Home » Авторски страници

Соня Каникова за българските събития в САЩ и за себе си

2010.07.09 Няма коментари

Редакцията на Eurochicago.com със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина и информационната подкрепа на посолството на Р. България във Вашингтон и българските консулства в САЩ обяви конкурс за българско събитие на годината. За наградите на конкурса може да участва всеки, който отговори дори само на първия въпрос в анкетата (за подробностите и условията на конкурса вижте – линк). Най-интересното от отговорите Ви ще публикуваме.

На Вашето внимание – анкетата на Соня Каникова (Вашингтон)


1. Кое българско събитие в САЩ (или събитие, в което е участвал българин) бихте отбелязали от началото на годината? Какво очаквате вие oт 2010 г., кое събитие не трябва да пропуснем да отразим?

Зависи за какво събитие става дума. Ако българин стане шампион в някаква дисциплина или отиде на Луната това сигурно ще измести събитията, които аз смятам за важни. Или ако българин/българка оглави НАТО, ЕС, или пък МВФ. До тук събитията бяха две, те са свързани и са много положителни. В Брюксел вместо Румяна Желева отиде Кристалина Георгиева, а във Външно министерство в София вместо Румяна Желева отиде Николай Младенов. Всички (или повечето от нас) колективно си поехме дъх на облекчение. Навлизането на външнополитическата сцена на Младенов в резултат на всичко това е голямото събитие, което ще дава резултати за години напред. Николай Младенов според мен е първият български политик, който е влязъл в 21 век и от него идва свежест и надежда. „Еврочикаго” не трябва да пропусне нито една визита на министър Младенов в САЩ.

2. Разкажете ни повече са себе си, за това с което се занимавате – професионално и/или като хоби?

Отзад напред: от 2002 година работя като кореспондент за българската програма на Дойче веле от Вашингтон. И с голямо удоволствие сътруднича на Българско национално радио, работила съм малко за телевизия, но не ме привлича много. Преди тези журналистически занимания над пет години бяха политически анализатор за Трибунала на ООН за военни престъпления в бивша Югославия в Хага. Преди Хага седем или повече години преподавах чешка, словашка и българска литература в Лондонския унивесрситет; успоредно работех по 2-годишен проект, за който получих грант от Британската академия. Темата беше свързана с мистични и митични елементи в средновековната и ренесансовата литература и резултатът от изследването беше книга. В Лондон писах доста, статии, студии, и бях съавтор и съредактор на най-голямата засега енциклопедия на източноевропейската литература, The Everyman Companion to East European Literature, това беше заглавието на английското издание, а на американското – Reader’s Enncyclopedia of East European Literature. Споменавам тази енциклопедия, защото е единствената, която обхваща географска, а не политическа Източна Европа. Така че в нея са обхванати и Византия, и Гърция, и Финландия, и идиш литературата, и т.н., а оценките не са идеологически.

Преди Лондон в България работех едно след друго за две издателства – „Народна култура” и университетско, където се занимавах най-вече с преводна литература, а в университетско издателство и с изграждане на нови серии. Имам 12 преведени и издадени в България книги и мисля към 60 редактирани. Първата ми преводна книга излезе когато бях на 21 години и разбира се бях много горда, че „имам” книга. Преподавах и теория и практика на превода в Софийския университет, и разбира се и тогава имаше много изследвания и писане. Забравих да кажа, че съм завършила славянска филология.

Хоби – не бих го нарекла хоби, а начин на живот. Занимавам се с йога, индийска медицина, билкова медицина и медитация. Следвам традиция от Индия и вече доста години прекарвам редовно известно време в един от техните ашрами – това е нещо като манастир. Преподавам йога за един ограничен кръг от хора във Вашингтон – само веднъж седмично, в може би най-красивата зала на Вашингтон. Тя принадлежи на сведенборгианската църква The Church of the Holy City, която е сред архитектурните перли на града, и е духовно място. Не искам да подмина факта, че съм много приличен астролог, това е наследство от заниманията ми с други векове, когато науката астрология е била част от ежедневието. Започнах тези занимания като научен експеримент и стигнах до точка, в която видях, че астрологията е много точна наука, но нямах никакво обяснение за това. И другите системи за прогностика като картите таро и други видове гадания работят и са точни в правилните ръце – и пак казвам, обяснение няма, мистерия.

Но ако трябва да определя себе си някак, нищо от горните занимания няма да помогне. Аз съм всъщност най-вече готвачка и градинарка.

3. Кое е вашето любимо място за посещение в България (ако не е много известно може да го опишете)?

Няколко места по северното крайбрежие на Черно море – на север от Балчик и Калиакра, край Камен бряг – Яйлата, природен и исторически резерват (надявам се да го опазват!). Стотина пещери, които в предхристиянския период със сигурност са били обиталища на мистици. Ще ви опиша как изглежда, за да знаете за какво говоря. Някои от пещерите – а те са изсечени в скалите от човешка ръка, не са естествени – са в самите скали над морето, други са навътре по платото, нещо като скален манастир. През май платото е покрито с тъмночервени диви божури – уханието им е неземно. Е, има и много змии, като наближите резервата има много предупредителни знаци – и неминуемо ще видите змии, някои са огромни. Но нали е резерват, а напоследък четем, че по планетата не са останали змии, тяхното присъствие на българската Яйла сигурно е нещо положително.

