Всички авторски страници

Авторски

• За структурата на “ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

  СЕКРЕТНИ ФАЙЛОВЕ РАЗКРИВАТ СТРУКТУРАТА НА “ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

   

  Кристоф Ройтер, „Шпигел“*

  

  Списание „Шпигел“ получава достъп до документите на иракски офицер, планирал операциите на „Ислямска държава“ в Сирия, и разкриват организация, която на пръв поглед е задвижвана от религиозен фанатизъм, но умело преценява своите ходове.

  

  Надменен. Любезен. Заблуждаващ. Изключително предпазлив. Сдържан. Непочтен. Загадъчен. Злонамерен. Месеци по-късно, бунтовниците от Северна Сирия си припомнят напълно различни аспекти от характера на офицера. Но са съгласни за едно нещо: „Никога не знаехме точно срещу кого стоим.“

  Всъщност, дори и тези, които са стреляли по него и са го убили след кратка престрелка в град Тал Рифаат в една януарска сутрин на 2014-та, не са знаели истинската самоличност на високия мъж в края на петдесетте. Било им е неизвестно, че са убили лидера на групата, наричаща себе си „Ислямска държава“ (ИДИС, ИД). Фактът, че това е могло да се случи изобщо, е в резултат на рядка, но фатално погрешна преценка от страна на брилянтния стратег. Местните бунтовници поставят тялото му в хладилник, в който смятали да го погребат. Едва по-късно, когато разбрали на кого всъщност принадлежало това тяло, те го извадили отново.

  Самир Абд Мухаммад ал-Хлифауи е истинското име на иракчанина. Никой, обаче, не го познавал с това име. Дори и най-известният му псевдоним, Хаджи Бакр, не бил широко познат. Всичко това било част от плана му. Бившият полковник от разузнаването на отбранителните военновъздушни сили на Саддам Хюсеин тайно дърпал конците в „Ислямска държава“ в продължение на години. Бивши членове на групата многократно са го споменавали като една от водещите фигури в организацията. И все пак, никога не се е знаело каква точно е била неговата роля.

  Умирайки, архитектът на „Ислямска държава“ оставя след себе си нещо, което е смятал да пази в строга конфиденциалност – плана за развитието на организацията. Документът съдържа собственоръчно написани организационни схеми, списъци и програми, които описват как една страна може да бъде постепенно покорена. „Шпигел“ придобива достъп до всички 31 страници – някои, състоящи се от няколко страници, поставени заедно. Те разкриват многопластова структура и директиви за действие, някои вече изпитани, а други наскоро разработени за анархичната ситуация в държаните от бунтовници територии на Сирия. В известен смисъл, документите представляват оперативната програма на най-успешната терористична армия в наши дни.

  Досега голяма част от информацията за „Ислямска държава“ е била предоставена от бойци, които са дезертирали, и от данни, иззети от вътрешната администрация на „Ислямска държава“ в Багдад. Но тези сведения не обяснявали главоломното разрастване на „Ислямска държава“ преди нанасянето на въздушни удари срещу организацията в края на лятото на 2014 г. да сложат край на победния й ход.

  Сега, за първи път, документите на Хаджи Бакр дават възможност да се извлекат изводи относно начина, по който ръководството на „Ислямска държава“ се организира, и ролята на бившите длъжностни лица от правителството на Саддам Хюсеин в него. Преди всичко обаче, те показват как е бил планиран превратът в северна Сирия, който прави последвалото настъпление на групировката в Ирак възможно. В допълнение, месеците на изследване, предприети от „Шпигел“ в Сирия, както и други новооткрити архиви, достъпни само на „Шпигел“, показват, че инструкциите на Хаджи Бакр са били следвани неотменно.

  Документите на Бакр били дълго време скрити в малка постройка към къща в района на бойните действия в северна Сирия. Съобщения за тяхното съществуване са направени за първи път от очевидец, който ги видял в къщата на Хаджи Бакр малко след смъртта му. През април 2014 г., страница от документа се внася нелегално в Турция, където „Шпигел“ успява да го разгледа за първи път. Достигането на Тал Рифаат, за оценка на целия набор от ръкописни документи, става възможно чак през ноември 2014.

  „Най-голямото ни притеснение беше, че тези планове можеха да попаднат в непоходящи ръце и завинаги да потънат в неизвестност“, казва мъжът, който е съхранявал плановете на Хаджи Бакр, след като ги е издърпал изпод висока купчина кутии и одеяла. Заради опасения относно сигурността му, той пожела да остане анонимен.

  Големият план

  Събирането на документите започнало в момент, когато все още малко хора са чували за съществуването на „Ислямска държава“. Когато иракчанинът Хаджи Бакр пътувал за Сирия като част от малка настъпателна групировка в края на 2012, планът му изглеждал абсурден: „Ислямска държава“ трябвало да завладее колкото е възможно по-голяма територия в Сирия, след което да използва това настъпление като плацдарм за нахлуване в Ирак.

  Бакр се установява в една незабележителна къща в Тал Рифаат, северно от Алепо. Градът се оказал правилен избор, тъй като много от жителите му работили в страните от Персийския залив (най-вече Саудитска Арабия) през 1980-те години. Когато се върнали, някои от тях донесли радикални убеждения и контакти. През 2013 г. Тал Рифаат се превръща в стратегическо място за „Ислямска държава“ в провинция Алепо със стотици бойци разположени там.

  Точно там “Господарят на сенките”, както е наричан от някои, очертава структурата на „Ислямска държава“ чак до местно ниво, съставяйки списъци за постепенното проникване в селата и определяйки кой кого трябвало да следи. С помощта на химикалка и канцеларски материали, той начертал организационните структури в службите за сигурност. Въпреки, че се предполага, че е съвпадение, материалите били на Министерството на отбраната на Сирия и съдържали бланки от отдела, отговарящ за настаняване и екипировка.

  Това, което Бакр написал страница по страница, с внимателно посочени индивидуални отговорности, е било всъщност план за настъпление. Това не било някаква манифестация на вярата, а изключително прецизен технически план за Разузнавателното управление на „Ислямска държава“ – халифат, ръководен от организация, приличаща на прословутата Щази (вътрешното разузнаване на Източна Германия).

  Планът се реализирал с изумителна точност в следващите месеци. Той винаги започвал по един и същ начин: групировката набирала последователи под предлог за откриване на “дауа” – ислямски мисионерски център. От тези, които идвали, за да слушат лекции и да посещават курсове относно мюсюлманския живот, един или двама мъже били избирани и инструктирани да шпионират тяхното село и да съберат широк спектър от информация. За тази цел, Хаджи Бакр изготвил следните задачи:

  • Списък на влиятелни семейства.
  • Посочване на почитаните хора в тези семейства.
  • Източници на техните доходи.
  • Списък с имената и размерите на (бунтовническите) бригади в селото.
  • Научаване на имената на лидерите, които контролирали бригадите и политическата им ориентация.
  • Посочване на техните незаконни дейности (съгласно законите на Шериата), които може да се използват, за да се изнудват при необходимост.

  Шпионите били инструктирани да обръщат внимание на подробности като това дали някой е престъпник или хомосексуалист, или дали е участвал в някоя тайна афера, за да се използват като средство за изнудване по-късно. “Ще назначим най-умните от тях като Шейхове на Шериата”, отбелязал Бакр. “Ще ги обучаваме за известно време и след това ще ги изпращаме.” Като послепис, той добавя, че няколко “братя” ще бъдат избрани във всеки град за съпрузи на дъщерите на най-влиятелните семейства, за да се гарантира проникване в тези семейства без тяхно знание.

  Шпионите трябвало да разберат колкото се може повече за градовете, които щели да бъдат нападнати: кой живеел там, кой имал власт, кои семейства били религиозни, към коя ислямска школа принадлежали, колко джамии имало, кой бил имамът, колко жени и деца имал, и на колко години били те. Други детайли включвали същността на проповедите на имама, дали бил по-отворен към суфизма или мистичният вариант на исляма, дали заставал на страната на опозицията или на режима, и каква била позицията му относно джихада. Бакр също искал отговори на въпроси като: Дали имамът имал заплата? Ако е така, кой му я плаща? Кой го назначава? И накрая: Колко хора в селото били привърженици на демокрацията?

  Агентите трябвало да служат като сеизмични вълни от сигнали, изпратени да следят и за най-малките пропуски, и за дългогодишните вражди в дълбоките слоеве на обществото – с една дума, всякаква информация, която би могла да се използва, за да се раздели и подчини местното население. Информаторите включвали също така бивши разузнавачи, както и опоненти на режима, които имали спорове с някоя от бунтовническите групи. Имало и млади мъже и юноши, на които били необходими пари или, за които работата била вълнуваща. Повечето от  информаторите в списъка на Бакр, като тези от Тал Рифаат, са били 20-годишни, но имало дори и младежи на 16 или 17.

  Плановете включвали също и области като финанси, училища, детски градини, медии и транспорт. Но имало една основна тема, която била щателно адресирана в организационните схеми и списъците с отговорностите и изискванията за докладване: наблюдение, шпионаж, убийство и отвличане.

  За всеки местен съвет, Бакр планирал емир, или командир, който да отговаря за убийствата, отвличанията, снайперистите, комуникацията и криптирането, както и емир, който да контролира останалите емири “в случай, че те не се справят с работата си“. Ядрото на тази божествена държава трябвало да бъде демоничният часовников механизъм на отделните клетки, както и командните структури, създадени да всяват страх.

  От самото начало, планът включвал и разузнавателни служби, които да работят паралелно, дори и на провинциално ниво. Отделът за общо разузнаване трябвало да докладва на “емира по сигурността” за региона, който отговарял за заместник-емирите на отделните области. Шефът на тайните шпионски клетки и „мениджърът“ на разузнавателните информационни служби за дадената област, трябвало да докладват на всеки един от посочените заместник-емири.Шпионски клетки на местно ниво докладвали на заместник-областния емир. Целта била всеки да държи под око останалите.

  Тези, които отговаряли за обучението на шериатските съдии относно методиката на събиране на разузнавателна информация докладвали и на местния емир, докато самостоятелен отдел, включващ т.нар. “служители по сигурността”  бил прехвърлен на областния емир.

