Home » Авторски страници

Хр.Христова (НДСВ): Създадохме инфраструктурата за електронното гласуване още в периода 2001 – 2005 г.

2010.07.22 4 коментара
Spread the love

По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса. Вече ви запознахме с отговорите на ВМРО и на “Движение Гергьовден” (съответно – линк-1 и линк-2) , а днес ви предлагаме позицията на НДСВ изразена лично от г-жа Христина Христова – председател на ПП „Национално движение за стабилност и възход”. Надяваме се, че всички значими български партии, своевременно ще ни изпратят становищата си.



NDSV

Отговорите на г-жа Христина Христова – председател на НДСВ



В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район “чужбина”, както в районите в страната?

Идеята за формиране на нов – 32-ри избирателен район – чужбина, ще засили интереса на сънародниците ни зад граница към изборния процес. А засилената избирателна активност е нещо, към което ние – българските либерали, винаги сме апелирали. Надяваме се само излъчването на кандидатури за този 32-ри избирателен район да не стане повод за конфликти между групите емигранти по различните континенти. В тази връзка ще бъде от полза да доразвиете и детайлизирате идеята чрез подготовка на варианти на текстове за номиниране и излъчване на кандидатите.

Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

Напълно подкрепяме идеята за гласуване по интернет от страната и разбира се, чужбина. Доказахме го и с конкретни действия – с целенасочената политика за компютъризиране на всяко българско село и читалище в периода 2001 – 2005 г. Създадохме инфраструктурата за електронното гласуване. За съжаление експерти и политици от СДС и левицата не подкрепят идеята искрено, изтъквайки „непреодолими” според тях пречки (напр. Резервираните позиции на проф. М. Константинов).

На последните парламентарни избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарасна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

Избирателните секции могат да бъдат сформиране навсякъде, където има заявили желание да гласуват български граждани, но под строгия контрол на дипломатическите представители и длъжностни лица, за да се предотвратят злоупотребите, констатирани от Конституционния съд след последните избори в Турция.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

Темата за политиката на държавата към българите в чужбина е много широка. Във всички случаи говорим за права и задължения по действащ закон – Закон за българите, живеещи извън Р.България (д.в. 30/11.04.2000 г.) и той трябва да се спазва. Ако е необходим натиск върху администрацията, за осигуряване дейността на тези съвети, то освен обществения натиск парламентарният контрол е един от методите за осигуряване на това спазване.

Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

Промяната на чл.65 от Конституцията може да се избегне с тълкувание от Конституционния съд в смисъл, че действието на този текст се отнася за след момента на избора, но не и по време на кандидатстването. Т.е. можеш да се кандидатираш за народен представител дори с 2 гражданства, но ако бъдеш избран, се отказваш от второто.

В сферата на изборното законодателство НДСВ лансира тезата за увеличаване представителността и демокрацията чрез въвеждане на задължително гласуване. Така ще се осигури по- пропорционално представителство на по – интелигентните слоеве и средната класа, които към момента са електорално пасивни. Ще се преборим частично и с позорната практика на купуване гласовете на етническите групи с нисък социален статус, които се оказва, че излъчват управляващата класа чрез високата си избирателна активност. Като либерално – демократична партия, НДСВ е подкрепяла и ще подкрепя гражданските и политически права на всички граждани и ще се бори срещу дискриминацията, несправедливостта и насилието във всичките им проявления.

———————————-
Б.Р. В понеделник 26.07.2010, очаквайте следващата ни публикация – отговорите на ПП “Зелените” (линк). Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).

4 коментара »

  • Ivo said:

    Блогът на ivoberov :: Не я съди, царю, пустата му България. Съжали я. . .

    / Никога не съм писал в първо лице. Смятам, че това е пошловато. Едно изключение, обаче бива…/

