Авторски
- Ах, ние добричките
.
Двадесетото издание на благотворителната инициатива „Българската Коледа“ под патронажа на президента на Република България продължава, като тази година кампанията е посветена на децата с редки генетични заболявания. Над 2 720 000 лева достигна набраната сума след края на благотворителния спектакъл, който се състоя на 25 декември в Народния театър „Иван Вазов“.
Следва текст на Веселина Седларска отпреди 5 години, който важи и днес със същата сила…
Не изпратих SMS на „Българската Коледа“. Не гледах и концерта. Срам ме е. Срам ме е от тази приповдигнатост, с която празнуваме липсата на държава. Срам ме е от лицемерието. Срам ме е от безочието, с което държавата подвиква да им хвърлим един sms от балкона. Не, не ни подвиква, настанява се на трапезата, докато вечеряме с телевизионни клипове, затъква хапките ни в гърлото, муши се в душите ни и шепне: ти си лош, ако не пратиш sms, ето, хапваш си тук спокойно, а има деца, които чакат да бъдат излекувани, ти си лош, лош си…
Лоши сме. Лоши сме, защото сме си направили държава, в която лечението на тежкоболни деца не е грижа на държавата. Лоши сме, защото търпим парите да се крадат, разпиляват, да отиват за показно благосъстояние, за кич, за егоистично удовлетворение на този или онзи управник, а не за болни деца. Лоши сме, защото понасяме бездушни чиновници да решават кое дете ще живее и кое не. Лоши сме, защото години наред не можахме да принудим държавата да сложи ред във фонда за лечение на деца. За какво трябва да харчи парите си една държава, ако не за кувьози? Кувьозът е продължение на майчината утроба за деца, които се раждат преждевременно или с проблеми. Ако държавата не е купила достатъчно кувьози, това означава, че още от първия миг на това дете тя не е майка, мащеха е. От най-лошите мащехи, тези, които убиват.
Лоши сме, защото не сме оказали натиск децата с тежки диагнози да получават от държавата лекарства, протези, колички, а не семействата им да фалират, за да могат децата им да виждат, чуват, прохождат, разхождат. Лоши сме, защото не изискваме от държавата да оказва подкрепа на родителите да си намират работа, съвместима с грижите за болно дете.
Добри сме, докато се разминаваме по улицата с дете в количка, тикана от измъчена майка. Тогава душата ни се свива, миличкото то, горката тя, пази Боже, пази Боже! Но после не ни идва наум, че добрите трябва да се обединят, за да кажат на слепите: Длъжни сте да помагате от наше име на болните, затова сме ви избрали, това е общественият договор, държавата се създава, за да помага на по-слабите, на немощните, на затруднените, на подминатите от късмета да са здрави. Затова съществува държавата, а не за да направи клипче, да ровичка в душите на хората, да наеме най-модния за момента актьор, да направи концерт, да отчете, че сме добри, благородни хора, за да седнем на трапезата доволни, че сме изпълнили дълга си.
Не, не сме го изпълнили.
Източник: Редута
Снимки: Президентство на Република България
Тези снимки удивително напомнят за едно вече забравено тържество на I мъжка гимназия в София, което се състояло на сцената на “Славянска беседа” в 18.12.1904 година. Ученикът и начинаещ поет Димчо Дебелянов бил определен да рецитира. В залата бил цар Фердинанд, придружен от съпругата на премиера Султана Рачо Петрова и придворни. Гимназистът изпълнил Вазовото стихотворение “Елате ни вижте”, като гледал все към ложата на монарха, докато нареждал стиха:
„… Вий, мъдри велможи, от нази гоени…
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени –
Елате ни вижте!
Вий, дето в покои и в палати стоите,
към нас приближете – вий славни, вий сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище,
И може би вам ще настръхнат космите!
Елате ни вижте…“Ето какво пише за случилото се Мирела Костадинова: „Докато рецитира, Димчо гледа Фердинанд право в очите. Залата гръмва от ръкопляскания. Рецитира и друго стихотворение.
След случилото се Фердинанд два пъти го кани на аудиенция. Напразно. Димчо не прекрачва царските врати. Не го ласкае речта му пред министъра на просвещението на празника „Св. Св. Кирил и Методий“. „Тези неща са за мен въздушни, празни, глупави“, казва той.“
. - In Memoriam Георги Кассир
На 25 декември, на 82-годишна възраст, е починал Георги Каcсир, един от видните дейци на българското национално-културно движение в Република Молдова.
В своята научна и обществена дейност съм срещал много скромни хора. Понякога дори не ги забелязваш. Често те са по-страстни родолюбци от тези, които от трибуната се бият в гърдите, заявявайки колко силно обичат своята родина и народ. В душата на тези скромни труженици, пламти не по-слаб родолюбив огън. Затова те са готови да правят всичко в името на родината. Историята често е несправедлива с тях, защото те остават в сянката на харизматични личности. Един от тях е Георги Кассир. Често съм виждал този човек, като постоянен гост на различни научни конференции, кръгли маси и презентации на книги, организирани в българската библиотека „Христо Ботев” в Кишинев, от Научното дружество на българистите в Република Молдова. Макар да ходеше с патерица, често идваше преди всички. Виждах го как чете различни вестници. Когато започваше конференцията – той много внимателно слушаше как ние, българистите, разказвахме за историята на бесарабските българи и България. Когато водехме дискусии на научни теми, Георги Кассир тихичко в ъгъла слушаше.
Имах възможността да се запозная по-отблизо с Георги Кассир по време на моето пътуване в България през август 2017 г. Бяхме в една кола. Г-н Кассир каза, че пътува за София, където живее неговата дъщеря Снежана. Искаше да прекара своето време с внуците си. През цялото време той ми разказваше за българското движение в Република Молдова, за различни личности, с които е общувал. На менe, като историк, ми беше много интересно да слушам това, което e видял в своя живот този побелял старец. Помнеше всичко много подробно, даже възпроизвеждаше разговори между лидерите на българското движение. Още тогава му предложих да запише своите спомени, за да останат за потомците. Георги Кассир ми отговори, че вече е подготвил ръкопис за своя живот. Каза, че към това го е подтикнал преди няколко години друг историк – българист Савелий Новаков. С това нашият разговор приключи.
Може би така и щях да забравя за ръкописа на Георги Кассир, ако през пролетта на 2019 г. той сам не се обърна към мен с молба да го прочета.
Първото, което ме впечатли, когато прехвърлих ръкописа, бе, че той се бе опитал да напише текста на български език. Разбира се, това е диалектен български език. След като много внимателно прочетох написаното, разбрах защо е писал на български език.
Пред мене застана родолюбец, който живееше и дишаше за българското. Потомък на българските преселници в Бесарабия, роден в с. Московей, Кагулски жудец, той още в младостта си започва да се интересува от България. Повлиян е от това, че е раснал сред българите, участвал в свадбените народни традиции. В казармата се събужда интересът към родното след въпроса на командира на полка за етническия му произход. Кассир за първи път започва да мисли за корените на своя род. Започва да търси различни източници, за да разбере откъде идват неговите предци. Вече в Кишинев се запознава с книгата на Иван Мешчерюк за преселването на българите в Бесарабия (издадена през 1965 г.). От 1980 г. се абонира за различни български списания, от които открива за себе си прародината – България. Още по съветско време, когато се ограничава посещението на държавите извън СССР, той успява да посети няколко пъти България. В края на 80-те години на XX век в Кишинев се заражда българско национално движение. Георги Кассир се включва в неговата дейност. Става член на Българското дружество „Възраждане”, а след това и на Българската община в Република Молдова. Включва се и в дейността на другите обществени български организации в страната. За трудолюбието и изпълнителността на Кассир говори фактът, че във всички организации, където той членува, е председател на ревизионите комисии.
През същата 2019 г. издадохме автобиографията на Георги Кассир в първия брой на поредицата „Да бъдеш полезен на българския род”. Много държеше за тази книга, обаче поради своята скромност категорично отказа да правим нейната презентация. Искаще внуците му първи да се запознаят с нейното съдържание.Накрая бих искал да отбележа, че много точно личноста на Г. Кассир характеризира председателят на Българското дружество „Възраждане” д-р Иван Забунов (който също за съжеление днес не е с нас): „Ако биха ме питали кой е образец на всеотдайност за служение на своя народ и родолюбец, без каквото и да е колебание щях да назова Георги Петров Кассир. Раснал в многобройно семейство, без възможност да получи достатъчно образование, този българин беше до фанатизъм верен на своите принципи, че по-мило и по-свято от България и всичко българско – няма. В каквото и да е време, с каквато и да е молба да се обърнеш към него, той беше готов деноношно да работи в полза на народа си. Ако не беше неговото семейство, аз бих мислел, че друго не го интересува и вълнува, освен да бъде полезен на българската кауза. Такива родолюбци се срещат рядко, но затова и трябва да се останат в историята на национално-културното движение в цяла Бесарабия като пример за саможертва и всеотдайност. Той заслужава да го ценим ние, съвремениците, и бъдещите поколения на бесарабските българи.”
Научното дружество на българистите в Република Молдова изразява изразява съболезнования на близките и роднините на Георги Касcир!
