Home » Авторски страници

Обсъждаме проект за Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина

2014.01.15 10 коментара

От президентството ни изпратиха проект на Национална стратегия за българите в чужбина (вж. публикуван по-долу). Той е изработен от Държавната агенция за българите в чужбина и включва предложенията и коментарите на ангажираните с темата институции към февруари 2013 г. На оперативна среща 13 януари 2014 г. с председателя на ДАБЧ и представител на МВнР Вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова е настояла в проекта да бъдат включени решенията от двата меморандума – от конференцията в Брюксел през ноември 2012 и от работната среща в Народното събрание на 21.12.2013 г. (вж. също предишни публикации по темата ТУК и ТУК)

Неотклонна позиция на г-жа Попова е, че Стратегията трябва да бъде финализирана и одобрена час по-скоро, и че това не може да се случи без отчитане на позицията на българските общности зад граница.

От президентството очакват – в срок до 31 януари мнения и коментари по проекта за Стратегия – оценки, допълнения, мнение за части, които следва да отпаднат, коментари по структурата и съдържанието, предложения за промени. Всички получени мнения ще бъдат отчетени, проектът ще бъде коригиран въз основа на тях и, в окончателния си вариант, отново ще бъде изпратен за преглед от българите по света. Това ще даде възможност в рамките на месец февруари проектът да бъде подготвен за внасяне и одобрение в Министерския съвет, за което г-жа Попова е постигнала съгласие в разговори с ръководителите на отговорните институции.

За контакти:  Мария Цанкова, Комисия по българско гражданство и българи в чужбина; тел.:  +359 2 9239338, +359 889314792

––––––––––––––––

Бел.ред.:  Както е било и досега (вижте линковете по-горе), ние от Еврочикаго и Временните обществени съвети на българите в чужбина, също очакваме Вашите коментари и предложения. Може да ни ги изпращате по имейл или като коментари под темата. Редакцията ще ги събере и предаде на Президентството преди крайния срок. Пишете!

 

––––––––––––––––––––––––

 

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЧУЖБИНА

(Проект)

.

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Общи положения

1. Цел
2. Принципи
3. Целеви групи

II. Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията

1. Институционална система
2. Нормативна уредба /инструменти на държавната политика
3. Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.

III. Национални политики за българите и българските общности през периода

1. Фактори за нови подходи в държавната политика за българите и българските общности в чужбина
2. Приоритети
3. Политики за българите и българските общности в чужбина
3.1. „Национално представителство”
3.2. „Образователна политика”
3.3. „Културна политика”
3.4. „Млада българска емиграция”

4. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
5. Финансиране на изпълнение на стратегията
6. Механизъм за изпълнение и отчитане на стратегията

IV. Заключение

1. Очаквани резултати
2. Механизъм за оценка и корекция

.

I. Общи положения

Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България. Те възникват в различни периоди и ситуации. Голямо е разнообразието от причини, цели, потребности и стремежи, които ги мотивират за емигриране. Условията, в които се развиват и съществуват – географски, политически, икономически, демографски, културни и духовно-религиозни, съхранените или усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на всяка общност и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири в отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях.

Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях четири са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова, Украйна и Хърватия.

Статистическите данни сочат за значителен брой българи в чужбина:

– По официални данни в страните – членки на Европейския съюз българските граждани са: Испания – 175 414; Гърция – до 125 000; Германия – 93 889; Великобритания – 85 080; Кипър – около 35 000; Австрия – 14 827; Нидерландия – 12 340; Франция – 8 148; Италия – 6 559; Португалия – 6 456; Чехия – 4 363; Ирландия – 4 000; Белгия – 3 279; Унгария – 2 800; Дания – 2 685; Полша – 1 020; Латвия – 921; Швеция – 805; Люксембург – 800; Финландия – 714; Словакия – 667; Естония – 204; Румъния – 189; Литва – 171; Словения – 34.

– В държави извън Европейския съюз: САЩ – 92 876 българи по произход по данни от 2010 г, 2 495 български студенти по данни на Института за международно образование във Вашингтон за 2010 г.; Канада – 27 255 български граждани по данни на Националното бюро по статистика на Канада от 2010 г.; Аржентина – 2 500 български граждани; Израел – 7 500 български граждани; Австралия – 2 680 български граждани според официалното преброяване в страната през 2006 г.; Република Южна Африка – 20 000 български граждани.

– Национални преброявания дават информация за броя на българите в отделните страни с „исторически” общности: през 2004 г. в Република Молдова българите са 65 662, а българите – гагаузи – 147 500; през 2001 г. в Украйна българите са 204 574; през 2011 г. българите в Сърбия са 18 543, като 2 922 от тях са с придобито българско гражданство през периода 2001 – 2010 г.; В Албания 1 053 лица са с придобито българско гражданство през 2001 – 2010 г.; по данни на румънския Национален статистически институт от 2002 г. българите по произход в Румъния са 19 928.

Българските граждани и лицата от български произход в чужбина са неделима част от българския народ. Те генерират в себе си значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Провеждането на държавната политика към тях е от изключителна полза за България във външно и вътрешно политически, икономически, културен план.

Политиката към българите в чужбина се обуславя от:

– държавните интереси на страната;
– интересите на българите в чужбина;
– високата степен и желание за съхраняване на национално съзнание сред българите в чужбина;
– изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина;
– тенденциите на мобилност в глобален и регионален план;
– ползата за България от българските лобита в чужбина;
– потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения.

1. Цел

Създаване на политическа рамка за изграждане на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българските граждани и българските общности в чужбина.

Оптимизирането на институционалната и нормативната основа ще гарантира съвременна държавна политика за защита, подкрепа и духовно единение на всички българи в чужбина. Изпълнението на общата цел ще доведе до:

– съхраняване на националната и културната идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина;
– обединение на всички българи в рамките на всяка българска общност в чужбина, независимо от различията в социалната и възрастовата им характеристика;
– приобщаване и включване на български граждани от чужбина към държавния и обществено-политическия живот в България;
– подобряване на миграционния баланс на страната;
– разпространение на положителния образ на България по света;
– използване на възможностите на българските граждани в чужбина в контекста на мобилността и свободното движение на хора;
– интегриране на българските граждани в обществата на държавите от Европейския съюз чрез премахване на бариерите в областта на трудовия пазар, свободното движение, недопускане на дискриминация и др.;
– създаване на ясни и точни критерии за придобиване на българско гражданство и система, гарантираща интегриране в българското общество на новоприетите български граждани;
– стимулиране на българския бизнес за инвестиции в райони с компактни български общности, като Украйна, Молдова, Сърбия и др.

