Home » Е-Списание

Св. Николай Мирликийски (Никулден)

2017.12.06 Няма коментари

Днес почитаме паметта на свети Николай Мирликийски Чудотворец (Свети Никола). Това е един от най-известните известните и почитани християнски светци.

Свети Николай е бил епископ на град Мира в областта Ликия в Мала Азия. Приживе той е бил известен като противник на езичеството и арианството и е направил много като епископ за своето паство и за всички нуждаещи се, обърнали се към него. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците, затворниците и др.

Вариантът на името на светеца – Николай е русизъм, който се налага след църковните реформи на руския патриарх Никон през 1654 г. Дотогава името на св. Никола и на руски се произнасяло като Нико́ла, а на украински като Микола. На унгарски името на светеца е Миклош. Православната църква чества паметта на Свети Никола два пъти – на 6 декември (Никулден) и на 9 май – (Св. Николай Летни).

Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век в богато и знатно семейство. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от много свои събратя светци, които си отиват от този свят с мъченическа смърт, Николай умира на преклонна възраст, в почит и признание. Не е изпитал мъченията на преследвачи и екзекутори, но е изпитал радостта да даваш, без никой да знае за това и без да очакваш нищо в замяна.

Много са добрите и чудесни дела, които Николай Мирликийски е направил още приживе.

Преданието разказва как свети Никола спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, дори да продаде своите дъщери. Но светецът не позволил това да се случи. Една нощ разореният баща получил неочакван дар – кесия с жълтици. С нея той оженил едната си дъщеря за богат жених и тя заживяла добре. После получил нов дар – кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После – и за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него, почти оставяйки без дъх, а в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник и осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях.

Веднъж св. Никола тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Светецът възкресил моряка и успокоил с морето с молитва. Вероятно още оттогава е тръгнала славата на свети Никола като закрилник на моряците.

В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий, св. Николай бил епископ в град Мира. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в храма в Никодимия били изгорели 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и самият епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.

През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в гр. Никея. Присъствали всичките тогавашни християнски епископи – 318 души. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Той постигал това с чудна лекота и затова го нарекли Чудотворец още приживе. Погребали го в катедралата на Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.

След идването на селджукските турци в Мала Азия, векове след смъртта на светеца, неговите мощи били пренесени от италиански моряци от гр. Мира в Мала Азия в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. Частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви, включително и на Българската православна църква.

***

В народните традиции в деня на Св. Никола – Никулден традиционно се яде риба. Приготвя се шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Оттогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още “Рибни свети Никола”, “Мокри свети Никола” или “Рибена черква”. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като “рибник”. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

В Германия, Холандия и Белгия празникът на свети Никола е свързан децата. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и подаръци. Но ако са били лоши през годината, ще видят в обувките си въглени и съчки.

Св. Никола е и първообразът на идеята за добрия старец дядо Коледа, който идва всяка година при децата и им дава подаръци.

***

Именници на този ден са: Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Никол, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Нейчо и др.

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.