Home » Авторски страници, българи зад граница

За националното (не)помирение на българи и сърби

2017.04.20 Няма коментари

След срещата на служебният премиер на Р. България Огнян Герджиков и вицепремиера на Р. Сърбия Ивица Дачич, която се проведе по покана на Сдружение ГЛАС и провеждането на 24 Великденски фестивал на 13 април т.г. в Босилеград, в сръбските и българските медии се появи информация, че по инициатива на председателя на Националния съвет на българското национално малцинство и кмет на Босилеград Владимир Захариев, на 1 юни 2018 г., в присъствието на най-високи държавни представители на Р. България и Р. Сърбия, в Босилеград щял да се проведе акт на „историческо помирение“ между българския и сръбския народи, а най-високите държавни представители щели да открият паметник и да отдадат почит на всички жертви, без оглед на тяхната национална принадлежност. Владимир Захариев в този нескопосан текст даже се самобяви за „координатор на инициативата“, която била изпратена на „съгласуване в парламентите на Сърбия и България“?!

Всъщност, това изказване бе направено след като Владимир Захариев безцеремонно се натресе за домакин, наруши протокола на срещата и си даде за право, с ръка в джоба да прави изявления пред журналистите, докато двамата държавници полагаха цветя пред паметника на Левски.

bosilegrad_deklaracija

Изненадва бързината (или прибързаността), с която Националният съвет на БНМ, г-н Захариев и неговите „сътрудници“ се опитват да копират идеите на КИЦ-а, на ДСБ и на другите български организации за цялостно преосмисляне на следвоенното наследство. Това показва, че те в стремежа да си присвоят някоя свежа идея – старателно следят всичко, каквото ние говорим, пишем и правим. В което, по принцип, няма нищо лошо. Но щом вече са си харесали нашата концепция, ние ги призоваваме да продължават внимателно да я изучават и ефективно да прилагат това, което ние вече две десетилетия генерираме като култура и стратегия на малцинството.

За да се случи „историческото помирение“ няма нужда от абстрактни паметници с идеологически послания. Нека просто смирено да отдадем почит на жертвите на войните като първа стъпка към преосмисляне на историята, към помирение между българи и сърби, към развитието на добросъседските отношения между двете съседни държави и членството на Сърбия в ЕС.
И не на последно място, нека да не забравяме общото ни християнско учение. Например: Евангелие от Лука, Глава 171 стих 8 – 8: „А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.“

Искрено се надявам, че сръбските църковни великодостойници като ревностни и загрижени християни в пост и молитви ще четат и тълкуват Евангелие от Лука поне отсега до 2019 г., когато ще отбелязваме стогодишнината от подписването на Ньойският договор.

15 maj

Дотогава намираме за изключително важно да предупредим за следното:

Опитите да се измести отбелязването на 100-годишнината от Босилеградския погром и откриването на паметна плоча на 32 невинно избити граждани от четниците на Коста Печанац през 1917г . на 15 май на 1 юни, и откриване на някакъв абстрактен паметник на „историческо помирение“, по същество е плъзгане по друга плоскост и подменяне на смисъла на отбелязване на паметта и отдаване на почит на жертвите, преосмисляне на трагичните исторически събития и започване на мъчителния процес за национално помирение между българи и сърби.

Паметниците са израз на духовната култура. Не е нужно да повдигаме нови монументални паметници с идеологически послания за „историческо помирение“. Защото има достатъчно паметници, които почиват върху костите на невинно загинали българи и сърби.

В този смисъл костницата на Нешков връх край Цариброд, в която са поместени костите на български и сръбски войници от братоубийствената Сръбско-българска война от 1885 г., спокойно може да изиграе ролята, която гробището във Вердюн е изиграло за националното помирение между германци и французи, с паметното ръкостискане между президента Франсоа Митеран и канцлера Хелмут Кол. После предстои да открием къде са погребани костите на ония 442 двама български и 526 сръбски войници и офицери, загинали в бойните действия в Босилеградско от 28 юни до 18 юли 1913 г., да им повдигнем паметен знак, да им отдадем почит и да направим всичко, което е по силите ни, никога повече да не се повторят трагичните исторически събития. Това е наш дълг към жертвите и към бъдещите поколения. Чак тогава страниците на историята могат да бъдат затворени и градивно и творчески да се пристъпи към проблемите на настоящето и бъдещето.

Помирението е свързано с поемане на вина и отговорност, дълбоко преосмисляне на историята, осъзнаване на грешките от миналото, покаяние и прошка в името на бъдещето, мира и спокойствието. Европейският опит показва, че затова са необходими държавници и личности от друга величина и с друг тип политическо мислене, а не дребни хитреци и ловци на евтини политически поени, които се опитват да изплуват на гребена на вълната.

Всеки има право на преосмисляне на грешките.

Босилеград след операцията на К. Печанац през май 1915

Босилеград след операцията на К. Печанац през май 1915 г.

В този смисъл ние призоваваме да се преосмислят изказванията и постъпките към хората, които години наред със собствени сили се опитват да опазят паметниците на жертвите от войните. И ако трябва да се извинят. Примерно за заканите, които г-н Захариев отправи от трибуната на Общинското събрание срещу добросъвестните граждани, които още преди десетина години започнаха да възстановяват българските паметници. Да прекратят досъдебните и съдебните производства срещу тях. Да се даде разрешение да се възстановят и там, където няма, да се повдигнат нови паметни знаци на конкретни жертви на войните. Да се премахнат всички фалшиви идеологически символи, които възпроизвеждат национална омраза и възпитават антибългарски чувства сред младите поколения. Символите на омразата да се подменят със символи на приятелство между двата народа – в Сурдулица, Прокупле, Враня и други градове. Да се организират редица съвместни научни конференции, в които да се обсъждат въпросите за преодоляване на историческото наследство и натрупаната омраза, разпространявана от институции, организации, журналисти и отделни личности срещу България, за да може и сръбската общественост сред младите да възпита реалистична и положителна нагласа към българите, поне дотолкова, доколкото такава има в България спрямо сърбите. Да се постави началото на постоянна работна група между двете правителства за решаването на натрупаните трудности в социално-икономическият и културен живот на българите в Западните покрайнини.

Недопустимо е да се политизира с паметта на жертвите. Недопустимо е да има две административни процедури за поставяне на паметни знаци в Босилеград – една за паметните знаци на „Освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“; и друга, много по-трудна – за паметните знаци на невинните граждани, избити на 15 май 1917 г. от четата на Коста Печанац.

Самият факт, че инициативата за „историческото помирение“, която, забележете, е написана на сръбски език и излиза от адрес: „ул. Георги Димитров № 82“, показва, че нейният автор живее с възгледите от миналото, които нямат нищо общо нито с нашите концепции, които той доста неумело се опитва да копира, нито с диалога между двете държави, нито с европейските стремежи на младите в Сърбия. Защото, ако искаше да се разграничи от миналото, нямаше нужда гръмко да издига лозунги за „историческо споразумение“ между българи и сърби. Просто щеше да смени имената на двете централни улици в Босилеград, тези на Георги Димитров и Йосип Броз Тито – две спорни личности, оставили кървави следи в снагата на българската нация. Щеше да осъди и прекрати срамното честване на „освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“. Щеше да помогне да възстановим паметниците на петимата български офицери. Щеше да повдигне паметник на жертвите на Коста Печанац. И смирено да запали една свещ за паметта им. И след това нещата, лека-полека, щяха да си дойдат на мястото.

 

Иван Николов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.