2. Принципи

Политиката на Република България за българските граждани и българските общности в чужбина се основава на държавните интереси.

2.1. Основополагащи принципи

– ненамеса във вътрешните работи на държавите по пребиваване; ненарушаване на границите; ненакърнимост на държавния суверенитет; зачитане на правото на народите на самоопределение и на правата на човека и основните свободи;
– последователност на дейностите, изискващи дългосрочен подход и интегриране на проблематиката в двустранните отношения с дадените държави и в многостранното сътрудничество в области като образование, култура, икономическо и трансгранично сътрудничество и др.

2.2. Законност и защита правата на човека

Международните стандарти за правата на човека и основните свободи са разписани в международните пактове на ООН и в конвенции, по които държавите по пребиваване са страни. Отчитане на различния статут на българите в чужбина и местното законодателство на страната на пребиваване. Националната стратегия е съобразена с националната сигурност на страната. Държавната политика е обвързана с повишаване на информираността на гражданското общество в страната и на българските граждани и българските общности в чужбина.

2.3. Анализ и научност

От особена важност за провеждането на националната стратегия е извършване на периодичен анализ на състоянието и перспективите на българските общности в чужбина, периодично изготвяне на обобщени статистически анализи и актуализиране на мерките за реализиране на държавната политика. Задължителен елемент е диференцираният подход към всяка отделна българска общност зад граница, съобразен с условията на нейното историческо формиране, развитие, съвременно състояние и перспективи.

2.4. Отчетност и контрол

Държавната политика за българите за българите и българските общности в чужбина се реализира чрез политики, изпълнявани в Национални тригодишни планове за действие. Всяка държавна институция се отчита пред Министерския съвет относно резултатите от заложените в плановете мерки.

3. Целеви групи

3.1.. Български емигрантски общности и лица с българско, с българско и чуждо гражданство;
3.2. Български общности, както и лица с българско, с българско и/или чуждо гражданство, със статут на българско национално малцинство;
3.3. „Исторически” български общности в чужбина и лица от български произход с чуждо, и/или българско гражданство.

.

ІІ. Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията

1. Институционална система

Република България има изградена институционална система и администрация за изпълнението на държавната политика за българските граждани и българските общности в чужбина.

1.1. Ръководни органи, органи с обща компетентност и специализирани държавни органи

Координацията и взаимодействието между държавните институции, неправителствените организации, академичните звена и средствата за масово осведомяване е задължителен елемент при изпълнение на Националната стратегия

1.1.1. Ръководни органи

Президент на Република България

Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи. Неговите правомощия са посочени в Конституцията на Република България. В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент. Вицепрезидентът изпълнява определен кръг конституционни правомощия при изрично възлагане от страна на президента с указ. Правомощията, които са възложени на вицепрезидента, са назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване.

Заместник министър-председател, в чиито ресор е и държавната политика за българите граждани и българските общности в чужбина

Съгласно чл. 23, ал. 4. от Закона за администрацията, Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите. Съгласно Чл. 24, ал. 2. Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

Заместник-министър председателят предлага за изпълнение политики за българите и българските общности в чужбина и координира дейността на ресорните ведомства в тази област.

1.1.2. Органи с обща компетентност

Министерство на външните работи /МВнР/

Държавната политика по отношение на българските граждани и българските общности извън Република България и на техните организационни структури е в унисон с държавната политика в областта на външната политика на страната ни. МВнР, чрез дипломатическите и консулски представителства в чужбина, взаимодейства пряко с български граждани и техните общности и организации, като им оказва възможно съдействие в интерес на осъществяването по места на програмите за българите в чужбина.

Дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина осъществяват дейности по:

– придобиване, възстановяване или освобождаване на българско гражданство и свързаните с това процедури по приемане, препращане на документи на кандидатите за гражданство до Държавната агениця за българите в чужбина, както и предаването на решенията по тези документи на кандидатите за гражданство;
– издаване на български документи за самоличност – паспорт, лична карта, свидетелство за управление на МПС и временен паспорт;
– оказване на съдействие за получаване документи, издадени от български централни ведомства и институции и общински служби – свидетелства за съдимост, актове за раждане, удостоверения за гражданско състояние и др.;
– оформяне на актове по гражданското състояние на български граждани, заверки и легализации на документи неподлежащи на вписване;
– оказване на съдействие при решаването на правни въпроси, свързани с български граждани при водене на съдебни дела, адвокатска защита в случаи на произшествия, на арести, на смъртни и други случаи.
– чрез своите културни аташета популяризира в страната на акредитация българската култура, с което спомага за обединяването на българските общности в чужбина и запазване на българската духовност, самосъзнание и идентичност;
– следене, анализиране и информиране за измененията в законодателството и практиката в различните области на съответните страни спрямо малцинствата, в т.ч. спрямо българските общности, без които е невъзможно провеждането на адекватна държавна политика на Република България спрямо българите и българските организации извън България.

Министерство на вътрешните работи /МВР/, Дирекция „Миграция”

Дирекция „Миграция“ е специализирана структура на МВР. В нейните компетенции са координацията на миграционните процеси и развитието на миграционната политика. Дирекцията дава становища по молби за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство.

С приемането на Националната стратегия по миграция, убежище и интеграция /2011 – 2020/ се създава Национален съвет по миграционна политика и оперативно, експертно звено към него – Секретариат. Секретариатът предлага на Съвета мерки и политики и в областта на трайно установяващите се българи от чужбина в България, разглеждат се нови тенденции на миграционната и интеграционна политика и т.н.

Министерство на образованието и науката /МОН/

МОН има водеща роля при разработването и реализирането на образователната политика за българските граждани и българските общности в чужбина. Изпълнението на образователната политика се организира и координира от Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност за българите в чужбина под общата координация на министър на образованието, младежта и науката.

