Home » Авторски страници

Започна Осмата годишна среща на АБУЧ

2016.07.28 Няма коментари

Untitled9

На 27 юли т.г., в деня на успението на Св. Климент Охридски, в Софийския университет, който носи неговото име, се откри Осмата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Конференцията бе уважена от вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева, зам.-министъра на външните работи Христо Ангеличин, председателят на ДАБЧ Борис Вангелов, зам.-председателят на парламентарната комисия по образование Милен Михов, Западноевропейският митрополит Антоний, експерти от МОН, председателя на Съюза на българските учители Янка Такева, представители на Института за български език към БАН, на Департамента по езиково обучение – ИЧС към СУ и др. И тази година конференцията на АБУЧ събра, чрез любезното домакинство на Алма Матер, български учители от разни краища на света.

11

Вицепремиерът и образователен министър Меглена Кунева откри годишната среща ‘2016 на АБУЧ, която се провежда под надслов „Обучението по България – приоритет на държавата и на българските училища в чужбина“. Г-жа Кунева заяви, че „България е толкова голяма, колкото хора има извън нашата територия. Ангажиментът ми към нашите сънародници е категоричен“. Тя каза още, че тази година Министерството на образованието е отделило 7, 5 млн. лева за българските училища в чужбина.

0

Министър Кунева каза пред представителите на българските училища в чужбина, че не вярва в реформи и в политики, които не са подкрепени финансово и затова отделянето на повече средства за българските училища зад граница, включително и за децата, които искат да продължат висшето си образование в България, е нещо, на което ще продължи да се обръща последователно внимание. „Това е една от най-силните и интензивни връзки за поддържане на много близък контакт с нашите сънародници зад граница“ – каза г-жа Кунева.

01

Петиция до Европейския парламент, призоваваща в ЕС да бъде въведена и матура по български език за българските деца, които живеят и учат там, подготвя да внесе Асоциацията на българските училища в чужбина. 49 депутати от Народното събрание са подкрепили петицията, стана ясно по време на конференцията. Зам.-председателят на Комисията по образование към НС връчи тези подписи на депутати в подкрепа на петицията на председателя на АБУЧ д-р Ирина Ботева-Владикова. Българските учители зад граница получиха с тези подписи неочаквана подкрепа. Според министъра на образованието, обаче, петицията трябва да се прецизира, преди да се внесе в Европейския парламент. 

„Така както англичани, французи, германци, италианци могат да държат матура за родните си езици, да имат възможност и нашите деца да го правят, защото сме членове на ЕС. Дори за една страна това да стане възможно това, ще бъде огромна крачка напред и очакваме да получим тази подкрепа днес“ – каза по същата тема, в интервю за Националната телевизия, Снежина Мечева, говорител на АБУЧ.

Untitled3

Друг проблем, за който стана дума през първия ден на конференцията, бе свързан с това децата, които искат да се завърнат в България, защото висшето образование е по-евтино, да могат дистанционно да полагат българските матури. Или поне да се създадат Центрове на петте континета, където да ги полагат. Учителите зад граница са притеснени и от забавянето на новия закон, програмите и учебниците по него.

10

Първият ден от годишната среща продължи в работен формат, в който участваха експерти от Министерството на образоването и науката. По-късно следобед същия ден започна и годишното Общо събрание на АБУЧ.

Конференцията продължава днес и утре в Бачковския манастир „Успение Богородично“.

4

Предлагаме на вниманието на читателите няколко интервюта с български учители от различни страни, взети от наш представител в първия ден от конференцията. Те отговориха на въпросите кои според тях са към днешна дата най-важните нерешени въпроси за образованието на българските деца в чужбина и българските училища в чужбина, и как оценяват съдействието на МОН и други институции в това отношение.

 

Д-р Ирина Ботева-Владикова, директор на Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, председател на АБУЧ

Г-жа Ботева-Владикова каза, че българските учители зад граница очакват програмите и учебниците, които се подготвят, когато излязат, да са качествени и да вършат работа. И, че те биха се зарадвали, ако видят, че има и направление и работа по методиката. Трябва да сме екипи, работни групи с експертите от МОН, и те лека-полека започват да се оформят. Работните групи се създадоха за първи път седмица преди конференцията – каза още тя.

.

Петя Цанева, основател и директор на Българското училище „Св. Иван Рилски“ в Мадрид

Г-жа Цонева каза, че задачите, които са си поставили учителите в чужбина, все още не са решени. Има напредък, работи се, но с малки стъпки. От АБУЧ сме доволни от дирекцията в МОН, с които работи, но трябва в това да влязат и други дирекции. „При нас специфичното е това, че няма как всички да ни сложат в една рамка, българските училища зад граница са различни“ – каза още тя. България няма визия за това как да се развиват нещата в това отношение за години напред, каквито имат други страни. Петя Цанева спомена и за една среща при вицепрезидента Попова, която се проведе преди няколко месеца, в която предишният председател на Комисията по политиките за българите в чужбина е казал, че българите зад граница не са в главите на българските народни представители. В своето интервю г-жа Цанева подчерта накрая колко важно е да отпадне високият ДДС за книги, учебници и учебни помагала. Който е толкова висок само в две страни в Европа – в България (най-бедната) и в Белгия (най-богатата) – като в Белгия всички средства, получени по този начин, се реинвестират в книжния пазар, а в България – не. През 2003 г., когато започнах да работя като български учител в Испания, един буквар струваше 7 лв., в момента е около 29 лв., в зависимост от издателство. Това е извън всякаква логика – каза още Петя Цанева.

.

