Home » Избрано

Празнуваме Илинден

2010.07.20 Няма коментари
Spread the love

На 20 юли Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

Християнската църква го нарича още от древността “пророк и предсказател на великите Божи дела”, “ангел в плът” и “предтеча на второто Христово пришествие”.

Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.

Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: “Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.” Това обяснява и името на Илия, което означава сила господня.

Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.

Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.

Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.

Именници – Илия (от евр “Йели аху” – божия сила) Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.

На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
В семейството на именник се коли най-стария петел и се готви яхния, задължителен е обредния хляб, както и многото сладки за радост на децата. В отделни райони на България срещу Илинден в сушаво време се извършва така нареченото обредно гонене на змей.
В планинските райони на Южна България където празникът се чества много тържествено, се прави курбан от мъжко животно – бик или овен и се устройват сборове. Жертвоприношението трябва да омилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения. Прави се молебен за плодородие. Във фолклорното съзнание Свети Илия е наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос. Пророк Илия е свързан и с огъня и с водата.
Вярва се че св.Илия може далекува, затова мнозина държава осветената му икона до болния – дано се вдигне и да оздравее. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии, керимидари огнеборци и пивовари.
В София има два храма посветени на Свети Пророк Илия – единият е в квартал “Княжево” и е строен в края на ХІХ век. В двора му има една необичайна сграда – гробницата на Бали Ефенди, известен мюсюлмански духовник и лечител, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се почита от мюсюлмани и християни, които идват да се поклонят най-вече на 2 август, когато е Илинден по стар стил.

Този празник в България носи и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г. – връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.

През есента на 1893 г., на 23 октомври в Солун Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Батанджиев основават ВМРО с първоначално название “Български Македоно-Одрински революционен комитет”. През 1902 г. тя се преименува в “Тайна Македоно-Одринска революционна организация” (ТМОРО), през 1905-а става “Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация” (ВМОРО), а след 1913-а – само ВМРО.

Цел на революционната организация е пълната политическа автономия на Македония и Одринско и присъединяването им впоследствие към България.

През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. Организирано и проведено от Върховния македонски комитет без сериозна подготовка и обхват, въстанието е жестоко смазано от турските власти.

През януари 1903 г. на конгрес на ТМОРО е взето решение за избухване на ново въстание. Възприема се тактиката на перманентната революция: в Битолски окръг то да избухне на Илинден, в Одринско – на Преображение, а в Серски революционен окръг – на Кръстовден.

На 2 август (Илинден по стар стил) въстанието избухва. Освободени са планинските райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза. На 18 август започват и бойните действия в Одринско. Освободени са Василико и Ахтопол, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В станалите 239 сражения срещу 350-хилядната турска армия се сражават 26 хил. въстаници. Загиват 994 от тях, опожарени са 201 села, убити са 4600 души мирно население, а други 25 000 емигрират в Княжество България.

Източник: Eurochicago.com / Pravoslavieto.com / VESTI.bg

Ilinden

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.