Home » Авторски страници

Брой на българските граждани в чужбина (2011 г.)

2012.04.07 17 коментари

Брой на българските граждани в чужбина по държави - по азбучен ред

(Данните са за 2011 г. по преценка на българските дипломатически представителства. Те са получени от МВнР по ЗДОИ. За българите в Ливан няма съобщени данни.)

 

Австралия 15000
Австрия 12000
Азербайджан 50
Албания 26
Алжир 200
Аржентина 2500
Армения 30
Афганистан 2
Беларус 100
Белгия 18000
Босна и Херцеговина 44
Бразилия 277
БЮРМ 50000
Великобритания 100000
Виетнам 50
Германия 74869
Грузия 25
Гърция 300000
Дания 4200
Египет 250
Етиопия 16
Израел 7 500
Индия 104
Индонезия 235
Иран 20
Ирландия 3 000
Испания 250000
Италия 100000
Йемен 60
Йордания 1 000
Казахстан 20
Канада 70000
Кипър 35000
Китай 256
Косово 100
Куба 65
Кувейт 700
Ливан ?
Люксембург 800
Мароко 312
Мексико 500
Молдова 20000
Монголия 6
Нигерия 250
Нидерландия 12340
Норвегия 1800
ОАЕ 3500
Пакистан 11
Палестинска автономия 1 000
Полша 14000
Португалия 15000
Република Корея 100
Румъния 2 000
Русия 32265
САЩ 300000
Сирия 1200
Словакия 1800
Словения 1500
Сърбия 15000
Тунис 200
Турция 500000
Узбекистан 8
Украйна 420
Унгария 2 800
Финландия 1000
Франция 30000
Хърватия 300
Черна гора 25
Чехия 3206
Чили 200
Швейцария 4500
Швеция 4000
ЮАР 20000
Япония 350
Общо 2 018 792

–––––-

Брой на българските граждани в чужбина по държави – по численост

Турция – 500000

Гърция – 300000

САЩ – 300000

Испания –  250000

Великобритания – 100000

Италия – 100000

Германия – 74869

Канада 70000

БЮРМ 50000

Кипър 35000

Русия 32265

Франция 30000

Молдова 20000

ЮАР 20000

Белгия 18000

Австралия 15000

Португалия 15000

Сърбия 15000

Полша 14000

Нидерландия 12340

Австрия 12000

Израел 7500

Швейцария 4500

Дания 4200

Швеция 4000

ОАЕ 3500

Чехия 3206

Ирландия 3000

Унгария 2800

Аржентина 2500

Румъния 2000

Норвегия 1800

Словакия 1800

Словения 1500

Сирия 1200

Йордания 1000

Палестинска автономия 1000

Финландия 1000

Люксембург 800

Кувейт 700

Мексико 500

Украйна 420

Япония 350

Мароко 312

Хърватия 300

Бразилия 277

Китай 256

Египет 250

Нигерия 250

Индонезия 235

Алжир 200

Тунис 200

Чили 200

Индия 104

Беларус 100

Косово 100

Република Корея 100

Куба 65

Йемен 60

Азербайджан 50

Виетнам 50

Босна и Херцеговина 44

Армения 30

Албания 26

Грузия 25

Черна гора 25

Иран 20

Казахстан 20

Етиопия 16

Пакистан 11

Узбекистан 8

Монголия 6

Афганистан 2

Oбщо 2 036 092

 

––––-
Уточнение: От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност. Под население на България се разбират лицата вписани по документи, че постоянно живеят в България.