Вечна памет на Георги Каcсир!
.
Иван Думиника,
доктор на историческите науки,
председател на Научното дружество на българистите в Р МолдоваИзточник: ndb.md
.
- Карбовски: Помислете за онези, които нямат онова, което имате вие / Случаят „Иванчева“
.
„Днес е Коледа. Едно дете я посрещна без майка си. Защото тя излежава присъда в Сливенския затвор.
Случаят „Десислава Иванчева“, екскметицата на район Младост, е известен на всички. Обаче не всички знаят, че тя има невръстно момче, за което се грижи 80-годишната му баба Любка.
С това видео не искаме да оправдаваме никого. Но искаме да ви напомним да помислите за онези, които нямат онова, което имате вие. За онези, които не могат да видят първите стъпки на децата си. И за децата, които няма да бъдат прегърнати от майките си навръх Рождество.
Честит празник. Не бъдете безучастни.“ –пише Мартин Карбовски във връзка с този видеоматериал, в който са заснети майката на Десислава Иванчева и детето й, разделено от нея. За затворена под строг режим Иванчева и за целия казус разказва 80-годишната баба Любка.
Показани са и архивни кадри от зрелищния арест на бившата кметица на Младост и нейната заместничка Биляна Петрова, кадри от разказването й после с пранги, от влизането й в Сливенския затвор, от изявления на Иван Гешев по темата и др.
.
.
- Кампания на БНР „Българските посланици на културата“
.
За втора поредна година Българското национално радио организира кампанията „Българските посланици на културата“.
Целта и е да бъдат отличени изтъкнати български писатели, поети, драматурзи, художници, актьори, певци и композитори, представители на танцовото изкуство и други, които със своето творчество през 2022 година прекрачват географските граници на страната ни. Това са творци на световно ниво, които правят страната ни разпознаваема в световното културно пространство.
Смисълът на кампанията „Български посланици на културата“ е да допринесе за запазването на българската културна идентичност и да представи творческия гений пред сънародниците ни в България и пред тези, които са намерили своя дом по света.
До 16 декември (б.р.: срокът е удължен до края на годината) слушателите на БНР имат възможност да изпращат своите предложение на адрес: [email protected].
В началото на следващата година жури ще избере 12 от предложените имена, които ще бъдат Българските посланици на културата за 2022 година. Творчеството и дейността им ще бъдат популяризирани от Българското национално радио.
Лицата на кампанията през 2022 година са писателките Теодора Димова и Здравка Евтимова, музикантът Теодосий Спасов и художникът проф. Греди Асса.
Благодарим им за подкрепата!
Вижте повече по темата във видеото:
.
Източник: БНР
.
- С каски и грейки пред унищожени гори в Пирин
.
Откриха ски сезона… с каски и грейки в лятната жега в Пирин. На същото място, където преди 15 години неуспешно се противопоставяхме на незаконното и безмилостно унищожение на вековните гори под връх Тодорка.
.
.
Но нашият глас остана „глас в пустиня“… като тази на откриването вчера. И явно с откриването ще си останат, поне още две седмици.
.
.
Две слънчеви седмици до Нова година, в които ще имаме време да се замислим – дали с това алчно и унищожително отношение към природата, горите и климата – имаме бъдеще.
.
Текст и снимки:
Фейсбук
.
- Полк. Марков пред Карбовски. Смразяващи твърдения
.
Полк. Николай Марков при @MartinKarbowski /SD
Акценти от интервюто, изведени от водещия:
„Колко украински деца изчезнаха безследно, откакто войната започна? Не става дума за жертви на бойното поле, а за трафик на млади хора.
Какво е паричната политика и кои са 7-те човека в българския пармалент, които имат достъп до инстински важната информация?
Има ли служби във всяка държавна структура?
Сигурна ли е националната ни сигурност?
Защо полковникът прогнозира гражданска война у нас?
А политическо убийство?
Колко открадна Борисов? Какво го чака?
И не на последно място – защо е важно това интервю да стигне до максимално много българи, които да разберат посланията.“
.
.
- Победители в конкурс за поетична книга на български език
.
ИЗВЕСТНИ СА ПОБЕДИТЕЛИТЕ В КОНКУРСА НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА – 2022
Приключи Международният литературен конкурс за поетична книга на български език, издадена през 2021/2022 г., съобщиха от Управителния съвет на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.
Жури в състав Ангел Колев (председател) и членове Йото Пацов, Калина Томова, Виолета Христова-Гъркова, Камелия Кондова, Павлина Йосева и Георги Атанасов определи следните награди:
Първа награда ($500) – Димитрина Желязкова-Етина за “Сънят на совата”, изд. “Факел”
Втора награда ($300) – Марин Маринов за “Осем такта тишина”, изд. “Булевард”
Трета награда ($200) – Лъчезар Лозанов за “Кожата на света”, изд. АТЛ-50Официалната церемония по награждаването на отличените в конкурса ще се състои на 9 януари 2023 г., от 18 часа, в Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” /мраморно фоайе, втори етаж/.
.
Източник: Аternapress.com
.
- Аз съм българка, която избяга
Аз съм българка. Аз се родих в българско семейство. Моят дом беше България.
Аз съм българка. Българка, която избяга. Една от многото избягали.
Аз съм българка, която живее в чужбина. Една от многото. Аз съм българка, която напусна дома си преди година, за да търси по-добър дом. Някъде в чужбина.
Но аз продължавам да съм българка, която всеки ден мисли за дома си в България.
Аз съм българка, чиято дясна ръка често се оказва просто един куфар. Куфар, значещ много повече от първообраза си. Куфар, който олицетворява дома. Подвижния дом.
А какво е дом всъщност? Дом е онова място, където спим, ядем, къпем се, четем книги, гледаме телевизия, където не ни пука, че имаме петно от лютеница по тениската или че сме с 2 различни чорапа. Там, където се чувстваме спокойни, прекарваме времето си приятно, там където камината грее и ни е топло. Това ли е дом?
Не.
Ако това е дом, то би трябвало да съм имала много, но аз далеч не бих нарекла така всички. Защото дом е много по-всеобхватно понятие, нещо много по-свято, много по-скъпо и свидно.
Защото дом е там където сърцето се чувства уютно. У дома няма нужда да ни топли камина, защото у дома топли сърцето!
Гледам празния си куфар, който още ухае на летни емоции от България и си мисля аз сега прибрах ли се, заминах ли?
Живея поне 10 месеца от годината в чужбина. Въпреки не дотам силните ми умения по математика, най-елементарна сметка показва, че май повечко време прекарвам в чужбината. Значи ли това, че домът ми е там? Моят дом е в чужбина… Само като го чета и ме свива коремът… Гледам и подвижния си дом – стои си кротко и мълчаливо, изпълнил задачата си да ме прибере. Куфарът е празен, а пълни душата ми. С чувства.
Тръгнах си от вкъщи, за да си дойда вкъщи.
Другото вкъщи. Идва момент, в който се объркваш и ти самият. Аз май имам два дома. Аз съм от онези българи, които се прибират на две места. Онези другите българи. Българите, за които често докато сме извън родината, тя ни се струва като утопичен свят. Докато не се върнем и не си я припомним. И виждаме, че България наистина е един друг свят, съвсем не утопичен, но пък е нашият свят. Един български свят.
Със сигурност някои от избягалите отдавна толкова са разочаровани от България, че нито я милеят, нито щат да чуват за нея. За тях тя е една чужда майка, една мащеха, а те са Пепеляшки… Пепеляшки, които искат да избягат от мащехата. Пепеляшки, които може би не в полунощ, а някъде рано утрин са избягали в търсене на нов изгрев.
Пепеляшки, които вместо с една обувка, бягат с едничък куфар в ръка. А другата обувка са изгубили някъде по пътя. Някъде още в България. Старият им дом, за който не искат да си спомнят.
Аз също съм Пепеляшка. Пепеляшка, която си е изгубила и двете обувки. Едната е в България, а другата е някъде по пътя. Някъде из чужбина.
Къде най-сетне ще ги обуя, не знам. Времето ще покаже. Изгубих ги, докато бягах. Не знам от какво. Едно бягство стартирало уж с цел, уж с посока, но без финална права. Едно неприключило бягство, в което се изгубих.
Изгубих обувките си, изгубих дома си.
Или пък… намерих два. Може би ще намеря и себе си…А ти Пепеляшка ли си? Може би още се луташ. Може би още си бос…
Е, аз съм боса.
Ваша Пепеляшка
.
- Българският език – допълнителен предмет в гимназиалната система на Норвегия
.
Норвежката Дирекция по образование включи българския език като допълнителен предмет в гимназиалната образователна система на Норвегия, който може да бъде защитен чрез полагане на изпит, считано от пролетта на 2023 г. Българският език на този етап няма да се преподава в норвежката училищна система, а желаещите да се явят на изпит по български език следва да разчитат на самоподготовка и да докажат познанията като частни ученици.
Предлага се възможност учениците от гимназиалните класове да положат изпити в три степени на знание на български език /А1, А2 или В1/, а успешно положилите изпита ще могат да впишат резултата си в училищната диплома.
