Home » Избрано

За съдебната система, за журналистиката, за двойните стандарти…

2010.04.07 Един коментар
Spread the love

Днес в различни български медии четем за ареста на Цонев:

В „Дневник” Иванка Иванова, директор на правната програма на “Отворено общество” заявява във връзка с ареста: “Ако не се оказва съпротива от лицето, което трябва да бъде задържано, то просването по очи, закопчаването на белезниците на извити отзад ръце, насочването на пистолет срещу лице с белезници са все нарушения както на Европейската конвенция за правата на човека, така и на българската конституция. (…) По разбирането на Европейския съд за правата на човека просването на земята и закопчаването на белезниците върху извити отзад ръце е унизително и нечовешко третиране.”

Вестникът цитира и мнението на Михаил Екимджиев, председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека:”Смущава все по-налагащата се практика да се заснемват арестанти, проснати по очи и с насочени над тях оръжия. Не разбирам кое налага това и особено какво налага снимане в лицата им, щом не са обявени за издирване.”

Вестникът информира, че етичната комисия към Висшия съдебен съвет (ВСС) е преценила, че прокурорът Роман Василев е нарушил основни принципа на конституцията, уронил е престижа на съдебната власт и е нарушил на етичния кодекс на магистратите. Комисията реши да предложи на ВСС да образува дисциплинарно производство по случая.

В същото време към всички българи във Facebook една българска жена се обърна за подкрепа, тъй като не забелязва никакво внимание по случая c ареста на нейния съпруг. И като че ли единствено Даниела Горчева от далечна Холандия се опитва да помогне с каквото може. Ето и разяснението на съпругата:

Свобода за Макс! НЕ на абсурдната несправедливост в България!

Как един невинен човек може да бъде затворен в ареста за един месец… или пЪрвосъдието на България

Здравейте, казвам се Ксения Марианова Кузманова,
Пиша ви от отчаяние..
Отчаяние от правосъдната ни система, отчаяние от процедурите, отчаяние от служителите в службите на МВР.
Ето накратко нашата история.
Живея с Максим Светославов Савов, човека заради който Ви пиша. С него имаме дъщеря на година и половина, родена в град Пловдив на 14.08.2008 година.
Заедно сме от 2005 година, живеем на семейни начала.
Максим Светославов Савов има изключително тежък житейски опит, като в думите си визирам убийството на майка му, през 1999 година, изчезването на сестра му, през същата година, а и смъртта на баща му на 14.01.2009 година.

И в момента продължава да се пише историята му в това направление на съдбовна несправедливост.
Извинявам се за това, че ще съм толкова обстоятелствена в писмото ми-молба за помощ към Вас, но бих искала да придобиете ясна и точна представа за това, за какъв човек Ви пиша. Предварително благодаря за ценното отделено ми време от Ваша страна, за да се запознаете със случая.

И ето по същество.
Малко преди изминалите коледни празници Максим С.С. получава много силни болки в зъба и по интернет намира координатите на една зъболекарка. Започва да я посещава продължително и до 13.01.2010 година, защото се оказва, че има и други зъби за оправяне. Непосредствено след манипулациите при зъболекарката почти всеки път той минава през магазин за цигари и алкохол, в близост до кабинета.
На 13.01.2010 година около 10:10 часа, както обикновено той минава да си купи кафе и цигари и е връхлетян от петима полицаи. Последва арест и обиск на притежаваните вещи. След това без да бъде представена заповед за обиск на дома ни, идват със служебният автомобил до вкъщи.
По същото време в апартамента са били сестра ми и дъщеря ни. Аз бях до детската кухня, за да взема храната на бебето.
Когато се прибрах видях сестра ми и дъщеря ми да стоят на улицата, плачейки. Сестра ми разказа, че без предупреждение нахлуват полицаи в дома ни и водят с тях двама наши съседи – търговци на магазини на нашата улица и с тях – Максим С.С., закопчан с белезници.
Когато сестра ми моли за обяснение или документ за обиска – исканията й от органите на реда са подминати без обяснение.
Тук разказа ми малко ще се отклони, защото искам да подчертая начина на задържане и държание от служебните лица:
т.1/ Единият свидетел е бил на работното си място и поради тази причина е пожелал да не бъде свидетел, но от страна на единият полицай е бил заплашен със затвор, защото не е поискал да помогне като свидетел. Полицая се е държал изключително арогантно и заплашително. Заради заплахите се съгласява и напуска работното си място.
т.2/ В момента си на задържане Максим С.С., въпреки желанието за информация за причината за задържане и въобще някакво разяснение – не получава отговор.
Пред двамата свидетели на обиска (съседите-търговци), Максим С.С. пита полицаите с думите „Моля ви се, кажете ми за какво ме задържате. Нищо не съм направил. Обяснете ми.” .. Същият полицай, който е заплашил единият свидетел по обяснението в т.1, обръща Максим С.С. към стената и казва следните думи: „Ти да мълчиш. Няма сега да разбереш”.
Т.3/По време на обиска в дома ни, въпреки, че са били запознати с това, че в този апартамент живее дете – полицаите са пушели цигари – намерихме изгасени фасове в чашите ни и апартамента беше задимен.
Т.4/ По време на обиска в дома ни, пред двамата свидетели същият този полицай, за когото се споменава по т.1 и т.2 при последващо отново питане от страна на Максим С.С. за обяснение за задържане – полицая го обижда с думите „Мълчи бе, наркоман!”. След тази обида Максим С.С. отвръща с думите: „Как можете да обиждате човек, когото не познавате с тази дума и с това държание”. Полицая не отговаря.
Т.5/След приключване на обиска изземат от личните вещи на мъжа ми – счупено малко джобно ножче, което е било в единият ни шкаф, черен мъжки панталон, две черни женски якета, розова дамска шапка с козирка. По нататък в изложението ми ще видите, че свидетелката-жертва, която обвинява Максим С.С. твърди, че е била заплашена с голям нож, и че извършителя на престъплението е бил облечен с мъжка маслено – зелена шуба, с черен панталон и черна шапка с козирка.
Т.6/След приключване на обиска на дома ни, Максим С.С. е закаран в Шесто Районно Управление – гр.Пловдив, където отново никой не му обяснява причините за задържане. Около 30 минути, след приключване на обиска, аз отидох в Районното. При среща с разследващите по случая на мен ми обясняват, че срещу Максим С.С са повдигнати обвинение по чл.198 за грабеж и нападение.
Без да ми дават подробности за коя дата и час става въпрос – ми задават въпроси за това къде е бил между 17:30 и 21:30 часа на датите от 04.01.2010 до 08.01.2010 година.
Максим С.С. работи на две места:
• От 10:00ч до 18:30ч във фирма „ДжиЕф Ай-Ти Солюшън”, като компютърен специалист, всеки работен ден от понеделник до петък, и
• От 19:00 ч до след полунощ, в Интернет зала „ЗЕОН”-площад „Джумаята”, като там работи през ден.
Т.е., ако трябва да начертаем работното му ежедневие, то е:
Понеделник – в офиса на „ДжиЕф”, след това в Интернет зала „ЗЕОН” и се прибира към 3:00часа или след това(според работата).
Вторник – в офиса на „ДжиЕф”, след това се прибира вкъщи и спи.
Сряда – ..в офиса, след това в залата
Четвъртък – в офиса и се прибира
Петък – в офиса и в залата.

