Петър Пунчев: Българите в чужбина знаят най-добре какви са техните нужди

Петър Пунчев е роден е през 1956 г. във Велинград. Част от детството му преминава в Сирия, където работи майка му. Учи във френския лицей в Дамаск, във френската гимназия в София и в Москва. По-късно следва в Журналистическия факултет на Московския държавен университет. Пунчев работи в БНР от 1980 до 1988 г., от 1984 г. води нощния блок на „Хоризонт“. През 1992 г. става съосновател на първото българско частно радио FM+. По-късно Пунчев основава и радиостанциите „Фреш“, „Мила-голд“ и др. Дългогодишен председател и член на борда на Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори (ABBRO). През 2007 г. той приема предложение от ирландската медийна компания Communicorp Group да оглави бизнеса ѝ в Украйна. От края на 2008 г. е управляващ директор на Радио 3, Белград.

Потърсихме г-н Пунчев в качеството му на един от кандидатите за поста председател на ДАБЧ. Нашето издание се обърна със същите въпроси към всички кандидати за този пост, както и към други личности, имащи отношение към темата за ДАБЧ и политиката на българската държава към диаспората. Публикуваните преди това други интервюта по темата можете да прочете тук  – интервю с проф. Пламен Павлов, тук – интервю с проф. Любомир Гаврилов. Линк към сборната ни тема „Българите за граница по въпроса за ДАБЧ и МИР „Чужбина“ – тук.

 –––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Какво Ви накара да зарежете всичко и да се явите на едно подобно изслушване за място, ветровито и неособено високо платено за отговорностите, които се поемат? (Място, от което при това може да бъдете уволнен, по думите на вицепремиера М. Кунева, по всяко време, дори след 3 месеца.)

– С моя немалък житейски опит съм наясно с горния проблем, той беше едно от първите неща, които казах в семейството, когато реших да се кандидатирам. Нямам илюзии по въпроса. Може би частичен отговор ще ви даде кратък откъс от писмото ми до двама успели в международните дела българи, в което обяснявам решението си да променя насоката, в която съм се развивал досега.

Цитирам:

„След 33 години в тази дейност, взех зреещото от някое време решение, да приключа с кариерата си в радиоразпръскването.
Смятам, че на моите 57 съм постигнал, каквото съм могъл в радиобизнеса. Мога да бъда доволен, мога да бъда горд.
Усещам в себе си желанието да правя нещо различно, полезно повече за другите, отколкото за мен самия. Имам сякаш нужда да се отблагодаря на съдбата за това, че е била благосклонна към моите амбиции и желания.
След многократни обучения във Великобритания, САЩ и Франция, имам огромен мениджърски опит, – познания и практика, за управление на хора, процеси и парични потоци, в осъществяването на международни проекти в различни държави. Ползвам свободно 5 езика… Чувствам се добре във всякаква среда, нямам проблеми да общувам с хора от всякакви националности и вероизповедания. Не изпитвам дискомфорт от безкрайни пътувания в чужбина – на кратки и по-дълги разстояния.
Вярвам, че всичко това може да бъде използвано за благородни цели и съм готов да предложа тези си качества на всеки, който служи на хуманни и общополезни каузи”.

Не би било пресилено ако кажа, че възприемам това евентуално ново предизвикателство като хуманна и общополезна кауза. Има и още нещо, което отговаря на въпроса ви съвсем кратко и ясно. То е първото изречение в концептуалните ми виждания по темата, която вече може да бъде прочетена в интернет: „Аз съм един българин в чужбина. Вече близо половин век”.

2. Предвижда се българските граждани извън страната да избират свои представители на ниво консулски окръг, като се организират в Обществени съвети, които да ги представят. По какъв начин ДАБЧ (под Ваше ръководство) ще допринесе за тяхното сформиране, популяризиране и работа?

