Home » Е-Списание

Св. Георги Победоносец – Гергьовден

2017.05.06 Няма коментари

Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-известните и почитани християнски светци.

Чудотворната икона на св. Георги Победоносец в българския Зографски манастир в Атон

Чудотворната икона на св. Георги Победоносец в българския Зографски манастир в Атон

Мъченик за Христовата вяра, загинал на 23 април (6 май по нов стил) 303 г. по времето на император Диоклетиан. Роден е в Кападокия (Мала Азия) през III век от н.е. На 20 години му е била дадена военната титла трибун, след като се проявил като много добър пълководец.

Славата и почитта към св. Георги в редица страни е голяма. Той се смята за светец – покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора, както и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

Според житието на светеца, през 303 г. Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата Римска империя. Смята се, че неговият съимператор Галерий е бил главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, Анатолий и Проталеон, също да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвали още много мъчения и изпитания за младия воин.

Един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва. Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там, след гореща молитва, св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място. Били посечени още възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог. Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцерение. След дните в тъмницата, през последната нощ, самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.

На сутринта последвал нов разпит при императора. Св. Георги бил заведен в храма на Аполон, за да му се поклони, но вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо съпругата на императора Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място, императрицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия.

Тялото на свети Георги е погребано в палестинския град Лида (дн. Лод, Израел). Скоро след това християните започнали да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Светецът и народната традиция

Денят на Свети Георги – Гергьовден е един и от най-важните и красиви празници в народната традиция, който е свързан и със земеделието (името Георги на гръцки означава „земеделец“), с животновъдството и пролетното обновяване на природата. В България Св. Георги се почита освен като светец воин и като защитник и покровител на овчарите и техните стада.

Някога годината бе разделена на два цикъла: летен – от деня на Свети Георги напролет до деня на Свети Димитър наесен, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. На Гергьовден обикновено били наемани пастирите на стада, както и ратаи и други сезонни работници, които се разпускали на Димитровден. В нощта преди Гергоьовден се организирало тържествено доене на мляко от овцата, която първа роди агне през съответната година. До кофата или ведрото, в които се дояло млякото, се връзвал с червен конец букет от пролетни цветя.

Гергьовден е свързан с традиционна богата трапеза. За празника домакинята приготвя специален обреден хляб („боговица“), върху който вае от тесто фигурки на овчар и овце. В чест на Св. Георги във всеки дом (в селата това е било традиция) колят младо агне. Преди това, на главата на агнето поставят венец от цветя, а на левия рог запалват свещ и се прочита молитва. На масата се пие вино и се пеят песни. След като хапнат, хората започват да танцуват празнично хоро.

Гергьовден – това също е и празник на Българската армия.

В годините след Освобождението на България от османско владичество, военните паради на този ден постепенно започнали да се утвърждават като важен ритуал. На сутринта на площада пред Паметника на Незнайния воин в София президентът на страната, както и граждани, дошли на площада, посрещат обикновено Парад на българската армия, а патриархът освещава военните знамена.

На този ден празнуват и всички, които носят имената Георги, Гергана, Гоце, Генка, Гинка, Гинко, Ганка, Ганчо, Галя, Гюро, Гюрга.

Честито на всички именници!

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.