Боянка Иванова, директор на Българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго

Г-жа Иванова каза, че от момента, в който МОН започва да подпомага частично българските училища зад граница, съществува едно ползотворно взаимодействие, въпреки смяната на министрите през годините. И това се доказва с нарастналия брой на училища и на обхванатите от българските училища зад граница деца. Нерешените проблеми до момента са и тези, които стоят и пред българското образование в страната, произтичащи от образователната реформа, с промяната на учебното съдържание и учебните планове – смята Боянка Иванова. Тя каза още, че е обнадеждена от това, че вече се разбира, че по отношение на учебниците и учебните планове трябва да се взима мнението на учителите, както в страната, така и зад граница. И че българският министър на образованието е подчертал значението на учителя като фактор. Г-жа Иванова спомена, че в САЩ също тече една доста една доста обхватна образователна реформа. Която е ефективна, защото вниманието е акцентирано първо върху учителя като фактор и как той да бъде подготвен да покрива новите образователни стандарти. От друга страна, трябва да се подготви и ученика за това и да се измери нивото на подготовка и на двете страни. В САЩ това става чрез външно оценяване и т.нар. стандартизирани тестове. Две-три години се експериментира и се измерва готовността на двете страни, анализират се данните и чак тогава се преминава към отпечатване на новите учебници. В САЩ хартията е много ефтина и въпреки това стъпките в това отношение се правят внимателно. А тук в България нещата са започнали обратно, с една шокова смяна на програми, учебници и учебно съдържание, без адекватна предварителна оценка за готовността на образователната система, на учители и на ученици, в това отношение. И тук трябва да се прецизира всичко, преди отпечатването на учебниците – каза още г-жа Иванова.

.

И още от Боянка Иванова. Тя направи едно допълнение, отнасящо се до организирането от следващата година на безплатни летни лагери за български деца от чужбина, в бази на БПЦ. В тези летни лагери обучението по български език ще бъде съчетано с възпитание в християнска етика и ценности.

.

Камелия Конакчиева-Трибулен, Българско училище „Кирил и Методий“ в Париж; Светла Кьосева, директор на Българското училище за роден език в Будапеща (двете интервюта са в един файл – бел.ред.)

Г-жа Конакчиева-Трибулен каза, че най-важната нерешена задача по отношение на българското образование зад граница, е обхващането на учениците. Щом е ясно, че за 5-8 години обхващаме 20 хиляди български деца по света, а децата са над 200 хиляди,  проблемът е очевиден. И че това може да се промени с оценка на въздействието на тази политика, която се води досега, от 2008-ма година насам. За какво са отишли вложените средства, къде те са довели до очакваните резултати и къде не. И там, където те не са довели до по-голям брой обхванати деца, механизмът да се промени. И, че тази промяна би могла да се случи, ако има политическа воля политиката да стане поощрителна, а не подпомагаща. Да се чака тези, които искат да учат български, да дойдат да потропат на вратите на МОН и на държавата майка, и тя да ги подпомогне. Ако България реши, че иска тези 200 хиляди български деца да останат българи, тогава ще тръгне с поощррителни мерки, т.е. тя ще отиде при тях по някакъв начин – каза г-жа Конакчиева-Трибулен.

Светла Кьосева каза, че е съгласна това, че обхващането на повече български деца в чужбина е много важен проблем. И, че в същото време не можем да не си даваме сметка, че това не е въпрос само на финансиране. А и, че обучението трябва да е атрактивно и конкурентно спрямо държавите, в които са съответните български съботно-неделни училища. Да се създава общност, която да бъде притегателен център. И разбира се България да бъде една притегателна дестинация не само за хора, които изпитват носталгия към нея. Що се отнася до взаимодейтвието с МОН, г-жа Косева каза, че се правят все по-сериозни крачки и все повече в думите и действията на представителите на министерството българските учители зад граница могат да видят отзвук от техните предложения и от предложенията на АБУЧ, което е много положително. Има естествено неща, които на нас ни се струва, че стават твърде бавно и мудно, но тези работи не стават лесно – допълни Светла Кьосева.

 

И накрая, още едно мнение, на Росица Николова, преподавател по български език и литература в Украино-българския лицей в гр. Приморск, Запорожка област на Украйна, изразено в интервю за Националното радио.

Г-жа Николова разказва в това интервю не само за обучението в лицея, където работи, и неговите традиции, а и за последиците от военния конфликт в Украйна сред таврийските българи, както и въобще за проблемите пред етническите българи в Украйна в исторически план, относно съхраняването на езика, корените и културата им, които са били сериозно застрашени след сталинските репресии. След 1989 г. започват да се създават пак български дружества и да се възражда българската култура и образованието по майчин език. Вече няма българско село, където да няма българска фолклорна група или танцов колектив – казва г-жа Николова. Таврия е малко далече за българските политици – казва още тя. Даже преди да дойдат някои от тях там, даже не знаят къде са се намирали тези територии. Работата на учителите за граница е мисионерска, те трябва да разчитат най-вече на себе си. Българската държава прави крачки и усилия да се подпомага българското образованиеи култура сред историческите общности, но малко бавно става това – споделя Росица Николова. Не винаги се търси мнението на учителите, които са там, макар че те са на място и знаят най-добре какво трябва да се коригира в учебниците и учебните програми. Не е уредено добре и отчитането на трудовият стаж на командированите в Украйна български учители, което се превръща после в личен проблем за тях, защото не могат да докажат стаж за пенсия. Те си взимат неплатен отпуск, за да отидат да учат български деца от историческата диаспора, и се водят като доброволци, не като учители на трудови договори. Този проблем е бил поставян неведнъж пред българските институции, но няма перспектива да бъде решен скоро. Сред българските деца и младежи в Таврия имат голям стремеж да дойдат в България – допълва г-жа Николова. И уважението към учителя в българските села там е голямо.


.

Мариана Христова

Снимки: Скрийншот от видео на БНТ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.