По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса. Вече ви запознахме с отговорите на ВМРО, „Движение Гергьовден“ и НДСВ (линк). Днес ви предлагаме становището на ПП“Зелените“.  И докато в началото ние звъняхме в партийните централи за мнение, то сега на нас ни се обаждат да публикуваме отговорите им. Това подсказва, че тези, които са извън парламента оценяват важността на повдигнатите въпроси. Очакваме същото разбиране и от политическите сили в НС – те всички се съгласиха да ни отговорят, но някои все още не са го направили. Надяваме се, това закъснение, не е с цел да копират идеите на опонентите си, макар и вероятно няма нищо лошо ако накрая новият модерен Изборен кодекс бъде приет единодушно.

Отговорите на ПП „Зелените“

В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

За ЗЕЛЕНИТЕ необходимоста да се обособи отделен или отделни райони, избраните в които да представляват интересите на българите в чужбина е повече от наложителна. В тази връзка, според нас , е необходимо да се въведе предварителна регистрация за участие в изборите (всеки български гражданин да заяви желанието си да гласува и къде да стане това), след което и на базата на получените заявени намерения да се формират избирателните райони, съобразно количеството и местоположението на заявилите участие. Естествено, както и в останалите избирателни райони ще са възможни регистрациите на независими кандидати и листи, с други думи, ще е в сила законодателството валидно за всички избирателни райони.

Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

Принципната позиция на ПП ЗЕЛЕНИТЕ е за въвеждането на електронното гласуване като възможност, като това касае както гласуването по интернет, так и гласуването със специализирани устройства, работещи с документите за самоличност на българските граждани. Необходимо е прецизно законодателство в тази посока, гарантиращо сигурноста и тайната на вота. Ние сме убедени, че този вид гласуване няма алтернатива в бъдеще.

На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

След въвеждане на предварителна регистрация, разкриването на избирателни секции би трябвало да се базира на броя заявили желание за участие, а българската държава в лицето на ЦИК и дипломатическите ни представителства да осигурят разкриването на избирателни секции, където е необходимо. Не намираме за демократично и отговарящо на критериите за съвременна държавност, избирателни секции да има единствено в постоянните ни дипломатически представителства. Разбира се, при въвеждането на електронно гласуване, разкриването на секции извън представителствата е излишно.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

При приемане на ново райониране и практически осъществено политическо представителство на българите в чужбина от избраните и защитаващи техните интереси народни представители, подобен съвет би трябвало да има консултативни и обществени функции и не би трябвало да е обект на назначения, а съответно избран по начин определен от общностите на българите в съответните държави. Структурирането на тези съвети като част от държавната адмнистрация, за нас, поставя под въпрос тяхната обективност и функционалност при вземане на решения и тяхното осъществяване.

Относно политиките на държавата по оношение на българите в чужбина, то на първо място РБългария е длъжна да достигне нивото на защита и протекция на гражданите си, на което са водещите в това държави като Великобритания, Франция, Белгия и др.

В същото време е нотложно създаването и прилагането на политики и реални възможности за връщането на желаещите в България при наличието на равнопоставени възможности от адмминистративна гледна точка.

Във връзка с липсата на изпълнението на този и други закони от административни органи и длъжностни лица, следва да бъда въведена средна по тежест наказателна отговорност, искове за която в съда да могат да внасят вкл. граждански групи и организации.

Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

Водещ принцип би трябвало да бъде принципът на уседналост, спрямо рзличните видове избори и съответните избирателни райони. Например избираните представители на България в Европейския парламент би трябвало да са трайно уседнали в границите на Европейския съюз, избираните за Народното събрание на Р България, трябва да са трайно уседнали в избирателния си район (при въвеждане на избирателни райони за българите в чужбина) или на територията на Р България. По този начин ще се постигне раципрочност/равнопоставеност между политическото представителство и гражданите които касае. В тези рамки всички български граждани са равнопоставени.

Политическа партия ЗЕЛЕНИТЕ е организация създадена от зараждащото се гражданско общество в България, което няма реално политическо представителство в досега съществуващите политически партии и като една от основните си политически цели е поставила съхраняването и опазването на природата, промяна в устройството на държавата, разширяване на пряката демокрация и реалното участие на гражданите в управлението на страната. Скоро ще ви запознаем и с Официалната позиция на ПП ЗЕЛЕНИТЕ по Избирателния кодекс, която ще ви бъде изпратена допълнително.

———————————-
Б.Р. Oчаквайте утре отговорите на следващата партия (публикуваме ги по реда получаването им).  Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).