Дейността на МОН включва:

– организиране и провеждане на информационни кандидатстудентски борси за приемане на чуждестранни граждани от български произход за обучение в държавните висши училища на Република България;
– съгласувателна процедура с организациите на българските общности, дипломатически представителства и средни училища с цел разпределение и утвърждаване на боря на приеманите за обучение студенти и докторанти по страни и региони;
– провеждане на кампания в съответните държави за приемането на студенти, докторанти и специализанти – лица от български произход от чужбина, за обучение в държавните висши училища на Република България;
– координиране, финансиране и контролиране дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина;
– организационно, методическо и финансово осигуряване и подпомагане дейността на българските държавни и неделни училища в чужбина.

Министерство на културата /МК/, Български културни институти в чужбина

Съгласно Закона за закрила и развитие на културата, Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти, които се ръководят методически и финансово от Министерството на културата. Те се създават и осъществяват своята дейност на базата на подписани двустранни междуправителствени спогодби, регламентиращи юридическия им статут и условията за работа и протоколи към някои от тях.

Основните задачи на Българските културни институти в чужбина са подпомагане на запазването на българската национална културна идентичност и интегрирането й в културното многообразие в Европа и света; съхраняване на българските национални културни характеристики; разширяване и задълбочаване на връзките и контактите на българската култура в света и др.

Министерство на правосъдието /МП/, Дирекция „Българско гражданство”, Съвет по гражданството

Дирекция „Българско гражданство” има компетентност по приемане и извършване на проверки на молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство, организира съгласувателната процедура на междуведомствено ниво.

Съветът по гражданството на МП дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, а министърът на правосъдието изготвя проекти на предложения до президента на Република България за издаване на укази или откази във връзка с българското гражданство.

Министерство на труда и социалната политика /МТСП/

МТСП осъществява държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище, социалното осигуряване, защитата при безработица и насърчаване на заетостта, пазара на труда, трудовата миграция и свободното движение на работници, безопасността и здравето при работа, социалните инвестиции, социалната закрила, социалното включване, подкрепата на децата и семейството, демографското развитие, интеграцията на хората с увреждания, равните възможности и антидискриминацията.

Съобразно своите компетенции, министърът на труда и социалната политика ръководи, координира и контролира в сътрудничество с другите държавни органи, социални партньори и неправителствени организации дейността по анализиране, оценяване и прогнозиране на трудово-миграционните процеси, свободното движение на работници и демографските процеси, предлага и провежда мерки за регулирането им в областите от компетентност на министерството; организира и координира разработването и провеждането на политиката по свободното движение на работници, включително координация на системите за социална сигурност, трудова миграция и интеграция на граждани от трети държави; издава удостоверения на физически и юридически лица за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в страната и в чужбина и за моряци; и др.

Областни управи

Съгласно Закона за администрацията, ДВ. бр.130/1998 г. и последно изменение ДВ. бр. 42/ 2009 г., Член 29, ал. 1, Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта. Той осъществява приоритетно сътрудничество по отношение на установяването на контакти, сътрудничество и побратимяването на населени места и региони от областта с населени места и региони в чужбина, чиято територия се населява от лица от български произход с чуждо и/или българско гражданство.

Национален статистически институт /НСИ/

НСИ е институцията за събиране и анализ на статистическа информация. НСИ представя статистическа информация в областта на миграцията на ЕВРОСТАТ. Официалната информация служи за анализи и изследвания, за планиране и прогнозиране. НСИ е институцията, чиято информация подпомага държавата в изработването и прилагането на политики по отношение на българите и българските общности в чужбина.

1.1.3. Специализирани държавни органи

Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/

ДАБЧ реализира държавната политика за българите чужбина, съгласувано със заместник-министър председател, отговарящ за политиката за българите и българските общности в чужбина. Съгласно функциите и задачите й, заложени в нейния Устройствен правилник, ДАБЧ координира дейността на държавните институции в тази област.

ДАБЧ поддържа контакти и подпомага дейността на гражданските структури на българските общности в чужбина. Тя удостоверява българския произход на лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, постоянно и/или продължително пребиваване на територията на Република България. ДАБЧ съхранява и актуализира база от данни, както и извършва анализи за състоянието и тенденциите сред българските общности в чужбина.

1.2. Неправителствени организации и академични институти. Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет

1.2.1. Обществената инициатива и академичната мисъл в държавната политика за българите и българските общности по света

Неправителствените организации имат важния статут на обществен коректив и помощник, но и на стимулиращ фактор по отношение на държавните институции в провеждане на политиката за българите в чужбина. Те притежават значителни възможности да извършват дейност, надхвърляща официалните компетенции на държавните институции. От значение е мястото, което те могат да заемат в международната дейност по защита на правата на българските малцинства и общности в чужбина и поддържането на българската идентичност.

Изследванията на академичната и университетска общност в областта на историята, както и на съвременното състояние на българските общности в чужбина от гледна точка на етнологията, лингвистиката, демографското състояние, миграцията, интеграцията и др. имат не само научен, но и приложен характер. Те са елемент в търсенето на диференциран подход в политиката за всяка българска общност в чужбина с нейните специфични характеристики и тенденции на развитие.

1.2.2. Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет

Прилагането на диференциран подход към различните религиозни общности на българите в чужбина е елемент от общата държавна политиката към българите в чужбина:

– относно православните общности, исторически останали извън границите на България – в Турция, Румъния, Сърбия, Молдова и Украйна да се работи за гарантиране на техните религиозни права и свободи, особено в православните държави, както и за възстановяването на собствеността на имоти, където има такива;
– относно българските православни общини в страните на ЕС, които са на територията на Западно и Средноевропейската епархия, да продължи съществуващата финансова подкрепа, осъществявана чрез дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет за тяхното духовно укрепване, функциониране и създаването на нови православни общини с оглед различните миграционни потоци в ЕС;
– относно българските православни общини в САЩ, Канада и Австралия, следва да се подобри комуникацията и съвместните усилия на държавните институции и Българската православна църква за спирането на тревожните процеси на дезинтеграция, които се наблюдават в последното десетилетие.