  Шериатът, съдилищата, предписаното благочестие – всичко това има една-единствена цел: наблюдение и контрол. Дори думата, използвана от Бакр за конверсия на истинските мюсюлмани, takwin, не е религиозен, а технически термин, който се превежда като “изпълнение”- прозаична дума, използвана по различен начин в геологията или строителство. И все пак, преди 1200 години, думата извървяла уникален път към един кратък миг на слава. Шиитските алхимици я използвали, за да опишат създаването на изкуствен живот. В написаната през девети век “Книга от камъни”, персиецът Джабир ибн Хаян представя, използвайки таен ръкопис и кодове, създаването на хомункулус – изкуствено създаден човек. “Целта е да се заблудят всички, които любят Бога.” Това може и да е било по вкуса на стратезите от „Ислямска държава“, въпреки че групировката гледа на шиитите като отстъпници, които отбягват истинския ислям. Но за Хаджи Бакр, Бог и 1400-годишната вяра в него бил само един от методите, които използвал, за да достигне до висшата цел.

  Първите стъпки в Ирак

  Изглежда сякаш Джордж Оруел е моделът зад това параноично наблюдение. Всъщност нещата далеч не са толкова сложни. Бакр просто модифицира наученото през годините: действащата по времето на Саддам Хюсеин всеобхватната система за сигурност, в която никой, дори и генералите  от разузнавателните служби, не можел да бъде сигурен, че не е следен.

  Живеещият в чужбина иракски автор Канан Макия описва в една своя книга тази “република, основана на страха” като страна, в която всеки  може да изчезне и в която Саддам завзема властта през 1979 г., използвайки фалшива конспирация.

  Има една проста причина, заради която в документите на Бакр не се споменава за  пророчества, свързани с основаването на „Ислямска държава“ като „ръкоположена“ от Бога: той не вярвал, че фанатичните религиозни убеждения били достатъчни за постигането на победа. Но вярвал, че с вярата на другите можело да се злоупотребява.

  През 2010 г. Бакр и малка група от бивши офицери от иракските разузнавателни служби назначили  Абу Бакр ал Багдади за емир и по-късно за “халиф”- официалният лидер на ислямската държава. Причината била надеждата, че Багдади като образован духовник, ще успее да придаде религиозен образ на групировката.

  Иракският журналист Хишам Ал-Хашими, чийто братовчед е служил с Абу Бакр в авиобазата Хабания, описва Бакр като„националист, не ислямист“. “Полковник Самир – както Хашими го нарича – бил високо интелигентен, непоколебим и с отлична логическа мисъл.” Но когато Пол Бремер, тогавашният шеф на американските окупационните власти в Багдад, „разпуска армията с указ през май 2003 г., той е бил огорчен и безработен.”

  С един подпис било отнето препитанието на хиляди добре обучени сунитски офицери. По този начин Америка създала най-непримиримите и интелигентни свои врагове. Абу Бакр преминава в нелегалност и среща Абу Мусаб ал Заркауи в провинция Анбар в Западен Ирак. Заркауи, йорданец по рождение, в миналото бил ръководител на тренировъчен лагер за терористи  в Афганистан. През 2003 г. той става световно известен като организатор  на атаките срещу ООН, американски войници и мюсюлманите шиити. Дори бившият лидер на Ал Кайда, Осама бин Ладен, го считал за твърде радикален. Заркауи умира при американски въздушен удар през 2006 г.

  Въпреки че управляващата партия  в Ирак, Баас, била светска, двете системи споделяли убеждението, че контролът върху масите трябва да лежи в ръцете на малък кръг от хора, които не трябва да бъдат отговорни пред никого, защото служат на висша цел и са легитимирани от Бога или славата на арабската история. Тайната на успеха на „Ислямска държава“ се крие в комбинацията от  противоположности: фанатичните вярвания на едната група и стратегическите планове на другата.

  Абу Бакр постепенно се превърнал в един от военните лидери в Ирак и в периода 2006-2008  бил държан в американския военен лагер Бука и затвора Абу Гариб. Той оцелял във вълната от арести и убийства от американските и иракските специални служби, която през 2010 г. поставила под въпрос самото съществуване на организацията, предшественик на ИДИС – „Ислямска държава в Ирак“.

  За Бакр и редица бивши високопоставени офицери, това представлявало възможност за придобиване на влияние в значително по-малък кръг от джихадисти. Те използват времето, споделено  в лагера Бука, за да създадат широка мрежа от контакти. Главните ръководители, обаче, вече се познавали от дълго време. Заедно с друг офицер, Хаджи Бакр бил внедрен като част от малка разузнавателна група в противовъздушен отряд. Други двама от лидерите на „Ислямска държава“ били част от малка сунитска тюркменска общност в град Тал Афар. Един от тях дори е бил високопоставен офицер от разузнаването.

  През 2010 г. идеята за нанасяне на поражение на  иракските правителствените сили по  военен път изглеждала безсмислена, но различните актове на терор и изнудване в замяна на защита, спомагат за оформянето на подземна организация. Когато революцията срещу диктатурата на клана Асад избухва в съседна Сирия, лидерите на организацията съзират възможността. До края на 2012 г., особено в северната част, бившите всесилни правителствените сили до голяма степен били победени и изгонени. Вместо тях се появили стотици местни съвети и бунтовнически отряди, част от анархичен микс, който никой не можел  да контролира. Добре организираната група от бивши офицери търсила начин да се възползва от моментното състояние на уязвимост.

  Различните теории за бързото нарастване на „Ислямска държава“ варират в зависимост от това кой е авторът на теорията. Експерти по тероризма са на мнение, че „Ислямска държава“ е клон на Ал Кайда и смятат липсата на зрелищни атаки към днешна дата като доказателство за липсата на организационен капацитет. Криминалистите гледат на групировката като на холдингова компания, държана от мафията с цел максимизиране на печалба. Учени в областта на хуманитарните науки посочват  апокалиптичните изявленията в медиите от страна на „Ислямската държава“ и прославата на смъртта и вярата, като признак за фанатизма на групировката и убеждението й, че е част от една свята мисия.

  Но апокалиптични видения са недостатъчно условие за превземането на градове и държави. Терористите не създават държави. От друга страна е малко вероятно престъпен картел да ентусиазира привърженици от цял свят, които са готови да жертват живота си, за да стигнат до “халифата” и евентуално да умрат за него.

  Като изключим използваните джихадистки методи, „Ислямска държава“ няма толкова много прилики дори и с предшествениците си като Ал Кайда. По същество липсва религиозното в действията, стратегическото планиране, безскрупулната смяна на съюзници и целенасочената пропаганда на групировката. Вярата, дори и в най-крайната й форма, е само един от многото начини за постигане на резултати. Единствената постоянна цел е придобиването на нова власт на всяка цена.

  Изпълнението на плана

  Разширяването на ИД започва толкова незабележимо, че година по-късно много сирийци трябва да се замислят за момент преди да кажат кога точно джихадистите са се появили между тях. Мисионерските офиси, които биват откривани в много градове в северната част на Сирия през пролетта на 2013 г., изглеждаха невинно, в сравнение с онези, които ислямски благотворителни организации отварят по света.

  Когато един такъв офис – дауа – е открит в Ракка, „всичко, което казват е, че са братя“ и никога не казват и дума за „ислямска държава“, съобщава лекар, избягал от града. През пролетта на 2013 година офис е открит и в Манбидж, либерален град в провинция Алепо. „Първоначално дори не го забелязвах“, спомня си млад активист за граждански права. „Всеки, който искаше да говори, биваше оставян да го направи. Никога не заподозряхме, че някой друг, освен режимът, може да ни заплашва. Едва когато избухнаха боевете през януари, научихме, че Даеш, арабското съкращение за ИД, „вече са наели няколко апартамента под наем, където могат да складират оръжия и да крият своите хора.“

  Ситуацията е сходна в градовете ал Баб, Атареб и Азаз. Офиси са открити и в съседната провинция Идлиб в началото на 2013 година, в градовете Сармада, Атма, Кафр Тахарим, Ал Дана и Салкин. Веднага след като е било възможно достатъчно на брой „студенти“ да бъдат разпределени като шпиони, ИД разширява влиянието си.  В ал Дана се заемат допълнителни постройки, вдигнати са черни знамена и се блокират улиците. В градовете, където има голяма съпротива или не успяват да осигурят достатъчно поддръжници, ИД избира да се оттегли временно. В началото начинът на действие на ИД е разширяване, без да се рискува открита съпротива, като се отвличат и убиват „враждебни лица“ и се отрича всякакво участие в тези престъпни дейности.

  Бойците също остават незабележими първоначално. Бакр и основната група не ги докарват от Ирак, което би имало смисъл. В действителност, изрично е забранено на иракските бойци да пътуват към Сирия. Те, също така, решават да не наемат много сирийци. Лидерите на ИД избират най-сложния вариант: решават да съберат на едно място чуждестранните радикали, пристигнали в региона през лятото на 2012-та. Студенти от Саудитска Арабия, работници от Тунис и отпаднали от училищата деца от Европа, без военен опит, формират армия с изпитаните в бойни действия чеченци и узбеки. Тя ще бъде командвана в Сирия от иракчани.

  Военни лагери се създават на няколко места още в края на 2012 година. Първоначално никой не знае към кои групи принадлежат. Лагерите са строго организирани и мъжете там идват от много страни – и не говорят пред журналисти. Малко от тях са от Ирак. Новодошлите получават два месеца обучение и подложени на жестока дисциплина, за да бъдат безусловно покорни на централното командване. Организацията остава незабележима и има още едно предимство: макар и хаотични в началото, тези сили се очертават като абсолютни лоялни. Чужденците не познават никой извън кръга от бойни другари и нямат причина да покажат милост, като могат да бъдат използвани бързо на различни места. Това е в рязък контраст със сирийските бунтовници, които са насочени главно към защита на родните места, грижат се за семействата си и прибират реколтата. През есента на 2013 година ИД преброяват 2650 чуждестранни бойци само в провинция Алепо. Тунизийците представляват една трета от общия брой, следвани от саудитците, турци, египтяни и в по-малък брой чеченци, европейци и индонезийци.

  И по-късно дори, джихадистите са в пъти по-малко от числено превъзхождащите ги сирийски бунтовници. Въпреки недоверието на бунтовниците към джихадистите, те не обединяват усилията си срещу ИД, защото не искат да рискуват отваряне на втори фронт. „Ислямска държава“, обаче, увеличава влиянието си с един прост трик: мъжете винаги се появяват с черни маски, които не само ги карат да изглеждат ужасяващо, но така никой не може да разбере точно колко са всъщност. Когато групи от по 200 бойци се появяват на пет различни места едно след друго, това означава ли, че ИД има 1000 души? Или 500? Или просто малко повече от 200? В допълнение, шпионите подсигуряват лидерите с информация за това къде населението е слабо или разделено, или къде има местен конфликт, позволяващ на ИД да предложи защита, върху която по-късно да се опре.

