Home » Авторски страници

О неразумни, поради что се срамиш да се наречеш православен?

2015.09.29 Няма коментари

507e80db960На 23 септември т.г., под заглавие „Наистина поради что! Паисиевият призив и днешният български език“ , сп. „Факел“ публикува две есета – едното, озаглавено „Не е малък езикът ни!“, другото „О“ – вероятно най-краткото заглавие в световната литература. Автор на есетата е професор Румен Стоянов – преводачът на „100 години самота“ на Маркес, както и на „100“ други книги на известни испански и португалски писатели. Възхитих се на есетата, защото в тях почувствах достойнството на автора в защитата на нашия „малолюден“, а не „малък” език.

Но възхищението ми продължи само 3-4 дни. На 27 септември „Факел“ препубликува от в. „Дневник“ текстът на Юриан Попов „За антихристиянския призив на българската църква и има ли смисъл от нея. Това е същият Юлиан Попов, който през 2008 г., по повод на “Българското православие – нито право, нито славно, нежели българско”, публикувано през 2008 г. в “Дневник”, написа статията “Има ли смисъл от православната църква?“  и тя също бе публикувана в “Дневник”. А аз си спомних за “O sancta simplicitas!”.

Сегашният текст на Попов, публикуван в “Дневник” и препубликуван във „Факел“, е отзвук на Извънредното обръщение на Св. Синод на Българската православна църква по повод кризата с бежанците. „Помагаме, но не трябва да приемаме повече бежанци“ е едно от посланията в Обръщението. Юлиан Попов коментира това Обръщение така: „Това, че Българската православна църква е особено невежа институция, не е особена новост. Това, че се превръща и в нехристиянска, дори антихристиянска институция, е нещо по-неочаквано“.

Текстът на Юлиан Попов “Има ли смисъл от православната църква?” ми напомни още през 2008 г.  за известната реплика на Соломон Паси “Майната му на православието”. И двамата са известни автори на антиправославни послания. Относно бежанците, Юлиан Попов е добре да чуе и по възможност да уважи балансираните християнски възгледи на полския президент Лех Валенса, споделени от Гжданск, в разговор с водещия на “120 минути” по BTV в неделя, 27 септември 2015 г. Също така да прочете, ако иска, и Подписката на интелектуалци до управляващите относно бежанците. И така „да чуем и хората на духа“, както сподели вицепрезидентът Маргарита Попова по повод на тази подписката (в. „Труд“, 23 септември 2015 г.).

Защо вие, Юлиан Попов, сте толкова гневен на Православната ни църква и вяра? И пишете, че липсват християнски послания на български църковни представители? Ето част от благодарствения молебен на патриарх Неофит при неговата Интронизация на 24 февруари 2013 г.: „Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, пастир е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда… А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите. Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше. Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете… Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира… Аз съм добрият пастир… Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овцете. Аз съм добрият пастир и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един Пастир“ (Йоан 10: 1–16).

„Дано сме способни да усетим дълбочината“ на тази Исусова притча (перифраза на „Дано сме способни да усетим дълбочината на техния глас“, написано от Маргарита Попова по повод на Подписката на интелектуалци до управляващите).

Послеслов

„А ние не смеем най-безобидното нещо да направим: да вдъхнем живот на най-малка своя дума, на предлога „о“. Случаят е показателен именно с дребността си. Щом не искаме, не можем, не знаем да сторим най-лесното – да овардим едно „о“ – то как ще овардим езика си в тия времена на засилен наш и чужд натиск срещу него: с безгрижието, равнодушието, безучастието, ленивостта си? Или с безчувствеността, бездействието, ненамесата, овчедушието си?“ – част от есето „О“ на проф. Румен Стоянов.

 

Д-р Георги Чалдъков

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.