– В същата тази концепция от 6 страници, в самото й заглавие, говоря за проактивно отношение от страна на държавата и, в частност – ДАБЧ, към проблемите на българите в чужбина. Това е възлово послание. ДАБЧ трябва да бъде в постоянен контакт с градовете и държавите с кампактни групи от наши сънародници, трябва да стимулира тяхното самоорганизиране, тяхното достойно представителство. ДАБЧ трябва, повече от всякога, да се опита да възстанови силно разклатеното доверие на българите към собствената им държава и желанието й да им бъде закрила и подкрепа… Но никой не знае по-добре и не може да защищава по-добре правата и нуждите на нашенци зад граница, отколкото самите те. Техните активност, организираност и потенциал ще бъдат определящи за това кой, доколко демократично и мотивирано, ще влезе в Обществените съвети по места. ДАБЧ ще трябва да бъде в постоянна връзка и ще оказва съдействие, но не бива да се бърка в този избор.

3. Българите по света следва да бъдат представени на държавно ниво чрез изборен Национален съвет. Смятате ли, че ДАБЧ трябва да има по право свой представител в Националния съвет, и как ще участва в неговата работа?

– ДАБЧ трябва да има по право свой представител в Националния съвет и това трябва да бъде нейният председател.

4. При разискванията на Изборния кодекс от 42-то Народно събрание (февруари 2014 г.), в пленарна зала бе внесено предложение за създаване на избирателен район – Чужбина (МИР “Чужбина”), в който българските граждани извън страната да могат да избират свои народни представители.

– Да, аз съм твърдо ЗА създаването на район, условно наречен “Чужбина”, защото преливането на гласове е доказано порочна практика, която изкривява общата избирателна картина в страната и създава ненужно напрежение в обществото, поражда не само политически, но и етнически, а това значи – национално опасни проблеми. Основен мотив за подобен МИР е най-вече необходимостта да се гарантират равни права на всички български избиратели. Българинът в чужбина не е нито по-лош, нито по-добър от избирателите в страната. Той е един българин като всички останали и правата му не могат да бъдат различни от тези на останалите.

а) Какво е отношението Ви към изборното представителство на българските граждани извън страната чрез свои депутати в Народното събрание?

– Ако правилно разбирам въпроса Ви, а аз не съм сигурен в това – питате ме дали смятам за правилно и наложително държавата, чрез промени в избирателните механизми, да “гарантира” избирането на народен представител от средите на българите зад граница. Не бих искал да отговарям лекомислено, вероятно бих прибягнал да юридически консултации, преди да дам окончателно мнение. Но „на първо четене” ми се струва, че отговорът се съдържа в горния пасаж: Равни права за всички български избиратели. В този смисъл, струва ми се, едно активно отношение на българите в чужбина към политическия живот в България и лобирането в средите на т.нар. политическа класа у нас за издигането на подходящ кандидат на национално ниво ще е най-чистият, най-верният ход.

б) Смятате ли, че опитът в балканските държави (Румъния, Хърватска, Македония), както и опита на Франция, Испания, Италия, Португалия при създаване на избирателни райони в чужбина е уместно да бъде използван в България?

– Това е нещо, в което не съм се съмнявал никога. Вече 22 години дължа успехите си в мениджмънта на използването на най-добрия световен опит. Това влезе и като основна теза в кратката ми концепция, изпратена до комисията: „Задълбочено и умно изучаване и прилагане на европейския и световния опит“.

Не са една и две страните с исторически успешни, емоционално близки, но и продуктивни, отношения със собствените си диаспори. Някои от тях са буквално от другата страна на границите ни. Не е необходимо да откриваме “велосипеда”, на който тези нации се возят. Тук богатите ми международни контакти и езиковите ми познания, уважението ми към екипното начало, биха били впрегнати с пълна пара, за да бъдат обединени силите на българите у нас и зад граница, за да бъде създавано и укрепвано българското лоби навън… Само така могат да се ускорят решенията на някои от проблемите, да се скъсят пътищата към положителния краен резултат.

5. Подкрепяте ли въвеждането на гласуване онлайн за българите в чужбина?