 ––––––––

 

Брой на населението на България

Общ брой към февруари 2011 г. – 7 364 570

От 1  до 28  февруари 2011  г.  се проведе 17-ото поред преброяване на населението в
демографската история на България.
За първи път България проведе преброяване като страна – членка на Европейския съюз,
и при спазване на изискванията на Регламент  (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и
Съвета относно преброяване на населението и жилищния фонд в ЕС, както и съпътстващите
го европейски регламенти за техническия формат и качеството на данните.
––––
• Към 1.02.2011 г. населението на България е 7 364 570 души. От тях 3 777 999 (51.3%) са
жени и 3 586 571 души (48.7%) са мъже, или на 1 000 мъже се падат   1 053 жени.
• Запазва се тенденцията на урбанизация –  в градовете живеят 5 339 001  души,  или
72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната.
• В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с
564 331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%.
• Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен
прираст  (повече починали от родени лица),  а една трета (31.1%) –  на външната
миграция, която се оценява на 175 244 души.
–––––
Гражданство
Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и
те представляват 0.5% от населението на страната. По-голямата част от тях (83%) живеят в
градовете на страната, като 56% от всички чужди граждани са жени.
Всяко второ лице с чуждо гражданство,  живеещо постоянно у нас,  е от европейска
държава извън Европейския съюз. Преобладават лицата с руско гражданство – 11 991 (65.1%), 22
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%), Молдова
- 893 (4,8%), и Сърбия 569 – (3.1%).
Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани. Сред тях преобладаваща част са
гражданите на Обединеното кралство 2 605 (30.9%),  следват гражданите на Гърция – 1 253
(14.8%), Германия – 848 (10%), Полша – 819 (9.7%), и Италия – 456 (5.4%).
22.9%  от чужденците са граждани на държави от континента Азия.  С най-голям
относителен дял сред тях са турските граждани – 32.6%,  следват гражданите на Армения -
13.9%, и Китай – 8.9%.
Лицата, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго към
момента на преброяването, са 22 152 души, или 0.3% от населението на страната. С най-
голям относителен дял сред тях са лицата с българско и руско гражданство – 5 257 (23.7%),
следват лицата с българско и турско гражданство – 4 282 (19.3%), българско и гражданство на
САЩ – 1 725 (7.8%).

––––––
• Най-голяма по брой на населението е област София (столица), в която живеят 1 291 591
души, или 17.5% от населението на страната, а най-малка е област Видин с население
101 018 души (1.4%).
• За периода между двете преброявания се е увеличило само населението на областите
София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна – с 13 061 души, или с 2,8%.
• Големи са различията в броя на населението по общини – 39.2%  от населението в
страната    живее в 9  общини,  които са с население над 100 000  души.  В 60  общини
преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната.
• Населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 181 населени места
няма преброени лица. В една пета (21%) от населените места живеят от     1 до 50 души,
а в малко повече от една трета (36%)  от населените места живеят между 100  и 500
души
• Една трета от населението на страната (33.6%)  живее в седемте най-големи града,
които са с население над 100 000 души.

––––

62.2% от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души.
52.5% от тях са мъже, а останалите 47.5% – жени. По-голямата част от населението в
трудоспособна възраст живее в градовете – 75.8%, а 24.2% – в селата.  4
• Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез
коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на
влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и излизащите от трудоспособна възраст
(60 – 64  г.). Общо за страната този коефициент е 70. За сравнение, през 2001  г. всеки
100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

––––
• Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и те
представляват 0.5% от населението на страната.
• Всяко второ лице с чуждо гражданство,  живеещо постоянно у нас,  е от европейска
държава извън Европейския съюз.  Преобладават руските граждани – 11 991 (65.1%),
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%),
Молдова – 893 (48%), и Сърбия – 569 (3.1%).
• Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444  граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани в страната.
• Хората,  декларирали,  че притежават двойно гражданство –  българско и друго,  към
момента на преброяването са 22 152 души, или 0,3% от населението на страната.

–––––
Установилите се   демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20
години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не
настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между
последните две преброявания:
• Българската етническа група обхваща 5 664 624,  или 84,8%  от лицата,  доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен  дял  от 4.9%
–––––-
Майчин език
• Българският е майчин език за 5 659 024  души, или 85.2%  от населението. Турският е
майчин език за 605 802  души,  или 9.1%  от лицата,  отговорили на този доброволeн
въпрос. Ромският е майчин език за 281 217 души, или 4.2%.
–––––

• Българската етническа група обхваща 5 664 624,  или 84,8%  от лицата,  доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен  дял  от 4.9%.

