изкопи в основите на най-старата църква на острова, построена в края на ІV – началото на V в. Откритието бе направено от екип, воден от проф. Казимир Попконстантинов. При отварянето днес присъстват и Сливенският митрополит Йоаникий, ст.н.с. Александър Минчев от Варненския музей и директорът на Созополския музей Митко Недев. Находката на археолозите стана при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 м под пода. Мраморният реликварий (мощехранилница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 см, бе пренесен в касата на Археологическия музей в Созопол. Там той стои запечатан с червен хоросан във вида, в който е бил открит и е под денонощна охрана.

    При проучване на хоросановата подложка е открита втора малка кутийка с размери 6 см дължина, 4,5 см ширина и 3 см височина, която прилича по форма на кибритена кутия, изработена от бледожълт пясъчник (характерен за територията на Палестина). По външните й стени има надписи на старогръцки. Единият е „Господи, помагай на твоя раб Тома“, а на другата страна на кутийката пише „Свети Йоан“. Археолозите предполагат, че може би някога в нея са се съхранявали част от мощите. По начина на изработката и орнаментите върху нея специалистите съдят, че тя е изработена около V век. Предположенията, че в нея са скрити мощите на Кръстителя пък идват от факта, че манастирът и църквата на острова са носели името на Йоан Предтеча.

    Археолозите разкриха, че мощехранилницата най-вероятно е била премествана в границите на острова. Първоначално мощите са се намирали в олтара на първата църква, която е унищожена от аварско нашествие през 586 година. Завоевателите са преминали през остров Св. Иван на път за Константинопол и са опожарили църквата до основи. Археолозите вече са открили следи от унищожителния пожар. През IХ-Х век църквата е възстановена, а олтарната част става по-голяма. Именно тогава реликварият най-вероятно е бил преместен в новата църква,за което свидетелстват двете ниши, които по структура и начин на оформление с тухли и хоросан са идентични.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *