Home » Избрано

ДИСКУСИЯ ЗА Т. Н. „ЧУЖД ЕЗИК”

2010.02.20 2 коментара
Spread the love

1 – КАК СМЕ С ЕЗИЦИТЕ

– Как сте, как сте с езиците? – пита журналистка от Би Ти Ви, шегувайки се.
– Добре съм, добре съм – отговаря Бойко Борисов, шегувайки се.

Това ви напомня за онзи стар виц за Тато и работниците, нали? А и по-нататък журналистката казва на премиера, че напоследък все повече хора го сравняват с Тодор Живков. Особено заради народняшкия изказ, който е кеф и забава за народа, но е шок и ужас за всеки преводач.

Интервюто е исторически безценно, тъй като в него Борисов за първи път говори на английски! Макар че “говори” е силно казано. Той произнася само една дума, но по такъв начин, че това видео стана шлагер и хиляди го търсят в сайтовете за видеообмен с ключова дума Congratulation. “Като ми говорят бавно на английски, разбирам повечето неща, а кажат ли ми “конгратулейшън, Борисов”, спирам да слушам”, чистосърдечен е премиерът.

Точно в тази фраза се крие истината за моноезичността при Бойко. Една любопитна наука – аудиопсихофонологията, обяснява владеенето на езици със способността да чуваме. Според бащата на тази теория Алфред Томатис наруши ли се тънката връзка между ухото и мозъка – работата с езиците просто не става.

Борисов разказа още, че има в колата си кутия с думи, глаголи и цели изречения на английски, написани на листчета. Но не каза в ефир нищо повече на английски, за да не му се смеят. Само обясни как майка му отделяла навремето от скромните си средства, за да го запише на уроци по френски, но той предпочитал топката.

Интервюто бе заснето в кабинета на премиера на фона на телевизор, който показваше изслушването на Кристалина Георгиева в Брюксел. Тя там също разказа за своята майка, чиято мечта била дъщеря й да говори френски.

Мнозина пропуснаха да гледат онлайн предишната кандидатка за еврокомисар Румяна Желева. Но заради огромния скандал с нея хиляди българи се бяха закотвили пред компютрите си и гледаха на живо как се справя Кристалина. Повечето коментари за нея бяха възторжени, но някои изтъкваха, че английският й е доста дървен за човек, работил 20 години в Америка. Кристалина обаче спечели овациите на парламента, когато обеща публично на майка си да научи френски, ако я изберат за комисар. А най-силно ръкопляскаше мадам Жоли, шефка на комисията и истинска французойка.

Тук можем да се замислим защо много хора, които говорят свободно английски, имат голям проблем с френския. Но и това е обяснено в теорията на Томатис.

Ако има обаче единно мнение след изслушването на Кристалина, то е, че българските преводачки в Брюксел трябва да бъдат уволнени до крак, а поне една от тях – разстреляна без съд и присъда. В онзи съдбовен ден, който е искал да схване какво казва Кристалина, трябваше да я слуша на английски. Защото преводът беше съвсем невнятен.

И ако въпреки всички усилия преводачките не можаха да провалят Кристалина, при Румяна Желева тяхната нескопосана работа бе още едно обстоятелство, утежнило и без това сложното положение на Желева. Тя например използва фразата local authorities, но в слушалките се чу не “местни власти”, а “сомалийското правителство”. И у нас тръгна подигравката, че Желева предлага преговори с несъществуваща държава.

В интерес на истината го имаше и обратното. Два-три пъти жените в кабинката замазаха неточности и пропуски в езиковата подготовка на бившата министърка. Например по едно време Желева искаше да каже “мога да ви уверя”, но произнесе “мога да ви застраховам”, което на английски е много близко по звучене. Точно тази фраза стана световноизвестна с парчето на DJ Vann, озаглавено I insure U (tu times). В YouTube това произведение се радва на огромна популярност. Голяма част от всенародния интерес към него се дължи и на неувяхващата харизма на Христо Стоичков и неговия незабравим английски. Всъщност парчето с Желева е ремикс на Стоичковото Tu Parts, родено след интервюто му за южноафриканската телевизия.

Един интернет портал е регистрирал повече от 35 000 души, сред тях много чужденци, които са поискали да го видят.

В микса I insure U (tu times) диджей Ван, за когото първо се чу, че бил стар новозеландец, а той се оказа юноша бледен от Добрич на име Иван Иванов, е смесил фрази на Желева и Стоичков.

Изреченията, с които Желева кани евродепутатката Сарджентини в родния си град, са комбинирани с невротичния разбор, който Стоичков прави на двете полувремена след мач на ръководения от него отбор “Мамелъди Съндаунс”. Наложени върху добър ритъм, те звучат така:

“Ар ю припер ту кам уит ми ин Бългерия? Ю ар инвайтед нау. Ай кен иншурю дат… Айм токинг бифор дъ гейм. Фифти-фифти. Мъндей, туздей, уенздей… Со ту мъч геймс. Май оун таун Бургас…”

Но най-добре е всичко това да се чуе и види, а не да се чете. Колкото и безсмислено да звучи, то е част от най-новата езикова и музикална култура, която се ражда от интернет общуването.

В социалната мрежа “Фейсбук” групата “Самтаймс люн, самтаймс уин” наброява около 30 000 почитатели! Те са фенове на едно демонстративно незнаене на английски език! Представяте ли си? В случая Стоичков не само говори смешно, но той дори измисля думи. Като “люн” и “фуист”, чието значение единствен той знае.

Преди години “24 часа” публикува поредица за живота на Стоичков в САЩ, озаглавена “Вместо мамата – Good morning!”

В нея Камата обяснява как с идването си в Америка спрял да псува и вместо това говорел на английски, за да помогне на един по-млад свой съотборник да навлезе бързо в чуждия език. Като във вица за двете циганета на ускорен курс по английски. Едното вика: “Со керес ту ю?”, а другото отговаря: “Вери шукар, тенкю.”

В същия репортаж цитирахме и разговор на японски, който Стоичков проведе във Вашингтон с бизнесмен от Токио, на когото отмъкнал чадъра. Не знаем дали граматически всичко е било изрядно в този диалог, но личеше, че двамата се разбират. Така усилено си кимаха!

Както казва Борисов, който също поназнайва японски от каратистките години, важното е да имаш какво да кажеш – винаги ще те разберат.

Въпросът е, че в днешно време да общуваш свободно на английски е абсолютно задължително, а понякога са ти нужни още един-два езика. Но по въпроса как се справя българинът с езиците има две мнения, разбира се, противоположни. Едни казват, че българите сме ученолюбив народ, знаем много и непрекъснато се усъвършенстваме. Не сме като французите, които и да знаят друг език, говорят само френски. Или пък американците, които не знаят никакъв език. Ние сме друга работа. Ще берем портокали във Валенсия – оле! – учим испански. В Гърция или Кипър ще работим в таверна – не! (което на гръцки значи “да!”) – още на втората седмица сме влезли в калимерата. И отвсякъде сме капиши, дори когато сменяме подлогата на някое италианско бабе.

Другото мнение е, че сме загубен, неписмовен народ, който само се мисли за много разтропан, защото от векове живее на кръстопът. Само дето спряха да минават тъдява, защото не е добре асфалтирано, има само един мост за Европа и върлуват магистрални бандити, макар самата магистрала да е недовършена.

Според това мнение българите масово не могат да комуникират на никакъв език. Дори на своя. А истината е, че за да овладееш чужд език, трябва да си служиш много добре с родния.

Едно време в училищата масово се учеше руски – език, сроден с българския. Днес много хора с лека ръка си го пишат като втори чужд език в автобиографиите. Но как говори руски българинът? “Асансьор не бачкает? Да, он чать-пать закеркенечится между етажерками!” Затова и нашите братушки често пъти въобще не ни разбират.

А може би проблемът е методически. Начинът, по който се преподават езици в България, явно е сбъркан. В една студия за езиковото обучение старши преподавател Таня Димитрова казва, че методиката на преподаване на езика се основава на напълно погрешен постулат, че всички хора чуват по един и същ начин.