За да се яви на изпит, всеки кандидат следва да направи онлайн регистрация в определените срокове. За изпитите през 2023 г., които ще се проведат в края на м. май, регистрационният процес започва на 15.01.2023 г. и приключва на 01.02.2023 г.
Изпитите по български език за учащите се в Норвегия за трите възможни нива ще бъдат на следните дати:
За ниво А1 – 24 май 2023 г.
За ниво А2 – 25 май 2023 г.
За ниво В1 – 26 май 2023 г.
Повече информация може да бъде намерена на сайта на Дирекцията по образование: https://www.udir.no/
.
.
- „Вокс попули“ за войната в Украйна. Интервюта в Монреал
.
Интервюта с минувачи в Монреал, Канада, направени от Борис Бержерон за базираната в Париж EuroTV.media.
Във видеоматериала могат да се чуят изненадващи отговори на въпросите:
• Интересувате ли се от украинския конфликт?
• Добре ли сте информирани за Украйна?
• Знаете ли името на украинския президент?
• Знаете ли коя е столицата на Украйна?
• Бихте ли могли да ми посочите Украйна на картата, приблизително?.
.
- За вярата, християнските добродетели и възпитанието в тях в БУ „Родна стряха“ – Кипър
.
.
От тази учебна година в училище „Родна стряха“ – Кипър се въведоха часове по „Религия“. Решението е взето вследствие на оглед на днешната обстановка, в която растат нашите деца, а тя е безверие, морален упадък и асоциални отношения, породени от новите технологии и съвременния забързан начин на живот на възрастните.
.
.
В разговор на директорката на училището с доц. Адриана Любенова (преподавател в Пловдивски университет) става ясно, че възпитаник на Пловдивски университет, катедра „Теология“ отец Максим, който е родом от София, се намира в манастира „Кикко“ и е домакин на един от най-значимите манастири в християнския свят.
Калинка Панчева споделя: „Свързахме се с него и той с огромно удоволствие прие да стане част от екипа на училището ни. Уроците предизвикаха неочакван интерес не само за малките ни възпитаници, а и за техните родители. По идея на отец Максим, в навечерието на коледните празници, взехме решение да организираме екскурзия с преспиване в светата обител, чийто служител е нашият преподавател по „Религия“.
.
.
Идеята се прие радушно и в събота, на 03.12.2022 г., тръгнахме към манастира над 50 човека, от които 22 деца, ученици на отец Максим. Вълнението бе огромно за малки и големи. Трябваше да подготвим и постна българска вечеря, на която да си припомним обичаите във връзка с Бъдни вечер. Подготвихме и молитвата „Отче наш“, която за първи път щеше да звучи на български език в манастира на неделната литургия.“
.
.
След посещения на коледните планински селца и буйни игри, малчуганите на „Родна стряха“ и техните родители са посрещнати с прекрасен обяд, предоставен от отец Максим в ресторанта на манастира. Вечерта са се потопили в българска обстановка с постна трапеза, подготвена от прекрасните майки на учениците. Последвала е лекция на тема „Християнските добродетели“ в селцето Камбос, където всички са се насладили на традиционните локумадес с мед и шоколад.
.
За вълнението в неделната сутрин разказва г-жа Панчева: „Към осем часа започнаха да се стичат реки от деца и родители към църквата на манастира. С листчета в ръка и разтуптени сърца чакаха с нетърпение момента, в който трябваше да прозвучи „Отче наш“. По време на литургията, водена от отец Максим, бе подаден знак и с много вълнение на всички прозвуча на български език молитвата, за която вече втори ден кипи вълнение. Изпълниха ни се сърцата с радост, гордост и любов! След литургията всички деца, водени от мен, отидоха за причастие. Родители, учители и деца безброй пъти изразиха благодарност за изживяното и поискаха от отец Максим още възможности за лекции не само с децата, а и с родителите.“
Под един от своите постове по случая Калинка Панчева написа: „Всеки с вяра в Бога ще избере верен път“, визирайки житейския път на своите възпитаници.
Текст и снимки:
БУ „Родна стряха“ – Кипър
- Инфлацията и обедняването продължават. Доц. Сарийски пред Карбовски
.
Доц. Григор Сарийски гостува на #Карбовски по желание на зрителите-продуценти на канала на известния журналист.
„Икономистът, който не желае да приемаме еврото сега, застава пред журналиста, който иска да вярва в приказките на богатите страни.
Това е разговор на човешки език, опит за обяснение на сложните, скучни, но важни теми по достъпен и недосаден начин.“ –пише в краткото представяне на този интересен разговор, който можете да видите и чуете по-долу.
.
.
- Какво ви става, г-да от САЩ и Лондон, та легитимирате лидери на корупциония модел?
.
Огнян Стефанов,
България има значителни проблеми с правата на човека, сериозни проблеми със съдебната независимост, корупцията, нетолерантността и ограниченията върху свободното изразяване, включващо заплахи за насилие над журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите. Това е записано в годишния доклад на Държавния департамент на Съединените американски щати за човешките права у нас за миналата година.
Изразява се загриженост от „липсата на съдебен контрол срещу решение на прокурор да не започне разследване“ и от влиянието на прокуратурата върху Висшия съдебен съвет и магистратите.
Илюстрация: Фрогнюз Това е записано в годишния доклад на Държавния департамент на Съединените американски щати за човешките права у нас за миналата година. Дават се и конкретни примери. Тези констатации се съдържат във всичките доклади от 2009 година насам, като се подчертава всеки път, че все още нищо не е направено или е направено недостатъчно, за да се промени ситуацията.
Държавният департамент в своите доклади обобщава огромен обем от информация не само от посолството на САЩ в София, но и от различни други източници, включително на специалните служби. Една секретна грама на посланик Уорлик от 2011 г. бе описала в десетки страници кой е Бойко Борисов и как се е озовал в политиката с „неизчерпаеми амбиции“. Ако този доклад бе попаднал приживе на Марио Пузо, можеше да се превърне в литературна и филмова сензация, пред която „Кръстникът“ щеше да бледнее…
През времето на управлението на Борисов България е неотменно първа по корупция в ЕС и последна по прилагане върховенството на правото.
Сотир Цацаров като главен прокурор подписа договор за обучение на български прокурори в Русия, където те да усвояват опит в борбата с корупцията. Не е виц – истина е. С Юрий Чайка бе договорено това сътрудничество, чиито синове са в списъка със санкции на САЩ за участие в корупционни практики.
Известни са докладите на британските и турските служби за контрабанда на цигари от България през Турция за Близкия изток, както и за финансиране на терористични структури.
Също и доклада на британската МИ-6 за скандала с либийския танкер „Бадр“, превзет по пиратски от български охранители, за което българската прокуратура си затвори очите.
Да не говорим за превърналия с христоматиен скандал – случая със закопаните около 3 милиарда в Руски/Турски поток, който развърза ръцете на Путин да нападне Украйна на 24 февруари. Проектът, както е всеизвестно, бе изпълнен с невиждан ентусиазъм от Бойко Борисов като премиер. А нали Турски поток бе под санкции от САЩ?
Да не говорим за умопомрачителната корупция в провеждането на обществените поръчки и търгове, в заграбените средства от строителството на магистрали санирането, здравеопазването и пр.
Прибавете златните кюлчета, пачките и пищова от спалнята, Мата Хари, къщата в Барселона…
Колко протести се проведоха с искания за оставките на Борисов като премиер и на Иван Гешев като главен прокурор? 78% от българите през 2020 г. застанаха зад тези искания!
На този фон научаваме, че нито веднъж на сенатското изслушване за одобряването му като нов посланик на САЩ в България номинираният Кенет Мъртън (dnevnik.bg/sviat/2022/11/30/) не произнесе думата „корупция“.
Преди два дни в медиите пък лъснаха снимки от учебната база на прокуратурата в Цигов чарк, на които се виждат Главният прокурор България Иван Гешев и Негово превъзходителство Роб Диксън, посланик на Обединеното кралство у нас. Откриват конференция, на която г-н Диксън хвали българското обвинение за неговите постижения.
Постижения?! Г-н посланикът наясно ли е, че през последните години общественото доверие към прокуратурата се е сривало до 4 и 8%?
И какво се получава? Американците забавиха корупцията, за която ни критикуват от години – и с право!, – а британския първи дипломат в София се снима с Гешев, на когото ¾ от българите искат оставката!
Това, освен че е подозрително и навява съмнения за някакви договорки и пазарлъци, унижава българите. Как да вярваме в справедливостта и възмездието, когато представители на страни, които мнозина у нас считат за пример за демокрация и законов ред, демонстрират приятелски жестове към лица, свързвани с корупционно-мафиотския модел на управление. Това би трябвало да е унизително също и за американците и британците, които със сигурност не си падат по задкулисните сделки.
Това е още по-опасно и деструктивно в момент, когато се води мръсната война на Русия срещу Украйна и обществото е разделено в подкрепата за Киев и Путин.
България вече – и категорично – е избрала пътя на западната цивилизация, членувайки в НАТО и ЕС. Легитимирайки Борисов и Гешев Вашингтон и Лондон легитимират модел на управление, който загроби България и я закова на дъното в ЕС. Това действа демотивиращо на българското общество.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ОЩЕ ПО СЪЩАТА ТЕМА
Полковник Николай Марков пред Иво Сиромахов и 7/8 ТВ.