2. Нормативна уредба / инструменти на политиката

2.1. Основни вътрешноправни актове и стратегически документи

– Конституция на Република България;
– Закон за българите, живеещи извън Република България, ДВ, бр. 30/2000 г.;
– Закон за българското гражданство, ДВ, бр. 136/1998 г., изменение и допълнение ДВ, бр. 54/2002 г., изменение и допълнение, ДВ, бр.35/2010 г.;
– Закон за чужденците в Република България, ДВ, бр. 153/1998 г. и изменения и допълнения, ДВ, бр. 30/2006 г.;
– Закон за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството, ДВ, бр. 102/2005 г.;
– Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, ДВ, бр. 80/2006 г., посл. изм. и доп., бр. 21/2012 г.;
– Закон за насърчаване на заетостта – Глава осма, Раздел І, ДВ, бр. 112/2001 г., посл. изм. и доп., бр. 7/2012 г.;
– Закон за дипломатическата служба, ДВ., бр. 78/ 2007 г., посл. изм., бр. 38/2012 г.;
– Закон за консулското съдействие и консулските услуги (проект);

– Постановление № 103/1993 г. на МС за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина;
– Постановление № 228/1997 г. на МС за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
– Постановление № 334/2011 г. на МС за българските неделни училища в чужбина;
– Решение № 465/2011 г. на МС за създаване на Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина;
– Постановление №19/2000 г. на МС за преобразуване на Агенцията за българите в чужбина в Държавна агенция за българите в чужбина;
– Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията /2011 – 2020/;
– Устройствен правилник на Държавната агенция за българите в чужбина, приет с Постановление № 243/2006 г. на Министерския съвет;
– Подзаконови нормативни актове – правилници за прилагане на действащи закони, наредби и инструкции.

2.2. Основни международни договори и актове

– Договор за Европейския съюз;
– Договор за функциониране на Европейския съюз;
– Виенска конвенция за дипломатическите отношения;
– Виенска конвенция за консулските отношения;
– Харта за основните права на Европейския съюз;
– Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи на съвета на Европа;
– Регламент /ЕС/ № 492/2011 г. за свободно движение на работници в Европейския съюз;
– Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. за координация на социалната сигурност в Европейския съюз;
– Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.;
– Регламент /ЕС/ № 1231/2010 г. за разширяване действието на Регламенти /ЕО/ № 883/2004 г. и 98782009 г. към граждани на трети държави;
– Директиви в областта на взаимното признаване на квалификации;
– Венециански протокол на Европейската комисия за демокрация чрез законност;
– Препоръка № 1201 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;
– Копенхагенски документ на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа;
– Регламент №553/1995 г. на Съвета на Европа, относно защитата на гражданите на Европейския съюз от дипломатическите и консулски представителства;
– Всеобща декларация за правата на човека /резолюция на Общото събрание на ООН № 217/1948 г./;
– Международен пакт за гражданските и политическите права;
– Международен пакт за икономическите, социалните и културните права.

3. Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.

Институционалното покритие на политиката се осигурява от различни държавни институции, всяка със своите конкретни отговорности и области на практическа дейност – министерствата на външните работи, на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на културата, на образованието и науката, на икономиката и др.

В различни периоди след 1989 г. политиката за българите и българските общности в чужбина е отговорност на заместник-министър председател или „министър без портфейл”.

С Постановление № 108/1992 г. на МС се създава първата специализирана държавна институция – Агенция за българите в чужбина, преобразувана с Постановление №19/ 2000 г. на Министерския съвет в Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ към МС. Като държавен орган, пряко подчинен на правителството, на ДАБЧ е вменено задължението да бъде координиращ орган в провеждането на държавната политика за българите и българските общности в чужбина.

В националното законодателство на Република България са въведени и се прилагат закони, очертаващи нормативната рамка на държавната политика за българите и българските общности в чужбина.

Закон за българско гражданство, ДВ. бр.136, 1998 г. Законът регламентира облекчен ред за придобиване на гражданство за лицата от български произход. През годините той претърпява изменения и допълнения. Българската държава въвежда допълнителни улеснения по отношение на кандидатите за придобиване на българско гражданство. Оптимизирана е процедурата по приемане на лица от български произход за български граждани.

Политиката за придобиване на българско гражданство е елемент на държавната политика за българите в чужбина. Придобиването на българско гражданство от представители на българските общности в чужбина подпомага опазването и разпространението на българското културно-историческо наследство в съответните страни. От 1990 г. до 2011 г. общо 112 041 души придобиват българско гражданство.

През 2000 г. Народното събрание приема Закон за българите, живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, ДВ, бр. 30, 2000 г. Новите предизвикателства пред държавната политика налагат актуализиране на нормативната уредба в тази област.

От 1990 г. до 2010 г. между 18 000 и 20 000 българи /главно от Казахстан, Молдова, Украйна и Русия/ се установяват на територията на България. Този процес по преселване и трайно установяване на територията на България все още не е достатъчно регулиран и е налице необходимост от работа за постигане на по-добри интеграционни политики.

В областта на образователната дейност е изградена нормативна рамка на държавната политика. През 1993 г. е прието Постановление № 103 на МС “За осъществpяване на образователната дейност сред българите в чужбина”. Съгласно постановлението ежегодно се приемат над 400 българи от чужбина за студенти, докторанти и специализанти. През 1997 г. е прието Постановление № 228 на МС за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.

Стратегически въпрос на държавната политика е съхраняването на български език сред най-младото и подрастващото поколение българи в чужбина. Като финансов инструмент на държавната политика е Националната програма „Роден език и култура зад граница” на МОМН. Чрез нея българската държава финансира българските училища, включително и държавни учебни завадения на държавата-приемник с изучаване на български език.

Благодарение и на тези усилия на българската държава значително се разшири мрежата от български неделни училища в чужбина. Само през 2012 г. са открити нови 12 училища, като общият брой на тези образователни звена в началото на 2013 г. е 189.
Като друга мярка, целяща институционализирането и подкрепата на съботно-неделните форми на обучение, е приемането на Постановление № 334/2011 г. на МС за българските неделни училища в чужбина. Държавата оказва финансова подкрепа за функционирането на тези учебни звена. За учебната 2012/2013 г. по Постановлението са финансирани 104 неделни училища с 4 027 339 лева.

Като звено, в чиито компетенции е държавната образователна политика на българите в чужбина, е създадената Постоянна междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина с Решение на МС № 456/2011 г.

Целите на комисия са:

– организация и координация на работата на държавните ведомства и организации при осъществяването на образователната политика на Република България по отношение на българите и българските общности в чужбина;
– подпомагане на дейността по приема на студенти, докторанти и специализанти – българи от чужбина, съгласно ПМС 103/1993 г. и ПМС br /228/1997 г.