На въпросите на полицаите отговорих именно с тази програма, като поясних, че след нова година има малко разбъркване на дните като последователност, и че за 100% вярност мога да проверя програмата за комуникация „скайп”, от хронологията ни, защото, когато той е в залата – си пишем, чрез нея, поради високите цени на мобилните оператори и факта, че двамата ползваме услугите на два различни оператора.
Полицаите ме изпратиха вкъщи, за да взема преносимия ни компютър, за да видим хронологията и датите, в които е отсъствал от вкъщи.
След като го донесох и се разясни, че на датата 05.01.2010 година е бил в интернет залата, без да съставят протокол на разговора ни по чата на скайп, ми върнаха компютъра.
Последва разрешена среща за разговор с Максим С.С.
На тази петминутна среща Максим С.С. ми каза, че не знае за какво е задържан, и че все още никой не му е обяснил.
На мен ми беше забранено от страна на полицаите да му казвам, но въпреки това му казах, че е за обир на магазина, от който си купува кафе, след зъболекарката. Той беше явно учуден и не можеше да повярва, че тази жена го обвинява, след като е бил клиент преди и след обира и винаги я е поздравявал и се е държал учтиво.

Малко по-късно през деня, вече стана официално знание това, че датата и часа, на обира, за който е задържан Максим С.С. са 05.01.2010 година 20:40 часа.
Веднага, след като стана ясен този факт и това, че според разговора ни от същият ден и време по скайп, Максим С.С. е бил в интернет залата на работа – предложих на разследващите полицаи да привикат свидетели – служителите и клиенти на интернет залата. На това ми предложение, единият полицай ми отвърна с думите „Ха, служители,..не ни интересуват.”, на това аз отвърнах с: „Какво искате да кажете, че в момента държите като задържан невинен, заради думите на служител в магазин, който твърди, че Максим С.С. е извършител, отделно не сте събрали никакви доказателства, че е той, държали сте се с него, като с виновен и в момента ми отказвате да работите в негова защита, а търсите единствено уличаващи го, неща.”. Даден ми бе отговор с ирония в гласа ”В България е така, това не са ти филмите, които гледаш. Тук всички са виновни, докато не се докаже обратното.” Аз отговорих: „Именно, заради това ви моля да извикате свидетелите от служителите и клиентите в интернет залата и да се приключи този въпрос”. Отговорено ми бе: „Има си процедури, ти не се бъркай там, където не разбираш”.

Вечерта Максим С.С. бе оставен да пренощува в Шесто Районно Управление-гр.Пловдив.
На следващия ден / 14.01.2010 година/, рано сутринта, вече след като успях да се свържа със служителите в залата – оператор и чистачка, които са били в залата на 05.01.10 година, на смяна до 22:00 часа, отидох в Шесто Районно Управление-гр.Пловдив. Назначих адвокат.
Изпратих адвоката при служителите в Районното Управление, за да разясни точно за какво става въпрос и какво ще става от тук нататък.
Към 11:00часа той излезе и ми отговори, че Максим С.С. ще бъде задържан за 72 часа. Преместили са Максим С.С. в ареста на затвора в Пловдив. Там му е назначен разговор с психолог и лекар и всичко е минало „много добре”, според думите на адвоката ни.
На мен не ми бе разрешено да видя Максим С.С., въпреки факта, че живеем на семейни начала и имаме малко дете, което носи неговите имена. Закона не позволявал свиждане на хора, които не са с кръвни или родствени връзки със задържания. Тук трябва да отбележа, че Максим С.С. няма такива хора, освен дъщеря си и изчезналата от 11 години, сестра.
В хода на разследването излязоха на яве и други, отежняващи случая фактори, а именно това, че Максим С.С. няма регистрация за постоянен адрес в гр.Пловдив и второто – че преди около година е бил извикан с призовка на адреса му по лична карта в гр.Плевен, за дело, като свидетел, свързано с изчезналата му сестра.

