var pfHeaderTagline = ’17/05/25′;
var pfdisableClickToDel = 0;
var pfHideImages = 0;
var pfImageDisplayStyle = ‘center’;
var pfDisablePDF = 0;
var pfDisableEmail = 0;
var pfDisablePrint = 0;
var pfCustomCSS = ”;
var pfBtVersion=’1′;
(function(){var js, pf;pf = document.createElement(‘script’);
pf.type = ‘text/javascript’;
if(‘https:’ == document.location.protocol)
{js=’https://pf-cdn.printfriendly.com/ssl/main.js’}
else
{js=’http://cdn.printfriendly.com/printfriendly.js’}
pf.src=js;document.getElementsByTagName(‘head’)[0].appendChild(pf)})();

var pfHeaderTagline = ’17/05/25′;
var pfdisableClickToDel = 0;
var pfHideImages = 0;
var pfImageDisplayStyle = ‘center’;
var pfDisablePDF = 0;
var pfDisableEmail = 0;
var pfDisablePrint = 0;
var pfCustomCSS = ”;
var pfBtVersion=’1′;
(function(){var js, pf;pf = document.createElement(‘script’);
pf.type = ‘text/javascript’;
if(‘https:’ == document.location.protocol)
{js=’https://pf-cdn.printfriendly.com/ssl/main.js’}
else
{js=’http://cdn.printfriendly.com/printfriendly.js’}
pf.src=js;document.getElementsByTagName(‘head’)[0].appendChild(pf)})();

Утре в София ще гостува проф. Марк Саул, носител на Президентската награда в САЩ за най-добър учител по математика и дългогодишен директор на Научно-изследователския институт (Research Science Institute/RSI) към Масачузетския технологичен университет (MIT). Проф. Саул пристига в България по покана на Института по математика и информатика (ИМИ) към БАН.

На 25 май сутринта около 8.45 часа, според разказа на очевидци, в присъствието на командира на полицията в Босилеград Новица Стоянов, паметната плоча е била натоварена в кола лада нива на градското комунално предприятие и е откарана в засега неизвестна посока. На журналистически въпрос кметът Захариев е отговорил, че не е запознат със случая.

Това тържество бе един апотеоз на голямата ни обич към България – обич, която те следва цял живот, където и да си. Обич, която започва от сърцето, от мама, от първите вълнуващи срещи с Буквара и Читанката, от „Аз съм българче“ и „Питат ли ме дей зората“ и всички онези уроци по родолюбие, които ние, учителите, завещаваме като добродетели на нашите ученици, които те да пренесат във времето.
А сцената бе мястото, където ни превземаше магията, развяваха се български знаменца, балони, помпони, а песента, стихът и танцът се одухотворяваха от грейналите детски усмивки и горди детски осанки, и на човек не му оставаше нищо друго, освен да се предаде на чувството. Емоцията на моменти бе толкова силна, че предизвикваше искри в очите, хващаше те за гърлото… и сълзите рукваха.