Sonya001

Яйлата е мястото, което посетих преди да напусна България, взех си довиждане с моите родители и с Яйлата, която за мен беше България. 10 години по-късно, когато успях да посетя България имах само 8 дни, но един от тях прекарах на Яйлата, и ще трябва да напиша много страници, за да обясня какво почувствах и какво преживях в този един ден. След това при всяко връщане в България посещавам и Яйлата – и гледам Варненския залив от брега на Морската градина, понякога в слънчев блясък, друг път в дъжд и бури, под оловно небе. От другата страна на залива е нос Галата, в неговите хълмове сега са и гробовете на родителите ми, сред билките на сухата пръст на Галата, под небето, което почти докосва земята.

Няма как да разделим споменте си за места от спомените си за хора и от личната си история и памет, особено когато сме далече от страната си – връзката като че става все по-силна в хода на годините. Не смятам, че е носталгия, мисля че е нещо по-дълбоко: паметта за първите сетивни усещания, за първите осъзнати усещания, за по-силните преживявания и състояния насложени над неосъзнатото. Но след всички години в други страни, когато застана на определени места в България, дори полъхът на вятъра буди усещания, които никога никъде другаде не съм успяла да почувствам.

А друго мяста са скалите край Тюленово, Добруджа която изглежда безкрайна, разстлана, странно изгорена в края на лятото, с особен вятър духащ над мистично застинали полета, със села където каменни огради се точат като пъсти змии, с нефтени сонди (не знам има ли ги още или има само игрища за голф) със силуети, чертаещи картина, напомняща за Салвадор Дали. Или белите пирамидални скали на малки заливчета край Българево – или, или, или, няма край.

4. Имате ли в дома си нещо българско, сувенир или спомен от България?

Имам много български неща – десетки уникални мартеници, правени от две извънредно талантливи жени, майка и дъщеря, във Варна. Кукла направена от майката на една от най-старите ми приятелки, Красимира – пак от Варна. Изсушени листа от български рози от градината на друга приятелка от ученически години – и тя е Соня, и пак във Варна. Картини от Николина Христова – уникална художничка и дизайнерка – и тя във Варна. Икона на Богородица от Рилския манастир подарена от моя син Георги, който посети манастира с училищна екскурзия преди да напуснем завинаги България – това е малка, евтина иконка, представлява лошо качество снимка на хубава старинна икона в кичова рамка – но има огромна сила и е едно от най-ценните ми притежания, не бих я заменила за оригинал от манастирите на Синай или Атон. И разбира се имам цяла библиотека български книги, макар че гоямата си колекция българска литература, която от 1989 година ме е следвала по света, подарих на българското консулство в Ню Йорк за тяхната библиотека. Няколко стотин книги, надявам се някой да ги чете. Имам много други неща от България, разбира се, не могат да се изброят, и всяко от тях има история, свързано е с любими хора и места в България и за мен имат огромна ценност.

5. Кои български традиции пренесохте зад океана и отбелязвате ли български празници?

Бъдни вечер и Великден – празнуваме ги с всички ритуали. Празнувала съм ги в Лондон, после в Хага в Холандия, в Рим, сега във Вашингтон. В Лондон бях научила студентите си по българска филология да правят постните храни за Бъдни вечер, да боядисват великденски яйца, да разменят мартеници – винаги има много хора, които участват в тези празници – англичани, българи, сърби, босненци, хървати, холандци, американци, италианци, латиноамериканци, евреи и кой и не. Във Вашингтон от поне шест години в четвъртъка преди Великден боядисваме яйца в нашия дом, правим козунаци, идва една постоянна група приятелки, които водят все нови и нови приятелки и така празникът расте, живее и процъфтява. За баба Марта да не говорим, мартеници висят по клоните няколко мили от дома ни.

6. Ползвате ли български кулинарни рецепти -коя рецепта най-често използвате, коя ви е любимата (ако имате време споделете я с читателите ни)?

Аз съм най-вече готвачка, или поне така се виждам, така че имам безкраен брой български рецепти, които са всичките в главата ми. Най-често използвам рецептата си за сърми с лозов лист или прясно зеле, кюфтета – картофени, спаначени и и други, супа топчета и поне 10 вида баница – такова е търсенето. През лятото всички подпитват за таратор, миш-маш, пълнени чушки и тиквички. Но когато има кандидати, правя много по-авантюристични български храни. Нашите храни са малко тежки за западните държави, в които съм живяла, така че рецептите ми са олекотени, а много от храните са просто прекалено тежки за нормалния човек, така че нямам много възможност да ги правя. А, да не забравя, че боб чорба, винаги има огромен успех, но аз я правя по специална рецепта, която отнема много усилия и време – резулататът смея да твърдя е извънреден! Рецептата е тайна. Повечето рецепти, които аз използвам, знам от моите баби от детинството си – така че следвам семейна традиция, която доразвивам и пазя в дълбока тайна, разбира се.