За привличане на граждани на трети страни за обучение в български висши училища МОН организира информационни дни на българското висше образование в чужбина сред представители на историческите български общности. Информационните дни са свързани предимно с изпълнение на ПМС 103 и 228.

С акт на МС се измени Постановление № 90/2000 г. на МС за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. С акта се повишава стипендията за студентите от български произход по ПМС 103 и ПМС 228, считано от 01. 09. 2012 г.

Съобразно своите компетенции всяка държавна институция участва в изпълнението на приетата през 2011 г. Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията /2011 – 2020/. Заложените в стратегията мерки са ориентирани и към системна работа с висококвалифицираната българска емиграция, орга-низационните структури и съботно-неделните учили-ща на българите и българските общно-сти в чужбина. В изпълнение на заложените мерки са реализирани информационни трудови борси, организирани от МТСП, за български студенти, дипломанти и млади професионалисти.

Националната стратегия за българите и българските общности в чужбина ще постигне хармонизиране на политиките спрямо и другите важни стратегии и документи в областта на миграцията, интеграцията, трайното установяване, демографията и т.н.
След приемането на България за член на ЕС през 2007 г. и създадените възможности за свободно движение на българските граждани се създаде предпоставка за нуждата от изграждане на мрежа от служби по трудови и социални въпроси към МТСП. Такива служби са разкрити към дипломатическите представителства на Република България в Испания, Гърция, Германия, Великобритания, Ирландия и Кипър. Създаването на мрежата от такива служби има своя положителен ефект върху информираността на българските граждани в други държави-членки на ЕС по отношение на техните права като граждани на ЕС и възможностите им за завръщане обратно и тяхното трудово реинтегриране.

.

III. Национални политики за българските граждани и българските общности в чужбина

1. Фактори за нови подходи в държавната политики:

– Пълноправното членство на България в Европейския съюз и произтичащите от това ангажименти на страната са фактор за провеждането на реални работещи политики към българите и българските общности в ЕС и по света, чрез които да се постига тяхната подкрепа за запазването на идентичността им, както и за защитата им;
– Значителни български емигрантски и „исторически” общности в чужбина;
– Българската емиграция в страните-членки на ЕС в огромната си част е със запазено българско гражданство. С такъв статут са и българите, живеещи в САЩ, Канада, ЮАР, Австралия, Нова Зеландия;
– Българските „исторически” общности в страните от ОНД /главно в Украйна и Молдова/ са от лица – граждани на съответните страни с български етнически произход. През последните две десетилетия една част придобиват българско гражданство;
– По данни на Националния статистически институт за периода 1989 – 2001 г. салдото на външната миграция на български граждани е отрицателно и е около 670 000 души. След влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. до 2011 г. от страната в чужбина са се изселили 61 334 души. За същия период в страната са се заселили 10 097 души. Тези процеси водят до отрицателен прираст от 51 237 души.
– Желание за съхраняване на българско национално самосъзнание, както и на установяване на публично-правни връзки на българите от историческите българските общности с България;
– Непрекъснато разрастване на мрежата от граждански структури на сънародниците ни зад граница. Понастоящем около 800 са дружествата, клубовете, асоциации, училищата /съботно-неделни/, медиите /вестници, списания, радио и телевизионни станции/, библиотеки, църкви и църковни общини по целия свят;
– Нарастване на броя на училищата /съботно- неделни/ и образователно-информационните центрове, в които се обучава май-младото и подрастващото поколение българи в чужбина. В информационните центрове се провеждат консултации и се подпомага интегритета и адаптацията.

2. Приоритети

– Създаване на единна нормативна база, регулираща обществените отношения на държавата с българските граждани, лицата от български произход и българските общности в чужбина;
– Създаване на възможности за институционално представителство на българските граждани и българските общности от чужбина в България;
– Провеждане на последователна образователна политика на българската държава за всички нива на образованието на българските граждани и българските общности в чужбина;
– Поддържането на устойчиви връзки с българските граждани и българските общности в чужбина и подпомагане на техните структури – организации, медии, образователни звена, читалища, църкви и религиозни общини в чужбина;
– Разширяване на информационното обслужване на българските граждани и българските общности в чужбина.

3. Основни политики за българските граждани и българските общности в чужбина

Националната стратегия се реализира чрез изпълнението на програми, осъществявани в тригодишни планове за действие. Плановете съдържат конкретни мерки, цели, дейности, източници на финансиране и очаквани резултати.

Сложният и многоаспектен характер на връзката между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина, на тенденциите във връзка с мобилността в разглежданата област, предопределят характера на политиките, които са свързани, допълващи и препокриващи се в отделни части. Задължителен елемент е тяхното институционално, нормативно и финансово осигуряване. Паралелното решаване на преплитащи и допълващи се задачи от „външно” и „вътрешно” естество, имащи пряко отражение върху бъдещото развитие на страната и нацията, оформят интегрирания характер на държавната политика.
Съчетаването на нови подходи с утвърдили се положителни практики в държавната политика е ключов елемент на националната стратегия. В дългосрочен план тази приемственост ще осигури успешната реализация на предлаганата национална стратегията.

3.1. „Национално представителство”

Пълноправното членство на страната в Европейския съюз, задълбочаването на процесите на глобализация в света, националните ни интереси и значителното увеличаване на броя на българските граждани в чужбина налагат необходимостта от създаване на реални възможности за тяхното участие в обществено-политическия живот в България.

Основно направление за работа:

– Създаване на Национален съвет на българите, живеещи извън Република България, като независим консултативен орган на обществени начала към Администрацията на Президента или Народното събрание; Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции;

– Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.

– Съставът на съвета се избира от представители на българите в чужбина – 4/5, а останалата част са представители на държавните институции в България: Народно събрание, Администрация на Президента и Министерския съвет.

– Разработване на механизъм за избор на представителите от чужбина;

– Основни оперативни функции на Националния съвет:

= да участва във формирането и провеждането на държавните политики към българите в чужбина и подпомага държавните институции в това отношение;
= да представя и защитава интересите на българите от чужбина пред българските държавни органи и институции;
= да работи за утвърждаване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;
= да приобщава българите от чужбина към обществено-политическия живот в България;
= да участва в подготовката по изработването на проекти за нормативни актове, съобразно целите на съвета.