  Завземането на Ракка

  Ракка, някога сънлив провинциален град на брега на река Ефрат, се превръща в прототип на пълно завоевание от ИД. Операцията започва едва доловимо, постепенно става все по-брутална и в крайна сметка надделява над по-силни противници, без много сражения. „Никога не сме били особено политични“, обяснява лекар, избягал от Ракка в Турция. „Също така не сме особено религиозни и не се молим особено често.“

  Когато Ракка пада под контрола на бунтовниците през март 2013 година, набързо е избран градски съвет. Адвокати, лекари и журналисти се организират помежду си. Установени са и екипи от жени. Основана е Свободна младежка асамблея, движение „За нашите права“ и десетки други инициативи. Всички изглеждало възможно в Ракка. Но по мнението на някои, избягали от града, този период бележел началото на падането на града.

  Съгласно плана на Хаджи Бакр, фазата на инфилтрация е последвана от премахването на всеки човек, който би могъл да бъде потенциален лидер или противник. Първият набелязан е начело на градския съвет, който е отвлечен от маскирани мъже в средата на май 2013 година. Следващият, който изчезва, е брат на известен писател. Два дни по-късно, мъжът, който бе начело на групата, нарисувала революционни знамена по градските стени, изчезва.

  „Имахме идея кой може да го е отвлякъл“, обяснява един от приятелите му, „но никой не смееше да направи нещо.“ Системата за създаване на страх започва да работи. От юли, когато са първите десетки, постепенно изчезват стотици. Понякога телата им са откривани, но обикновено изчезват без следа. През август, военното ръководство на ИД изпраща няколко автомобила, задвижвани от атентатори-самоубийци към централата на бригадата от Свободната сирийска армия, „Внуците на Пророка“, убивайки десетки бойци и принуждаващи останалите на избягат. Останалите бунтовници само наблюдават ставащото. Лидерството на ИД изгражда мрежи от тайни сделки с различни бригади, които се съгласяват, за да не бъдат обект на бъдещи атаки.

  На 17-ти октомври 2013 година, „Ислямска държава“ кани на среща всички граждански лидери, духовници и адвокати. По това време някои смятат, че е възможно да е жест на помирение. От 300-те души, които присъстват, само двама се изказват срещу преврата, отвличанията и убийствата, извършени от ИД.

  Единият от двамата е Муханнад Хабайебна, активист за граждански права и журналист, който е добре познат в града. Той е намерен пет дни по-късно вързан и с огнестрелна рана в главата. Приятели получили анонимен имейл със снимка на тялото му. Съобщението съдържало само едно изречение: „Страдате ли за приятеля си сега?“. Няколко часа по-късно около 20 от водещите членове на опозицията бягат в Турция. На революцията в Ракка е сложен край.**

  Малко по-късно, 14 от ръководителите на най-големите кланове дават клетва за вярност към Абу Бакр ал Багдади. Има дори филм за церемонията. Това са същите шейхове, които се заклеват в непоколебима лоялност към сирийския президент Башар Асад само две години по-рано.

  Смъртта на Хаджи Бакр

  До края на 2013 година, всичко върви по план за „Ислямска държава“ – или най-малкото в съответствие с плана на Хаджи Бакр. Халифатът се разширява от село на село, без да се сблъсква с единна съпротива от страна на сирийските бунтовници. Всъщност, бунтовниците изглеждат парализирани в лицето на зловещата власт на ИД.

  Но когато поддръжници на ИД брутално измъчват харесван бунтовнически лидер и лекар до смърт през декември 2013 година, се случва нещо неочаквано. В цялата страна, сирийски бригади – както светски, така и части на радикалите от Фронт ал Нусра – се обединяват, за да се сражават срещу „Ислямска държава“. Атакувайки навсякъде по едно и също време, те са в състояние да изземат предимството на ИД – възможността да използват единици там, където има най-спешна нужда.

  В рамките на седмици ИД е изтласкана от големи райони в северна Сирия. Дори Ракка, столицата на ИД, е почти паднала, докато не пристигат 1300 бойци на ИД от Ирак. Но те не просто маршируват в битка. По-скоро те са заети с по-сложен подход, припомня лекарят, който избягал от града. „В Ракка бяха толкова много групи в движение, че никой не знаеше кой точно е от другата страна. Изведнъж една част от бунтовниците запознаха да стрелят по други бунтовници. И накрая всички просто се изтеглиха.“

  Един малък, прост маскарад помага на бойците на ИД да спечелят: те сменят черните дрехи с дънки и жилетки. Та правят същото в граничния град Жараблус. На няколко пъти, бунтовници взимат под стража шофори-самоубийци от ИД. Шофьорите попитали изненадващо: „Вие също ли сте сунити? Нашият емир ни каза, че сте неверници от армията на Асад?“

  След като всичко приключва, картина изглежда абсурдно. Самопровъзгласилите се божии бойци се втурват да основават земна империя, но с какво? С приличащи на нинджи тоалети, евтини трикове и клетки с шпиони, замаскирани като мисионерски офиси? Но това работи. ИД е в Ракка и е в състояние да възвърне контрола си върху част от загубените територии. Но е прекалено късно за големия стратег Хаджи Бакр.

  Хаджи Бакр остава в малкия град Тал Рифаат, където ИД има силно присъствие. Но когато бунтовниците атакуваха в края на януари 2014 година, градът се разделя в рамките само на няколко часа. Едната половина остава под контрола на ИД, а другата с местните бригади. Хаджи Бакр остава в грешната половина. Освен това, за да остане инкогнито, той се въздържа да се движи строго охраняван. И така, кръстникът на доносничеството и шпионирането, е издаден от съсед. „Шейх от Даеш живее в съседната къща!“, съобщава човекът. Местен командир на име Абделмалик Хадбе и негови хора отиват до къщата на Бакр. Вратата се отваря рязко от жена, твърдо заявяваща: „Съпругът ми не е тук.“

  Но бунтовниците забелязват, че колата му е паркирана отпред.

  В този момент, Хаджи Бакр се появява по пижама на вратата. Хадбе му нарежда да дойде с тях, след което Бакр протестира, че трябва да се облече. Хадбе повтаря: „Елате с нас незабавно!“

  Изненадващо пъргаво за възрастта си, Бакр отскача назад и рита вратата, за да се затвори, според двама свидетели на случилото се. След това се скрива под стълбите и извиква: „Имам самоубийствен колан, ще взривя всички ни!“. Тогава излиза с автомат и стреля. Хадбе стреля с оръжието си и убива Бакр.

  Когато мъжете по-късно научават кого са убили, те претърсват къщата, събирайки компютри, паспорти, сим карти, GPS устройства и най-важното – документи. Не откриват никъде Коран.

  Хаджи Бакр е мъртъв и местните бунтовници взимат жена му под стража. По-късно бунтовниците я разменят за турски заложници при ИД по искане на Анкара. Ценните документи на Бакр първоначално са скрити в стая, където остават няколко месеца.

  Второ скривалище на документи

  „Държавата“ на Хаджи Бакр продължава да оперира и без своя създател. Колко точно са реализирани плановете му – точка по точка – се потвърждава от откриването на друг файл. Когато ИД са принудени да се оттеглят бързо от централата си в Алепо през януари 2014 година, те се опитват да изгорят архива, но се сблъскват с проблем, подобен на този, който има източногерманската тайна полиция 25 години по-рано: имат прекалено много файлове.

  Някои от тези файлове остават непокътнати и в крайна сметка попадат в бригадата „Ал Таухид“, най-голямата бунтовническа група в Алепо по това време. След продължителни преговори, групата се съгласи да предостави изключителните права за публикуване на документите на „Шпигел“ – всичко, с изключение на списък с шпиони на „Ислямска държава“ в редиците на „Ал Таухид“.

  Проверка на стотиците страници документи разкрива една изключително сложна система, свързана с инфилтрацията и наблюдението на всички групи, включително и собствените хора в ИД. Архивистите на ИД поддържат дълги списъци, отбелязвайки кои информатори са вкарани в някоя бунтовническа бригада или правителствена милиция. Отбелязано е дори кои сред бунтовниците са шпиони на службите на Асад.

  „Те знаеха много повече от нас, много повече.“ Кадровата справка на бойците е сред документите, включително подробни писма за кандидатстване от чужденци, като йорданеца Нидал Абу Айш. Той изпраща, освен всички препоръки, своя телефон и дори входящ номер по дело срещу него. Посочени са и неговите хобита: лов, бокс и взривяване на сгради.

  ИД искат да знаят всичко, но в същото време групата иска да заблуждава околните за истинските си цели. Доклад от няколко страници, например, внимателно изброява всички поводи, които ИД може да използва, за да оправдае превземането на най-голямата мелница в северната част на Сирия. Поводите варират от присвояване до безбожното поведение на работниците. Реалността – всички стратегически важни обекти като промишлени пекарни, силози за зърно и генератори, трябва да бъдат превзети, а тяхното оборудване се изпраща към неофициалната столица на халифата в Ракка – където се пазят в тайна.

  Отново и отново, документите показват връзки с плановете на Хаджи Бакр за създаването на ИД – например, че трябва да се поощряват женитбите във влиятелни семейства. Файловете от Алепо включват списък с 34 бойци, които освен съпруги, изискват и други битови нужди. Например, за Абу Букман и Абу Яхия ал Тунис е отбелязано, че се нуждаят от апартамент. Абу Сухайб и Абу Ахмад Осама искат обзавеждане за спалня. Абу ал Бараа ал Димашки търси финансова помощ като допълнение към пълен комплект мебели, а Абу Азми е поискал автоматична пералня.

  Променящи се съюзи

  Но в първите месеци на 2014 година, още едно наследство от Хаджи Бакр започва да играе решаваща роля: неговите контакти с разузнавателните служби на Асад, поддържани от десетилетие.

  През 2003 година режимът в Дамаск се притеснява, че тогавашният президент на САЩ, Джордж Буш, ще пожелае войските му, постигнали успех над Саддам Хюсеин, да напреднат към Сирия, за да свалят Асад. По тази причина, в следващите години сирийското разузнаване организира прехвърлянето на хиляди радикали от Либия, Саудитска Арабия и Тунис с Ал Кайда в Ирак. 90% от атентаторите – самоубийци влизат в Ирак по пътя от Сирия. Развива се странна връзка между сирийските генерали, джихадисти от цял свят и бивши иракски офицери, които са били лоялни на Саддам – съюз между смъртни врагове, които се срещат няколко пъти западна от Дамаск.