– Дали го подкрепям? Обикновено минавам до 2000 километра, само за да съм си в България в деня на изборите. Въвел съм си, напълно доброволно, режим на задължително гласуване. Това ме е превърнало в активен радетел на гласуването онлайн и това може да се проследи и в публикациите ми и коментарите ми в социалните мрежи, където активно участвам от години. Вярвам твърдо, че щом има държави като Естония, които от 8 години го правят успешно, значи има и решение, годно за България. Не приемам аргументи за разлика в манталитета, нито за такива, свързани с техническата грамотност на населението. Манталитетът позволява да си продаваш гласа за едно кебапче, но не сме отменили бюлетините, нали? Още повече, става дума за въвеждането на електронното гласуване като допълваща, а не основна или задължителна възможност. България е компактна страна, няма размерите на голяма, необятна държава. Убеден съм, че осъществяването на такъв проект е възможен в рамките на две до три години. С известна ирония бих казал, че бих възприел като доказателство за национална непълноценност възможността съседна Македония да го въведе преди нас, защото не е тайна, че те енергично работят по този въпрос с естонците и такава вероятност съществува.

6. В Р. Турция българска православна общност наброява около 600 души. В тази страна живеят около 400 хиляди български граждани и техни потомци. Някои от преселилите се през 1989 г. и след това в Турция български и двойни граждани по-късно заминават за Германия, Белгия и други държави в Европа (по приблизителни сметки те са към 100 хиляди души). Кажете своето мнение по отношение на работата на ДАБЧ с тези над половин милион български граждани и техните наследници? Имаме по света и много български евреи, арменци, роми и т.н. – не трябва ли да има специално внимание, отделено и на тези общности?

– Всички българи, без разлика от пол, възраст, етнически произход, религия и срок на пребиваване извън страната, в това число и малцинствата, се нуждаят от постоянно внимание и закрила от страна на държавата. Нещо повече, водена от чисто прагматични съображения, държавата ни трябва да умножи усилията си за привличането на българи от всичките тези компактни групи в конкретна дейност в полза на България, било чрез избирането им в органите на властта, било чрез използването на икономическите им ресурси, ръководните им позиции, управленския потенциал, връзките им, енергията им. Този процес е двустранен и от него само можем да спечелим. Всички. Ролята на ДАБЧ не е ролята на настойника и назидателя, а на съратника и защитника на българите в чужбина.

7. Много българи зад граница, включително и временните Обществени съвети на българите в чужбина смятат, че е необходима качествена реформа в работата на ДАБЧ.

– Твърде вероятно е да имат основания да мислят така. Последното, което можете да очаквате от мен, обаче, е да хвърля кал по хората, които са работили преди и работят и днес в ДАБЧ, или където и да било другаде. Всеки отговаря за своята дейност според личните си критерии, мерки и морал. Аз не познавам тези хора, не мога ги да съдя, нито за направеното и ненаправеното, нито за стила им на работа. Винаги съм гледал в дейностите си самият аз да бъда на нивото, на което мога и искам да бъда. Това, което със сигурност мога да кажа, дори да обещая гласно, е, че в евентуалната ми дейност в ДАБЧ да няма така отблъскващите прояви на незаинтересованост, чиновничество, излишен бюрократизъм. Ще вложа цялата си енергия, а тя никак не е малко, за да постигна конкретни резултати по набелязаните пет приоритетни пункта, както и избягването на затлачването на оперативните дела. В цялостната си дейност съм се изявявал като човек, чиято дейност наистина е носила резултати. Придържал съм се към принципа на “винаги отворените врати” и това може да го потвърди всеки, който е работил с мен. Всеки мой служител – от мениджър до хигиенист, е имал, има и ще има правото на свое време в моя кабинет, в моята електронна поща или във всяко друго модерно средство за комуникация. Това ще остане моят стил на работа и занапред, ще изисквам същото от всекиго. За мен няма неудобни теми и глупави въпроси. Смятам себе си за диалогичен човек, нямам нито приятел, нито неприятел, с когото да не мога да стигна до общополезно съгласие, когато то лежи върху здрави принципи.