.
.
- Три жълъда и перо от Оклахома
.
Даниела Иванова-Найберг,
Когато стягах багажа за Тулса за участието ми в конференцията на американското общество за фолклор там, мъжът ми, американец, пенсиониран професор по музика, учуден попита: „Ама кой реши да я организира тази конференция точно в Тулса? Кой ходи там?“
Ами кой ходи… Ходят такива като мен. Ивета, например. Посестрима, с която ме свързват много песни и пътища. Включително такива, каквито не съществуват. През далечната 1999-а, например, след приключването на културно-антропологичния семинар в Пиран на Адриатика, зацепихме право през полето, наближавайки понтонния мост към Нови Сад. Е, с кола бяхме, де. Караше я Ацуши, японски колега с впечатляващ сръбски.
Ивета от години е директор на фолклорния център в Ню Джързи, където работи с всички етнически групи, включително с местното племе Делауер или Лени Ленапе. Сега сме тръгнали двете ден по-рано за Тулса, защото сме разбрали, че в Бартесвил се намира център на голямото племе Делауер, което онова племе в Ню Джързи приемало за систър-трайб. Ама как ще стигнем до Бартесвил, как ще се върнем?Това още не знаем. Но и двете обичаме Балашевич – с песните му, с неговото „аз, мили мои, не вярвам в приказки, аз си живея в тях“. Когато Ивета затръгва за Америка със семейството си, остави ми концертен запис. Касетката вече е само спомен от едно минало време, големият бард не е сред нас. Но фразата си е жива и още как.
Сега, защо искаме да отидем в Бартесвил? Ами Ивета е свързана с „нейното“ Ленапе – и не просто защото е правила предълги интервюта с членове на племето и местния вожд. Подреждала е изложба. Всъщност, много изложби. Писала е по темата. И тя, и мъжът й, и дъщеря й имат индиански имена, което си е голяма чест. Аз съм въодушевена, защото наскоро съм се занимавала с темата за танца в музея. Музеят е Музеят за изкуство в Сиатъл, а сред танцовите прояви са игри на племена от щата Вашингтон. И аз съм направила няколко интервюта. Темата за загубената родова памет, езика, за усилията нишките да се съберат или пък да се създадат нови, ми е безкрайно интересна. Правилата на „Протокала“, например, действащите лица в утвърждаването на традиционните песни и танци. Кое е собствено родно? Как се „одомашняват“ заемките? Какво пазят архивите (от експедициите на Боас, например) и за кого са достъпни? Какво от новосъздаденото се приема за свое, кой може да го изпълнява, кога, къде? Как се „дарява“ песен? Как се възражда прекъсната традиция? Лудница.
Та, в Тулса сме. Понеделник. Ивета вече е в хотела. Аз съм кацнала в полунощ и съм на аерогарата. Докато чакам шатъла, чета „Звезди под клепачите“ на Николай Терзийски. И никак не бързам. В смисъл, нетърпелива съм да се видя с Ивета, но не притропвам напред-назад. Седя си кротко и поглъщам страниците. Примърквам от кеф. Открила съм си автор.
Вторник. Наемаме убер. Бартесвил е на около 45 мили от Тулса. Там се намира онзи център на племето Делауер (име, което, както отбелязва мимоходом Ивета, изобщо не е индианско; Делауер идвало от сър Томас Уест Трети, лорд Де ла Уеър, първият губернатор на Вирджиния). Шофьорът е дружелюбен, разказва ни кои ресторанти трябва да посетим на всяка цена. Последното преминава в подробно изреждане, като се започне от вкусотиите по Ютика скуеър, премине се през китайския ресторант Ченг или Чанг и се стигне до местенца за индианската сладка царевица, увита в станиол с масло и така бухната във фурната. Щом сме се интересували от изкуства, да сме си отбележели Тулса артс дистрикт, Арт Деко сградите, включително Арт Деко подземните турове. А, и да не забравим да отидем на онова място, наречено „Център на вселената“. Като застанел там човек и като кажел нещо, то гласът му отеквал. Щели сме били да го познаем лесно, защото там имало и колона с желязна халка, която преминаващите можели да ударят и така да регистрират присъствието си. Но ако сме искали да се разхождаме, да вървим само по „Бостън“ и нагоре, в никакъв случай не към гарата. Всякакви хора имало там, въоръжени, пияни, дрогирани, така че никакво ходене там. Добре, казваме, благодарим. Ивета го пита какво знае за местните индиански племена. Тогава той споменава за пет „цивилизовани“ племена. Ние двете се споглеждаме. Едва по-късно в конферентните дни разбираме, че точно така са наричани племената Чероки (Cherokee), Чоктоу (Choctaw), Чекасоу (Chickasaw), Креек (Creek) и Семинол (Seminole nations). Терминът отпреди век и половина обозначавал тяхната асимилация с приемането по неволя на англо-американските норми. Племената иначе са десетки на брой в този щат.
Пристигаме. Поканени сме да разгледаме няколкото сгради в комплекса-селище. Научаваме какви са функциите на отделните сгради. Питаме как се издържат. Ами да, имало субсидия от щата, но грантове трябвало да се пишат постоянно. В музея, отворен само за нас, аз забождам нос в таблата с танците и музикалните инструменти. Ивета продължава разговора с домакините. Едната от тях се казва Илана. И тук в един момент става ясно, че племето Делауер в Ню Джързи може и да смята племето в Бартесвил за сестринско племе, но племето в Бартесвил не го припознава за такова. Защо, питаме. Ами който искал да бъде припознат като част от племето, трябвало да има кръвна връзка по майчина линия, която да можело да се проследи поколения назад. Това е леля ми, казва Илана, като се приближава до едно от платната. Знам си и лелите, и пра-пра лелите. Всички се знаем кой от кои е. А при племето при вас нещата не се съвсем така.
Илана се оказа артист, приложник. Прави неща от мъниста, кожа, миди. Седнали сме на боб и царевичен хляб в столовата на центъра и тя ни споделя снимки от страницата си във Фейсбук. Показва ни семейството си. Нейният съпруг бил от племето Осейдж (Osage Nation). Има три деца, наскоро е осиновила четвърто, защото нейна близка се е споминала.
Прекарваме целия ден в този център. Идва мъж, който е сред първенците. Склонен е да ни отдели време. Той отговоря за обучението, както и за много други неща. Разказва ни колко е трудно да се мотивират децата да учат езика на племето. Всъщност, то и нямало човек там, който напълно и свободно да го владее. Думи, фрази, да. Но онова, което ги свързва… „А кой учи децата на традиционните танци?“ – питам аз. И тук идва моментът, в които разговорът тръгва в посока, за която Ивета и аз не сме си и мечтали. Но понякога наистина трябва да му се даде време на един разговор да се разлисти, да си изгради ритъм, да заживее и даде плод. Разбирали са ги старите гърци тез работи.
В часовете заедно Илана изглежда се е уверила, че и двете с Ивета изпитваме искрен интерес към различни традиции и култури. Показали сме респект към тяхната. „Ами тази седмица – казва тя, – в Паухаска, от четвъртък до събота, ще има игри за представянето на момчета и младежи пред общността. Тогава ще получат първото си перо. Събитието е частно, на племето на мъжа ми е, но аз имам право да ви поканя. Никакви записи и снимки, обаче. Танците започват в два следобед. Два часа се танцува, после се яде, после пак се танцува и пак се яде. Три дни.“
Мъжки инициационни практики днес!?! И ние ще можем да го видим това?
Но нека не бързам.
Конференцията на американското фолклорно общество започваше в сряда. Преди официалното откриване колегите бяха организирали два тура – единият до Арт музея Филбрук, другият – архитектурна и историческа разходка из Тулса. Да си изберем. С Ивета сме си избрали и двата. Ракия или вино, дядо попе? И бира, чедо. Туровете се застъпваха, на щяхме да го наредим някак.
Музеят Филбрук. Огромни дъбове приветстват посетителите. Навеждам се. Вдигам три жълъда – лъскави, здрави, шапчиците им вирнати. Градинарят тъкмо минава. „Това е най-старото дърво в парка“ – казва. Аз си прибирам жълъдите. Искам да си отнеса у дома нещо от земята, от природата на това място. И през ум не ми минава, че то е свързано с петрола. Още не знам, че музеят е бивша вила на един от най-богатите петролни магнати от началото на 20 век, Уейт Филипс, и съпругата му Женевиев. В даден момент семейството решава да дари вилата на градската управа с идеята тя да стане музей. А градината, която не се вижда отвън, е много подобна на красавицата Вила Ланте на италиански архитект от XVI век Джакомо Барози да Виньола. Изящна симетрия. Радваме й се много в момента, в който след разходката из залите излизаме на централната тераса.
Но ясно е, че за музея не мога да разкажа тук. Спирам.
Извикваме убер, който да ни закара скоростно до хотела, от който тръгва арт-деко тура. Момчето – младо. Дошло от Орегон преди година. Тук е частен учител. Обича езици. Искал да види свят. А дали не би искал да ни закара до Паухаска на следващия ден, че и да ни прибере? Вече сме разбрали, че до Паухаска нищо не ходи, 45 мили са си 45 мили. Но как се пропускат онези игри?
