Home » Авторски страници

Три приказки

2015.09.24 Няма коментари
Spread the love

ОТНОВО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И НЕЗАВИСИМОСТ ПРАВЯТ СИЛАТА

 

Приказка за двете магарета

Untitled77През XIV век френският философ Жан Буридан поставя две, вързани с едно въже магарета, точно по средата между две купчини сено – с еднакъв размер и качество. Както се вижда от приложената рисунка, взета от Wikipedia, Приказката за двете буриданови магарета ясно показва, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Когато се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете магарета остават гладни, и двете губят (lose-lose solution). Когато седнат и размислят – без някой да им налага решението си – те заедно достигат първо едната, после другата купчина сено и се нахранват. Така и двете магарета печелят (win-win solution). (Тази приказка има предистория – в „Небето“ (De Caelo) – Аристотел е описал гладен и жаден човек, който е поставен на еднакво разстояние между храна и вода, но той не може да реши да яде или да пие – и така остава гладен и жаден.)

.

Приказка за група африкански деца

Антрополог предлага на деца от африканско племе да поиграят на една игра. Той поставя на разстояние от тях кошница с плодове и казва на децата: „Плодовете ще бъдат на този, който пръв достигне кошницата.“ Когато дава знак на децата да започнат да бягат, те – без някой да им налага решението си – се хващат здраво за ръце и побягват всички заедно. И след това всички заедно сядат и ядат вкусните плодове. Поразен, антропологът запитва децата защо не побегнали по отделно, така всичките плодове ще бъдат само за един. Децата отговорили: „Обонато“. Това на техния език означава: „Аз съществувам, защото ние съществуваме“. (Напомня на Je est un autreАз е другият в мен – написано от Артюр Рембо на 13 май 1871 г. в писмо до негов учител.)

.

Приказка за таралежите

Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като видели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава те решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обаче се съгласили – без някой да им налага решението си – да приемат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.

Препоръчително е тези три приказки да се прочетат и от българските политици. За да осъзнаят, че сътрудничество и независимост правят силата на една държава и нейните граждани.*

.

Д-р Георги Чалдъков

—————————————————————————————————————————————————————–

* Поведението на сътрудничество има и здравословен заряд. В книгата The Stress of Life, публикувана през 1956 г., професор Ханс Селие писа, че един от начините да намалим действието на вредния стрес (дистрес), е да си сътрудничим едни с други. И още, с магнитен резонанс (MRI) се вижда, че едни и същи мозъчни структури и молекули участват в опосредстването на алтруизма, сътрудничеството и удоволствието.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.