а) Сегашният статут на агенцията позволява ли тя да задоволи очакванията на българската диаспора?

– Като външен на този етап човек, не се наемам да отговоря категорично на този въпрос. Ако се убедя, че не отговаря, ще направя всичко възможно да я променя, по начин, който да се приближи до очакванията на българската диаспора, без да се отдалечава от целите и интересите на държавата. Позицията е достатъчно висока, за да търси подкрепа на най-високите етажи на властта в България. За мен бариери, в този смисъл, не съществуват, ако работата го изисква.

б) Не трябваше ли първо да има дебат как агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия?

– Този въпрос би трябвало да бъде зададен на представителите на държавата в лицето на правителството, а вероятно и на парламентарно представените сили.

в) Знаете ли, че за период от една година само по удостоверенията за гражданство шефът на агенцията би трябвало да постави над 50 000 подписа? Това ще рече, за един работен ден, освен всичко останало, той би трябвало да отвори (евентуално да прочете) и да подпише към 250 страници! Не считате ли, че с удостоверенията за български произход трябва да се заеме Министерството на правосъдието? Залегнал ли е във Вашата концепция въпросът за компетенциите и правомощията на ДАБЧ?

– Не съм мислил конкретно за възможността с това да се занимава единствено и само Министерството на правосъдието. За да има минимум злоупотреби и удостоверението за български произход да се дава само на тези, на които се полага, е необходимо тясно сътрудничество и отлична координация между различни български институции, сред които МВнР, ДАНС и др., но това в никакъв случай не трябва да става без участието на ДАБЧ. Същевременно, аз твърдо вярвам, че е дошло времето България да се обърне решително, много по-решително, към огромния резерв за нацията, който представляват българите в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Румъния и на други места. Споменавам за това в Концепцията:

„В дългите ученически и студентски години, а и по-късно в работата си в Украйна и Сърбия, имах щастието да живея рамо да рамо с българи от малцинствата ни в Бесарабия и в Западните покрайнини. Познавам тяхната неизживяна нега по България, познавам трепета им при възможността да усетят признание и топлина, която идва от страната ни… Аз лично не знам по-големи и по-всеотдайни патриоти от тези хора. Те само чакат България да им подаде ръка и биха променили живота си из основи, за да бъдат сред гражданите и строителите на утрешна България. А заедно с това, те биха променили към добро и живота на всички ни у нас, биха усвоили територии, не само в прекия но и в преносния смисъл, които ние сме пропуснали да усвоим добре досега.

Това ни би могло да стане без създаването на Специална програма за съхранение на българското пространство, за бъдеща интеграция на българите от Украйна и Молдова, Македония и Сърбия, Румъния, Турция и Гърция. Разбира се, на този етап става дума за условно название, както на програмата, така и на другите потенциални субекти, но аз съм се постарал да им дам имена, които да говорят ясно за същността на тяхната работа.“

8. Какви според Вас трябва да бъдат приоритетните цели на ДАБЧ и средствата за тяхното изпълнение?

Отново ще се позова на Концепцията. Още първата точка казва ясно:

„1. БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА МОГАТ И ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯТ ПРИОРИТЕТИТЕ – СВОИТЕ, НО И НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА.

България е средна по мащабите си европейска страна. Но нашенци са разхвърляни в 70 държави, броят им е, вероятно, равен на броя на една четвърт и повече, от живеещите в страната. Те са не само неделима част от народа и страната, но са и основен български национален капитал. Като първа стъпка виждам необходимостта от бързо изследване на основните приоритети на българите зад граница. От опита си, от всекидневната си активна кореспонденция в социалните мрежи, знам, че освен личните стремежи и болки, хората имат и такива, най-тясно свързани със страната ни, проблемите й и тяхното решаване. Обединяването им в един документ, резултат от