Малко по-късно вечерта получих обаждане от адвоката ни, в който той ми казва, че понеже задържането за 72 часа изтича в неделя, като ден – обявяването на мярката ще бъде преместено за петък – следващия ден – 15.01.2010 година.
На 15.01.2010 година в 15:30 часа беше и определена мярката в Съда – Освобождаване под гаранция, в размер на 2000 лв.

Максим С.С. беше освободен и всички радостно се прибрахме вкъщи. Вече мислехме, че всичко е свършило, и че от наша страна сега ще следва да направим регистрацията за постоянен адрес, да отиде Максим С.С. в град Плевен и да се яви като свидетел на делото, за сестра му, за което е пуснат в национално издирване и за последно – да сключим граждански брак, за да знаем в бъдеще, че вече и документално сме свързани.

Всичко беше спокойно. Изкарахме заедно почивните дни и в понеделник Максим С.С. си тръгна по план на работа. През нощта отново беше в интернет залата – с една дума – опитахме се да се върнем към нормалният ни начин на живот.
На 19.01.2010 година, сутринта Максим С.С. отиде и регистрира постоянен адрес. Непосредствено след това отиде и в службата за документи и пусна направата на лична карта. Тук трябва да отбележа, че на служителите във Второ Районно Управление в град Пловдив, Максим С.С. излезе като име на издирван по случай за свидетел в град Плевен. Задържаха го под охрана – разясниха случая, връчиха му срещу подпис призовка за следващата седмица – 28.01.2010 за делото за свидетел в град Плевен и успешно, аз и той – Максим С.С. към 14:30 часа тръгнахме за съда, където в 15:30 се гледаше обжалване на мярката дадена на първа инстанция, по нашия случай, от страна на прокурора.
Явихме се и представихме на адвоката, а след това и адвоката на Съдиите, нови доказателства – призовката за Плевен, Удостоверението за постоянен адрес и Заявлението за нова лична карта.
Започна разглеждане на случая от Съдиите.
Не бяха представени нови доказателства от страна на прокурора.
По време на представянето стана ясно, че жената, която е била ограбена в магазина си, твърди, че извършителят е бил облечен с маслено – зелена мъжка шуба, дълга до под коленете, с два ципа на гръдния кош, тъмни дънки и черна шапка – мъжка с козирка.
Адвоката ни подчерта, че Максим С.С. НЕ притежава и никога не е притежавал такива дрехи.
След оттеглянето си, Съда реши да уважи жалбата и Максим С.С. бе закопчан с белезници и транспортиран до ареста на затвор – град Пловдив.
От там нататък последваха много неща..
На 19.01.2010 год., веднага след като се прибрах вкъщи писах молба до Омбудсмана на Република България за помощ.

От наши приятели, юристи разбрахме, че адвоката ни е могъл да привика свидетелите в деня на обжалването, но за съжаление той в същият ден и час бе много зает с друго негово дело – с медийно отразяване. След като разбрах този голям пропуск от негова страна веднага потърсих нов адвокат.
Два дена по-късно вече и наехме другият адвокат.
Заедно започнахме да впрягаме всички сили и средства, с които разполагаме, за да накараме службите да си свършат работата, като привикат свидетелите и се установи невинността на Максим С.С.
На 27.01.2010 год., от офиса на Омбудсмана ме потърси г-н Крилчев.
Слава на Бога, че този човек се свърза с нас – той успя да помогне във всички последвали събития, както и осъществяването на събитията, като цяло!