  По това време основната цел е да се направи ад живота на американците в Ирак. Десет години по-късно, Башар Асад има различен мотив да вдъхне нов живот на съюза: желанието му е да покаже себе си като по-малката от няколко злини. Ислямисткият терор е твърде важен, за да бъде оставен на терористите. Отношенията на режима с „Ислямска държава“ са – точно както беше с предшественика преди десетилетие – маркирани изцяло от тактически прагматизъм. И двете страни се опитват да използват другия в намерението си да се превърне в по-голяма сила, способна да унищожи дискретно сътрудника от вчера. Лидерството на „Ислямска държава“ не е имало проблем с получаваната от военновъздушните сили на Асад подкрепа, въпреки обещанията на групата да унищожи отстъпниците шиити. През януари 2014 година сирийски самолети редовни – и изключително – бомбардират бунтовнически позиции и централи по време на битките между ИД и бунтовнически групи.

  В сраженията между „Ислямска държава“ и бунтовнически части през януари 2014, самолетите на Асад редовна удрят позиции на бунтовниците, докато командирът на „Ислямска държава“ заповядва на бойците си да се въздържат от стрелба по армията. Това споразумение оставя чуждестранните бойци дълбоко разочаровани: те си представят джихада по различен начин.

  „Ислямска държава“ хвърля целия си арсенал срещу бунтовниците, изпращайки за няколко седмици повече атентатори самоубийци, отколкото по време на цялата преходна година срещу сирийската армия. Благодарение отчасти на въздушните удари, ИД успява да възвърне територия, която губи за кратко преди това.

  Нищо не символизира тактическото изместване на съюзи повече от съдбата на 17-та дивизия на сирийската армия. Изолираната база в близост до Ракка е била под бунтовническа обсада повече от година. Но тогава бойци на ИД изтласкват бунтовниците и военновъздушните сили на Асад успяват отново да използват базата за снабдителни полети, без страх от нападение.

  Но половин година по-късно, след като ИД завладява Мосул и поема контрола върху депо с мощни оръжия, джихадистите се усещат като достатъчно мощни, за да атакуват своите някогашни помощници. ИД превзема 17-та дивизия, а доскоро пазените войници са заклани.

  Какво може да се очаква в бъдеще?

  Неуспехите на „Ислямска държава“ през последните месеци – поражението в битката за кюрдския анклав Кобани и скорошната загуба на иракския град Тикрит оставят впечатлението, че краят на терористичната организация е близо. Като следствие от собствената си мегаломания, групировката загуби част от енигмата си и премина в отстъпление, а скоро се очаква и да изчезне. Но такъв предварителен оптимизъм вероятно е малко прибързан. „Ислямска държава“ може и да е загубила много бойци, но продължава разрастването си в Сирия.

  Вярно е, че джихадистките  опити за управление на определена географска област в миналото са се проваляли. Основната причина за неуспеха е била липсата на познания как от административна гледна точка трябва да се управлява даден регион или дори държава. Именно тази слабост стратезите на групировката осъзнават отдавна и се опитват да премахнат. В рамките на “халифата” тези, които са на власт, са изградили един режим, който е много по-стабилен и по-гъвкав, отколкото изглежда отвън.

  Абу Бакр ал Багдади може  официално да бъде обявен за лидер на групировката, но все още е неясно колко точно контрол има той. Във всеки случай, когато един от емисарите  на водача  на Ал Кайда – Айман ал Зауахири- се е свързал с „Ислямска държава“, той установил контакт с Хаджи Бакр и други служители на разузнаването, а не с Ал Багдади. Пратеникът, обаче, останал разочарован от срещите си с тях, тъй като според него “тези лицемери, предавали истинския джихад.“

  В рамките на „Ислямска държава“ съществуват  държавни структури, бюрокрация и органи на властта. Но съществуват и паралелни  командни структури: елитните бойци редом до редовните  войски; допълнителни командири паралелно с резонния военен лидер Омар ал-Шишани; посредници, които  прехвърлят или понижават провинциални и градски емири, а в определени случаи  дори ги премахват (убиват). От друга страна, не само Шура съветите – най-висшият орган за вземане на решения, имат правомощия за взимане на решения. Упълномощени са и  “хора, на които им е дадено правото и имат връзка с Бога” (ahl al-hall wa-l-aqd)– таен кръг, чието име е взето от исляма през Средновековието.

  Групировката умее да забелязва и да се справя  с всякакви вътрешни въстания. В същото време, структурата на отшелническо наблюдение е полезна също и за финансовата експлоатация на отделните граждани.

  Въздушните удари  от страна на водената от САЩ коалиция може и да са унищожили петролните кладенци и рафинерии, но никой не пречи на данъчните власти на Халифата да изстискват пари от милионите хора, които живеят в области, контролирани от „Ислямска държава“ – под формата на нови данъци и такси или просто чрез конфискация на имущество. В крайна сметка „Ислямска държава“ е информирана за всичко случващо се  от своите шпиони и от данните, иззети от различни банки, службите по вписванията на земята и бюрата за смяна на валута. Известно е кой е собственик на различните домове и полета,  кой е собственик на голям брой овце или има много пари. Гражданите  може и да са недоволни, но е факт, че възможността за въоръжаване и организиране на бунтове е изключително ограничена.

  Докато вниманието на Запада е съсредоточено основно върху възможността за терористични атаки, различен развой на нещата се подценява. Става въпрос за задаващата се мюсюлманска война между шиити и сунити. Такъв конфликт ще позволи на „Ислямска държава“  да се превърне  от  мразена терористична  организация в централна сила.

  Дори днес, на фронтовата линия в Сирия, Ирак и Йемен това враждебно отношение е налице – с афганистанци шиити борещи се срещу афганистанци сунити в Сирия, докато „Ислямска държава“ печели от варварството на брутални шиитските милиции в Ирак. Ако този древен конфликт между мюсюлмани продължава да ескалира, той може да прелее в сблъсъци в държави със смесено население като Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Ливан.

  В такъв случай, пропагандата на „Ислямска държава“ за наближаването на апокалипсиса може да стане реалност, докато възходът на организацията ще й позволи да установи абсолютна диктатура в името на Бога.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Текстът е публикуван в “Шпигел” на 18 април 2015 г., но остава актуална и днес. Автор на статията е Кристоф Ройтер (Christoph Reuter).  Преводът на български език е на Петър Минков и Руслан Трад, специално за блога Intidar.

  ** Въпреки че Ракка попада под пълния контрол на “Ислямска държава” и мнозина опозиционни активисти напускат града, няколко души формират съпротивително движение, наречено “Мълчаливото изтребление на Рака”. Можете да прочетете интервю с един от създателите на тази група, публикувано в Actualno.com.

   

• Американски полицаи пребиха брутално българин (видео)

  Полицейски служители в САЩ пребиха брутално българин по време на арест в Сан Франциско. Пострадалият е Станислав Петров. Униформените получили сигнал за открадната кола пред хотел в Сан Леандро, окръг Аламида, щата Калифорния. В нея седял Станислав, който тръгнал да бяга и последвало преследване в следващите 38 минути. Това разказва говорител на полицията, цитиран от „Господари на ефира“.

  Според властите Петров дори блъснал две патрулни коли и ранил един полицай при преследването.

  Българинът се опитал да избяга и пеша, но накрая се предал. При ареста униформените бият Петров с палки по цялото тяло и в главата, има и ритници от друг полицай, който идва като подкрепление с още свои колеги. Петров по никакъв начин не възпрепятства ареста със сила срещу полицаите в този момент. На видеото, заснето от случайна охранителна камера, се чува как той моли за помощ, докато е на земята.

  Властите разследват полицаите за употребената ненужна сила и бруталния бой. Говорителят на полицията в Аламида казва, че служителите на реда са предполагали, че Петров е бил въоръжен, а разследващите по-късно са намерили оръжие. Не е ясно обаче дали оръжието в било в Петров при ареста. Говорителят на полицията в Аламида казва още, че видеото не е цяло и не може да се каже категорично мнение за цялата картина.

  Вижте видеото тук

  Източник: 24 часа

• Събудете се

  Жак Атали е роден през 1943 г. Френски политик, банкер, икономист, писател и футурист. Бивш шеф на кабинета на френския президент Франсоа Митеран. Автор на книги с многомилионни тиражи.

  Всеки може да констатира на базата на определени признаци, че светът е тръгнал на зле. Лице в лице с този факт всички са като главозамаяни, сякаш хипнотизирани от зейващата пропаст под краката им. В най-добрия случай някои са хипнотизирани, а други привлечени от празнотата.

  Сякаш грозящата ни катастрофа се възприема като неизбежно предусловие за всяко последващо действие. Сякаш тя изключва всяко действие. Сякаш реформата е толкова непосилна, че предполага най-напред да преминем през табула раза.

  Сякаш неизбежната катастрофа може да бъде надмогната, само ако най-напред ни сполети.

  А катастрофата е на прага ни. Нима някой все още не я вижда?

  Състоянието на световната икономика се влошава. Рецесията настъпва навред, на места примесена с дефлация. Причините са много: технологиите, конкуренцията, свръхпроизводството, слабостта на синдикатите, съсредоточаването на властта, липсата на регулация, изчакването, отсъствието на доверието.

  Военната картина също се влошава: в Сирия, Ирак, Израел, Палестина, в целия Близък и Среден Изток, в черна Африка, между Китай и Япония.

  Екологията излиза от контрол. Температурата на планетата ще се увеличи средно с 2 до 6 градуса до края на века, а предстоящият екофорум на върха Cop 21 в Париж едва ли ще обуздае ръста й.
  Над 5 милиона потенциални политически затворници са на прага на Европа.

  Най-лошото: идеологическата ситуация е катастрофална. Вместо да мислим позитивно и да търсим конструктивни решения на тези, все още разрешими проблеми, се затваряме в себе си, изключваме се и отхвърляме другия. Навред. По най-различни начини.

  Сборът от тези пет проблема ще роди най-лошото. Пред нас се очертава ужасна перспектива: икономическата и социалната криза ще ускорят победата на екстремистките партии. Техният егоизъм ще доведе до затваряне на границите и взаимно отхвърляне, което ще породи неизбежен сблъсък.

  Ето защо, ако след две години черни знамена се развеят над сградите на основните институции, това не бива да ни изненадва.

  Не ми казвайте, че засилвам краските. Всички сериозни икономисти, политици, индустриалци, финансисти, еколози и обществени лидери в цял свят в частни беседи споделят този оценка.

  Въпреки това не предприемаме нищо, макар че все още можем да предотвратим катастрофата. Ако действаме бързо. Масивно. На планетарно ниво.

  Първата възможност в тази посока е предстоящата среща на върха на Г20 в Анталия, Турция, на 15-16 ноември. Ако световните политически лидери пожелаят да осъзнаят колко сериозна е ситуацията, ще могат да вземат незабавно пет належащи решения.