Оказва се обаче, че всеки език звучи на различни честоти и всяка нация има специфична етнограма. Ухото на французина например е пригодено да чува от 1000 до 2000 херца. Това е честотата на френския и тя обхваща само една октава. Освен това този език се слави с друга рядкост – особено богат е на гласни.

Това е обяснението защо французите не обичат да говорят други езици и с риск да ги обвиняват в шовинизъм учат другите на своето четмо и писмо. Те строят културни институти навсякъде по света, дават пари и ордени с жартиери за принос към франкофонията, а понякога дори изпращат чуждестранния си легион, но само да не им се налага да произнасят словосъчетания с повече съгласни и на по-горна октава. Щом ухото на французина е с пропускливост 1000-2000 херца, той трудно схваща английския език, който е над тази писта и стига до 12 000 херца. Италианският е в зоната от 2000 до 4000 херца, а диапазонът на немския е до 3000 херца. Испанците пък са чувствителни най-вече към ниските честоти, от 100 до 500 херца, и после от 1500 до 2500 херца.

Всичко това всъщност е обяснено от проф. Томатис. В книгата си “Всички сме полиглоти” той твърди, че овладяването на чужди езици зависи от връзките между ухото, гласа и психиката. Неговото откритие е признато през 1957 г. от Френската академия на науките под името “Ефект на Томатис”.

Изследванията на този учен доказват, че за да научиш добре един език, трябва да имаш “ухо” за него. Тоест можеш да възпроизведеш фонемите само ако ги чуваш правилно. Оказва се, че говоренето на българите се различава от това на руснаците не само по граматиката. То зависи и от фактори като среда, обкръжение и акустична география. Нашата слухова система е обусловена от етническата ни среда, затова сме нечувствителни към интонацията и звуковите вариации, които не сме свикнали да чуваме.

По същата причина камбоджанците например, колкото и да учат английски, звуково той остава нечленоразделен за тях и когато искат да ти кажат Thank you my friend, от устата им излиза “сенкшомайпрен”. Тембърът на езика е елемент, който най-трудно се асимилира.

Затова и след 20 г. в Америка Кристалина говори правилен английски, но с акцент. А Борисов не говори никакъв чужд език, защото просто не обича да слуша. В неговия случай д-р Томатис би препоръчал потопяване в т.нар. акустични бани – да изговаря високо и да повтаря думите, които е записал на листчета.

Склонността към езици зависи от чисто физиологични фактори. Ухото ни може да “чуе” един език, но да остане глухо за друг, ако той е на честоти, които не сме пригодени да доловим. Английският е разположен в рамките на 4 октави във високите честоти, а руският обхваща цели 11 октави. Това обяс нява и невероятните способности на славяните да учат езици. Просто имат чуваемост, простираща се в широк диапазон.

Не е ясно как Томатис би обяснил слуховата диафрагма на Стоичков и способността му да схване звуковите спектри на английския. Но ако ученият е прав, че езиковата дарба се дължи на способността ни първом да чуваме и едва след това да говорим, то Стоичков или е глух, или не е славянин.

ГЕОРГИ МИЛКОВ – Петък, 12-ти Февруари 2010, автор: 24 Часа;

2 – БОГАТИЯТ РЕЧНИК ПАЗИ ОТ ИНСУЛТ

Хората, двуезични по рождение, са толкова различни от останалите, че образуват отделно човечество. У нас те са най-малкото малцинство. Доскоро България бе една затворена за света и вглъбена в своя комунизъм страна. Затова и смесените бракове у нас са нищожно малкои съответно малцина българи са се сдобили с два езика по рождение. А и невинаги родители от две националности отглеждат балансиран двуезичен човек. Най-често децата от такива бракове си служат с два езика, но ги владеят в различна степен.

Двуезичие може да се постигне по естествен път в хода на общуването или чрез обучение. В зависимост от начина, по който двата езика са усвоени и си взаимодействат, психолингвистиката различава 24 типа двуезичие.