А. Професионално експресно допитване,

а впоследствие, отсяването им в 3, максимум 5 горещи приоритета би било за мен първата реална и постижима цел. Само така може да се премине от многотемието и многословието, към активно действие и конкретни решения, на правителството, управляващата коалиция и Народното събрание, които да отговарят на основната маса от онези повече от милион и половина българи, които съдбата е изпратила извън страната.
Но понеже не искам да избягам от конкретен отговор за собствените ми виждания за приоритетите, ще кажа, че за мен лично скоростното придвижване на въпроса за електронното online гласуване, както и този с изучаването на българския език, а заедно с него и на историята и географията на България на най-доброто възможно ниво, биха влезли в Топ 3 без конкуренция. Първото е пътят за възвръщането на доверието към държавата ни и активизирането на българите в чужбина да дадат своя глас, както и да участват в политическия и икономическия живот в България. Второто е особено важно, особено по отношение на нареченото поколение 1,5 G, където рискът за прекъсването на връзката с България и българското е най-голям.“

9. Избройте например 10 приоритета на ДАБЧ, но посочете примерни срокове за тях и някакъв проектен бюджет за тези срокове?

– Съжалявам, но нямам на този етап достатъчно информация, за да очертавам предварителен бюджет за нещо толкова мащабно и неясно формулирано. Смятам също, че когато говорим за „10 приоритета“, те се превръщат по-скоро в списък от вероятни възможности.

10. Залегнала ли е в концепцията Ви за ДАБЧ сътрудничество и подкрепа на медиите в чужбина?

– Накратко отговорът е: аз съм медиен човек. Не може да има по-добър помощник за всяка добра идея от подкрепата на българските издания в чужбина. Ето отново откъс от концепцията ми, приложена към документите за кандидатстване за поста Председател на ДАБЧ, която допълва горното твърдение.

„България трябва да даде на българите зад граница авторитетна трибуна. Това може да стане по много начини, чрез създаването на радио- и ТВ предавания, печатни издания, в сътрудничество с БТА – която има огромен опит в това отношение, както и в мащабните си допитвания до българските медии в чужбина, както и партньорство с другите обществени, а и частни, съвременни медии. Безспорно най-ефективни в това отношение са медиите в интернет. Направата на специализиран сайт, или сайтове, на интернет радио и ТВ канали, ще разшири обхвата и ще канализира информацията, която и без това залива социалните мрежи.“

11. Били ли сте свързан със службите на ДС (имате ли картонче, досие)?

– Нямам никакво основание да се срамувам от миналото си, гордея се със зрелостта и куража си на 23-годишна възраст да напусна доброволно, само след 7 месеца, Школата за подготовка на военни разузнавачи към МНО, като поема всички пренеприятни последствия за това. Имал съм, имам и ще имам сериозни и неизгладими критики към т.нар. Закон за досиетата, а също и към неговото прилагане. Но в цялата тази история има нещо изключително положително и важно: досиетата са отворени и достъпни. Не предположенията и недомлъвките водят парада, а документите и фактите. Каквото и да твърди или отрича даден човек, истината си остава на една ръка разстояние.
Досиетата на хората от медиите са на разположение от години. За мен в журналистическите среди най-отговорно и задълбочено подходи колежката Весислава Антонова. Тя изчете всичко от кора до кора и направи силна поредица във в. „Капитал“. Заедно с това, тя филмира разследванията си и интервютата по тази тема. Предлагам на вашето внимание публикации по темата*, както и филма “Въпрос на принадлежност”.

12. Допишете и отговорете на въпрос, който смятате за важен, а не е сред зададените.

– Нямам такъв въпрос. Правото на човека да пита е свещено право. От мен остава да отговоря искрено, според знанията си и разбиранията си. Това е, което се опитах да направя по-горе.
Надявам се, че до голяма степен съм успял да отговоря на въпросите на нашите сънародници в Чикаго, сред които имам и добри приятели.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* www.karieri.bg/management/profile/786960__petur_punchev