  Да подхванат с помощта на огромните дремещи капитали масивна публична инвестиционна програма за борба с бедността, разширяване на електронизацията, овладяване на разхищенията на енергия и създаването на трайни работни места.

  Да се вземе решение преди 2025 г. да бъдат вложени необходимите 100 милиарда долара, за да се подобри енергийната ефективност на Юга.

  Да се създадат процедури за опазване на реда и военната стабилност чрез съгласуване между петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

  Да се инициира мащабен диалог между религиите и цивилизациите под знака на убеждението, че всяка има много какво да научи от останалите.

  Да се организира координацията между основните централни банки, за да може техните усилия да дадат време на действията на правителствата да проявят своите резултати.

  За да се случи горепосоченото, е необходимо всеки от нас да мисли позитивно, да се събуди, да действа на своето ниво, да бъде толерантен с останалите, да чука на всички възможни врати, за да задейства отговорните лица. Или да способства за подмяната на онези, които нямат нужния кураж в тази ситуация.

  19 октомври 2015 г. (три седмици преди атентатите в Париж – бел.ред.)

   

  Жак Атали

  Превод:  Иво Христов /a-specto.bg/

• Забравена българска военна епопея бе почетена в Чикаго

  ЕПОПЕЯТА НА КАЙМАКЧАЛАН ОТ 1916 Г. – Реч на Василен Васевски, произнесена  на 8 ноември т.г., на панихида в църквата „Св. София“ в Чикаго, в памет на загиналите български войни в битката при Каймакчалан

  .

  Българската история е дълъг низ oт дати на величие и трагизъм. Не един и два в нея са поводите за гордост и радост, както и онези на покруса и разочарование. Такава е орисията на народа ни, избрал да живее на кръстопът от интереси и геополитически стремежи на близки и по-далечни държави. Драматичното ни минало е неотменна част от нашето съзнание, то е стожер и ориентир на живота ни, където и да се намираме.

  Днес сме се събрали, за да си спомним за една велика, но забравена страница от това минало: Каймакчалан. Име, което звучи странно в ушите на съвременниците и не извиква никаква емоция в сърцата им. Но преди сто години то е обозначавало едно свещено място в Македония, от което е зависел ходът на поредната ни война за национално обединение. Не, онази война, наричана Европейска или Първа световна, не беше империалистическа за българския народ, както ни учеха учебниците до 1989 г. И не за царската корона или за нечии болни амбиции умираха нашите войници в нея. „Да беше то, остали бихте живи, не бихте срещали тъй горделиви смъртта…“ – ще напише за тях великият Иван Вазов. Не, нашите герои се биха и умираха в името на една цел: да събере България всички свои чеда под стряхата си – онези, които бяха останали извън нея – в Македония и Добруджа – онези, които чакаха и се надяваха най-после да живеят заедно със свободните си сънародници.

  

  „Българската история се пише на върхове“ – казва в новопубликуваната си книга за Каймакчалан Красимир Узунов. Да, връх Каймакчалан е равен по героизъм и саможертва на Шипка, на връх Средногорец, на Калиманското плато. Осемнадесет денонощия един полк и няколко дружини отбиват атаките на многократно по-големия си противник с куршуми, снаряди и с голи ръце. Природата и логиката на войната са срещу тях, но те се бият, въпреки всичко. Сражават се с войските на три държави, две от които световни империи – френската и руската. Нашите войници знаят, че няма да имат подкрепление, знаят, че битката е неравна, и че може би е извън силите им да я спечелят. Но също знаят, че България ги гледа и очаква от тях да направят невъзможното. И то става – върхът е задържан, докато друга българска армия освобождава Добруджа и разбива румънците… Златните страници на българското величие биват дописани с костите на най-способните и най-свидни синове на 11-ти пехотен Сливенски полк.

  

  Днес, близо сто години след битката на Каймакчалан, се питам можем ли да се доближим малко до онези славни мъже от 1916 г. и да се наречем техни достойни потомци? Направихме ли достатъчно, че споменът за тяхната саможертва да блести и да се предава от поколение на поколение? И си отговарям: за жалост, не сме. В сегашна България Каймакчалан е неизвестно понятие, дума, която само звучи екзотично. А народ, който не помни и не знае историята си, е обречен да изчезне без бъдеще. Това ли ще допуснем с нехайството си?

  Позицията на нас, българите в чужбина, е особена. От разстояние ние се вглеждаме и виждаме по-добре сегашните и минали проблеми на родината си, както и начините да й помогнем. И в този случай със забравената битка на Каймакчалан, отново можем да дадем пример за работa на ползу роду. Днешната панихида за загиналите на Каймакчалан е скромен опит в тази посока. Далеч съм от мисълта,че с нея ще се издължим на прадедите си. Не, много, много още трябва да направим, за да запознаем сегашните българи с историята, да им помогнем да запомнят нейните светли дати и да ги почитат. Единствено така ще опазим спомена за Каймакчалан и ще му издигнем паметник в съзнанието си. Паметник, който няма да е за мъртвите, а за нас, живите – да гори като пламък и да напомня за завета и саможертвата на дедите ни.

  Това е в основни линии целта на комитета „Каймакчалан 2016“, който учредяваме днес – да припомня подвига и саможертвата, да ги популяризира и да ги извади от дългогодишната им забрава. Едно благородно дело, което се надявам, ще привлече съмишленици.

  Днес запалихме свещи за героите на Каймакчалан и стоплихме бродещите им сенки. Нека не ги забравяме отново и да продължим да разказваме за тях. Тогава може би ще бъдем най-после достойни техни потомци.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Репортаж за паметното събитие на в. „България“: ЗАГИНАЛИТЕ НА КАЙМАКЧАЛАН ПРЕЗ 1916 Г. БЯХА ПОЧЕТЕНИ НА АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА В ЧИКАГО

  Панихида за едно забравено, но значимо събитие в родната история – битката на връх Каймакчалан – бе отслужена за първи път в Чикаго като част от християнския празник Задушница тази година. Архангелова задушница често е наричана“мъжка“ задушница. На нея по традиция се отдава почит освен на починалите близки, и на загиналите във войните за България. Събитието бе организирано от ентусиасти и бе посетено от доста хора, прочели обявaта за него в интернет или в нашия вестник.

  

  Отец Груйо Цонков, протойерей на православната църква „Света София“ в чикагското предградие Дес Плейнс, прочете заупокойна молитва в памет на повече от 2000 войници и офицери, загинали на върха през паметните дни на септември 1916 г. Cлед товa в кратко, но прочувствено слово той заяви, че „няма българско сърце, колкото и кораво да е то, което да не се трогне от случилото се на oнази „българска Голгота“.

  На този участък от Солунския фронт нашите войници се сражават с превъзхождащ ги противник, в чийто редици освен сърби, се бият френски и руски части. Епопеята на 3-та пехотна дивизия, чийто гръбнак съставя 11-ти пехотен Сливенски полк, продължава 18 денонощия и е може би единственото сражение в световната история, водено на надморска височина от 2521 м. За жалост, след 1944-та учебниците по история подминават събитието, поради наложения криворазбран интернационализъм. Затова и името на Каймакчалан е слабо познато на съвременните българи.Тези и други факти бяха припомнени в словото на Василен Васевски (словото може да се види по-горе – бел.ред), един от инициаторите на панихидата и наследник на загинали в битката.

  

  Присъстващите можаха също да се сдобият с книгата на Георги Кременаров „11-ти пехотен Сливенски полк по пътя на безсмъртието“, както и да сведат глави пред забравения подвиг на каймакчаланци.

  

  Основан бе и инициативен комитет „Каймакчалан 2016“, който да популяризира битката и да организира различни мероприятия по повод на предстоящата й 100 годишнина. Негови членове са: Лина Кърк, издател на в. „България“, Иван Тодоров, историк, Петър Илиев, запасен офицер, Георги Миралаев, общественик, Соня Кичева, учителка, и Василен Васевски, художник и журналист. В програмата на комитет „Каймакчалан 2016“ се предвиждат исторически лекции в българските училища в Чикаго, представяне на книгата на Красимир Узунов „Каймакчалан“ и на предстоящия юбилеен брой на сп. „Отечество“, както и установяване на връзка с националния комитет „Каймакчалан“ в България.

  Текст и снимки: в. „България“
  

• Френският „11-ти септември“

  В Париж са стоварени 1500 войници. Европа е в шок

  

  Заради шест координирани терористични атаки в Париж в петък вечер във френската столица са стоварени 1500 войници. Армията е по улиците на града, след като френският президент Франсоа Оланд обяви извънредно положение в страната и затвори границата. В събота ще бъдат затворени учебните заведения, музеите и галериите. Свикан е и Съветът за сигурност. Засега броят на загиналите е 150, а на ранените – над 200.

  „Трябва да гарантираме, че никой няма да влезе в страната, за да извърши каквито и да е актове на тероризъм, и в същото време да сме сигурни, че извършителите на тези престъпления ще бъдат арестувани, ако се опитат да я напуснат“, добави Оланд. Той заяви, че е поискал военни подкрепления в Париж, за да гарантира, че няма да има следваща атака.

  „Това, което терористите искат, е да ни изплашат. Има от какво да се страхуваме. Но пред ужаса стои една нация, която умее да се защитава и която ще се справи”, заяви френският президент в обръщение. Когато публиката на „Стад дьо Франс“ напускаше стадиона, на който се игра приятелски мач Франция-Германия и в съседство имаше два взрива, пееше „Марсилезата“.

  „Това е френският 11 септември. Това не е атака срещу полицаи или журналисти, а срещу всеки. Всеки трябва да се страхува, независимо къде се намира“, коментира френски експерт по сигурността.

  Полицията в Париж пусна съобщение в „Туитър“, в което се препоръчва на хората в парижкия регион да избягват да излизат от домовете си, освен при крайна необходимост. В препоръката се казва да бъдат прекратени всякакви мероприятия, които се провеждат в момента навън. Кметството на Париж също предупреди гражданите да останат по домовете си. Собствениците на заведения са предупредени да проверяват внимателно влизащите и да не допускат подозрителни лица.
  Европа е в шок. „Дълбоко шокирана съм от новините и снимките, които пристигат от Париж. В тези часове мислите ми са с жертвите на атаките, които по всяка вероятност са дело на терористи; с близките на загиналите и с всички жители на Париж“, заявява германският канцлер Ангела Меркел в изявление.