Извън тази подредба при усвояването на езици има и друга, според която хората се разделят на 4 групи. В първата – група А – са онези, с които общуването на два езика е започнало най-късно в осмия месец след раждането им. Тогава в развитието на мозъка започва процесът на латерализация – трайното специализиране на лявото полукълбо за лингвистични функции. Този процес се развива бурно до навършване на 2 години, така че някои учени изтеглят крайния срок за попадане в група А до тази възраст.

“А” са хората с два родни езика, като и двата са равностойно и пълноценно усвоени, взаимно се допълват и обогатяват. И понеже са потопени в двата езика още от бебета, “А” са идеалните, съвършено двуезични хора.

Ако общуването на втория език е започнало по-късно, но все още в детска възраст, двуезичният човек е от група Б. Той владее и двата езика, но единият му е по-силен и го предпочита, защото по-често мисли на него, макар да може да мисли и на другия. За хората от група Б се казва още, че решителен за формирането им е факторът “гувернантка”. Има се предвид традицията по-заможните семейства да наемат детегледачки от чужбина, които покрай грижите за детето го научават и на своя език.

Третата група е В – за хората, които освен майчиния си език са усвоили и друг, но той им е “чужд”, в смисъл че това е станало чрез волеви действия и по пътя на обучение, започнало преди 12-годишна възраст. Тези хора също са двуезични, но при тях има съществена разлика в степента на владеене и ползване на двата езика.

Последната група Г е най-многобройната. Тя включва всички онези, които ползват в някаква степен още един език освен родния си, но това става подчертано неравностойно. Те мислят предимно на своя език и си превеждат наум на другия симултанно в хода на речта или консекутивно (първо планират какво ще кажат и после го произнасят).

Лявото полукълбо на мозъка е отговорно за езика, както и за математическото и логическото мислене. В дясното полукълбо пък се развиват способностите на човека да се ориентира в пространството, да различава лица, да разпознава образи, музика и пр.

Връзките между двете полукълба са мигновени, но обикновено едното доминира малко над другото. Областта в мозъка, която е отговорна за разбиране на езика, се намира над лявото ухо и има форма на дъга.

През 1967 г. американският лингвист Ерик Лененберг формулира своята “Хипотеза за критичния период”. Според нея овладяването на даден език (а също и майчиния) трябва да започне преди 12-годишна възраст, защото след това е вече късно и той няма да бъде усвоен пълноценно.

Тази теория се изгражда около нашумелия тогава случай с “Дивото дете”. Това е 13-годишната Джени, намерена в гората и отраснала сред вълци. Тя веднага е подложена на интензивно обучение на английски, но така и не успява да надскочи нивото на простите фрази и съвсем кратките изречения. При Джени критичният период е бил изпуснат, заключава Лененберг.

До 12 г. се усвояват езиковите параметри – ако дотогава майчиният език не е достатъчно развит, нито втори, нито трети, нито който и да е следващ език ще се разгърне кой знае колко. С други думи, овладяването на чужди езици започва с изучаването на майчиния, като това е най-важният етап. През 1971 г. Ричардс разкрива как нивото на майчиния език влияе на нивото на чуждия в статията си Interlingual versus Intralingual Errors.

Според друга сходна теория началната фаза на изучаване на чуждия език е крайната фаза на изучаване на родния. Тоест изучаването на чужд език е само надграждане над майчиния, разширяване и съпоставяне с него. По-добре е двата езика да са от различни семейства (да речем, български и английски). Колкото повече контрасти има, толкова по-лесно се оказва усвояването в сравнение със сродните езици, например български и сърбохърватски. Колкото по-“чужд” е изучаваният втори (не трети и всеки следващ, а именно вторият) език, толкова по-обогатяващ е той за езиковите структури на мозъка. Затова е добре българчетата да се записват на немски, испански, японски и т.н.