На 25.01.2010 год., новият ни адвокат успява да внесе молби и искове към дознателя по случая, но тя заявява, че делото не е върнато при нея от съда и не й е възможно да привика свидетелите без делото. На 28.01.2010 год., по моя молба г-н Крилчев провери в съда защо се бави толкова много делото и се установи, че още на 26.01 делото е върнато при дознателя от Шесто РПУ. От там той й се обади и я помоли да започне приоритетно работа по случая. За наша радост е това, че г-н Крилчев й се е обадил, защото от телефонният им разговор е станало ясно, че прокурорката по делото е дала на дознателката срок до 05.03.2010 да представи нови доказателства по случая и тя е имала намерение да спазва този срок.
Още в петък – 29.01.2010 год., адвоката ни се върна от среща с дознателката и се насрочи дата за 01.02.2010 год., за разпит на свидетелите.
На 31.01.2010 год., най-после успяхме да направим свиждане с Максим С.С. и след две седмици пълна мъгла – и той да разбере какво се случва и какво ще се случва.
На 01.02.2010 год. разпитваха целият ден четиримата свидетели на Максим С.С. от интернет залата, в която работи.
На 01.02. успяхме да съберем и още доказателства по случая, а именно това, че Максим С.С. е в добро финансово положение и че не му е необходимо да извършва подобно нещо, като обир и то за сумата от 484 лева – както пише в обвинението.
Доказателствата, които представихме са извадки от Търговският регистър, че е в борда на директорите на три фирми, отделно представихме Гражданския договор, по който работи в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” и отделно по делото за убийството на майка му от 1999 година – не поискана до момента от Максим С.С. кръвнина на стойност от 20 000 лв.
Всички доказателства в сряда(03.02.2010 год.) бяха представени на дознателката и адвоката ни пусна молба за промяна на марката. По чл.65 от Наказателният кодекс ни очакваха единствено три дни за насрочване на датата на делото за мярката.
Дознателката, по искане на прокурорката е привикала и за свидетел допълнително шефа на Максим С.С. от „ДжиЕф Ай-ти Солюшън”, за да си изгради представа за личността и нрава на Максим С.С.
Тук ще вмъкна още едно процесуално нарушение, което се е опитвала да направи дознателката по случая. А именно това, че когато е взела показанията на Гаро Капулян (шефа на Максим), и му е предоставила документите по показанието за подпис, Гаро Капулян е поискал да ги прочете преди да ги подпише. Тя е казала „Не може”, той съответно е отказал да ги подпише, щом не му се дават за прочит и по думите му „Тя се ядоса и ми каза, че в такъв случай ще ме чака да дойда в 18:30ч вечерта в районното за официални показания по случая”. Той отиде, даде показания и този път тя му е дала да ги прочете и съответно ги е подписал.
В сряда, 03.02.2010 год., ние, семейството на Максим С.С., колегите му и всичките ни приятели започнахме да чакаме въпросните три дни с надеждата, че най-после Истината ще излезе на яве и Максим С.С. ще се прибере вкъщи.
На 05.02.2010 година със сутрешното си обаждане адвоката отново разби надеждите ни, като ни съобщи, че дознателката едва същият ден петък (от обещаната сряда) е внесла документите при прокурката. Веднага позвъних на г-н Крилчев с молба да потърси прокурорката и да разясни забавянето, но отговора, който е получил е бил именно този, че дознателката е забавила документите и че при прокурорката документите са дошли малко по-рано,същият ден. Тя на свой ред обещала да ги внесе в съда до вторник (09.02.2010 год.) и от там нататък започвали да текат въпросните три дни по чл.65 от НК.

Трябва да подчертая и още един факт, който стана ясен по време на делата, а именно това, че жената, обвиняваща Максим е разпитана веднага след извършеният й грабеж. На разпита дала показания, че е видяла лицето на извършителя, като го описва като много светъл в лице, със силно изразени скули и чип нос. Изпращам ви и снимка на Максим, от която става видно, че всъщност той е със слабо лице и орлов нос.
След задържането на Максим, вече след като го е разгледала добре, в момента на задържането му, в магазина й, докато пазарувал, на 12.01 и на 13.01., на очната ставка на 14.01 дава нови показания и сменя предишните си с описанието на извършителя, като вече описва Максим . Както каза и адвоката по време на делото – тя вече го е нарочила и понеже го вижда, в момента на пазаруването му при нея – на второто си свидетелстване го описва така както изглежда в момента.
….несправедливостта продължава.
В четвъртък 11.02.2010 год., в 13:00ч имаше дело за промяна на мярката.
Обаче, въпреки всичките доказателства и свидетели в полза на Максим – мярката не бе променена и Максим продължава да е задържан в ареста на гр.Пловдив.
Доказателствата в изложението на адвоката ни бяха следните:

Максим на 05.01.2010 год., е бил в интернет зала „ЗЕОН”, където и работи. Четирима свидетели с много точни показания посочиха, че Максим е бил от 16:30ч до късно през нощта в интернет залата и вербално е общувал с двама от свидетелите през цялата вечер и нощ. Неотлъчно са били до него.
Второто доказателство е финансовото състояние на Максим С.С. – участва в борда на директорите в три акционерни дружества. Гласувано му е голямо доверие, за да участва във въпросните дружества. Отделно е на трудов договор в „ЗЕОН” АД, и на граждански договор в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” ООД, където получава високо месечно възнаграждание, заради професионализма и качествата му, като служител.
Отделно, след убийството на майка му, през 1999 година, съдът отсъжда виновника за престъплението да изплати сумата от 20 000лв –кръвнина, която Максим не е поискал и до момента.

Третото доказателство бе свидетелстването на шефа на Максим в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” – където в показанията си посочва Максим С.С. като изключителна личност, с много примерно поведение и специалист, който е надхвърлил очакванията.

Приложени са и първите показания на обвиняващата го жена – където описва извършителя с различен, като външен вид, човек – от Максим.

Приложена бе и психиатричната експертиза, която е извършена на Максим – където се посочва, че е в много добро психическо състояние, че не е употребявал никога наркотици, и никога не е осъждан, и никога не са му предявявани обвинения.

Приложени са и документите за това, че вече има постоянен адрес в Пловдив и справката от съда в Плевен, че не е търсен вече за дело за свидетел.

Въпреки всички неоспорими доказателства съдия Тасев отсъди – задържане под стража и не уважи молбата ни за промяна на мярката в по-лека.

В прокуратурата сме пуснали и молби за проследяване на мрежата на телефона му, по време на самото престъпление в коя клетка се е намирал. Но за наше съжаление прокурора по делото не уважи молбата ни.

Друга молба, която сме пуснали в прокуратурата е изземване на записите от охранителните камери на банката, която е в непосредствена близост до интернет залата, в която работи Макс, за да стане видно от тях, че всъщност Максим влиза в залата в 16:30ч на 05.01.2010 година и излиза посред нощ, когато приключва работата си. По тази ни молба, прокурора по делото все още не се е произнесъл.

