Home » Archive

Articles tagged with: общество

Авторски страници, българи зад граница »

[6 мар. 2014 | 2 коментара | ]

Вие не сте зли, способни сте да мислите доброто на всички, но често не вярвате в силата на доброто. И така давате преднина на злите чувства. Но вече знаете, че любовта и светлината са по-силни от обратното, защото те не изпълват със сили злото, а подават и другата си буза. Ние хората на България имаме шанса да дадем път на любовта, доброто и девиза ‘‘Един за всички, всички за Един‘‘, за да вдигнем прекрасната си земя и да върнем живота в нея. Без желанието за работа за това и вярата в един на друг ще продължим обаче по пътя на страданието. Всички ние държим химикалката, изписвайки добри или лоши изречения, но трябва да пишем много бавно и истинно, защото разполагаме с един лист пергаментова хартия за всички ни.

Авторски страници »

[3 мар. 2014 | No Comment | ]

Свободата ни е неудържима. Размазваща. Тя е навсякъде, накъдето и да се обърна, от всички страни ме изнасилва. Само мислите ми се блъскат от една свобода в друга и сърцето ме зове да се освободя отново. Време е за освобождение!

Избрано »

[25 февр. 2014 | No Comment | ]

Ослушвам се и в селата северно от Пазарджик, през които пътувам. Никакъв шум. Не се чува нито куче да излае, нито кокошка да изкудкудяка. Няма я типичната селска звукова среда. Няма и кого да питам защо е така. Не ми се спира. Струва ми се, че селяните се крият точно от мен.
Само на едно място виждам скупчени хора, но това е група цигани, които празнуват нещо и няма смисъл да ги занимавам с попътните си въпроси. Спирам в село Дюлево. На площада пред кметството възрастен човек едва крета. Питам го защо е така глухо, а той ми отговаря, че не само е глухо, а нощем е и съвсем тъмно, защото почти няма къщи, в които да свети. “Всички заминаха, останахме няколко старци”, казва той.

Авторски страници, политика »

[22 февр. 2014 | No Comment | ]

Държавата винаги е обвиняем номер едно в разследването на социалния паразитизъм – и очевидно има защо. Гражданите трябва да окажат натиск върху държавата, за да получат от нея поне някаква форма на взаимноизгодна симбиоза. В цялата си грижа за потребителски права тя начислява ДДС върху приходите от благотворителност, третира безработните като самоосигуряващи се, а субсидира със стотици милиони неизгодни за народа проекти. Разбира се, трябва да погледнем паразитизма и по-широко от икономиката. Ефективността не е всичко – с този девиз безсмислени организации и учреждения се оправдават, защо продължават да теглят социални ресурси. Това са десетките държавни агенции, дирекции, дублиращи се държавни и общински органи.

Е-Списание »

[21 февр. 2014 | No Comment | ]

Видео от съвременна Русия (не е от Сочи) и разказ “Газим България” за подобна случка на улицата в София. Открийте разликите.

Авторски страници »

[20 февр. 2014 | No Comment | ]

Излизайки от контекста на тясно научното, биологично и медицинско значение на паразитизма, знаем, че същият има широко поле на проявление и в обществения организъм. Формите на това проявление са почти идентични като тези, описани от биологичната наука. Всеки средно интелигентен човек, четейки гореизложеното, може почти автоматично да намери аналогията му в съвременното ни общество.

Авторски страници »

[19 февр. 2014 | No Comment | ]

Закономерно при народ, скован от страх, и управници-продажници се появява и възползва от ситуацията и външен поробител. Няма как да бъде иначе, исторически факт е, винаги е ставало така. Всяка чужда държава би се възползвала от услугите на българските боляри и техните стройно изградени корумпирани схеми и мрежи от зависимости. Така веригите стават три – българските чорбаджии, които сами си избираме, но не контролираме, в името на собственото си освобождение, разбирай обогатяване, продават народа си, продават българската държава и я поднасят на тепсия на чуждия поробител.
Защо, след като толкова много тачим паметта на Левски, не обръщаме никакво внимание на думите му „Който ни е освободил, той ще ни пороби”? Защо не се отървем от тройното робство? Защото чакаме да се роди новият Левски. Напразно чакаме – той е тук, във всеки един от нас, стига само да успеем да спрем да се страхуваме, да спрем да мълчим, да спрем да търпим собственото си малодушие.

Авторски страници »

[14 февр. 2014 | No Comment | ]

Кое сближава пилетата? Това, че някой е с теб, когато си богат, известен, успешен, млад, красив… накратко, привлекателен с едно или повече от изброените прилагателни, далеч не е гаранция, че този човек те обича. Единственото сигурно нещо е, че някое от прилагателните е обичано. Но, ако някой е с теб, без да си окичен с нито един от тези етикети, ако е с теб, когато си смачкан, непопулярен, неперспективен, може би този човек те обича заради характера ти например. Ако си грозен, тъп, стар, беден, страхлив, мързелив, с една дума отвратителен, и въпреки това някой те обича, не е задължително този някой да е луд. По-вероятно е да е докоснат от Бога и да те обича така, както Господ ни обича всички – без изключения. При среща с такъв не луд човек усещам мека топлина да ме обгръща. Иначе съм като изложена на рафта стока. Четат ми етикета, преценяват ме струва ли си, пресмятат, сравняват и изведнъж чувам – “Мили, любими, скъпи мой, обичам те”. Пак ме купиха, пак се продадох, до следващата разпродажба.

българи зад граница, Избрано »

[31 ян. 2014 | No Comment | ]

На 30 ноември едно българско момиче стъпи за пръв път на наша сцена – за малко, като гост изпълнител на Васко Василев. Направи го заради приятел. Тя се казва Светла Василева, родена е в Добрич, работи на сцените на оперните театри в Италия, Франция, Германия, Кралската Опера в Лондон, Операта в Сидни, Австралия и Япония. Пее с Пласидо Доминго и Андреа Бочели, има записи с тях, те я канят редовно за съвместна работа, а тук никой не я кани. Тук никой не я познава. Защо?
Защо медиите ни бълват новини за Анджелина Джоли, Парис Хилтън и не ми се изброява още за кого – знаем кога са родили, колко деца са осиновили, с кого спят, с кого са се разделили, всичко им знаем. А не искат да напишат за българите, които успяват някъде из големия свят в най-различни области?

Избрано »

[28 ян. 2014 | No Comment | ]

От инстинкта за съхранение на общността днес ни е останало само това – да отдаваме почит на саможертвата. На Втори юни, когато завият сирените. На символичните проверки, когато коленичим и тържествено се произнасят имената на Ботев, Левски, Бенковски, Волов, Каблешков…
Това ни е останало от социалния инстинкт на саможертвата. Превърнали сме и нея в парадна церемония.
Защото днес, в 21-ви век, ние сме станали по-умни от хората през 19-ти век. Днес инстинктът за оцеляване е заменил инстинкта за саможертва.
И ето, оцеляваме.
За да оцелеем, дори напускаме България.

Избрано »

[20 ян. 2014 | One Comment | ]

Римският клуб казва в един свой доклад преди 40 години нещо, което важи в пълна степен за България, българите и българския “експертен елит”: най-голямата драма на съвременността не е екологичната, демографската, икономическата или друга, а неосъзнаването на това, което се случва. Българите продължават да не осъзнават това, което им се случва. Те продължават да бъдат вкарвани в този тип оперети, в които пребиваваме всички ние, и ще имаме този резултат, който имаме.