Науката отдавна е установила, че при хора, които развиват своите езикови умения цял живот, рискът от инсулт е по-малък. Затова се препоръчва на възрастни хора да четат всекидневно – като гимнастика за мозъка, а още по-добре и на чужд език. С колкото повече езици и на колкото по-високо ниво борави мозъкът, толкова по-активен и разгърнат е неговият капацитет.

При двуезичните хора от група А обаче не е регистриран нито един случай на мозъчен инсулт! Това е най-поразителният страничен ефект, който се проявява при двуезичието и показва колко голяма е ползата от него. На нейния фон като точица в небето се проектира единственият, и то съвсем мъничък недостатък.

При двуезичните хора често се проявява т. нар. конкуренция на речниците. Ако познанията по български и английски, да речем, са много добри, неволносе заместват изрази, объркват се и безсъзнателно се вземат думи от английското “чекмедже” за българско изречение.

Причината е, че самата мисъл тече по този начин. Поради това няма случай на двуезичен човек от група А да е достигнал до самите висини на даден език, да е сътворил най-изящната словесност, да е станал като Шекспир или като Ботев. Но пък от такива хора лесно може да излезе автор като Джойс, Бекет или Борхес, които жонглират с езиците, сякаш те са един, общ език.

Все пак и при двуезичните хора всеки човек е индивидуален, често трудно податлив на категоризация случай. Психолингвистиката е млада наука и понякога доста разочарова с несигурността си. Тя по-скоро документира какво се случва с човека в езиково отношение, но е все още твърде некомпетентна да обясни случващото се. Затова в нея съжителстват множество общоприети и все пак противоречащи си теории. Тя обаче е достигнала до трайното убеждение, че колкото по-добре човек познава собствения си език, толкова по-далече, в математическа прогресия може да стигне в усвояването на всеки друг език.

Поради това за нас, българите, най-добрият курс по чужди езици са уроците по български в училище. За жалост на тях се гледа с голямо пренебрежение, като с годините положението се влошава, и това автоматично оказва влияние върху усвояването на чужди езици.

Колкото по-слаб е българският ти, толкова по-податлив си да научиш погрешно чуждия език и да до развалиш родния си. Именно слабите по български език имат най-големи проблеми в езиковите курсове, а и като правило изпитват неприязън към тях.

РОСЕН ЯНКОВ

3 – КАК СТОИЧКОВ ГОВОРИ НА АНГЛИЙСКИ

Ту партс. Ам токинг бифор дъ гейм – фифти фифти.

Фърст хаф – вери гуд. Секънд хаф – айм но лайк.

Ту мъч пипълс към онли фор дъ паст дъ тайм.

Но уорк. Но секрифиси. Тис ис дъ тим.

Дъ некст тайм мейби ноу плей капъл гайс. Айм вери мед.

Некс гейм е некст гейм. Е уенздей. Соу тумороу.

Мъндей, туздей, уенздей со ту мъч геймс.

Со фърст дейс релякс. Фиуст (???) дейс конклюшън да дудей.

Томороу уи старт дъ некст гейм со ай хев вери гуд писибилити фор дъ уин дис гейм.

ВИЖ СЯ, фор ми ис вери импортант пурфом дъ тийм.

Плей гуд футбол. Съмтаймс люн (???), съмтаймс уин.

Бът аим ляйк пипълс дъ гуд компромис, дъ гуд хард,

и дъ билив бикоз еври дей ис а вери импортант.

Превод:

– Г-н Стоичков, доволен ли сте от днешното представяне на отбора ви?

– Две части. Говоря преди играта – 50 на 50.

Първата половина – много добре. Втората половина – аз не съм харесва.

Много народи идват само за миналото време.

Няма работа. Няма жертви. Това е отборът.

Следващия път може би няма игра няколко души. Много съм ядосан.

– Да поговорим за следващия мач с “пиратите”, които изглежда вече са в добра форма.

– Следващ мач is следващ мач.

It’s сряда… така че утре…

понеделник, вторник, сряда…

така че доста игри.

Така че първият дни релякс.

фуист (???) дни разбор днеската

утре започваме следващия мач, така че имам много добра възможност да спечеля този мачът.