• Лицата,  самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание,
са 4 374 135  души,  или 76%  от лицата,  отговорили на въпроса.  Католическото
вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8
и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%.
От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на  546 004 души, мюсюлманско
шиитско –  на 27 407  души,  и 3 727  души са записали само мюсюлманско
вероизповедание.  Други вероизповедания изповядват 11 444  души или 0.2%  от
отговорилите.  Нямат вероизповедание 272 264  лица (4.7%)  и 409 898 (7.1%)  не се
самоопределят.

–––

Към 1.02.2011 г. броят на лицата с
висше образование е 1 348.7  хил. (19.6%),  или всеки пети е висшист. В сравнение с
предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5.5
процентни пункта. Лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хиляди (43.4%).
–––––

Неграмотните лица са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и
повече навършени години е 1.5%.  При самоопределилите се като българи 0.5%  са
неграмотни, при турската етническа група – 4.7%, и при ромската – 11.8%.
• При децата от 7 до 15  години включително, които трябва да бъдат в образователната
система, но не учат към 1.02.2011 г., също се наблюдават значителни различия според
самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23.2% от
тази възрастова група не учат,  при турската етническа група този дял е 11.9%  и при
българската – 5.6%.
–––––-

Икономическа активност на населението
• Към 1.02.2011  г.  в страната има 3 282 740  икономически активни лица на възраст
между 15 и 64  години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност е
65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените). Коефициентът на икономическа активност
е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението
във възрастовата група 15 – 64 навършени години.
• От общия брой икономически активни лица към 1.02.2011  г. 2 834 835  са заети,  а
494 848 – безработни. От всички заети 1 470 063  са мъже (51.9%),  а 1 364 772 – жени
(48.1%). От всички безработни в края на януари 2011  г. мъжете са 57.2%,  а жените -
42.8%.

––––––
• През периода 1980 – 2011 г. 233 463 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина
в България. От тях 91.9% са български граждани, завърнали се в страната след престой
в чужбина. Близо 73% от тях са пребивавали от една до пет години в чужбина, 17.1% -
от шест до десет години, и 7.2% – повече от 11  години. От пребивавалите в чужбина
57.5% са мъже.
• Най-голям е относителният дял на завърналите се български граждани, пребивавали в
Русктаа федерация – 16.1%, следват лицата, завърнали се от Испания – 9.3%, Германия -
9.2%, Гърция  - 9.1%, и т.н.
• Сред живелите в чужбина български граждани преобладават лицата със средно
образование – 45.8%, с висше образование са 34.1%, с основно – 13%.
–––––-

Още актуални данни за населението на България може да намерите на страниците на НСИ - http://www.nsi.bg/

 

 


Обществени съвети на българите в чужбина - GlobalBulgaria.Org

17 Comments »

  • Nik said:

    „Общ брой на гражданите на България (към 2011 г.) – 7 364 570″

    Oбщо 2 036 092“ (български граждани, живеещи в чужбина)

    Логичен въпрос, изискващ изясняване:

    Колко ВСЪЩНОСТ са българските граждани ОБЩО в страната и в чужбина –

    7,364,570 + 2,036,092 = 9,400,662,

    или ВСИЧКО НА ВСИЧКО 7,364,570?

    Ако меродавен е вторият вариант, това би означавало, че в страната са останали само 5,328,478 души…

    Моля авторът да внесе яснота по въпроса.

  • Pesho said:

    Благодаря за навременната забележка! Поправих и допълних. Като добавя, че в общ план лицата от български произход, живеещи в други държави, са лица без българско гражданство, объркването става още по-пълно. Не съм автор на материала, а само съм компилирал данни. Но гарантирам за истинността им – както е посочено те са от МВнР и от НСИ. Не съм специалист и не се наемам да разтълкувам всички термини , за да стане ясно точно колко са българите по света. Ще се опитам да поканя компетентно лице да ги разясни.