    Бяхме трима. Или четирима. По-скоро трима. Да, трима.
    И онези, които работеха във вестник „Демокрация”, разбира се.
    Журналисти, които говореха, че Симеон Сакскобургготски послъгва. А понякога направо си лъже. Даже почти винаги, а не понякога.
    Та ние четиримата, тоест тримата, говорехме и пишехме, че обещанията му са неизпълними.
    Че това за осемстотинте дни е пълна небивалица.
    Че това за смяната на политическата система е предизвикателство към конституцията.
    Че петте хиляди лева безлихвен заем за всички пред-пр-приемчиви българи са нещо като стъкълца за аборигени.
    Че поначало всички царски послания приличат на стъкълца за аборигени.
    Толкова евтини и първично-наивни щото.
    Че всъщност царят е полуобразован, учил-недоучил и несполучил бизнесмен.
    Не знам за другите двама журналисти, но мен ме замеряха от прозорците и балконите на квартала, където живея.
    Щото съм „оня дето говори против Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски”.
    Дори се бяха научили да произнасят без грешка чужбинското име.
    Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски.
    Любимият им цар, който ще ги спаси и ще ги оправи.
    А знаеха, че съм „оня дето говори против Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски, защото тогава работех в радиото. Така нареченото национално радио. То в ония времена стачкуваше, защото не харесваше новия си началник. Беше се осмелило да стачкува, защото беше надушило, че старата власт си отива и идва новата. И по един или друг начин подкрепяше възшествието Неговото Царско Величество Симеон Сакскобургготски.
    Впрочем тогава всички го подкрепяха.
    Вестник „24 часа” например помести на първата си страница огромно заглавие, с което осведомяваше съвкупния български народ, че Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски е уредил един-два милиарда долара за България чрез своите приятели – арабските шейхове. Един-два милиарда само като за начало. Като за начало само ги бил уредил.
    То и без това съвкупният български народ разправяше тогава по кръчми и мегдани, че Негово Царско Височество Симеон Сакскобургготски имал много силни връзки с разни шейхове и към България ще потекат хиляди тонове нефт и милиарди долари. Пък и английската кралица му била нещо рода. И тя щяла да се бръкне за милото ни отечество и за Негово Царско.
    Вестник „ Труд” пък написа, пак с огромно заглавие от първа страница, че още от есента Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски ще увеличи заплатите с 30 процента най-малко.
    Че защо да не ги увеличи след тия хиляди тонове нефт и тия милиарди долари, дето щели да дадат на България неговите арабски приятели, а и английската кралица също.
    И народът се събираше по мегданите да събира подписи за своя любим цар Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски. По селата му целуваха не само ръцете, но и краката. Една изконна българска мома пък татуира образа му върху корема си.

    А пък аз си бях въобразил, че някой трябва да се противопостави на всичките тия глупости и небивалици. Че нещо мога да направя. Че нещо трябва да направя. Че нещо съм длъжен да направя. Че трябва да разобличавам лъжите на царя. Тоест на Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски. Да обяснявам. Да убеждавам.
    Каквото и да ми струва.
    А ми струваше немалко. Не чак толкова малко.
    Не, не става дума за замерянето от балкони и прозорци.
    Струваше ми няколко години безработица. Струваше ми онова, дето сега го наричат кариера. Професионална реализация. Успех. Напредък. Известност. И разни такива смехории.
    Защото Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски дойде на власт.
    И, разбира се, „оня злобен седесар, дето говори против Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски” не бива вече да се появява. По никоя медия, в никой вестник, по никакъв начин (после започна да излиза вестник СЕДЕМ, но това стана години по-късно и без ни най-малката подкрепа на СДС). И, разбира се, от „оня злобен седесар, който говореше срещу Негово Царско Величество Симеон Сакскобургготски” започнаха да странят всички. Дори по-близките колеги и приятели, дори тези, които сега пишат ли пишат и се надписват един друг и се подписват под всякакви писания срещу Негово Царско… сега вече просто Симеон.
    Същите, които тогава го хвалеха. Или мълчаха. Или по всякакви прикрити и притулени начини му помогнаха да възшествува.
    Като например оня седесар, бивш телевизионен началник, а сега телевизионен ментор Иво Драганов, който като член на тогавашното НСРТ (Национален съвет за радио и телевизия) написа донос, за да уведоми Централната избирателна комисия, че Иво Беров нарушава изборните закони, като говори срещу Неговото Царско Величество Симеон Сакскобургготски.
    Донос през 2001 година. Щом това го има, какво ли пък е било през 1971-а…
    Въобще всички журналисти, които тогава хвалеха Симеон, се прочуха със своя професионализъм, независимост, безпристрастност, точност и почтеност. Намериха си хубави места из разни вестници, радиа и телевизии и понатрупаха пари. Сега те ругаят Симеон, хвалят Бойко Борисов и пак са независими, безпристрастни и почтени професионалисти. С пари прим.