– Днес направихте достатъчно, за да спечелите трите точки, което е добра основа.

– LOOK, за мен е много важно представя отборът. Играе добър футбол.

Понякога ЛЮН (???) понякога печели,

аз харесва народи, добрия компромис, доброто сърце

AND да вярват, защото всеки ден е много важен.

Мариана Хил: Шменти – капели се превежда лесно

– Г-жо Хил, как бихте превели израза шменти-капели, който премиерът наскоро използва в речта си пред германските консерватори?

– Шменти-капели го има като смисъл на всички езици. Какво е шменти-капели? Това е хвърляне на прах в очите, нещо измамно, менте. Преводът въобще не би трябвало да бъде проблем. Особено ако превеждаме смислово, като вникваме в идеята на това, което говорещият иска да каже. Важен е смисълът. Съвременият политически изказ е кратък и ясен. Там има послание във всяка дума. Без да словославим сегашното ръководство, но поне това може да им се признае, сега се говори кратко и ясно.

– Излиза, че Борисов не е толкова труден за превод, колкото разправят?

– Точно това казвам. Бойко Борисов е много лесен за превод, защото той щади думите и с малко изрази казва много. За разлика от други политици, които са обучени с много думи да не казват нищо. От страх да се обвързват с ангажименти. Това, което не може да му се отрече на ген. Борисов, е, че думата му тежи. Затова той казва “аз” и говори винаги в първо лице. Той поема отговорност с всяко нещо, което казва. И това е много лесно за превод. Докато в случая с говорещите в множествено число, ние, нашата комисия и т.н., там е по-трудно, защото често не схващаш смисъла. Просто в многото думи накрая губиш връзката.

– Сравняват Борисов с Тодор Живков по начин на изказ и като трудност за преводачите…

– Не съм имала честта да превеждам на Живков, защото тогава беше чест за един преводач да превежда на държавния глава. А и аз бях много малка тогава. Но съм чувала от мои по-възрастни колеги, от които съм се учила, че той бил също толкова лаконичен и отмервал само толкова, колкото имал да каже. Но пък при него трудното идва от здравото народно чувство за хумор. И там вече трябва да внимаваш с превода на народния хумор дали ще попадне на място в другия манталитет. Но пък по онова време е имало и партийни редактори, които са натискали копчетата, така че понякога и най-перфектният превод просто не се е чувал в залата, ако е било преценено, че може да е нещо опасно.

– От съвременните български политици кой е най-труден за превод?

– Без да се ангажирам с име, най-трудни са тези, които започват да оформят мисълта си в процеса на говорене. И тези, които с много думи не казват нищо.

– Аз се сещам за Георги Пирински при това описание.

– Не, няма да назовавам никакви имена, те са много. А има и такива, които са поставени в стресова ситуация и трябва да се произнесат по нещо, в което не са много сигурни, и тогава не са съвсем ясни. Такъв пример, за съжаление неудачен, наблюдавахме през януари в Брюксел, когато нашият представител се чудеше какво да каже.

– По вашите стандарти царят полиглот ли е?

– Царят е голям комуникатор и харизматична личност. Българският е един от пасивните му езици. Заради неактивната му практика в началото той звучеше на български така, както сега някои други политици звучат на английски. Което до известна степен е чаровно. Защото в комуникацията е важно посланието, а не толкова формата. Затова и на Стоичков например никой не му връзва кусур на английския Те си му разбраха каквото имаха да разбират.

– При Стоичков положението не е ли малко фифти-фифти и по отношение на превода? Вие разбрахте ли всичко, което каза в онова прословуто интервю?

– Когато каза “самтайм люн”, то се разбра, че “люн” е всъщност “луз”.

– И това не е измислена дума?

– Не, тя е получена от смесване на двете думи “губя” и “печеля” – “луз” и “уин”. Накрая става “люн”.

– Той каза там и още една дума, която не е ясно каква е точно – “фуист дейс”…

– “Фуист дейс” трябва да е “фърст дейс” – първите дни.

– А може би иска да каже “фю дейс”?