7. Какво знаят за България американците около вас, с какво я асоциират?

Повечето от тях не знаят нищо, докато не им разкажеш. Първата асоциация на по-образованите е, че в миналото България е била съветски сателит и че има фантастична древна култура и археологически съкровища. В политическите на кръгове на Вашингтон разбира се знаят за политиката и историята на България, често пъти повече от мен. Обикновените американци не знаят къде е България, някои не са сигурни и за Европа.

Моите приятели американци асоциират България с мартеници, добра кухня, добри хора, Европа, някои казват, че не са виждали грозни българи, всички били много хубави – така че ни асоциират с физическа хубост, не знам какво да мисля за това…

8. Какъв български подарък най-често поднасяте на американските си приятели и колеги?

Мартеници, сапуни с розово масло, розово масло, вино, бижутерия от български майстори и дизайнери

9. Какво правите или бихте могли да направите за България ако ви се предостави възможност? Каква форма според вас е най-удачна – с доброволен труд, с дарения или по някакъв друг начин (дайте предложение)?

Откакто живея в чужбина, вече над 20 години, работата ми винаги е била свързана по някакъв начин с България. И доста студенти са ми минали през ръцете, които почти се побългариха. Работейки за «Дойче веле» се надявам, че правя нещо полезно, най-малко като предлагам на наша аудитория някакъв по-обективен поглед за събитията.

10. Според вас, правилно ли е българите с двойно гражданство и живеещите в чужбина да гласуват в български избори? А да се кандидатират и да бъдат избирани?

Сложен въпрос. Не зъм сигурна колко от живеещите в чужбина българи имат желание да гласуват и колко от тях са квалифицирани да гласуват. При последните праламентарни избори проведох няколко анкети за „Дойче веле”, за да разбера горе-долу кои и какви българи живеещи в САЩ биха гласували. Смесени резултати. За моя изненада голям брой млади хора ми казаха, че нямат никакъв интерес към българска политика и избори и не искат да гласуват; имаше обаче и много ентусиазирани хора, кото искаха непременно да гласуват. Да, един голям брой българи в САЩ казаха, че биха гласували, но ако имаше електронно гласуване: знаем, че нямаше много голям брой секции при последните избори, разстоянията са разбира се чудовищни, така че как да идат да гласуват хората. Дори когато имаше 50 секции, за всеки щат по една, пак беше трудно: Калифорния например е с размерите на Ирак, така че…

Но всички искат да имат принципното право да гласуват, дали ще го използват или не си е тяхна работа: точно както нашите сънародници в България. Решението е електронно гласуване, каквото имат по-цивилизованите държави.

Когато г-жа Румяна Желева беше външен министър (слава Богу за кратко), тя успя да посети Вашингтон и в среща с хора от общността доста грубо има каза, че който е избрал да живее в чужбина си носи сам отговорността, тя например решила да се прибере от Германия в България и си носела отговорността. Това не беше наистина казано по повод на избирателни права, но по повод на права за българите в чужбина. Според мен отчуждаването на живеещите в чужбина българи по един или друг начин и недаването на избирателни права, които да могат наистина да бъдат упражнени (защото сега с тези секции и бюлетини правата са чисто теоретични за много хора, поне в САЩ), ще е една от най-големите грешки, които София може да направи. До 2050 година може да се стопим до около 4-5 милиона, по най-мрачните сценарии на ООН. И въпросът не е само в броя – а в качеството на хората. Живеещите в чужбина, а за българите в САЩ това е валидно дори повече, не са най-лошото качество, добре е да бъдат включвани. Много от живеещите в чужбина българи са събрали житейски опит с голяма ценност и са закоравели от битки с трудностите далече от родината си – противно на почти фолклоризираните перцепции в България, че българите в чужбина са разглезени от хубав живот. Плюс научили са се на дисциплина, трудов морал, социални маниери, държат на обещанията си, и други такива дребни, но важни неща.

11. Участвали ли сте в избори зад граница? Смятате ли, че трябва да се въведе гласуване по интернет, което е по-удобно, по-евтино и достатъчно надеждно щом вече е практика в много европейски страни (например в Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и др.)?

Ами вече казах: интернет е единственото добро решение.

12. Бихте ли искали да добавите и кажете още нещо извън анкетата?

Българите в САЩ и изобщо в чужбина са огромен ресурс, една голяма сила, а засега България не разполага с политика да ги запази за себе си.

—————-
*** Снимките са от личния архив на Соня Каникова – Камен бряг – Яйлата, Тюленово, Галата край Варна.

Jajlata general view

Jajlata view

Sonia Tjulenovo

Sonya002galata

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.