  Великобритания е готова да окаже помощ на Франция във връзка със стрелбата и взривовете в Париж, заяви премиерът на страната Дейвид Камерън. „Шокиран съм от събитията тази вечер в Париж, написа премиерът на своята страница в „Туитър“. Нашите мисли и молитвите ни са с френския народ. Ще направим всичко възможно, за да помогнем“, каза той.

  Президентът на Русия Владимир Путин изрази дълбоко съчувствие във връзка със „серията чудовищни терористични атентати в Париж“. В Русия решително осъждат тези безчовечни убийства и са готови да предложат всякаква помощ при разследването на тези терористични престъпления“, каца говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

  Извънредно изявление направи и американският президент Барак Обама. „Ще направим каквото е нужно и ще работим с Франция, за да изправим тези терористи пред правосъдието“, каза той. „Все още не знаем подробностите за това какво се е случило“, допълни той и заяви, че няма да спекулира за това кой е отговорен, докато френските власти не съобщят, че ситуацията е спокойна. /“Сега“/

  .

  https://www.youtube.com/watch?v=p7t_GWXmgFk

• 870 000 българи нито учат, нито работят. 40 000 напускат страната

  Близо 870 000 българи нито учат, нито работят. 300 хиляди от тях са младежи. С годините наблюдаваме потомствена безработица, обявиха от БСК.

  40 на сто от сънародниците ни в трудоспособна възраст не работят изобщо. Годишно от пазара на труда отпадат 30–40 000 заети, показват данните на Българската стопанска камара (БСК).

  Всяка година страната ни напускат 40 000 младежи, сред които са и 20% от абитуриентите, показват данните на работодателската организация.

  Те показват още, че 41% от учениците над 15 г. са функционално неграмотни, 770 хиляди българи са без средно образование, 35% от които са на възраст до 25 г.
  Половината от работодателите имат сериозен проблем с намирането на подходящи хора за ключови позиции, алармира БСК.

  Остър дефицит се отчита за 190 професии и длъжности, за които е нужно средно образование. Има „глад“ за техници, технолози, механици, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Икономиката се нуждае от висшисти в областта на информационните и високите технологии, инженери, бизнес анализатори, финансисти, сочи проучването на БСК.

  При мъжете уменията означават повече, отколкото дипломите в търсенето на работа, докато за жените образователните постижения са по-важни. Това става ясно от национално проучване за уменията, реализирано от Световната банка.

  По-добрите познавателни и социално-емоционални умения означават и по-добри доходи, както за мъжете, така и за жените, дори и когато става въпрос за хора с еднакво образование, коментира Силвия Артал, консултант по въпросите на пазара на труда в Световната банка. За жените социално-емоционалните умения се отнасят в по-голяма степен за тяхната заетост в публичния спрямо частния сектор, допълниха от банката. /Dir.bg/

  .

• Отворено писмо от Българската академия на науките и изкуствата

  Г-н Президент, време е да се освободите от всички безродници във Вашия секретариат, които с техните антибългарски съвети Ви компрометират като некомпетентен и безотговорен държавен глава – пише в отвореното писмо на Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/. По-долу поместваме цялото писмо.

   БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА

                                        Bulgarian Academy of Science and Arts

                                         Офис: 1303 София, бул. „Сливница” 146,  вх. В, ет. 1

                                              Тел: +359 876 331 175, e-mail: [email protected]

   

   

                                                                           ДО

                                                                           ПРЕЗИДЕНТА

                                                                           НА Р.БЪЛГАРИЯ

                                                                           Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

   

                                                     КОПИЕ ДО: 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

                                                                          НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

                                                                          Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

   

                                                                          МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

                                                                          Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

   

                                                                           МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ

                                                                           РАБОТИ

                                                                           Г-Н ДАНИЕЛ МИТОВ

   

  ОТНОСНО: НЕЗАСЛУЖЕНАТА НАГРАДА, ДАДЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ

   

            УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

   

             Академичният съвет на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) взе единодушно решение да Ви уведоми, че сме против даването на най-високото държавно отличие на лица с антибългарска позиция и поведение.      

             Ние смятаме, че това отличие следва да се присъжда само на лица, които имат изключителен принос и заслуги към българската нация и държава.

           Това не може да се каже за вселенския патриарх, който проявява определен и неприкрит антибългаризъм, откакто е интронизиран за патриарх.

           Какви са доказателствата, които ще Ви приведем за  антибългарската му дейност:

          1. В продължение на 24 години, откакто е Вселенски патриарх, той не възстанови ранга на Българската православна църква, която е пета по старшинство, а ни поставя на 8-мо място след Сръбската, Руската и Румънска църкви, които са получили достояние от Българската православна църква. Това не е маловажен факт.

           2. Патриарх Вартоломей настоява паметника на екзарх Антим Първи, който през 1872 г. обявява автокефалността на Българската църква без съгласието на Гръцката патриаршия, да бъде премахнат от двора на Българската Одринска църква. Защо? Защото екзарх Антим Първи е бил противник на тиранията на Цариградската гръцка патриаршия.

           Екзарх Антим е един от водачите на българските народно-църковни борби за независима българска църква и българско просвещение. Заради клевета на тогавашния гръцки патриарх е изпратен на заточение до избора му за първи български екзарх. След едногодишно оглавяване на екзархията, пак по настояване на гръцката патриаршия, е свален от този пост от Високата порта и заменен с екзарх Йосиф първи.    Очевидно злопаметния патриарх Вартоломей продължава линията на поведение на фанариотите от Цариград и затова настоява да се премахне паметника. Нещо повече, той не разреши на българския епископ Поликарп да служи в църквата „Свети Георги”. Това е скандален факт на посегателство върху суверенитета на българската православна църква в Одрин.

  Трябва да се подчертае, че този паметник е изграден и поставен с разрешението на турската държава.

           3. Вселенският патриарх настоява пред българския Свети Синод да премахне титлите „Адрианополски“ и „Траянополски“ епископи –титли, които носят български епископи, тъй като се дублирали с тези на гръцки епископи.

           4. През 1994 г. Вартоломей нареди на православната българска общност в Истанбул да спре да издава кръщелните и венчални свидетелства на български език от името на Българската православна църква, а да носят надписа на гръцки език „ Вселенска Патриаршия“.

           5. Буди учудване, че Вселенската патриаршия иска в църквите по българското Черноморие да се служи литургия на гръцки език, след като съгласно спогодбата Кафандарис-Моллов, през 1924 г. всички гърци живеещи в България се изселиха и  заселиха в Гърция.

           6. Правителството на Тодор Живков, подписвайки през 1964 г тринадесетте спогодби с Гърция, не постави въпроса за териториални претенции, както и въпроса за защита на 650 000 българи в Беломорска Тракия, под натиска на СССР.

  Не е  ли време заграбените български църкви да се върнат на българския Свети Синод и в тях отново богослужението да бъде изнасяно на български език. Ако това направеше Вселенския патриарх не един, а два ордена да му се дадат.

          7. Голяма част от българските митрополити са гръцки възпитаници, които  налагат да се внася утвар от Гърция и така утвърждават гръцкото влияние в нашите църкви. Например църквата „Св. Марина“ в Пловдив е  облепена  с гръцки тапети с религиозна тематика. Непрекъснато ни се натрапва използването на  държавния знак на Византия – двуглавия орел, който се  поставя върху църковните одежди и църковни регалии.

            Предвид изложените факти за безцеремонното и арогантно поведение на Вартоломей, с което унизи Българската православна църква и достойнството на българския народ, и   зачерта „Българския Великден“ от нашата история,  ние учените и дейците на културата от Българската академия на науките и изкуствата настояваме България да води независима, суверенна и национално отговорна политика и да защити правата и достолепието  на  Българската православна църква.

            Време е да се освободите от всички безродници във Вашия секретариат, които с техните антибългарски  съвети Ви компрометират като некомпетентен и безотговорен президент на републиката.

            Ние сме убедени, че Вие сте искрен патриот, но демонстрирате доверчивост, която позволи на безродниците от комунистическата БАН да Ви подведат.

   

         София                                                           С уважение:

  10.11.2015 г.                                                       Акад. проф. д-р Григор Велев,

                                                                                 Председател на БАНИ

   
  .

• Посланиците ни по света мизерствали и просели

  

  Посланиците ни по света са принудени да просят пари от местни бизнесмени или пък от богати българи. За това сигнализира народният представител от ДПС Четин Казак по време на заседание на парламентарната комисия по външна политика.

  Депутатите от тази комисия се захванаха с обсъждане на първо четене на проекта за бюджет на Министерство на външните работи за следващата година, а да защити разпределението на парите дойде и самият министър на външните работи Даниел Митов.

  Именно по темата за бюджета ДПС депутатът заяви, че е крайно време държавата да обърне внимание на мизерията, в която работят дипломатическите представителства. „Посланиците ни са обърнати на просяци за елементарни неща“ – изтъкна Казак и разказа, че един посланик разполага с 900 евро за година, а трябва да организира поне два приема. „С трици маймуни не може да очакваме“ –  отсече депутатът от движението.

  С думите му се съгласи и народният представител от „БСП Лява България“ и ексминистър на външните работи Кристиан Вигенин.

  „Едни от най-ниските заплати в държавната администрация са във Външно министерство„, посочи социалистът и поиска да разбере дали в следващата година има предвидено увеличение на заплатите.

  „Това са истини“ – се съгласи с критиката министър Митов и увери, че ако има начин, то нашите посланици ще работят при други условия. „Посолства ще закриваме само ако вече сме в кома и няма никакъв шанс“ – увери външният ни министър.

  Въпроса за закриване на посолства повдигна депутатът от АБВ Георги Кючюков, който призна, че като лекар знае, че „когато някой е болен, се търси начин за лечението му, а не направо погребална агенция“.

  Външно министерство има намерение да продава свои имоти по света, стана ясно още от разчетите на бюджета за 2016-та година.

  „В Етиопия имаме огромен комплекс, а нямаме представителство. Камбоджа имаме отново огромен комплекс, а имаме един служител“ – разказа министър Митов.

  С 10% по-висок е бюджетът на МВнР, като то ще разполага с 122,6 млн. лева  за следващата година.

  News.bg

• Шефът на Етичната комисия във ВСС ще проверява записи, които го уличават

  #Яневагейт 4: Димитър Узунов и Ясен Тодоров „държат“ ВСС

  Поредните записи от разговори между Владимира Янева, Румяна Ченалова и неидентифициран мъж разкриват тежки зависимости и конфликти на интереси вътре във ВСС, но и недопустимо външно влияние от изпълнителната власт.

  Борисов към Янева по Viber: „Може да се разходим в парка“.