Ние с Ивета сме първите му клиенти на това момче. Не за деня, изобщо. „И какво, вие сте фолклористи, а, я с какви готини неща се занимавате.“ Бил ходил до Паухаска, защото там се бил снимал филм по книгата Killers of the Flower Moon: The Osage Murders and the Birth of the FBI. Филм на Скорсезе, при това. А на него темата му била любопитна. Децата, на които преподавал, пък били болни точно тази седмица.
И така, идва четвъртък и ние се понасяме към Паухаска. Конференцията на American Folklore Society се е разгърнала с пълна пàра, не знам колко сесии вървят паралелно, тюхкам се, че пропускам камара интересни неща. Но и не се тюхкам. Ентусиазирана съм. Приключенската ми кръв подрипва.
Пристигаме. Мястото на церемонията е средно голяма арена, покрита. Опасана е с оградени пространства, в които пейките са на три нива. Върху повечето от тях има постелки. Но е рано. Има цял час до игрите. Центърът на Паухаска е на 15 минути.
Така се озоваваме в градче, в което за първи път виждам как е организиран административно животът на индианско племе. В случая това е Осейдж нейшън. Пием кафе в заведение, което някога е било пералня, и затова носи звучното име Dirty Clothes Café. Музеят е затворен. Книжарницата работи. Ивета си купува Killers of the Flower Moon, аз понасям вестник от 2021-ва от къщата за гости срещу музея. Там пише не само за снимането на филма, но и за това как тази нова известност се отразява на живота на местните. Вестникът го взимам за себе си, но и за Гари. Някога дружал с деца от племето от резервата в родното му Айдахо, канен е бил на техните Paw wow – събирания с песни, танци и гощавка в почит към предците. Привлякъл по някое време съученик индианец да свири в бенда при училището. Не била от популярните за останалите му съученици тази негова дружба. Гари би разбрал повече от всеки друг написаното в онзи вестник.
Хайде обратно към арената. Сега вече церемонията започва. Регалии, пера, дрънкала, цветове. Мъжки глас се провиква, увлича след себе си певците. Обаждат се тъпаните. Мощна енергия завихря в кръг танца и танцуващите. Когато даден род е готов, тогава виждаме семейството подредено в един от входовете-лъчи към арената. Оттам влиза процесията с момчето, което в този ден ще получи перо и ще бъде въведено в групата на големите. И ето, тръгва лъчът. Чуваме друг глас: това семейство е еди кое си, от рода еди кой си. Това дете е добро, то обича да плува, има успехи в математиката. Днес е моментът то да получи перо и да се присъедини към танца на мъжете. Детето се впуска към кръга, който започва да пулсира като живо тяло. Ритъмът се катери, полудява. И изведнъж спира. Само неколцина мъже, добри играчи, като опашка обират последните ритми. Жените, и те нагласени, с достойнство пристъпват по външния ринг. Мъжете сядат – жените сядат или направо напускат арената. После гласът на водача отново се извисява. И всичко започва отначало. И сигурно това повторение крие дълбок вътрешен смисъл, какъвто, знам, се съдържа и в цялото това действо, на което станах възторжен свидетел.
Прибирам се вкъщи със „Звезди под клепачите.“ Очите ми светят. Давам си време да рефлектирам върху трите истории там, така органично преплетени и така допълващи се. После намирам в тъмното моите три жълъда, потърквам ги и сядам да чуя и техния разказ.
10 ноември 2022 г., Силвър Лейк
.
- Етруските и техните древнобългарски богове
.
Алия Ошо,
Етруските са обитавали Централна Италия. Първите исторически артефакти, определяни като етруски, са от 900 год. преди хр.
За произхода на етруските се спори и досега – някои ги наричат пришълци от Алпите, други търсят в тях арамейски произход, трети ги свързват с пеласгите / БалАзгите, Древните българи, основали Атина и Древна Елада, четвърти ги наричат скити.
Всички гореизброени теории за произхода на Етруските имат обяснение и обединение в един единствен факт – и той е, че Етруските са Древнобългарски племена, потеглили от Балкана и заселили Апенинския полуoстров в древността. Така, както Древнобългарски племена са и скитащите Скити, и първите заселници на Близкия изток.
Освен от името им, това се потвърждава и от наименованията на техните богове.
Самите Етруски наричат себе си Разна – тук личи ясно сходство с българската дума разни.
Съседите им от Древна Елада ги наричат Тиренои или Тирсенои. Окончанието –ои е характерно окончание за множествено число в българския език. А кореновата дума ТаРа в името Тиранои е древнобългарска дума за земя или по-точно за земната богиня Та Ра / Тази Ра. Етруските, които се считат за родителите на Римската империя и днешна Италия, са Древнобългарско племе, кръстено на Богинята ТаРа на Земята, която дедите ни са почитали в най-дълбока древност и името й може да се види изписано с руни по стените на пещерата Магурата. ТараАз / Таразки / Етруски са Душите (азковците) на Богинята Тара.
Римляните са ги наричали Труски или Туски, откъдето идва и името на населяваната от тях област Тоскана.
Във всички тези наименования виждаме едно и също кореново древнобългарско значение и то е: Хората на Тара, ТаРа-Азите, Етруските, Земните хора. Най-вероятно Етруските в древността са онези Древнобългарски племена, които са се премествали постоянно по земните пътища, и те са част от Древнобългарските скитащи племена Скитите.
Така Етруските заедно с други Древнобългарски племена са дали началото на Римската империя по същия начин, по който Пелазгите / Хората на БалАз Бога Слънце са основали Древна Елада.
Тук отново ще повторя, че и Римската империя, и Елада са основани от Древните българи, почитателите на Бога Слънце. Елада носи името на Аления Древнобългарски Бог Слънце Ален – Елада / Алада и Елините са Алените. Оттук идва и латинското наименование Елиаз / Хелиос на Слънцето.
Едно от многобройните имена на Бог Слънце е българското име Румен (РаМан – сина на Майката Богиня РаМа). Именно на Румен е кръстена река Тибър в древността, а на река Румен / Тибър е кръстен и град Рим.
Че Етруските са говорили Българския език е добре крита тайна от Ватикана – българи не се допускат в музея на Етруските там. Защото току виж взели и разчели Етруската писменост.
Характерно за Етруската писменост е нейната огледалност – чете се с помощта на огледало.
Самият латински език е видоизменен българският език, вследствие на записването му с латинска азбука, която е бедна за многообразието на Българските звуци. Например, вследствие на употребата на латинската азбука се е загубил най-българският звук „Ъ“, транскрибиран в латиницата като „U“.
Древнобългарското племе на Етруските са основателите на Древноримската култура – те са строели домове от дърво и камък, с отоплителна и комуникационна система, занимавали са се с рудодобив и металолеене, земеделие, създавали са прекрасни произведения на изкуството, с които са украсявали обществени места. Жреци, философи, математици, скулптори и др., етруските са естествени продължители на уменията на Българите, просветлените древни мъдреци.
Етруските са и носителите на Древнобългарската първа човешка духовност, която са занесли и разпространили на Апенинския полуостров.
Така, както и Дедите ни, Етруските са получавали своята духовност и духовно разбиране посредством просветлени мъдреци, провиждащи в Божествения свят. Етруските, по подобие на Българите, са имали тясна интимна духовна връзка с Божествеността. Те винаги са се съветвали с боговете преди да предприемат някакво действие. Етруската духовност е в основата и на Римската духовност, поради което има тясна връзка между Етруските и Римските богове.
Религията на Етруските е политеистична, по подобие на Древнобългарската – те са вярвали в природните феномени и всеки феномен е имал своя бог или богиня. Етруските са вярвали, че душите на предците им ги водят, и са ги наричали Ман, Мани. Ман е древнобългарската дума за човек и означава Майчин Ма-н, на Богинята Майка. Оттук идва и името Румен на Бога слънце – РаМан.
Етруските са наричали своите жреци Купен / Къпан (този, който къпе в светената вода), Мару (човек на Мара, Богинята майка на материята), Айзев / Аз-ев – човек на Аза, Бога на Човешката душа Ази, СебАзи.
В Италия има планински връх, наречен на основния Древнобългарски Бог СебАзи.
Етруските наричат всеки бог Айз / Аз и множествено число Аз-ари. Те са празнували боговете във фестивали, наречени люди. Люди е стара българска дума за хора – на фестивалите Люди са се събирали Люди / Хора. ЛаДа е кореновата древнобългарска дума, която означава Дадени от Светлината Ла. Дедите ни са наричани люди, в смисъл хората на Светилото, на Слънцето и неслучайно свастиката е чест талисман върху етруските украшения. Свастиката е символ на Бога Слънце в движението си около земята.
Други етруски богове са:
– Вертумнус / ВърТъмна-аз, със значение Бог на Въртящата се тъмнина. Въртъмназ е богът на първоначалния хаос, от който възниква светът и който се среща във всички митологии.
– Узил / Азал, Бог на Слънцето и на Аза на Човешката душа. Той често е изобразяван заедно с Богинята на Зората Тезан / Зан (от древнобългарския корен За (зора). И Узил, и Тезан са изобразявани с криле, по подобие на Древнобългарските жреци, отслужващи ритуали в чест на боговете.