Сега продължавам изложението си по въпроса, защото днес 16.02.2010 год., бе проведено дело по обжалването ни, на решението на съда от 11.02.2010 го. В Окръжен съд град Пловдив.
Съдебният състав по делото – съдии Боюклиева, Влахова и Василев отново въпреки всички доказателства в наша полза и въпреки липсата на каквито и да било доказателства срещу Максим – само по думите на обвинителката, които както подчертах по-горе са рязко променени показания, след като нарочва Максим, отсъди следното решение:
Цитирам:
„По повод молбата за промяна на постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража”, в по-лека, съдът не уважава молбата. Съдът остава без мотиви. Съдът се разпуска.”

Мнението на всички ни (визирам себе си, юристи, адвокати и ангажирани медии) е, че съдиите в Пловдив са пристрастни към мнението на съдия Цацаров, който на 19.01.2010 на делото по протеста на прокуратурата постанови най-тежката мярка за неотклонение. От това му решение нито един съдия не желае да вземе различна страна или гледна точка, въпреки всички доказателства в наша полза.

По повод тези ни съмнения в момента търся процедурите по отвод на Съда в Пловдив, с молба да преместят делото в друг Районен/Окръжен съд.

Не знам какво да Ви напиша още..
Зная, че в крайна сметка, Вие Медиите се занимавате с къде-къде по тежки случая…но вече не зная към кого да се обърна.
Дъщеря ми всяка вечер плаче, тупайки страната на леглото, където Максим спи..малка е и няма да ме разбере, ако й обясня.
Отделно нямам представа как е Максим – невинен, лежи в ареста..
Поболяхме се..

И всичко стана заради това, че служителите, които задържаха Максим не си свършиха работата, когато им казах, че има свидетели, че Максим С.С. е бил на работа..

Разочарована съм от състоянието на нашата правосъдна система и всички процедури, които трябва да изтърпи човек..ако случайно го набедят..

Това е всичко, в най-общи линии.

Пиша Ви с надеждата да ни помогнете.
Давайки гласност на проблема ни можете да помогнете на много други хора, изпаднали в същото несправедливо положение.
Ние сме съвестни граждани. Никога не сме нарушавали законите, установени в нашата страна. Опитваме се, въпреки трудностите да живеем нормално и целесъобразно.
Максим С.С. работи на две места, за да успяваме да създадем добри условия на живот на нашето прекрасно дете.

Това, което искаме от вас е помощ.

В момента един НЕВИНЕН човек е задържан за постоянно в ареста на затвора в град Пловдив. И направихме всичко възможно, за да съберат доказателствата.
Пиша ви, защото от днешното събитие ме е страх, че може да дойде и някакво друго изненадващо забавяне…по каквито забавяния се позоваха до момента дознателката, служителите й и прокурорката.

Не е честно – в правова държава, да се нарушават по толкова нелеп начин човешките и гражданските права на човек.
Както каза една близка приятелка „Странно как само един свидетел и липса на каквито и да било други доказателства, може да вкара един интелигентен и честен човек без досие, в Съда и в затвора.”

Имената на адвокатите ни са:
Мирослав Каварджиков, който бе първоназначения ни избор за адвокат.
Адвоката, който свърши чудесна, но за съжаление не достатъчна за правосъдие, работа е Александър Спасов.
Представителят от офиса на Омбудсмана на РБългария е г-н Любомир Крилчев.
Прокурорката по делото ни е Светослава Пенчева.
Делото ни е заведено под номер 10/ от 2010 година в Шесто РПУ гр.Пловдив.
Дознател по случая е Тодорова, от Шесто РПУ-гр.Пловдив
Помогнете ни! Моля ви!

За край на изложението на случая ни искам да ви кажа, че за случая ни съм сезирала:
Министър-председателя на РБългария, г-н Бойко Борисов,
Главния прокурор на РБългария, г-н Борис Велчев,
Министъра на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов,
И
Съм подала жалба към Инспекторат към ВСС, гр.София

С Уважение: Ксения Марианова Кузманова
Гр.Пловдив
Контакти:
Е-майл: [email protected]
GSM: +359 88 66 27810
Благодаря Ви!

А ето и мнението на Даниела Горчева (списание Диалог)

Открити разминавания, несъответствия и волеизявления в съдебните протоколи

1. В пледирането на прокурора в заседанието на ПРС на 15.01.2010 г. по налагане на мярка за неотклонение, прокурорът е твърдял, че за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, за което се допуска, че може да е извършено от задържания, се предвижда наказание до 15 г. затвор и че затова престъплението е тежко. За престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК обаче се предвижда наказание до 10 г., но погрешното твърдение не е изчистено в определението на съда и в мотивите към него и налично в протокола, то може да оказва подвеждащо влияние на последвалите преценки за мярката за неотклонение и за промяната й.

2. Задължителен да съществува протокол от твърдяно публично съдебно заседание по частен протест на прокурора на 19.01.2010 г. на въззивния съд по налагане на мярка за неотклонение, ПОК, не съществува и така не е ясно дали такова заседание действително е проведено, какво се е случило на него и откъде идват основанията на съда за приемане на определението му.
Освен това в определението се посочва, че на твърдяното заседание са присъствали само съдът, секретарят му и прокурорът, но не и обвиняемият и защитата му, без никакви обяснения на това обстоятелство, независимо, че чл. 64, ал. 1 от НПК предвижда присъствието им.