3.2. „Образователна политика”

Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Това с особено се отнася до най-младото поколение българи в чужбина и децата от смесените бракове. Затова се създават нормативни възможности за функционирането на българските училища в чужбина и за провеждане на обучение по български език и литература, по история на България и по география на България към български дипломатически представителства и към организации на българите в чужбина.

Основни направления за работа:

– актуализиране на нормативната уредба, регламентираща образователната политика към българските граждани и българските общности в чужбина;
– разработване и утвърждаване от министър на образованието и науката на Концепция за обучението на децата и учениците в българските неделни училища в чужбина, която да включва спецификата на обучението;
– продължаване финансовото подпомагане на българските училища в чужбина и на чуждестранните училища в системата на светското образование, в които се изучават български език и литература, история на България и география на България, както и български фолклор;
– разработване и утвърждаване от министъра на образованието и науката на наредба, с която да се уредят условията и редът за допълнително усвояване на книжовния български език от децата и учениците с български произход, които са се обучавали в училища на чужди държави и продължават обучението си в училища в Република България;
– разработване и утвърждаване от министъра на образованието и и науката на учебници и учебни помагала, адаптирани към спецификата на обучение в чуждоезикова и социокултурна среда;
– разработване и въвеждане на онлайн – дистанционно обучение за деца и за възрастни;
– проучване на възможностите за създаване на Институт по български език в чужбина /по модела на института по испански език „Сервантес”/;
– създаване на условия за осигуряване на аташета по български език и литература към българските дипломатически представителства в страни с големи компактни български общности.

3.3. „Културна политика”

Културната политиката на българската държава съдейства за съхраняване на националното самосъзнание, етнокултурна и духовна идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Централно място в тази политика заема Министерство на културата.

Специфичният характер на културната сфера определя конкретните и последователни стъпки в дейността на ведомството като:

– разширяване на присъствието и влиянието на българската култура в страната приемник;
– утвърждаване на положителен образ на Република България чрез популяризиране постиженията на българската култура;
– утвърждаване мястото на българската култура в световните културни процеси;
– създаване на положителна среда за изграждане на трайни връзки и приятелски отношения между Република България и страната-домакин в областта на култура;
– активно подпомагане на развитието на творческите индустрии и конкурентната способност на българското изкуство;
– създаване на медийна и информационна среда в страната-домакин, която да представя коректно българската култура, във всичките й аспекти;
– българските културно-информационни центрове в чужбина подпомагат организациите и клубовете на сънародниците ни в тяхната културна дейност.

3.4. „Млада българска емиграция”

През 2008 г. МС приема Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. /НСРБМИ/, която след приемането на новата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2011 – 2020 г. /НСОМУИ/ се запазва под формата на Национална програма по законна миграция и интеграция /2012 – 2015/. Програмата е насочена към изпълнение на заложените в нея политики и мерки в областта на законната миграция, интеграция и развитие. Централно място в нея заема Програмата за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, установили се в чужбина, с акцент върху младата българска емиграция, както и към лица с български произход, живеещи на територията на други държави. НСОМУИ се изпълнява с годишни Планове за действие.

Постоянен приоритет на държавната политика са младежките сдружения на българите в чужбина, обединяващи студенти и млади професионалисти. За реализиране на приоритетите, заложени в т. IV „Национални политики в областта на миграцията, убежището и миграцията” от НСОМУИ, свързани с „привличане на висококвалифицирани български граждани – емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната” ще се продължат конкретните действия по:

– поддържане на устойчиви връзки и подпомагане дейността на младежките сдружения на българите в чужбина;
– актуализиране на базата-данни за числеността, структурата и организационното равнище на българските студентски общности в чужбина;
– изготвяне на анализи за състоянието на младата висококвалифицирана българска емиграция и проблемите – психологически, социални, културни, икономически, пред което е изправена;
– анализ на нагласите на младата висококвалифицирана емиграция за завръщане и професионална реализация и кариерно развитие в България;
– проучване на чуждестранния опит по привличане на младата емиграция;
– организиране на младежки форуми по темата, с участието на дипломанти и млади професионалисти, завършили чуждестранни висши училища;
– организирането на летни стажове за студенти и млади специалисти от чужбина в български държавни институции.

4. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет

Водеща роля по прилагането, взаимодействието и координацията по реализиране на Националната стратегия има ресорният заместник министър-председател, съобразно законоустановените му компетенции по чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията. ДАБЧ обобщава тригодишните планове за действие, съобразно заявените отговорности на всяка държавна институция по политиките, заложени в стратегията.

Усъвършенстването и систематизирането на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е важно условие за успешното реализиране на държавната политика. При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, съобразено с членството на България в Европейския съюз.

В пряка връзка с усъвършенстването на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е актуализирането на критериите за придобиване на българско гражданство.

Анализът, формулираните приоритети и политики налагат създаването на Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските общности в чужбина към ресорния заместник министър-председател, с цел максимално взаимодействие и координация между ангажираните в това институции и структури.

Членовете, функциите и дейността на Съвета се определят с акт на Министерския съвет на Република България.

Съветът предлага на правителството налагащи се промени в институционалната система, нормативната база и проекти за решения от компетентността на Министерския съвет по отношение на политиката към българските граждани и българските общности в чужбина.

Съветът е свързваща структура между държавните органи, институции, местната власт, неправителствения сектор, ангажирани в изпълнението на Националната стратегия.

Съветът изпълнява задачи по организацията, изпълнението и контрола на:

– постоянен мониторинг и анализ върху изпълнението на целите на Националната стратегия;
– подготовка на експертни становища за промени в нормативната база;
– изготвянето на изследвания в сътрудничество с академични и научни центрове и институти;
– предлага обучителни курсове за укрепване на административния капацитет на служители и специалисти, ангажирани с изпълнението на националната стратегия.

5. Финансиране на изпълнение на стратегията

Националната стратегия се финансира от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции и от възможни финансови инструменти и програми на ЕС.

6. Механизъм за изпълнение и отчитане на стратегията

По предложение на ресорния заместник министър-председател Съветът по прилагане на Националната стратегия приема плановете по изпълнение на политиките на стратегията. Отчетите от компетентните ведомства се предоставят в регламентиран срок на ресорния заместник-министър председател.

Отчетите по изпълнението на Националната стратегия следва да бъдат публикувани на интернет порталите на държавните институции, ангажирани с изпълнението на стратегията, с цел постигане на прозрачност по прилагането на политиките и събиране на оптимален брой мнения, оценки и предложения от българските граждани в чужбина.