– Марис / Мара-аз – богинята на раждането при етруските носи българското име Мара, на Богинята на материята и майка на видимия свят.
– Тайна – бог на тайнството на зачеването и раждането.
– Херкл – по подобие на Древноелинския бог Херкулас / КараКола-аз на Слънцето е богът герой с безбройни смели приключения.
– Пака – по подобие на Римския бог Бак(х)ус / Бака-аз на виното, където бака / пака е българска дума за съд за вино, употребявана и днес.
– Бог Себази / Богът на Себе Аза е част от римските богове, но предвид влиянието на етруската духовност върху римската империя, то този бог е част от етруските богове. Местата за почитание на Бог СебАзи в Римската империя са се наричали Сабои – българска дума със значение със себе си, свои – Бог СебАзи се е почитал в места са усамотение, да останеш сам със себе си в сабой.
Почитанието на Древнобългарския бог СебАзи се вижда както върху останките на Перперикон, така и в Анадола, Турция, Близкия изток и въобще цялата Римска империя. В ранния юдаизъм Бог СебАзи е наричан още и Юпитер Сабаот или Я(х)ве Сабаот. Яве Сабаот е със значение Явилият се (Ява) Божествен аз (СъБа – Себе) – поради вярването на юдеите, че Бог се е Явил на Мойсей.
– Ватика / Вътъка – богиня на раждането и смъртта. Думата вътък е българска дума и означава основа при тъкането, оттук и думата втъкан. Вътък има и по-общо значение на основа, същност. Именно такава богиня е Ватика при етруските – тя е богинята на основата на живота. В древнобългарската духовност Вътъка отговаря на Богинята Сива на смъртта и новото раждане. Тя е Посивялата старица и е част от Божествената Троица Брама (Бременната с живот Богиня), Веснъ / Висну (Навесилата плод Богиня на Плодородието) и Сива (Трансформацията). По-късно Богинята Сива преминава в Индуизма като Шива. На Сива е посветен първият ден от Новата година. Раковски също приравнява Сива с Шива от Индуизма. Той смята, че Сива е преминал във Василица също така. За извор му е следната народна песен от Охридско: “Сива, Сива, Василица, Къде си се овасилила? Тамо горе на Бей-бунар (местност до Охрид). Тамо горе на Бел Дунав. Шчо има, шчо нема. Златна чаша на коната! Божик ми е по небеса. Слава му е пасла земя”. Вместо със Сурва, в Охридско се поздравяват със Сива, Сива, Василица. За разлика от Раковски, аз смятам, че Божествената троица е възникнала първо при Древните българи по нашите земи и едва след това е занесена в Индия от Дедите ни.
Богинята Ватика / Вътъка е изобразявана от Етруските като Древнобългарска жрица на Бога Слънце – с животински рога и уши, със знака на Колото / Слънцето като ромб на челото си, а зад гърба й е слънчевото колело с лъчи.
На тази Богиня е кръстена и държавата Ватикана, най-малката държава в света, символ и глава на Католицизма. Ватикана е построена върху хълма Ватикан, носещ името на Богинята Ватика. На този хълм се е намирало древно етруско гробище с името на Ватика богинята.
Прави впечатление, че главата на Католицизма е установена върху древно гробище. Символите на смъртта като че ли не са случайност в католицизма и изобщо в християнството – разпъването на Бога на Човешката душа Ази/ Исус, мъчителната му смърт и окървавеното му тяло, пред което се кланят поклонниците, жестокостта на юдейските фарисеи, мъчителната смърт на всички християнски възхвалявани светци, ни връщат отново и отново към смъртта. И макар и християнството да е продължител на Древнобългарската духовност на почитание на Бога на Слънцето и Бог на Човешката душа, то е прекъснало жизнеутвърждаващата и покланяща се пред силата на живота и природата духовност на дедите ни.
Може би това е и причината да се крие Древнобългарската същност на Етруските и тяхната решаваща роля за изграждането на Римската империя като империя на Древнобългарския дух на свобода и утвърждаване на живота.
.
- За книгата на Димитър Димитров „Светът за македонските българи“
.
„Светът за македонските българи“: няма специфичен македонски народ
„Светът следи всичко случващо се в България още от нейното освобождение през 1878 г. Борбите на македонските българи срещу турците са били така популярни, че двама американци се присъединяват към български чети в Македония и описват преживяното в книги, а във Великобритания излиза роман за въстаниците. Дори има и марш за пиано за българското въстание, публикуван в Париж.“
Това заявява в интервю за БГНЕС Димитър Димитров. Той е дългогодишен журналист на Би Би Си – Лондон и първи кореспондент на авторитетната британска медия у нас след промените през 1989 г.
Книгата „Светът за македонските българи“ се базира изцяло на публикации в Европа и Америка. Читателят ще види сканирани съобщения и репортажи, анализи и илюстрации от английските Graphic, Illustrated London News, Black&White, Sphere; американските Harpers Weekley, Christian Herald; френските Le Monde Illustre, Pelerin, La Vie Illustee; италианските Illustrazionne Italiana, Tribuna Illustrata, Domenica del Corriere; германските Illustrirte Zeitung, Gartenlaube.
Българското движение
Монографията излиза в навечерието на 120-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Голяма част от нея е посветена на него. Вижда се колко детайлно в Европа и Америка следят борбата на македонските българи за свобода.
През цялата 1903 г. – преди, по време и след въстанието – репортажите и анализите на водещите новинарски списания на английски, френски, немски, италиански информират за въстанието на македонските българи и техните страдания след неговото потушаване.
Особено ценен е анализът на Брайлсфорд, който публикува книга и етнографска карта на Македония. Преобладаващото население, според него е българско. „Струва си да се прочете този анализ, който е на човек многократно посещавал Македония. Той е работил с Британски помощен фонд и е познавал обстановката и преди, по време и след въстанието“, заяви Димитър Димитров.
Ето какво пише англичанинът:
„Беше 1893 г., когато група влиятелни македонски българи се събраха в една къща в Ресен и основаха „Вътрешна организация“. Двама от тях още са водачи на движението – Дамян Груев, учител в Солун, който изостави сигурна кариера и добър доход, за да стане конспиратор и нелегален, и Христо Татарчев, преди доктор в Солун, чиито изискани маниери и светски познания го направиха дипломата на комитета, изпратен да ръководи дейността му от София…
Моментът, за който българското население се подготвяше от десет години, дойде по време на празника на пророк Илия – неделната вечер на 2 август 1903 г…
Македонските българи, макар и да са достигнали нормите на моралността и цивилизацията, не трябва да бъдат съдени по тях, а по техния кураж и тяхната решимост да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии“.
Кратка и ясна е оценката на шведския писател и преводач на славянска литература Алфред Йенсен: „Македонските българи – народът, с който най-много имах досег по време на моето пътуване – ми направиха добро впечатление. Те говорят на западнобългарски диалект“.
Героинята от Македония
Любопитна подробност е, че в четническата дейност се включват и българки. За една една от тези българки разказва италианското издание Tribuna Illustrata, наричайки я македонската Жана Д’Арк.
„Тази македонска героиня, която се казва Зойка Иванова, сега е в четата на воеводата Мазнейков. Зойка е родена в Радовиш, където е била учителка, но в момента, когато се организира въстанието изоставя учителстването, за да се присъедини към въстаниците, като се записва обаче едновременно в три чети. Когато едната от тях почива, Зойка преминава в другата, която действа“. Турците, както пише италианското издание, били в ужас от нея, само като чуели името й: „Бягайте това е Зойка! Зойка е! При всеки неин изстрел пада някой, бягайте!“.
Американци в Македония
„САЩ са една от страните, които много внимателно следят случващото се в Македония. Те имат и конкретен повод – отвличането на мис Стоун. Това е една от причините там много подробно да се заинтересуват кои са македонските българи и за какво се борят“, заяви Димитър Димитров, имайки предвид прочутата афера с отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун от чета на ВМОРО, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев през 1901-1902 г.
Аферата спомага за популяризирането на борбата на македонските българи, особено в САЩ, където по-късно Елън Стоун изнася лекции.
Може би двамата най-известни американци, които описват положението на македонските българи са Артър Смит и Алберт Сониксен.
Първият е кореспондент на нюйоркски вестник, който влиза с българска чета в Македония, впоследствие описва своите подвизи в книгата „В бой срещу турците на Балканите“, излязла през 1908 г. Артър Смит винаги се е интересувал от България и Македония, които успява да посети през 1907 г. Ето какво пише той: „По това време в Македония се вихреха три бунта срещу турците – български, гръцки и сръбски. От тях българският бунт беше най-важен и бе най-познат на света. Това не е нещо учудващо, защото българите несъмнено съставляват мнозинството на македонското население… Изначално трябва да се запомни, че няма специфичен македонски народ… Македонският българин е същият като българина в самата България. Той изглежда по същия начин, говори по същия начин и до голяма степен мисли по същия начин. Накратко казано той е от същият корен. Няма каквато и да било разлика между двата клона на народа с изключение на това, че македонските българи, намирайки се под турска власт, имат по-малко култура и образование от братята си на север“.
