Home » Избрано

Що е Клегмания и това ли е британският Обама

2010.04.28 Няма коментари
Spread the love

Той обещава промяна. На 43 години е, изниква едва ли не от нищото, член е на парламента едва от 2005 г., подозират го, че е прикрит социалист и е на път да преобърне цялата политическа система. Предците му са играли роля в съдбата на други държави, баба му е руска баронеса, майка му – холандка, а съпругата му – испански адвокат.

Колко много прилича на Барак Обама, нали? Но не е.
Той е лидерът на британските либералдемократите Ник Клег.

Медиите на Острова надушиха потенциала му на парламентарните избори на 6 май да разбие двупартийния модел и веднага се заиграха със сравнението между него и американския президент. Анализатори обясняват шеметния му възход с един прост факт – навлизането на американския стил на телевизионни дебати, третият (и последен) от които, се провежда днес.

Именно на първия такъв дебат между лидерите на консерватори, лейбъристи и либералдемократи удари часът на Клег. Дейвид Камерън и Гордън Браун самоуверено влязоха в студиото, убедени, че сблъсъкът ще работи в полза на големите им партии, а либералът ще е интересен фон.

В края той бе звездата и им открадна шоуто. Буквално за часове Клег скъси дистанцията с двата партийни гранда и на моменти дори дръзва да отмъкне второто място изпод носа на управляващите в момента лейбъристи. Медиите се влюбиха в термина Клегмания (по аналогия с американския политически феномен Обамамания).

Колко всъщност са приликите между двамата политици?

В своя блог симпатизиращият на лейбъристите в.”Гардиан” направи саркастични сравнения между Обама и Клег под заглавието “10 причини защо Ник Клег е британският Барак Обама”.

Няколко дни по-късно в.”Ню Йорк таймс” продължи да анализира живота и политическото ДНК на двамата лидери в статията “Ник Клег (не) е британският Обама”. В нея се твърди, че има поне пет признака, че британският либерал – волно или неволно, имитира президентската кампания на Обама.

В неделя в интервю за ВВС самият Ник Клег изтъкна още една прилика. Той смята, че подкрепата за неговата партия е свързана с “почти напълно потисканото желание сред много, много хора във Великобритания за повече избор в политиката.

В други области на живота ние имаме голям избор – от мобилните телефони до това къде да почиваме, храната, която да купуваме, и само в политиката на хората им се казва, че трябва да избират между два добре познати продукта”. Нещо подобно се случи в САЩ през 2008 г., когато Обама победи двама добре познати кандидати – Хилари Клинтън и Джон Макейн, припомня в своя блог “Ню Йорк таймс”.

Против войната в Ирак

На антивоенен митинг в Чикаго през 2002 г. Обама заяви: “Не съм против всички войни. Аз съм против глупавите войни.” Клег единствен от тримата големи се съгласява с обществената позиция, че войната в Ирак е била грешка. Впоследствие той добави, че подкрепя решението за военна намеса в Афганистан “за разлика от незаконната инвазия в Ирак”.

Роднини в чужбина

Въпреки че фамилията на Клег не е толкова екзотична като на Обама, семейната му история е също колоритна. Бабата на Клег по бащина линия е била руска баронеса, а неотдавна “Гардиан” разкри, че прапрадядо му е работил като главен прокурор в царска Русия.

Обама има кенийско име, баща кениец, майка американка и полубратя и сестри от Кения и Индонезия. Майката на Клег е холандка, а съпругата му е испански адвокат. Неговият тъст е в испанския парламент, а трите му деца носят испански имена.

Противниците му изтъкнаха връзките му с други държави и това, че говори няколко езика, за да поставят под въпрос неговия патриотизъм. Обама също бе подложен на подобни атаки. Неотдавнашно проучване на “Таймс” показа, че 20% от американците са убедени, че Обама е роден в друга държава.

Обвинения в марксистки уклон

Политическите противници нарекоха марксистки опитите на Обама да реформира здравното застраховане. Миналата седмица Клег заяви пред “Гардиан”: “Аз съм силно повлиян от марксистките мислители” в отговор на обвинения, че като студент е членувал в клуб “Млади консерватори”, което може да постави под съмнение неговите либерални възгледи.

Атеисти по убеждение

Въпреки че Обама описва в автобиографична книга решението да стане християнин, фактът че не ходи на църква всяка неделя, подхранва надеждите на атеистите, че той все още е един от тях. Пред NBC президентът се оправда, че всеки ден изпраща молитва на Господ по своето “Блекбери”. В телевизионния дебат миналия четвъртък Клег откровено призна, че не е вярващ.

Заклети пушачи

Медицинските прегледи установяват, че Обама продължава и до ден днешен да се бори с вредния си навик, въпреки че преди президентската кампания бе обещал на съпругата си да откаже цигарите. На въпрос за кое свое изкушение се чувства най-виновен Клег призна: пушенето.

Означава ли всичко това, че либералът е британският Обама? Едва ли, макар че безспорно възходът на Клег е възможен заради промяната в начина, по който се прави политика днес, и люшването на симпатиите на уморения от познати лица избирател към извънсистемни играчи.

Ще му донесе ли това победа на 6 май? Да почакаме още малко и ще видим.

http://dnevnik.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.