– Възможно е отново да прави комбинация и да иска да каже първите няколко дни. Но нека не се вторачваме толкова, на него левачката му е силна, не са му силни изразните средства. Той каквото и да каже, хората го разбират. С езика на жестовете, с мимики, с плесници… Посланието му е ясно.

– От чисто езиковедческа гледна точка възможно ли е човек да живее толкова години в чужбина и да говори на това ниво?

– Очевидно е възможно и това е ясен пример, че като живееш в чужбина, не задължително научаваш езика на страната. По принцип човек в нормалния си живот не употребява повече от 400 думи. Замислете се за някого, който работи на един конвейер и проверява дали светят крушките. Колко думи са му необходими? Още повече в Америка, където хората не общуват много помежду си.

– Да, но в случая човекът с 400 думи излиза и прави разбор по телевизията.

– Е, да, но забелязахте ли какъв му беше английският пък на водещия? И той как говореше… Но двамата се разбраха много добре. В общуването само 30-40 процента са слово, останалото е мимика, език на тялото, интонация, закачки…

– Да, права сте, че Стоичков го разбираха дори когато като футболист казваше на чуждите съдии някои нецензурни неща на български.

– Да, разбираха го много добре и дори му казваха: но мамата, но мамата! Защото дори никога да не бяха чували български, с изражението и жестовете, с които Стоичков казваше “мама ти…”, пределно ясно им ставаше какво и кого визира. Въпреки че англичаните например никога не използват в псувните си думата майка. Там просто използват Fuck! Но пък вижте например как французите говорят английски. Със силен френски акцент. Примери има колкото щете. “Ало, ало” – цял филм, направен за това как французите не могат да говорят английски. Или пък да вземем немците. Защо толкова много философи излизат от тези земи? Защото езикът им предполага пълна свобода на мисълта. Там човек може да си направи думичка от всякакви други думи. На български пример за това, макар и не много удачен, е думата непротивоконституционствувателствувайте.

Немската граматика е такава, че предполата допълване. Словообразуването им е много либерално. С едно нареждане на атрибути, съществителни, отглаголни можеш да кажеш всичко.

– Според вас българите как се справят с езиците като цяло?

– Доста добре, защото това е синдромът на всяка малка нация. Като холандците например. Да не забравяме, че България е и франкофонска държава. В началото на дведесети век френският е бил т.нар. салонен език у нас. После немците са въвели и техния език, защото много се е търгувало с Германия и Австрия.

Много българи говорят и турски. Ние няма как да не говорим чужди езици. Друг е въпросът как. Но пък и сега в света има хора, които говорят по толкова различни начини английски, че никой вече не държи на шаблона. В международната асоциация на преводачите имаме един нов термин за брюкселския английски, който се говори от всякакви националности в Европа. Ние не му казваме английски, наричаме го юроланг или евроезик. И с този евроанглийски мъжът ми например, който е роден англичанин, има голям проблем с разбирането какво му говорят в Брюксел.

– Как ще коментирате превода на български в Европарламента?

– Не ми се ще да давам коментар. Там си има стройна система на допуск на преводачи, и то именно на хора, които владеят този евроланг. Те са специализирани в материя, която един нормален англичанин разглежда като чужд език. Но тези преводачи носят изключително голяма отговорност, даже понякога самите те не съзнават това.

ГЕОРГИ МИЛКОВ

4 – ФРЕНСКИЯТ ГУБИ ПРАГМАТИЦИТЕ, ПЕЧЕЛИ РОМАНТИЦИТЕ

Eдва ли има по-голяма обида за френска институция от това да й бъде изпратено писмо на английски. Не става въпрос за надменност, а за традиции, но и за известен комплекс от подценяване.

Френският се налага като международен език по време на колониалната епоха. В началото на XX в. той е езикът на дипломацията, на конференциите и конгресите от всякакъв вид. Разбира се, също и езикът на изящната словесност и любовта.