3. За налагане на мярка за неотклонение при конкретния казус на отсъствие на обстоятелствата по чл. 63, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от НПК неминуемо е необходимо да съществуват и да бъдат ясно изрично посочени конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въззивната инстанция по искането за налагане на мярка за неотклонение, ПОС, е тази, която с определение от 19.01.2010 г. е определила мярка за неотклонение “задържане под стража”. Тя го е сторила без да е посочила в мотивите си кои са тези конкретни доказателства, които доказват, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В определението си съдът говори за употреба на сила с нож и заплахи при извършване на инкриминираното престъпление, която употреба на сила и заплахи единствено е изискващ се атрибут на състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК и ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В определението си съдът говори за употреба на плетена шапка, плетени ръкавици и преправен глас, която употреба ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Съдът говори за нападната сама, а не повече жени, което ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Съдът говори, че извършителят избягва от мястото на престъплението, което ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие от наказателно преследване или да извърши престъпление.
Съдът говори, че извършителят няколко дни след престъплението хладнокръвно се връща в същия търговски обект, за да си купи кафе, но всъщност да “провери” дали същата касиерка го е разпознала като извършител на грабежа, което всичко е волно пристрастно съчинено повествование на самия съд, което ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В заключение на мотивите си съдът се позовава на “изложените обвинителни доказателства” без ни най-малко да е изложил обстоятелства с качества на обвинителни доказателства. Посочване от страна на съда на конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, е фундаменталното неминуемо изискващо се основание за определяне на мярка за неотклонение “задържане под стража”. Такова посочване отсъства изцяло в определението на съда и това го прави с отсъстващ неизбежно изискващ се мотив за постановителната му част.
С това определението не изпълнява изискването към актовете на правораздаването за мотивиране на чл. 121, ал. 4 от Конституцията и затова по пряката сила на Конституцията според нейния чл. 5, ал. 2 определението не представлява акт на българското правораздаване. Вън от това съдът говори за висока обществена опасност както на дееца, така и на престъплението без законът, чл. 63, ал. 1 от НПК, да разрешава на съда при определяне на мярка за неотклонение съдът да има предвид било обществена опасност на дееца, било обществена опасност на престъплението.
Съдът твърди, че няма спор относно авторството на обвиняемия в престъплението грабеж, което означава че съдът не се е запознал преди издаването на определението си и е игнорирал изцяло протоколираното оспорване на въпросното авторство на заседанието на първата инстанция, ПРС, на 15.01.2010 от страна на обвинения и на защитата му.

4. Първоинстанционният съд по искането за промяна на мярката за неотклонение “задържане под стража” правилно е констатирал и е протоколирал противозаконното приемане от страна на въззивната инстанция по искането за налагане на мярка за неотклонение, че и без наличие на конкретни доказателства, самият вид на инкриминираното деяние предполагал наличие на опасност предполагаемият му извършител да извърши и друго такова – приемане, което е в нарушение на забраната на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК видът на инкриминираното деяние да има значение за определяне на мярка за неотклонение “задържане под стража” единствено ако се касае за престъпление с предвидено минимално наказание от 10 г. лишаване от свобода.
Независимо, че е открил грубо нарушение материалния закон от наложилата мярката “задържане под стража” инстанция, първоинстанционният съд по искането за промяна на тази мярка пренебрегва изцяло това ново за него открито обстоятелство и избира да не разглежда въобще и въобще да не се произнесе в мотивите си за промяна или непромяна и за наличие или неналичие в момента на разглеждането на искането на неминуемо изискващите се конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и кои са те.
Съдът се произнася за оставяне в сила на мярката без да е посочил неминуемо изискващи се доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Определението на съда не съдържа неминуемо изискващи се мотиви и така не изпълнява изискването към актовете на правораздаването за мотивиране на чл. 121, ал. 4 от Конституцията и затова по пряката сила на Конституцията според нейния чл. 5, ал. 2 определението не представлява акт на българското правораздаване.

5. Въззивният съд по искането за промяна на мярката за неотклонение “задържане под стража”, ПОС, твърди в определението си от 16.02.2010 г., че първоинстанционният съд по същото искане, ПРС, правилно е приел, че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на мярката за отклонение “задържане под стража”. Това не е истина. Първоинстанционният съд нито е разгледал, нито се е произнесъл дали неминуемо необходимите доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, са налични или не са налични към момента на произнасянето си. По-нататък въззивният съд без сам да е разгледал, да е проверил и да се е произнесъл дали са налице конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и кои точно са те, прави свое заключение, че не била отпаднала опасността обвиняемият да извършел престъпление, като се вземели предвид обстоятелствата, при които било извършено престъплението и негово последващо, но непосочено в какво конкретно се изразява поведение. Съдът избирайки да се позовава на неспецифицирани “опасност”, “обстоятелства” и “поведение”, нарушава забраната на чл. 63, ал. 1 от НК мярка за неотклонение “задържане под стража” да не може да бъде налагана и оставяна непроменена без да са налични конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и не представя неминуемо изискващи се мотиви, че такива конкретни доказателства са налични и кои са те.
С това определението не изпълнява изискването към актовете на правораздаването за мотивиране на чл. 121, ал. 4 от Конституцията и затова по пряката сила на Конституцията според нейния чл. 5, ал. 2 определението не представлява акт на българското правораздаване.

One Comment »

  • Draga said:

    Кеворкян: Разберете Роман

    Обречени сме да живеем с мутри. Само защото направи Лили полковник – понеже бе пяла на предизборната му кампания в Сливен – бившият военен министър Цонев трябваше веднага да бъде натирен.