    Нещо могло да се направи, нещо трябвало да се направи, длъжност ми било и всякакви такива… Младост, наивност, идеализъм. И доста глупост. Разбира се, не спрях възшествието на Негово Царско, сега просто Симеон. Разбира се, след време се разбра, че съм бил прав. Само че не се намери нито един политик или журналист, или наблюдател, или приятел, или какъвто и да било там да рече: ”Ей, Иво, ти беше прав бе, да му се не види!” А съмахленците, дето ме замеряха от балконите, колчем им спомена Симеон, и се гушат по ъглите и се правят, че въобще не са гласували за него. Такива едни сгушени, оцеляващи хора, както ги нарече един общественик. Нещо, което ме кара да река: „Не съди, Царю, България, съжали я!”
    А после в пристъпи на огорчение си викам: „Тя си го заслужава, осъди я!”
    А накрая, след поредните може би глуповати, но неизбежни пристъпи на родова (не народна, а родова) любов пак се връщам на предишното:
    “Ама все пак не я съди, съжали я, пустата му България!”
    Което все пак е добре. Много по-добре от:
    „Симеоне, Твое Царско Величество, или както там трябва да ти се вика, прай кво щеш, не ми пука!”

    Иво Беров,вестник СЕДЕМ

  • ТРИБУН said:

    Образованието НДСВ е една паразитна в Р.България структура, чисто ООД, индивиди дошли на власт чрез измама, които заедно с Кобурга организирано ограбиха държавата периода 2001-2005 година. Не си заслужава АНАЛИЗА за тези крадци на прехода потенциални клиенти на Темида плачещи за Затвор,но в държавата няма КОЙ да я свърши тази работа.

  • ТРИБУН said:

    НДСВ: ЗАРАЖДА СЕ АВТОРИТАРИЗЪМ!
    http://www.blitz.bg/news/article/84346
    *******************************
    Друго може и да не видяхме, но през тази една година управление видяхме грозен и груб лобизъм и лобистки скандали – ГМО, Закона за земеделските земи, Закона за нотариусите, Закона за държавната собственост, „грешките” в Държавен вестник и др. Всъщност управляващите изглежда не са дошли на власт, за да подобрят състоянието на държавата и положението на хората, а да оправят положението на своите нови приятелски кръгове, казаха още от НДСВ.В България се заражда авторитаризъм, смятат жълтите.
    ********************************
    Ей ти булка Спасов ден, че и на госпожата прозренията. КЪСНО е!Оруел -1984; и писаното в нея книжка ОКОНЧАТЕЛНО тържествува вече в пределите на РБългария като отношения в държавата.20 годинитака наречен преход, з-а никаква демокрация днес неможе да се говори.Това са думи изпръзнени от съдържание.Чист ОЛИГАРХИЗЪМ, слугинаж който го обслужва и всичко останало бедно водещо някакво съществуване.За никакво гражданско общество не може да става на дума, демократични институции и т.н. Това са смехории.И това се вижда с просто око дори е несериозно наeurochicago.com\ текат някакви обсъждания от форумци за някакъв си изборен кодекс.Чудя се тези хора на Луната ли живеят или на Земята та не виждат какво става в държавата? Г-жа Христова явно забравила как през 2001 година ТЯ,царя и юпитата дойдоха с лъжата на власт грабиха цели 4 години и от бедни като църковни мишки в края на мандата 2005 година всичките жълти начело с мадридският лъжец станаха милионери, мултимилионери и милиардери. Преди ГРАБЕЖА на яхтата в Монако бе организирана среща от мафиота СПАС РУСЕВ и ДОКТОРА къде сабиле уточнявани детайлите КОЙ какво ще заграби от баницата България.Сега какво правел ГЕРБ. Ми какво да прави.Сменя едни налапали се от преди с други, които също поизпитаната вече20 годинисхема трябва също и те да забогатеят.Това прави, а народа ще стане още по беден.То няма вече и накъде. Мизерията е пълна в държавата. От 1 октомври заработват 140 кухни за по една чорбица на бедстващите хорица.Честита демокрация другарки и другари,ами и господа.Нали затуй направихте преврата 89-та и искахте ЕЙ туй. Ето го: “Оруел -1984” е факт!Това е положението.

  • ТРИБУН said:

    корекция на допуснати грешки!
    ………………………
    неможе – не може;
    изпръзнени – изпразнени;
    сабиле – са биле;
    поизпитаната – по изпитаната;
    ами и господа – дами и господа;

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.