.

IV. Заключение

1. Очаквани резултати

– чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури;
– постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти;
– подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база;
– съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина;
– укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт;
– информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика за българите и българските общности в чужбина;
– подобряване на емиграционния баланс на страната.

2. Механизъм за оценка и корекция

Съветът по прилагане на Националната стратегия изготвя доклад до Министерския съвет, в който дава оценка по изпълнението на годишните планове на стратегията. Дебати с участието на представители на компетентните държавни институции, обществени организации, академични среди, представители на български сдружения и организации в чужбина, средствата за масово осведомяване по актуални проблеми, свързани със състоянието на българите и българските общности в чужбина, са реален коректив за ефективността от прилаганите политики и възможното им подобряване.

Линк към оригиналния текст в Word Docproject2014

 

Линк към страницата на Обществените съвети на българите в чужбина – GlobalBulgaria.Org

 

 

10 коментара »

  • Браво said:

    Поредният проект!
    Дали ще умре като другите до сега, защото българите в чужбина са само едни дойни крави…

  • Lubomir Gavrilov said:


    Българските граждани и лицата от български произход в чужбина са неделима част от българския народ.

    За българските граждани – ясно, но за „лицата от български произход“ съм изумен. Значи ли това, че България има териториални претенции към Сърбия, Македония и Румъния например? Представяте ли си какъв френско-канадски скандал ще стане, ако Франция заявие, че жителите на Квебек са неделима част от френския народ. И въобще, някой питал ли е „българските обшности“ дали искат да са неделима част от българския народ? Май в пионерската организация са се престарали.

  • Timo said:

    @Lubomir Gavrilov

    Къде видя думата „територия“? Не преиначавай текста.

    Лицата от български произход, са тези българи, които са напуснали България и са придобили чуждо гражданство отказвайки се от българското. Въпреки, че те са етнически българи, такива вече не са български граждани. България я боли, когато българите не искат да бъдат българи повече. „О, неразумний юроде“ казал е отец Паисий.

  • vasil said:

    И кога българите задграница ще имат собстевено лоби в парламента така или иначе внасяме страшно много пари и ще упражняват контрол върху парламента

  • Георги Лазаров said:

    Ние българите, които живеем от дълги години в чужбина, отдавна чустваме нуждата от една „Национална стратегия“ за промена на отношението на българските управници и българското общество към нас. Аз не бих го нарекъл стратегия, а по-скоро човещина.
    Живея повече от 40 години в САЩ. По професия съм лекар с тясна специалност по хирургия на ръката. В Пловдив създадох клиника по хирургия на ръката, а в САЩ – Балтимор съм един от основателите на националния американски център по хирургия на ръката към университета Джонс Хопкинс. Сега, над 82 годишен, съм един от доаените на българското общество около Вашингтон. Вече над 20 години идвам в България ежегодно. Миналата – три път. Основател съм на St.George Foundation в USA и фондацияга Свети Георги Победоносец в България. Тринадесет години подред спонорирам единствения конкурс за композиране на НОВА българска симфонична музика в типичните неравноделни ритми „7/8“, които Барток е нарекъл български. Догодина темата е „Симфонични вариации на популярна българска народна песен“. Спонсорирам и националния конкурс в Чепеларе на „НОВА Бълтгарска народна музика“. За четвърти път миналата година. В Пловдив спонсорирах скулптура Данко Данков да издигне паметник на пер Камен Вичев, убит през 1952 година, на Сашо Сладура, убит в концлагера в Ловеч, на Цанко Лавренов, на Мильо – символа на пловдивските чешити, на жертвите на комунизъма на гробищата, а в София на Светослав Лучников и на двамага изключителни приятели на България Абот и Бляк в двора на американския колеж в Симеоново. Сега предстои издигане на паметник и на убития в Лондон Георги Марков. Това са само част от видимите дейности на фондацията в България, наред стипендии, здравна помощ, помощ на културни институти, финансова подкрепа в САЩ.
    Прочетох с интерес предложението. Не е за първи път, вероятно няма да е и последното. Първото впечатление е че е написано в много схоластичен, бюрократичен стил. Общи приказки, без конкретни задачи които така да се формулират, че евентуално да се проследи на практика дали са постигнати. Освен това не зная как е разпространено обсъждането на този обширен документ, но до мен стигна по една случайност. А както виждате имам претенция да бъда един от старите, вряли и кипяли емигранти.
    До преди 1990 година само около 10 000 души са успяли да избягат от България. Не че я мразим, а защото не можехме да се примерим с политическтото вмешателство на некадърни комунисти във всички области на живота, не само в икономиката, но и на курлтурата, науката, учебото дяло, църквата. Кой ще завежда клиника по ортопедия се определяше не от способностите на хирурга, а от партиината му принадлежност. Продуктивноста беше ниска. В Пловдив правех по 120-130 операции на годината и това беше най-високия брой между 16 колеги. В САЩ правех по 400-500 операции на годината. В Пловдив едвам станах асистент. В Хопкинс ме приеха след едно половинчасово интервю!
    Добрите страни. Българските училища са едно чудесно начинание. Макар че някой от тях не функционират делово. Не зная какви са критериите по които се следи ефективноста на разходите по тах и дали за сумата който се харчи не може да се постигне повече.
    Преди години българските църкви в САЩ беха центъра на обединение на българските общности в голямите градове. Има разлика между енорииска църква, в която майка ми ходеше пеша за десетина минути в Пловдив, и етнична църква, в която трябва да пътувам около два часа за да присъствам на литургията. И след това следват още 1-2 часа много мило и задоволително събеседване с съгражданите. Такава църква би могла и трябва да обедини не само богослужението, но и българска общество, български културен център, българска благотворителна помощна органицзация, че библиотека, уличище, детска граднина. В САЩ българските църкви – към двадесетина – са разделени. Половината са към Българската патриаршия, на която нямаме доверие понеже считаме че и до сега е инфилтрирана от комунистите. Останалите са към Ортодоскалната църква на Америка, която е афилиирана с Руската патриаршия, но някак си е по-независима. Едно от голямите усилия би трябвало да се насочи съм обединението на училищата, който зависят изцяло от средствата изпратени от София, с църквите, някой от които също зависят от София, с българските културни общества, с фолклорни групи и хорове, фондации, спонсори. Да се почуства човек в България, когато пристъпи в българскя храм, училише, дом.
    Агенция за българите в чужбина е съществувала от десетилетия. За мен е един мъртав организъм. Когато преди години неколкократно я посетих се натъкнах на столоседящи бюрократи, без никаква инициатива и най-вече без желание да сътрудничат с един българин, извървял 5000 километра за да подтикне българската музикална култура. Не само това, но конкурсите които фондацията прави ежегодно в България, остават в трета глуха. Пресата някак си ги пренебрегва. Дали поради това че новинарите шумят само около лошите събития, или поради това че културните теми не занимава читателите им, а камо ли те да внедряват култура в публиката или пък понеже са спонсорирани – зависими ог групировки, за които влиянието на „българите от чужбина“ трябва да се минимализира.
    По-рано излизаха български ветничета и понякога достигаха до дома ми. Сега понякога ми попадат красиви списания от легацията предназначени за чужденците. Не мога да си представя как така в 21 век, контакта с отговорното лице на „Стратегията“ ще се осъществява по телефона. Техника отпреди сто години. Плюс това с опасност да бъде пресята според нагласата на телефония ресипиент. Младите хора, а дори старчоци като мен, сега кореспондират само чрез интернет. Хиляди, стотици хиляди писма могат да се разпратя по цялия свят с едно натискане на копчето без това да струва и една стотинка. Ето една конкретна задача, която бих поставил на стратезите за българите в чужбина. Направете в продъжение на една година ИНТЕРНЕТНА карта, списък, адреси на възможно ВСИЧКИ българи в чужбина. Че ги разделете по възрасти, по продължителност на емиграцията, по местонахождение, по професии, но интереси: спорт, култура, история, кулинария, екскурзии, и т.н. и т.н Попитайте ги дали искаат да бъдат информирани, пък ако не искат не е зле два-три пъти в годината да им напомняте за себе си. Пратете им имената и адресите- местонахождението на българските клубове в тяхните страни и градове, на танцови състяви, хорове, политически и социални групировки. Да знаят, да се ориентират, да се присъединятл първо кам група в чужбина, а покрай нея и да се докоснат до България. Едно списание за българите в чужбина ще е интересно, ако се намерят спонсори и ако се завъдят абонати. Но едва ли ще прокопса.
    Българските посолства и консулски служби трябва широко да отворат вратите си към българските си събратя. Бъдете извънредно любезни!!! Бъдете гостоприемни! Нека се почустваме като у дома си. Преди 25 годни да отидеш в посолството беше изтезание. Посрещаха ни намусени чиновници. След 15-20 минути минаваха втори път че и трети да огледат невъзвращенците. Едва ли не трябваше да ги молиш за услугата за която са платени. Мога да посоча като позитивен пример нашата легация в Вашингтон. Елена Поптодорова спонсорира редица културни събития, постоянно кани българите в сградата. От 4 години имаме музикално общество които 6 до 8 пъти на годината организира концерти в салона и прием след това. Хората не им се тръгва. На доброто отвръщат с добро.
    Как да се чустваме българи, наистина в чужбина, когато нямаме никакви преставители пред българските власти в България. Щом има един милион българи в чужбина, защо не отделите поне десетина места за народни представители в парламента за които да гласуваме в САЩ, Германия, Испания. Ми това са хората които ще направят мост между българската емитрация и старата родина. Те ще могат да отговоряат как да изпратим майка си да се лекува в България, как да продадем имотите си там, как да завещаем наследството си на българските роднини… Верно, че не плащаме данъци в родината, но разбирам, че парите изпращани от нас, българите в чужбина, са едно от най-голямите пера за балансиране на бюджета на държаватга с чужбина.
    Не правета комисия.Това ще е един буфер,който размива задълженията и отговорностите. Щом решения се вземат от повече от 2-3 души стават безлични и бюрократични. По-добре да има един малък административен апарат, но с точно определени фунциии, задължения и отговорности. Не ми давайте телефония номер на някакъв оператор в голяма София, който да се чуди с кого да ме свърже или още по-зле как да не ме свърже. Всяки от „съвета за българите в чужбина“ да си публикува служебния телефон, времето когато може да му се обадим и точно за какво отговаря. Пък изпратете този списък по новия Е-мейл, ростер, ако успеете да го създадете. Да има ПРОЗРАЧНОСТ!
    Е, разприказвах се, че има още за говорене,но за сега сти га. Дано някой секретарка отпечата това писмо и го предаде „нагоре“ а не го хвърли в кошчето „надолу“
    Ваш,
    Д-р Георги Лазаров
    George Lazar MD
    820 Bellemore road
    Baltimore MD 21210 USA
    Geolaza[email protected]

  • Peter S said:

    Уважаеми г-н Лазаров,
    мой кратък коментар-отговор до вас ще намерите под отвореното ми писмо – линк:
    http://www.eurochicago.com/2014/01/ikonomitcheskata-emigratsiya-do-istoritcheskata-diaspora/

  • Lubo said:

    „- Създаване на Национален съвет на българите, живеещи извън Република България, като независим консултативен орган на обществени начала към Администрацията на Президента или Народното събрание; Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции;

    – Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.

    – Съставът на съвета се избира от представители на българите в чужбина – 4/5“

    Интересно „представители на българите в чужбина“ ще избират Национален съвет, а пък самите представители тях ще ги назначават ли? Това да не е някаква печатна грешка?

  • Mariana said:

    Не е печатна грешка. По-скоро е недогледан и недомислен израз.

  • Димитър Иванов said:

    Господин Лазаров

    Благодаря ви за чудесния коментар под статията. Моите уважения за това, което правите за България, за енергията и отдадеността на каузата.

    Вашата информация ще бъде от голяма полза при изготвянето на „Стратегия НА българи в чужбина ЗА България“. Или как може родолюбивите българи в чужбина да доведат до реална промяна в България.

    Сърдечни поздрави

    Димитър Иванов
    Цюрих, Швейцария
    [email protected]ооk.com

  • Mariana said:

    Както се разбира от писмо, изпратено от служител на ДАБЧ днес, срокът за обсъждане на проекта за Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина е удължен до 15 февруари.

    За изпратени становища до Президентството, откъдето изпратиха проекта за Стратегия на 15 януари, срокът за изпращането им е до 5 февруари.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.