    Да не говорим, че имаше и купуване на гласове там.

    Тези неща обаче отдавна не правят впечатление у нас, политиците мутри наложиха своите правила.

    Медиите, с редки изключения, също отдавна са скарани с приличието. Понеже имат чиста съвест.

    Когато военният министър – а всъщност някакъв си хлебар – разполага с безброй военни имоти на смешни цени, кой медиен собственик няма да толерира слабостите на хлебаря.

    Само вестник “Сега” системно се занимаваше с него, повечето от останалите медии се лигавеха с новия полковник – Лили, ах, колко си сладка. Да си шеф в армията и тя да пазарува хляб от твоя фирма – кой може дори да си въобрази това в един нормален свят.

    У нас обаче – и за медиите – това е напълно допустимо. Хич не си въобразявайте, че от някоя телевизия можете да чуете нещо наистина смело – отдавна всяка доза храброст предварително се премерва с пипетката, а продуцентите нощуват със “Съновника на Рафаел” под възглавниците си.

    Зависимостта на журналистическата наемна ръка е достигнала апогея си, а комплексите на репортерите от богатите хора разяждат професията.

    Телевизиите не могат да разнищят нищо сами, присъстват единствено на аутопсии – но и тогава се държат предпазливо. Хлебарят Цонев сега е техният мъченик – фаворитът на чувствителните им сърца.

    Ах, колко брутално бил арестуван! Преди време същите медии разтерзаха един отличен лекар от “Пирогов”, понеже му бяха дали 60 евро – тогава бяха безжалостни, репортерите бяха като огладнели зверове. За 60 евро!

    Е, дотам е храбростта им. А сега става дума за 1000 пъти по-голяма сума, за цели 60 хиляди евро – и то документиран подкуп. При 60 хиляди ставаме обаче много милозливи. Хлебарят бил унижаван, арестът му бил брутален и пр. глупости. 60 хиляди – дори да са монголски тугрици – разтреперват репортерите, те изпитват някаква слабост, а защо не и сладост.

    Забелязал съм, че поначало подкупите събуждат в тях особен респект. Защо ли? Два дни поред в новините на “Би Ти Ви” се усукваха все около тази бруталност. Охотно намираха адвокатите на Цонев, но не и прокурорите, плурализмът не е валиден, когато става въпрос за министри – хлебари.

    Втората вечер направо ни занимаваха с шмекерии – как хлебарят щял да съди страната в Страсбург, понеже бил унизен. Подкупът вече сякаш няма значение, на път е да бъде забравен, пропълзява отровната сянка на съмнението и подмяната. Това е днешна България – страна, скроена по адвокатски маниер.

    Познавам мнозина от най-добрите български адвокати, приятел съм с някои от тях. Христо Данов, например, беше забележителен юрист, но също и забележителен човек. Още в средата на 90-те години той се терзаеше от онова, което се случваше с професията му. Ако беше жив днес, той щеше да я прокълне.

    В поредицата на “Труд” за “Наглите” има един направо ужасяващ очерк, който дава представа колко дива страна сме. Повечето от касапите от тази група многократно са извършвали престъпления, но никога не са били осъждани – винаги са намирали начин да се измъкнат, може би понеже не са рязали уши и пръсти на адвокати или съдии.

    Но ние сме срещу бруталността, нали. Има адвокатски кантори, които са известни с това, че могат да измъкнат от съда всеки негодник – мутра или министър, без значение, дори дявола могат да го пратят в рая. Известни са контактите им с личните им съдии, те дори не се крият.

    Арогантността на някои адвокати вече е безпределна. Ако някой от групата на “Октоподите” само дори прошушне, че ще отреже кутрето, примерно, на адвокат Лулчева, тя ще вдигне врява до небесата.

    Не можете да си представите дори какво ще последва, каква мътна река от заклинания срещу МВР и прокуратурата. Но когато клиентите й отправят заплахи към прокурори и вътрешния министър, това са бръщолевения.

    Между другото, тя се самоцитира по един досадно комичен начин – била казала по някакъв повод, че е готова да разстреля парламентаристите, които били приели някакъв закон. За бръщолевенията обаче питайте пребития почти до смърт журналист Огнян Стефанов.

    Адвокатите на хлебаря щели да пратят клипа с арестуването му в Страсбург. Прилича ми на едновремешните напъни на някоя провинциална партийна организация да се гласува осъдителна телеграма до президента Никсън заради войната във Виетнам.

    Има и други клипове за изпращане – адвокатите да изчакат, та да си поделят пощенските разноски с прокуратурата. Например, онзи за комуникационната система на армията, поръчана от хлебаря. Между другото, само в репортажа на БНТ (Иво Никодимов) беше направена ясна връзка между ареста и тази афера. От “Би Ти Ви” от милозливост спестиха това.

    И Диана Найденова упражняваше сарказма си в полза на хлебаря – защо не бил арестуван по подобен начин бившият здравен министър Нанев и пр. (“Нека говорят с Росен Петров”). Ако искаш да имаш добро бъдеще, скъпа, по-добре се порови в някои дела.

    “Труд” трябва да препечата още два или три пъти онази публикация за “Наглите” – а пък дано Диана или някой друг да отиде и да открие въпросните адвокати и съдии. Няма нужда да разговаря с тях – да им занесе отрязаното кутре на някой от отвлечените, и само да им погледа физиономиите.