  .
  От записите става ясно, че Янева е изпратила СМС на Бойко Борисов в четвъртък, 12 февруари. Тогава той бил в Брюксел, но само 3 мин. след СМС-а с Янева се свързал „Митко“ – „неговия човек“ във ВСС. Става дума за Димитър Узунов, който беше шеф на районния съд в Сандански и беше предложен за член на ВСС от Яне Янев.

  „Митко“ поискал да си общува с Янева по Viber, а не по нормалната телефонна линия. Успокоил я, че „току що му се обадил човекът от Брюксел“ и обещал, че няма да я закачат, а изявленията за „400 години затвор“ били за пред медиите.

  „Човекът от Брюксел“, който е правил подобно изявление в четвъртък, 12 февруари, пред медиите, е Бойко Борисов. Тогава той каза буквално следното:

  „Защото ако на Цветанов са му дали 4 години, за това, което са правили, трябва да им дадат по 400 години всички по веригата, от съдията до последния, ако приемем, че има съизмеримост.“

  Малко след разговора с Узунов по Viber, все още титулярната шефка на СГС получила съобщение от неизвестен абонат отново във Viber. С игрив намек той й дал да разбере, че нейните проблеми ще се решат.

  „Да не забравяме, че Сандански е най-топлият град в България и ако Митко каже, може да се разходим в парка“.

  Янева убедено разяснява на Ченалова, че „няма кой друг да е“ авторът на мистериозното съобщение, очевидно визирайки Бойко Борисов. „Да, да, да, да“ – съгласява се Ченалова.

  Гаранциите от „човека в Брюксел“ били потвърдени пред Владимира Янева и от „Милка“. Става дума за друг член на ВСС – Милка Итова, която разговаряла с Димитър Узунов.

  „Влади, трябва да се видим“

  Освен от Узунов, Янева получила гаранции и от още един член на ВСС – Ясен Тодоров, който й се обадил и поискал да се видят на живо във вторник, 17 февруари (разговорът на Янева и Ченалова е от четвъртък, 19 февруари).

  

  Ясен Тодоров е шеф на етичната комисия, която се сезира за изтеклите до момента записи. Той разказал на Янева следното: „Бойко ми прати един от неговите най-близки хора да ми каже: по никакъв начин тебе да не те закачаме.“

  „Така“ – съгласява се Ченалова.

  „Двамата души, които държат Съвета, са Митко и Ясен.“

  Гаранциите, дадени от Борисов, обаче не са подействали и в крайна сметка на 19 февруари ВСС отстрани Янева. Съдийката разсъждава върху това разминаване между думи и дела, и не разбира как така след като си е осигурила подкрепата на двете най-важни лобита в Съвета, на Димитър Узунов и Ясен Тодоров, в крайна сметка е „опраскана“.

  „Защо кара Митко да ми се обади. А казах ли ти, че и при Ясен е пратил човек? Двамата души, които държат Съвета и около тях са лобитата са Митко и Ясен. Двамата най-оправни в Съвета. И той праща при тях.“ – тюхка се Янева, говорейки за пратениците на Бойко Борисов.

  „Да не би това да е игра на главния прокурор“ – издига хипотеза Ченалова. – Знаеш ли дали наистина Бойко го е натиснал?“. Непознатия мъж от записа я подкрепя – „Я се замисли малко?“. Янева обаче отхвърля такъв вариант, защото се познавала добре с Борисов и можела да иде да говори директно с него, при което да разкрие играта на Цацаров ако е имало такава.

  Биволъ опита да се свърже по телефона с Ясен Тодоров и Димитър Узунов, но те не отговориха на обажданията и на съобщенията по СМС. Милка Итова каза по телефона, че е в чужбина, и поиска да й бъдат изпратени въпроси по мейл. До момента на публикацията отговор не се получи.

  Viber: Пазим историята на съобщенията 30 месеца. Ще ги дадем на правоохранителните органи ако ги поискат

  Биволъ потърси за информация юридическия отдел на услугата Viber, откъдето отговориха, че историята на обажданията и съобщенията се пази в продължение на 30 месеца. Информация за това кой с кого е разговарял или разменял съобщения, в колко часа и от кой IP адрес, може да бъде предоставена при поискване от правоохранителните органи. Самото съдържание на разговорите не се пази. Фирмата фактурира издирването на тази информация като таксата е 500 долара за даден номер за една година или част от тази сума за съответния период. Това означава, че ако има воля за разследване, такова може да бъде проведено и информацията в записите да бъде потвърдена или отхвърлена.

  Кой обаче да разследва? От изнесеното до момента става ясно, че половината ВСС, главния прокурор и шефът на ВАС са замесени в интригите с „опраскването“ на Янева. Освен това почти цялата „независима съдебна власт“ се оказва зависима от прищявките и настроенията на премиера. А това е безпогрешен признак, че 26 години след падането на комунизма, все още живеем в тоталитарен режим изрисуван с демократична фасада.

  Фасадата, която „човекът“ показва в Брюксел, където получава „конграчулейшънс“.

  А после се разхожда с някоя съдийка в парка.

  .

  
  .

  Владимира Янева: В същото време, в момента аз в цялата моя драма, която е, полудявам.

  И пускам на Бойко един СМС. И му пиша така. Значи той е в Брюксел. Тва става в четвъртък. Не съм, извинявайте, не съм нарушила закона. Освен това за 4 години съм подписала над 15000 СРС-а. Нещо, което е абсолютно верно, щото тя статистиката е толкова бройки, те на година са по 5000.

  Не минават и три минути и ми звъни Митко Узунов: „Имаш ли Вайбър?“ Викам: „Имам Вайбър“.

  А нали знаеш, че Митко Узунов е неговия човек в Съвета и с който комуникира и за всичко той му отговаря.

  Не минават и три минути, звъни ми Митко на Вайбъра и ми казва: „Току що ми се обади човекът от Брюксел и каза да не се притесняваш, че това изказване го е направил само за пред медиите, за 400-е години. Въобще да не го мислиш, да не се притесняваш“.

  Минават още 10-15 минути отварям си аз вайбъра и гледам от един непознат номер следното съобщение: „И тук вятърът е много силен. Синоптиците казват, че времето ще се оправи. Да не забравяме, че Сандански е най-топлият град. Ако Митко каже, можем да отидем да се разходим в парка.“

  Няма от кой друг да е. (РЧ: Да, да, да, да) Нали, вече как. (РЧ: Да, да, да) И с Митко съм говорила 10 минути по-рано. И тук вятърът е силен и така нататък и така нататъка. От друго място, че се обаждат. И за Митко ти говори и така.

  РЧ: Да, да, да, да…

  ВЯ: Аз вече съвсем се успокоявам. Милка ми се обажда и ми казва: Не се притеснявай, Митко ми се обади и ми каза, че е говорил знаеш с кой. И че всичко е наред и няма проблеми.

  Ясен Тодоров ми звъни във вторник и казва: „Влади, трябва да се видим“.

  Виждаме се с Ясен. Ясен каза: „Бойко ми прати един от неговите най-близки хора да ми каже по никакъв начин тебе да не те закачаме!“.

  РЧ: Да.

  …
  .

  
  .
  …

  Владимира Янева: Аз не мога да разбера обаче той защо действа по тоя начин, е тва не мога да разбера.

  Защо кара Митко да ми се обажда? А казах ли ти, че и при Ясен е пратил човек?

  Мъж: Да

  ВЯ: Е тва не мога да разбера, защо го прави тва?

  Тва за мене е необяснимо.

  РЧ: Да не би главния… сам да си?

  ВЯ: Той праща при двамата най-здрави хора от Съвета.

  Двамата души, които държат Съвета и около тях са лобитата са Митко и Ясен. Двамата най-оправни в Съвета. И той праща при тях.

  РЧ: Да не би тва да е игра на главния прокурор?

  Мъж: А може би… я се замисли малко.

  РЧ: Знаеш ли дали наистина Бойко го е натиснал?

  Мъж: Даа.

  ВЯ: Ама аз главния прокурор го питах. Аз му казах: Има ли нужда да ходя да говоря с Бойко? И той каза: Както прецениш.

  РЧ: Е, той не може да ти каже: Недей да ходиш.

  ВЯ: Е да, де, ама той много добре знае, че ние се познаваме лично и то много добре. И ако отида да го попитам кво става? И той каже: Аз нямам пръст, тва е само главния.

  Източник: Биволъ

  .
  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Първите записи може  да чуете ТУК, ТУК и ТУК.

  .

• ​Учредиха дясна гражданска организация ДОМ

  Сдружението „Достойнство, отговорност и морал” ще пази християнските и консервативни ценности, без бивши ченгета от ДС и номенклатура, съобщи Faktor.bg.

  

  Нова гражданска организация „Достойнство, отговорност и морал” (ДОМ) се учреди в една от залите на Столичната библиотека. Сдружението, което си поставя за цел да пази християнските и консервативни ценности на семейството и обществото, няма да търси политически изяви, а ще организира обществени дебати, ще предлага граждански и законодателни инициативи.

  В ДОМ личат имената на видни общественици, интелектуалци и експерти като Алекс Алексиев, адвокат Иван Груйкин, евроексперта Любов Панайотова, икономиста Красен Станчев, бивши син депутат – отец Стефан от Русе, представители на организациите на репресираните. Учредителите избраха единодушно за председател Иван Сотиров и 11-членен Управителен съвет.

  ДОМ е отворен за членство както на физически, така и на юридически лица. Но е важно да се знае, че трябва да декларират, че не са били съпричастни към структурите на Държавна сигурност и номенклатурата на БКП. Това е особено важно изискване, след като на последните местни избори станахме свидетели на безпрецедентен факт: нито една политическа сила не поиска предварително Комисията по досиетата да провери нейните кандидати за кметове и общински съветници.

  „Демократичната общност е генерално поразена, а партиите са се превърнали в корпорации за власт и пари”, сподели Иван Сотиров, като подчерта, че основната цел на гражданското сдружение е да събира разпилените десни хора, за които са важни християнските морални ценности и антикомунизмът, като базова основа за развитието на държавата. Това е особено важно, след ясно се вижда пълзящата рекомунизация и обратната лустрация, на която са подложени антикомунистите.

  Сдружението ще формира регионални експертни съвети, които ще организират дискусии из страната, освен по темите на деня, и за да отговорят на външнополитическите предизвикателства като хибридната война на Москва, радикалния ислям и световните кризи.