  • Nik said:

    Населението на една държава – това са

    физическите лица, живеещи на територията на съответната държава и подчиняващи се на нейната юрисдикция.

    Следователно, население на България са не само българските граждани, живеещи на нейната територия, но и всички чужденци, постоянно или дори временно пребиваващи там. Изключение от това правило са само лицата, притежаващи дипломатически имунитет – върху тях държавата на пребиваването, по силата на редица международни споразумения, не може да упражнява своята юрисдикция.

    Гражданите на България, живеещи където и да е в чужбина, непритежаващи дипломатически имунитет, са включени в населението на съответната държава. Те не са част от населението на България.

    Разбира се, „българин“ и „български гражданин“ са две различни понятия;

    макар преобладаващият брой на българските граждани да е съставен от етнически българи, немалко са и лицата от други етноси – на първо място турци, цигани, арменци, израилтяни, гърци и пр.

    Преди повече от двадесет години излязох с предложение за

    български гражданин по закон да бъде признавано всяко физическо лице, поне единият от родителите на което е (бил) българин, но Парламентът прие друг подход.

    Възприетото от българската законодателна и изпълнителна власт решение доведе до огромна корупция, безобразна бюрокрация и престъпно обогатяване на ангажираните с „предоставяне на българско гражданство“ чиновнически среди.

    В конкретния случай е важно да се уточни дали предоставените от дипломатическите представителства данни визират „български граждани“ или само „българи“ (етнически).

    Дори да се извади половинмилионният корпус на турчеещите се български граждани, пак около милион и половина българи-български граждани ще трябва да бъдат прибавени към нас – пребиваващите на българска територия.

  • Boyko Blagoev said:

    Здравейте,

    Пиша Ви от името на сдружението на българите с опит и образование в чужбина „Тук-Там“ (http://www.tuk-tam.bg).

    Благодарим Ви за изключително полезната информация! Бихме искали да цитираме посочените от Вас данни в материал, ако ни позволите. Освен това ще сме благодарни, ако може да ни изпратите по email оригиналните данни от МВнР, за да можем да работим с тях и в бъдеще и да информираме колкото се може повече български граждани.

    Благодарим Ви предварително!

    С уважение,
    Екип на Тук-Там
    hey@tuk-tam.bg

  • Pesho said:

    Можете спокойно да се позовавате ( и дори е желателно) на Обществените съвети на българите в чужбина ( http://www.GlobalBulgaria.org ) и на http://www.Eurochicago.com
    Това са абсолютно оригинални данни получени от МВнР и НСИ. Не сме добавили и ред от нас. Съкратили сме само преписката с тях, която си е просто размяна на „любезности“ започнали още преди парламентарните избори през 2009 г.
    P.S. Крайно време е да започнем да си сътрудничим по-активно. Пишете (звънете) – линк.

  • Любомир Гаврилов said:

    до Nik

    данните, както е написано над тях, се отнасят до българските граждани в чужбина. Следователно българите с бг гражданство са 7,364,570 + 2,036,092 = 9,400,662

    Нека отбележим, че тези данни са приблизителни по признания на МВнР. Т.е. МВнР не разполага с точни данни за глобалния брой издадени български лични документи.

    Ще дам само един пример: по-горе се посочва че в Германия има около 74 000 български граждани, които живеят постоянно там. Бегла справка в данните на Германския статистически институт, показва че данните са взети именно от там. Да, но тогава те не включват двойните граждани, които в Германия се броят като пълноправни германци (и правилно!). Броя на българо-немските граждани може лесно да се оцени, той е между 15 и 30 000. Т.е. дори в една добре уредена държава като Германия, българските дипломатически служби предоставят силно занижени оценки за броя на българските граждани. Дори не обсъждам тези, които пребивават полу-легално и не са декларирали постоянен адрес пред немските служби. С това искам да кажа, че два милиона пълноценни български граждани в чужбина не е някакво преувеличение, а може да се окаже и обратното. Българската държава не желае да види тези хора под предлог, че … ами Турция? Мислене от един друг век.