    Все пак най-жалки са някои уличници от масовата преса, които плачат за загубените ни свободи. Самите те поругават непрекъснато свободата на словото, изнасилват го брутално, не оставиха нищо чисто – но и те оплакват ареста на хлебаря.

    Всъщност истински бруталното е съвсем различно. То непрекъснато ни се натрапва от телевизионния екран – например, с изповедта на някакъв педераст, който не се свени да сипе отвратителни лъжи за Лили. Или за Емил Димитров, понеже е покойник и няма как да се защити – и то под благосклонния поглед на водещите. Хлебарят бил страдал – а страданията на поруганата ни обща памет?

    Разберете и подкрепете Роман – зам. градския прокурор на София Роман Василев, но всъщност подкрепете закона. Иначе ще си останете поданици на мутрите. Чуйте внимателно още веднъж широко коментираната му реплика към хлебаря.

    Щом за бъбривите адвокати онзи е светена вода – и това охотно се тиражира от телевизиите, защо пък за прокурора, който е адвокат на закона и разполага с доказателства, той да не е престъпник, защо?

    Прокурорът не е някакъв търчи- лъжи, който се препитава, като употребява закона като надуваема кукла. Репликата е изречена от човек, който е достигнал предела си, понеже законът е стриван на прах пред очите му многократно от равнодушни и страхливи съдии и коварни адвокати.

    Днес адвокатите, с помощта на медиите, вече искат да запушат и устата на обвинението извън всичко останало. Историята с хлебаря поначало беше с предизвестен край – понеже той беше подбран и наложен от царя, един напълно безразличен към общата ни съдба човек. И сега, разбира се, той мълчи.

    Правилно, царят никога не е гледал на политиката като на нещо смислено, това за него е някакъв алъш-вериш – накрая и с историята. Защо тогава някакъв дребен хитрец да не стане военен министър.

    Бойко измънка нещо не особено разбираемо за репликата на прокурора. И това не му прави чест. Това не е случаят с неговия Нанев – между другото, сякаш изваден от вътрешния джоб на царя. За него можеш днес да кажеш, че стоиш зад гърба му, утре да го хвърлиш на прокуратурата, а след няколко часа да кажеш пък, че е честен човек.

    А пък междувременно Нанев дава кръв и всички телевизии го показват – и няма засега по-сполучлива метафора на днешна България. Давам кръв, след като хвърлих в небитието 2 млн. лв. държавни пари.

    Словесните пируети на Бойко са забележителни, писал съм за това и друг път. Но сега зачестиха през критично кратки интервали от време. Освен това подозирам, че някои хитреци са влезли под кожата му и започват да го допингират, а той видимо обича да го хвалят.

    Нали е българският Хелмут Кол, обединителят на България, помните надявам се. Онзи, който изрече това, вече си получи наградата. Съветниците на Б. Б. и на президента са в остър дефицит от идеи. Несръчността им беше очевидна при фантазното отстраняване на Първанов.

    Никой не спечели от тази селска вечеринка. Никой не се сети да подскаже и на Първанов, че срещата му с Дянков трябва да е само три минути, за да му зададе три въпроса: “Милиардер ли съм според вас? Казвали ли сте го някога? Грешно сте разбран, така ли? Мерси”.

    След което президентството да публикува съобщение с отговорите на Дянков. И толкоз. А пък Б. Б. трябваше незабавно да се измъкне от процедурата за отстраняване – и пак щеше да спечели заради великодушието си. Но очевидно някой му влияе зле. Парламентарните дебати показаха острата липса на сръчни оратори в партията му.

    Хората му получиха тежки удари – например ДПС (К. Костадинов) нокаутира депутата му Тошев, който навремето е бил в инициативния комитет за издигането на Първанов, а сега искаше отстраняването му.

    Б. Б. трябва да издаде окръжно, че пируетите са позволени единствено за вожда. Хората му се оказаха несръчни статисти в едно представление, което самите те бяха инсценирали. Невъзможно е, разбира се, Павел Димитров от ГЕРБ да се състезава с проф. Корнезов, който беше необичайно артистичен.

    БСП си бяха в привичната форма – в насипно състояние, като стока от магазин на “Алди”. К. Добрев иронизира Б. Б., че бил мачкал ушите на Живков. Това свидетелство е от моя споменна книга, но звучи грубо, когато е извадено от контекста – друг път ще разкажа за тази история.

    Докато спешно не открият някой добър полемист, избраниците на Б. Б. могат да четат вестници в залата и да си траят. Доста хора трябва да слушат по-внимателно Цветанов, за да не им изпопадат зъбите. Много интересен би бил сега, след арестуването на съдията Сантиров, и един разговор със съдия Куцкова, макар че може би след десетина дни ще бъде още по-забавен.

    Бандата на Юзеирови мина всяка граница – ето това беше истински бруталното събитие на седмицата. Няма да сме държава, ако бъдат търпени още дори един ден. Да учредяваш етническа партия на Велики четвъртък с фес на глава! Тия типове открито ни се подиграват – онзи с феса не знаел какво носи на главата си, бил го купил обаче по време на екскурзия в Истанбул.

    Но ако го арестуват, което трябва вече да се случи, пак ще се намери репортер, който да оплаква феса, за адвокатите да не говорим. В случая обаче Марина Цекова от “Би Ти Ви” свърши забележителна работа и остави едно мрачно свидетелство за съдбовното ни нехайство към историята. Подгизнали сме от съображения и страхове.

    Харесвам Софи Маринова, но ме досрамя, като я видях да участва в това безчинство.

    Източник: в. “Труд”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.