.
.
Алберт Сониксен разказва за българските воеводи и четници в „Признанията на един американски четник“, излязла през 1909 г. Той обикаля с българските чети почти шест месеца през 1906 г. и пише дописки за англоезичната преса в САЩ и Великобритания. Срещата с много воеводи, сред които Апостол воевода от Енидже Вардар, за когото оставя много живо описание: „Апостол беше македонският Робин Худ. От 13 години той вървеше по бойните пътеки. В дните преди Дамян Груев да организира прословутия Централен комитет, Апостол кръстосваше планините, един от онези живописни разбойници, които се пръкват сред потисканите хора през почти всички полуварварски периоди в историята; техните подвизи се предават от народните песни.“
Години по-късно след Първата световна война Сониксен е поканен от американското правителство да състави доклад за положението на населението в Македония в етнически план. В него той подчертава, че населението на Македония е българско, с което се противопоставя на гръцките и сръбски аспирации.
Един прекрасен наръчник
Книгата „Светът за македонските българи“ на Димитър Димитров трябва да бъде използвана за защита на националните ни интереси по света.
„Тя трябва да се ползва както от български дипломати, така и да достигне до РС Македония, а също така да бъде представена на европейските и американски съюзници на България. Дали ще е господин Макрон, дали ще някой друг, които не знаят как стоят нещата. Тук всичко е сканирано и може да бъде прочетено. Виждал съм в Лондон, как много често на западните специалисти им е досадно да слушат българските обяснения. В нея синтезирано могат да прочетат на английски, френски, италиански и други европейски езици за македонските българи“, подчерта Димитър Димитров.
Източник: БГНЕС
––––––––––––––––––––––––––
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Светът за македонските българи“
(изд. Изток – Запад“, София, 2022)
Изданието е многоезично – на български, английски, немски, френски и италиански език.
„Македония иска да отхвърли Османското иго. Днешните македонци принадлежат към множество различни народности. Сред тях има гърци, турци, румънци, албанци, българи, сърби. Най-вече българи. И именно те в сегашното движение представляват македонския елемент.“
National Illustre, 1903„Македонското въстание, така дълго подготвяно от агитаторите, най-после е в пълен разгар. Само българите от областта са въстанали; гърците са пасивни, а албанците – активни на страната на турците.“
The Sphere, 1903„Битолският вилает се превърна в център на въстаническото движение и сега там са съсредоточени повече от където и да е другаде онези български чети, които бродят от живописното Островско езеро до Шар планина.“
LÍllustrazione Italiana, 1903„Не е изключено въстанието да обхване цялото българско население на Македония.“
L’Illutration, 1903„Македонските българи трябва да бъдат оценявани по техния кураж и тяхната решеност да се борят за нещо по-добро. С историята на тяхната десетгодишна борба те са заслужили нашите симпатии.“
Macedonia Its Race and Their Future, 1906Източник: book.store.bg
.
- In Memoriam Соня Димов
.
СРЪБНА ВЕСТ: ПОЧИНА СОНЯ ДИМОВ
.
Напусна ни СОНЯ ДИМОВ (1946–2022), забележителна личност и виден представител на бесарабската българска общност в Бразилия. Соня е първо поколение наши заселници, родена в Бразилия. Баща й Юлиан Димов е от с. Валя-Пержей, преселва се четиринадесетгодишен с родителите си през 1926 г., същата година от с. Ларга тръгва за Бразилия и майка й Анна Стоянова. В по-късен етап двамата създават едно родолюбиво семейство, съпричастно към проблемите на сънародниците в новата за тях страна. Юлиан (Жулио) става един от лидерите на тези българи, като се посвещава на тяхното организационно обединение, провеждането на български традиционни празници и чествания на годишнини на бесарабската имиграция в Бразилия.
В тази атмасфера се раждат, растат и развиват три дъщери – Мария, Олга и Соня. През 1996 г. Соня, заедно с баща си и видния общественик и писател Жорже Косиков, активно се включва в отбелязвянето на 70-та годишнина на бесарабската имиграция. В рамките на това събитие се създава и организацията на бесарабските българи. Соня е избрана за първи зам.-председател, отговарящ за основната организационна и културна дейност. Впоследствие няколко пъти е избирана за председател, включително в момента изпълняваше тази високоотговорна дейност.
Соня продължи традицията на своя баща и събираше в родния си дом членовете на асоциацията за обсъждане на организационни въпроси, приятелски срещи и чествания. Нейната основна цел бе да съхрани и развие българската диаспора. В бащиния си дом бе създала малък, но много интересен музей на своето семейство и дружеството. Много се радваше, че след 50 години (1976) родителите й бяха посетили родните си места – Валя-Пержей и Ларга. Тя също заживява с тази идея и успява да я осъществи през 1998 г., като част от голяма група сънародници, които посещават прародината на своите предци – Молдова. Този досег с родното още повече утвърждава голямата й любов към българското и родните корени.
Ние също имахме възможност да почустваме всичко това по време на посещението ни в Бразилия. Образът и вниманието към нас от страна на нашата сестра по кръв Соня Димов завинаги ще остане в паметта ни! Изказваме най-искрените си съболезнования към нейното семейство и цялата бесарабска българска общност в Бразилия!
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА Й ПАМЕТ:
Мая ДАСКАЛОВА
Мария ЧЕРВЕНКОВА
Николай ЧЕРВЕНКОВ
Васил ДИМИТРОВ.
Научно дружество на българистите в Република Молдова
.
Източник: ndb.md
.
- Днес алгоритмите блокират свободното слово, а утре може да издават присъди
.
„Цензурата на машините е по-страшна от човешката цензура“ – пише Константин Мишев във Фактор.бг (линк). Следва текстът на автора без съкращения, който е известен журналист от някогашното Радио „Свободна Европа“, бивш дипломат и консултант на премиера Филип Димитров.
.
Отново бях блокиран от „Фейсбук“. И за пореден път защото бях използвал името на Хитлер в една моя иронична драска. Аз съм убеден противник на нацизма. През целия си живот съм бил срещу тоталитарните идеологии и режими. Но как да напиша нещо срещу политиката на Третия райх, ако не мога да използвам името на фюрера? Веднъж сравних изразните средства на нацистките и болшевишките пропагандни плакати и ме блокираха, защото на нацисткия плакат имаше пречупен кръст. Не е възможно човек да пише по тази тема, ако не използва илюстрация. Но алгоритъмът вижда символа и блокира. Машината не може все още да разбере контекста на написаното. „Вижда“ името Хитлер или нацистки символ и блокира. Текстът може да е антихитлеристки, но щом е използвано името на Хитлер… БАМ… машината раздава правосъдие. В друг случай ме блокирака за една карикатура. Хитлер и Сталин возят в детска количка-танкче Владимир Путин. И отново… БАМ… трийсет дни в ареста.
Преди малко изпратих обяснение и протест до някакъв контролен борд на „Фейсбук“. Но ми отговориха автоматично, че не разглеждат всички оплаквания. Но ако все пак решат да разгледат моето – може да отнеме няколко седмици. А дотогава пак ще бъда на свобода.
В Ню Йорк се бях сприятелил с Айзък Азимов. Но тогава не ми минаваше през ума, че ще доживея до терора на роботите. Доживях.
Как човек да спори с машина? Възможно е, но при такива случаи казваме, че човекът е полудял и говори с готварската печка или с пералнята.
Пиша го това с хумор, но всъщност въпросът е много сериозен. Машините са на път да ни победят. Създадените от нас машини.
Вече е страшно, а какво ли предстои? Днес алгоритмите блокират свободното слово в социалните мрежи или броят как сме гласували, но утре е възможно да издават присъди. И да вкарват хората в затвора, защото така са били програмирани. От нас, от хората…
.
- Лотарийна демокрация ли ще е лекът за либерализма?
.
Още Аристотел е смятал, че изборите са продукт на олигархията
Автор: Диян Божидаров (в. Сега)
В началото на 90-те години на миналия век Франсис Фукуяма написа, че либералната демокрация е върхът в политическото развитие на човечеството. Тя е краят на историята, рече той, робът получи свободата. Това беше хегелианска трактовка за постъпателното развитие на обществените отношения, която при Маркс отвеждаше до комунистически рай, а при Фукуяма – в либерален. По-късно демокрацията започна да дава дефекти, враговете й тържествуваха. Дори Фукуяма започна да се чуди как да я ремонтира. Малко известен факт е обаче, че още докато либералите тържествуваха, част от възможно най-демократичните среди обявиха либералната демокрация за несправедлива, несъвършена и направо човеконенавистна. Днес те въздигат друг тип демокрация – лотарийната.
Тази система звучи странно, а още по-шокиращо е, че за да защити демократичните принципи, теорията й посяга на свещена крава – гласуването. Тя настоява повечето управленски органи да зависят от капризите на съдбата – съставът им да се излъчва чрез жребий. И макар да изглежда екстравагантно, теорията разполага със солидна научна обосновка. Лансира се от авторитетни изследователи и кореспондира с англо-саксонската правна система, при която съдебни заседатели се избират на случаен принцип. Няма да е чудно, ако покрай системните кризи скоро светът да започне обилно да говори за лотарийната демокрация. А ние в България, понеже интелектуалните влияния достигат бавно у нас, ги посрещнем се вайкане „отде се взе това чудо”.