  • Пламен said:

    Здравейте,

    Благодаря много за полезната информация. Бих искал да я използвам за университетска писмена работа, но за тази цел се нуждая от оригиналния източник. Споменахте НСИ и МВнР, бихте ли могли да посочите къде по-точно се намира информацията, понеже се затруднявам да я намера на техните уебсайтове?

    Поздрави,

  • Mariana said:

    Данните, които се съдържат в тази публикация, както е и посочено в нея, са поискали и получени по Закона за достъп до обществена информация от НСИ и МВнР, от Еврочикаго и от представител на Обществените съвети на българите в чужбина.

    Ако бях прочел и коментарите под тази статия, щяхте да видите например този коментар, който е от главния редактор на сайта.

    „# 9 април 2012 at 1:30 AM
    Pesho said:

    Можете спокойно да се позовавате (и дори е желателно) на Обществените съвети на българите в чужбина (http://www.GlobalBulgaria.org ) и на http://www.Eurochicago.com
    Това са абсолютно оригинални данни получени от МВнР и НСИ. Не сме добавили и ред от нас. Съкратили сме само преписката с тях, която си е просто размяна на “любезности” започнали още преди парламентарните избори през 2009 г.“

  • Пламен said:

    Благодаря за отговора и за напомнянето, че мога да използвам даннита от този сайта.
    Както вече споменах обаче, се нуждая от оригиналния източник на информация. Да разбирам ли че, данните трябва да бъдат поискани изрично от МВнР и не са публикувани на техния сайт?

  • Pesho said:

    Уважаеми Пламене,
    явно си много млад щом не разбираш, очевадното че:
    1. напомнянето не е към теб;
    2. и че „данните трябва да бъдат поискани изрично от МВнР и не са публикувани на техния сайт“.
    Написал съм: „Съкратили сме само преписките с тях, започнали още преди парламентарните избори през 2009 г.” Т.е. от 2009 до 2012 г. – 3 години, ни бяха необходими, за да ги получим!!!
    Броят на българите в чужбина бе държан в тайна в продължение на години от държавната ни администрация, защото е страшно когато се разбере, че населението ни намалява (емигрира) с такива темпове, а увеличаващата се при всяка власт администрация не предприема нищо по въпроса.
    След десетки имейли, официални запитвания, срещи и обещания с различни институции една емигрантска организация във Франция (и още по-точно Стефан Манов) успя да получи тези цифри от някакъв честен служител, който след препубликациите излезли практически във всички български издания може би е вече уволнен. Ако не ми вярвате опитайте се да я изискате още веднъж тази информация (макар и вече да не е тайна) от МВнР, МВР или Президенството и ще видите какъв отговор ще получите. А вие очаквате да я намерите на сайтовете им!?
    Пожелавам ви успех!

  • Пламен said:

    Извинявам се, ако не съм разбрал добре за „напомнянето“, но казаното от Марина („Ако бях прочел и коментарите под тази статия, щяхте да видите например този коментар, който е от главния редактор на сайта.“) не може да се тълкува еднозначно.

    Моят професор ще бъде в шок, ако му съобщя, че подобна информация се крие от официалните български институции. В сайта на НСИ има информация за броя на населението и за броя на имигриралите. За моето изследване ми трябва да знам в кои държави по-точно са имигрирали. Тезата, че тези данни се крият, за да не се разбере, че населението намалява, ми звучи шеговито, при положение, че това вече се знае.
    Писах вече на Агенцията за българите в чужбина и Асоциацияна на българите по света. Най-вероятно подобни данни въобще не съществуват. „по преценка на българските дипломатически представителства“ звучи меко казано несериозно.

  • Mariana said:

    Драги млади господите,

    Еврочикаго е издание, медия, не НСИ или някой специфичен отдел на Външно министерство. Ако не се доверявате на това, че не е било лесно определени данни да бъдат получени от оторизирани да ги събират институции, ако не се доверявате на данните, публикувани в нашето издание, не ги използвайте. Какво точно искате от нас? Да ви дадем линк към мястото, където МВнР е публикувало еди какви си данни? Ами като не ги е публикувало, как да ви дадем линк?