През същия този век обаче английският започва неумолимо да го измества. Икономическата експанзия на САЩ и големият англофонски свят, произлязъл от разпадането на британската империя, поставят франкофоните в позиция на догонващи. Днес огромното мнозинство от хора са убедени, че френският може да е прекрасен, но за кариерата би могъл да им служи по-скоро като красива добавка на английския. Особено ако човек се занимава с бизнес, наука или високи технологии.

Дори и в самата Франция, където по-възрастните упорито се съпротивляват да учат чужди езици, младото образовано поколение говори английски ако не перфектно, то най-малкото на добро ниво.

Езикът на Расин и Верлен обаче е решил да не се предава. Той все още е най-изучаваният език в света след английския, макар да е на 9-о място сред най-говорените езици. Едно от основните му оръжия днес е Организацията на франкофонията, чрез която се финансират огромен брой образователни и културни проекти в цял свят. В нея членуват 53 държави, сред които и България. В последните години самата Франция дава около 280 млн. евро годишно за поддържането на базата си по езиково обучение в чужбина и по около 65 млн. евро за стипендии. Париж е и най-големият радетел на т.нар. културно многообразие, което е вид бунт срещу отмирането на редките езици за сметка на езиковото уеднаквяване. Сред най-успешните стратегии в последните години обаче е широкото отваряне на френските университети, включително и на най-елитните, за чуждестранни студенти, което е съчетано и с много приемливи финансови усилия.

Така или иначе, дори да изгуби вниманието на технократите, френският никога няма да изгуби сърцата на естетите. Вчера анкета сред световни лингвисти определи думата “амур” (“любов” на френски – бел. ред.) за най-романтичната дума в света. (24часа)

Kak-sme

2 коментара »

  • Nik said:

    Най-дългата българска дума, която превъзходната преводачка Мариана Хил употреби – “непротивоконституционствУВателствувайте” – според нормотворчеството на българските “учени от БАН” вече не е толкова дълга: “-УВ-” е “окончателно и безвъзвратно” премахнато от всички наши думи! И така, банските корифеи вече “съществат” (а не съществуват…).
    Въпросната “езикова реформа” всъщност се осъществи, за да се прикрие в максимална степен вродената полуграмотност на властвУВащата прослойка (т.нар. “олигарси”, “нови капиталисти”, “бивши комунисти” – замръкнали просяци, събудили се приказно богати крадци на българското национално богатство).
    ВЕрно е, че само преди нЕкакви си двадесетина години “корифеите от БАН и СУ” бЕха готови да премахнат (за удобство на другарите от Политбюро, ЦК и другите – до равнището на първична партийна организация) и членуването на съществителните, прилагателните и наречията (за да не се забелЕзва трагичната езикова – говорна и писмена – простотия на “хората от народа”!
    Впрочем, те се оказаха такива блюдолизци като техните предходници от времето на “народния” водач Александър Стамболийски (премахнали окончанието “-ъ” от думите, завършващи на съгласна буква – за да могат по-успешно да злоупотребяват предимно с документи с финансов характер – тъй като окончанието “-ъ” не позволява това).
    “Банаджиите” са достойни следовници и на “Комисията Осинин”, която скоро след 09.09.1944 г. премахна променливото “Я”, което беше живата връзка между западните и източните български говори (“млЯко”, “млЕко”, но и “млЕчен”, “млЕчни”, а не “млЯчен”, “млЯчни”; те продължават самодоволно да се перчат с постиженията си, докато писателят Осинин все пак има достойнството и смелостта да се отрече от пъкленото си дело, макар и нЕколко години преди кончината си, макар и в условията на тогавашната цензура.
    Един чуждоезиков пример с нЕколкохилядогодишна история: в обширната територия на Китай се говорят стотици разновидности на официалния език (мандарин), но йероглифите са едни и същи вече хилядолетия! И въпреки че един йероглиф звучи коренно различно в две отделно взети точки на Поднебесната, всички се разбират прекрасно чрез написаното слово.
    За което, впрочем, се изисква Мъдрост.
    Но не БАНска!

  • Pesho said:

    Чудесен коментар към темата! Благодаря!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.