„Чудото” е добре забравено старо. То се е практикувало в Древна Гърция, където членове на еклесия (парламент), буле (орган с парламентарни и други функции), плюс още ръководни фигури са излъчвани след жребий. По същия начин са се определяли и магистрати. Извън случайния принцип остават единствено специфични постове като армейските. Лотарийната теория днес проповядва, че кардинално сме се отклонили от корените на демокрацията, включително от символа й Атина през V в. пр. н.е. Следва да се завърнем към тях, защото просто не правим демокрация.
Податки за тези разсъждения дава големият американски обществен изследовател Робърт Дал през 1989 г. Малко по-късно френският философ Бернар Манен излива фундамента. Популярни защитници на жребия през последните години са икономистът Етиен Шуар, също французин, и белгийският писател Давид ван Рейбрук (негова книга излезе наскоро у нас).
Тримата създатели на теорията за лотарийната демокрация, каквато е днес: (от ляво надясно) Бернар Манен, Етиен Шуар и Давид ван Рейбрук. Изходната им точка са дефектите на практикуваната на запад система. Те просто са едни от многото теоретици, отчитащи големите проблеми при онова, което Фукуяма смяташе за окончателно победило. Българинът Иван Кръстев например счита, че бедата е дошла с края на Студената война, защото тя е сдържала западните народи да своеволничат с демокрацията. Но Манен, Шуар и Рейбрук пипат по-дълбоко. Водени от Аристотеловото разбиране, че изборите са продукт на олигархията, те структурират система от въпроси и отговори:
Истина ли е, че огромна част от хората са отблъснати от политиката, не са въвлечени в нея? Да. Вярно ли е, че не всеки гражданин може да бъде избран в уж свободните избори? Да, нужни са пари, влияние или поне одобрение от партийния апарат. Истина ли е, че изборите, а и целият политически процес, са корумпирани? Да. А избраните демагогстват ли с електората, преди да бъдат избирани пак? И това е вярно. Медиите, сред които и социалните мрежи, отклоняват ли в една или друга посока волята на хората? Трудно е да се отрече. А може ли всеки един човек да постави на допитване всеки един въпрос? Не. В крайна сметка лумпенизират ли се обикновените хора и формира ли се несменяема партийна, професионална или дори роднинска върхушка? Безспорно.
Ето чрез този диалог защитниците на лотарията показват, че днешната демокрация в нейната представителна, мажоритарна или референдумна форма е опорочена. За тях е налице олигархия. А коренът на бедата е именно в гласуването, защото то е търсене и предлагане спрямо човека.
Само случайността, изключваща човешката воля, осигурява равни шансове.
Тук някъде, твърдят защитниците на лотарията, кардинално бърка и носителят на благите вести Фукуяма – той обвързва демокрацията с пазарната икономика и настава още по-голям алъш-вериш с човешките страсти.
Много любопитна е ретроспекцията, с която те проследяват как точно днешното общество се е отдалечило от атинските принципи – дотолкова, че ги счита за налудничави. В Римската република жребият се прилага, но в империята е заместен от подкупи. През XIII век процъфтяващи градове, сред които Венеция и Флоренция, практикуват сложна изборно-жребийна система. В средата на XVIII век Шарл дьо Монтескьо се позовава на Аристотел: „Изборът чрез жребий е присъщ на демокрацията, изборът чрез гласуване е част от характера на аристокрацията”. Друг идеен баща на модерната държава, Жан-Жак Русо, в прочутия си „Обществен договор” разделя постовете на изборни и жребийни. Но Френската и Американската революция изоставят тези постановки. Отговора „защо“ дава брилянтно Рейбрук: Революционерите просто не са били чак такива демократи.
Френската конституция от 1791 г. постановява, че властта може да се упражнява само чрез делегиране. Бащите на САЩ пък смятат, че управлението трябва да е в ръцете на добре подбирани хора: способни, почтени, даже и имотни (!) – в противовес на масата, която носи анархия. Имало е и директно презрение към низшите слоеве. Изборите са инструментът да се осъществи цедката.
По-нататък борбата за общо избирателно право повлича свободомислещите люде в посока, далеч от същността трябва ли да го има въобще гласуването. Финалът е през 1948 г. с Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Тя гласи, че волята на хората „трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори”. Според Шуар в основата на хронологията е недоверието към същността на човека – той е лош, ще се провали, не може да се дава шанс на всеки; чрез представителната демокрация избираме да ни управляват тези, които е възможно най-малко да се провалят.
Теорията на лотарията предписва рецепта за връщане към демокрацията – повече жребии, по-малко вотове, къси мандати. Всеки, който поиска, да може да участва в лотария за какъвто и да е пост (без съвсем специфични длъжности). Шуар дори предлага и нещо като Народен съд. При него всеки да може да обвини друг (пак подобно на Атина), за да се избегнат професионални съдилища, които не вадят око на гарван. Веднага обаче възникват контравъпроси: Добре де, нали жребият също може да постави корумпирани или откровени идиоти на отговорен пост? А тоя всеобщ съд не носи ли анархия?
Но идва реконтра:
А изборите да не би да качиха на световния връх умни и некорумпирани хора, които не ликвидираха невинни животи при война с лъжлив мотив; тия, дето причиниха този конфликт, не заслужаваха ли да бъдат осъдени (има се предвид втората война на САЩ срещу Ирак, осъществена заради ненамерени химически оръжия)? На финала теорията обобщава: Лотарията няма да е по-лоша като ефективност, а по отношение на демократичната същност е несравнимо по-справедлива.
Налице са и практически приложения. В началото на 90-те години на миналия век американският социолог Джеймс Фишкин подбира на случаен принцип извадка, в която хората са поканени да дадат мнение по политически въпроси. След кратка работа с тях по темата на анкетата се получават неподозирани резултати – участниците изключително повишават компетентността си; става ясно, че случайните граждани по нищо не отстъпват на подбираните, нужно е просто да бъдат въвлечени в процесите. Методите на Фишкин почват да се прилагат в много страни, включително България. Усъвършенствани са чрез местни асамблеи в Канада, Белгия, Ирландия и други държави, функциониращи
под формата на съвещателна демокрация
Отделно от това в Нидерландия партията „Демократи 66” се опитва да внедрява жребийни длъжности. „Жълтите жилетки“ във Франция също вземат жребия на въоръжение, адепт му е левият лидер Жан-Люк Меленшон. Но мащабът е малък, намеренията са повече от реализацията. Резонно идват критиките: предлага се нещо, което почти го няма никъде; защо да сме сигурни, че ще работи? Шири се и обвинение, че най-актуалните защитници на лотарията просто искат да забранят изборите, тъй като не им харесва, че народът избра Тръмп или гласува за Брекзит.
Разбира се, има още много причини, заради които лотарийната демокрация трудно може да бъде прегърната масово. Каквито и исторически препратки да се правят, премахване на гласуването изглежда скандално предложение.
Другите критики към теорията също звучат достоверно: Атина е илюзорен идеал, в нея е имало робство и за никаква реална демокрация не иде реч; цялата политическа еволюция на хората е свързана с утвърждаването на човешките решения автономно от Бог, природа, съдба… – случайността ни връща в пещера; в крайна сметка човекът не е ли лош наистина, не е ли в състояние и жребий да манипулира?
Но най-важното е да се разбере, че съвършената демокрация няма как да бъде основна обществена цел. По-значими от нея са мирът и благоденствието*. Западната демокрация е в криза, но Западът и с нея си живее мирно и богато. Какво толкова например, ако хората са отблъснати от политиката? Та нали времената, в която бяха силно ангажирани, родиха Хитлер? В крайна сметка лотарията е поредната теория, която търси решения чрез процедура, пренебрегвайки факта, че по-важни са ценностите на самия човек – ако не се възпитават, всяка процедура ще бъде изкривена и обратното.
Въпреки това теорията за лотарийната демокрация има място на масата за дискусии. Тя показва, че съществува търсене на алтернативи на сегашния модел. Още по-впечатляващо е, че винаги покрай големите лозунгарски съчинения, като на Фукуяма, текат паралелни мисловни процеси, които не са за пренебрегване.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред. Поздравявам автора за статията, но събитията през 2022 г. и войната в Украйна доказаха, че вечен мир и благоденствие, не може да има без истинска демикрация. (П.Стаматов).
- Правителството прие Програма за подпомагане на БГ организации и медии зад граница
.
Министерски съвет е приел Програма за подпомагане на българските организации и медии извън страната за периода 2022-2023 г., на свое заседение, проведено на 26 октомври – съобщи Радио България. Ето още какво пише в материала по темата на Радио България:
„Програмата има за цел да се засилят обменът на информация, инициативите и връзките между представители на българските общности в чужбина и научни, културни и образователни дейци в България.
Средства ще се предоставят на проектна основа в рамките на предложената Програма.
За реализиране на дейности по Програмата през 2022 г. Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер до 200 000 лв. по бюджета на Министерството на външните работи.“Източник: Радио България
.