    Това как би реагирал вашият професор, простете, си е ваша грижа. Вие хем искате от нас да играем ролята едва ли не на Националния статистически институт или на Външно министерство – което не е наша работа разбира се – хем не вярвате на информацията, която сме получили в резултат на доста усилия от подобни ведомства – за които не е наша вината, че не са направили видима на своите сайтове някаква нужна вам информация.

  • Пламен Павлов said:

    Не зная до каква степен тези данни отговарят на реалната численост на българските граждани – и глобално, и по отделни страни. Не мога да ги нарека по никакъв друг начин, освен като „ориентировъчни“, „прогнозни“ и т.н. Прави впечатление, че броят на хората е толкова „закръглен“ и „на око“, че повече не може и да бъде! Какво значи примерно 100 000 или 250 000?! Защо само в единични случаи данните са по-конкретни? И как може официални институции да приемат тези нахвърляни „на едро“ числа за … данни?!

  • PВЦ said:

    Още миналата година в коментар по-горе Гаврилов е казал:

    „Нека отбележим, че тези данни са приблизителни по признания на МВнР. Т.е. МВнР не разполага с точни данни за глобалния брой издадени български лични документи.
    Ще дам само един пример: посочва се че в Германия има около 74 000 български граждани, които живеят постоянно там. Бегла справка в данните на Германския статистически институт, показва че данните са взети именно от там.“

  • Борис said:

    Докато нямам никакви основания да не вярвам на данните от преброяването, то смятам, че данните за българските граждани в чужбина са силно преувеличени.
    Такива кръгли числа – 500000, 300000 и т.н. говорят, съжалявам че ще го кажа, че тези данни са просто изсмукани от пръстите. Много вероятно е някои от тях, например тези за САЩ да обхващат не само български граждани, а и американски граждани, но с български етнически произход.

    Очевидно е, че трябва да се съберат числата
    7,364,570 + 2,036,092 = 9,400,662
    тъй като първото число се отнася за постоянно пребиваващото в България население през 2011 г. и в него не са включени лицата с българско гражданство, които постоянно пребивават в чужбина. Не са включени даже и българските студенти в чужбина (около 80000), който по закона за преброяването е трябвало да се преброят в страната на следване.

    Първо, населението на България никога не е надхвърляло 9 млн. и второ населението на България при преброяването от 1992 г. е с милион по-малко – 8487317 души. Т.е. няма откъде да се появят 2 млн български граждани в чужбина, дори и да вземем предвид получилите български паспорти македонци и молдовци. Поради това смятам, че данните за 2 млн постоянно пребиваващи в чужбина български граждани, са чиста дезинформация.

    Според данните от преброяването в 2011 г., в сравнение с преброяването от 1992 г. населението на България е намаляло с около 734 хил заради отрицателния естествен прираст и с около 410 хил – заради имиграцията.
    Всеки сам може да приеме на кое число може повече да вярва – на два милиона или на 410 хиляди.

  • THE USE OF INTERNET FOR RELIGIOUS PURPOSES IN BULGARIA said:

    Цитирани сте тук: [35]The Bulgarian Media Portal in Chicago: EuroChikago.com. Retrieved on 27.11.2012 from http://www.eurochicago.com/2012/04/v-tchuzhbina/ [...]

  • in Bulgaria said:

    Използвали сме статия от Еврочикаго.
    The Use of the Internet for Religious Purposes in Bulgaria | Статии, изследвания и анкети
    Цитат:
    [...] [35]The Bulgarian Media Portal in Chicago: EuroChikago.com. Retrieved on 27.11.2012 from http://www.eurochicago.com/2012/04/v-tchuzhbina/ [...]

    Линк: http://ambareva.wordpress.com/2014/02/18/the-use-of-internet-for-religious-purposes-in-bulgaria-2/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.