  Фактор.бг

• Берлин: Ще връщаме мигрантите в първата страна от ЕС

  Германия ще връща сирийските бежанци обратно в първата страна-членка на Европейския съюз, в която са пристигнали и след това са се отправили към вътрешността на континента. Това предупреждение отправи говорителят на германския вътрешен министър Томас де Мезиер. Говорителят подчерта, че Берлин отново въвежда Дъблинския протокол. Според него бежанците са длъжни да бъдат регистрирани в първата страна-членка на ЕС, в която са пристигнали и могат да бъдат върнати обратно от останалите държави.

  

  В същото време германският канцлер Ангела Меркел призова ЕС да гарантира сигурността на външните граници, за да спре мигрантската вълна, която залива Европа. Това, според нея, ще попречи на страни като Словения да вдигат стени по границите си.

  „Положението в Словения, където правителството вдига ограда по границата с Хърватия, за да контролира мигрантския наплив, е извънредно. Необходимо е сътрудничество за намирането на общоевропейско решение. Това означава гарантиране на сигурността на външните граници“, каза Меркел.

  Според икономическия институт в Мюнхен Германия тази година ще похарчи над 21 милиарда евро за настаняване, прехрана и образование за мигрантите. Междувременно словенският премиер Миро Церер съобщи, че само след 16 октомври в страната са пристигнали над 171 000 мигранти. Той предупреди за нова голяма мигрантска вълна от Гърция от над 30 000 души. /БГНЕС/

  .

• Bloomberg: Украйна е застрашена да се превърне в провалила се страна

  Леонид Бершидский, агенция „Блумбърг“

  

  Най-ефективната стъпка, която руският президент Владимир Путин направи, за да дестабилизира Украйна, бе това, което искаше Западът: той накара проруските сепаратисти в източната част на страната да прекратят огъня. След като отпадна прикритието на войната, вътрешните разделения и липсата на дееспособност на ядрото на украинския политически елит не закъсняха да се проявят. Вместо да стане надеждна демокрация след миналогодишната „революция на достойнството“, сега Украйна изглежда още един некомпетентен и корумпиран постсъветски режим. Не е учудващо при това положение, че в много важните отношенията между Киев и Запада започнаха да се появяват пукнатини.

  В правителството цари бъркотия: премиерът Арсений Яценюк е заплашен от уволнение, щом това стане възможно от гледна точка на закона през декември (след като на 11 декември 2014 година Радата одобри програмата за дейността на правителството на премиера Арсений Яценюк, до 11 декември 2015 година украинският парламент не може да разглежда въпроса за отговорността на този кабинет), а това пък може да се отрази отрицателно на крехката управляваща коалиция, в която партията на Яценюк е втората по влияние. Ако тази коалиция се разпадне, а това е напълно вероятно, при положение, че Яценюк бъде принуден да подаде оставка, ще трябва да се организират предсрочни парламентарни избори. Има вероятност проевропейски настроените украинци да възприемат с облекчение подобен вариант. В законодателната власт доминират популистите, а това ще затрудни прокарването на важни реформи, ако някой изобщо планира да ги провежда. На 5 ноември парламентът отхвърли законопроект, забраняващ дискриминацията на хомосексуалните хора на работното им място.

  Въпреки че новото поколение бюрократи направи опити да внесе промени, икономиката на Украйна остава нереформирана. Данъците са все така много високи, а мнозина продължават да се мъчат да ги заобиколят, обемът на сенчестата икономика не спира да нараства, регулирането на бизнес климата почти не се е променило. Международният валутен фонд (МВФ), превърнал се в главен източник на твърда валута за Украйна след рязкото свиване на обема на износа, гледа с известен оптимизъм на перспективите за растеж през идната година, прогнозирайки 2% увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП). През октомври обаче той преразгледа прогнозите си за тази година, посочвайки спад на БВП с 11%. Най-популярният украински политик, който не е украинец, а бивш президент на Грузия – Михаил Саакашвили, назначен от държавния глава Петро Порошенко за губернатор на Одеска област, предложи либертариански пакет от реформи. Порошенко обаче официално не го подкрепи и сегашният парламент най-вероятно няма да го приеме.

  Също толкова нереформирана е невероятно корумпираната съдебна система. През септември, след посещението си в Украйна, Кристоф Хайнс, специален докладчик на ООН по въпросите на извънсъдебните и произволни екзекуции, заяви, че в тази страна има „във вакуум на отговорност“. Хайнс посочи, че украинските власти са провалили разследването на гибелта на над 100 души по улиците на Киев през последните дни на революцията, а също и на 48 проруски демонстранти в опожарената сграда на Дома на профсъюзите в Одеса през май 2014 година. И двете разследвания са спрени, а всички опити на адвокатите на жертвите да ускорят процеса биват възпрепятствани от властите, тъй като някои от заподозрените за стрелбата в Киев продължават да работят във вътрешното министерство.

  Хайнс също отбеляза, че украинската служба за сигурност „изглежда е над закона“. Освен обиските в някои технологични компании, направени през последните няколко седмици с цел сплашване, служители на силите за сигурност арестуваха Генадий Корбан, най-близкия сътрудник на олигарха Игор Коломойски, който бе против укрепването на позициите във властта на Порошенко. Украинските медии реагираха на този арест с обвинения в избирателен подход на правосъдието. Други олигарси досега не са подложени на гонения, вероятно защото са приели господството на Порошенко.

  Две години след като корумпираният екип на бившия президент Виктор Янукович напусна Украйна, корупцията продължава да процъфтява в тази страна, а разследващите журналисти, които не изпитват страх, отново имат много работа. Една от главните фигури в техните разследвания стана самият Порошенко – единственият от 10-имата най-богати хора в Украйна, успял да умножи капитала си през миналата година – изглежда забрави обещанието си да продаде бизнеса си. Неговата банка се разрасна, докато много други банки останаха без лиценз. Имената на близки съюзници на Порошенко и Яценюк редовно се споменават във връзка с корупционни схеми с участието на украинските митници и енергийни компании. На 5 ноември най-известният украински журналист Сергей Лешченко, който през миналата година бе избран в парламента в партийната листа на Порошенко, публикува статия, озаглавена „Новото време“, в която той накратко описва сегашната политическа конфигурация:

  „Системата, която бе пробутана на американците, на взаимно ограничаване и балансиране, не работи. Вместо да се контролират един друг, екипите на Порошенко и Яценюк сключиха сделка. Те си поделиха сферите на влияние и отговорност, така че пътищата им да не се пресичат и да не влизат в конфликт.
  Американците са силно забележими в украинския политически процес. Посолството на САЩ в Киев стана център на могъщество, а украинските политици открито говорят за това, че назначенията и уволненията се съгласуват с посланика на САЩ Джефри Пайет и дори с вицепрезидента Джо Байдън. „Посланикът Джефри Пайет и американската администрация са на върха на пирамидата на влиянието в цялата история на независима Украйна“ – написа Лешченко.

  Европейците също участват във вземането на решения за системата на управление на Украйна, и то не само защото са донори, тъй като в това отношение САЩ имат доста по-голяма тежест заради влиянието си върху МВФ, а защото безвизовите пътувания до Европа са една от основните цели на Порошенко. В неговите очи това би легитимирало усилията му да направи Украйна по-европейска и да съживи спадащата си популярност.

  Изискванията на Европа за безвизов режим са фокусирани върху сериозността на Украйна в борбата й срещу корупцията. Неотдавна ЕС отказа да отпусне допълнителни пари за антикорупционната прокуратура заради „опасенията, предизвикани от личностите на хората, които участват в подбора“ на прокурори. Тук очевидно се има предвид екипът на главния прокурор Виктор Шокин, протеже и дългогодишен съюзник на Порошенко, който бе обвинен в подкопаване на антикорупционните усилия.

  Можем да направим следния извод: войната на Украйна с нейното минало се оказа още по-неуспешна от военната й кампания срещу Русия. От „революцията на достойнството“ мина доста време, за да се сочи тя като оправдание за липсата на значителен напредък. Усилията на САЩ и Европа Украйна да се управлява отвън до голяма степен също се провалиха: хватката на олигарсите и на корумпираната бюрокрация, в която е впримчено останалото от украинската икономика, се оказа твърде силна, а схемите им – с твърде дълбоки корени.

  Развитието на украинското гражданско общество е блокирано от интересите на тези влиятелни среди. Съмнявам се, че то ще успее да тласне страната по по-цивилизован път на развитие чрез обикновените механизми на изборната демокрация: местните вотове потвърдиха, че постсъветските практики на измами, подкупи и сплашване все още не са преодолени. Няма особено силно желание за нови бунтове, защото е минало прекалено малко време след революцията и войната в източната част на страната. Само че ако сегашният политически елит не намери сили да въведе ред в редиците си, което е много малко вероятно, украинската история на смяна на режима чрез насилие вероятно все още не е приключила. /БТА/

  .

• Историята на Арменския геноцид ще се изучава във всички училища в Лос Анжелис

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org

  

  На 16 септември т.г. Съюзът на учителите в Лос Анджелис, който е втори по големина в САЩ, призна 2015 година като Година за възпоменаване на 100-годишнината от Арменския геноцид.

  Това решение бе важно заради това, че вече във всички училища на Лос Анджелис ще се изучава историята на Арменския геноцид. В Съюза на учителите в Лос Анджелис членуват над 31 хиляди учители.

  Елен Асатурян, представител на Арменския комитет „Хай Тад” в Калифорния, отбеляза, че въпреки постигнатия голям успех за арменците, те ще продължават работата, за да бъде изучавана историята на Арменския геноцид не като част от предмета История на света, а като част от Историята на САЩ, понеже по много начини Съединените щати са свързани с историческите събития около Арменския геноцид.

  .

• Българите в чужбина със заявления за лични документи онлайн?

  Българите в чужбина ще могат да подават заявления за наши лични документи онлайн, съобщиха от Външно министерство
  

  .

  Българите в чужбина скоро ще могат да подават онлайн заявления за издаване на лични документи и дубликат на шофьорските книжки. Това ще им спести време и средства за пътуване до най-близката консулска служба.

  Електронното управление на консулските услуги става възможно чрез проект, който Министерство на външните работи реализира по Оперативна програма „Административен капацитет”.

  Над милион и половина българи в момента живеят в чужбина. Повечето от тях живеят извън столиците и големите градове. Това им създава проблеми при издаването на документи и получаването на консулски услуги.

  Чрез проекта „е -консулски услуги” заявленията за съответните документи ще могат да се подават онлайн, каза ръководителят на проекта Раковски Лашев. Той обясни, че досегашната практика за предоставяне на услугите – чрез изнесени дни на консулите в различни населени места, е с ограничени възможности и до много от българите тези услуги не достигат. С приложението на електронните консулски услуги нещата ще се подобрят.

  “С времето документите за самоличност на много наши сънародници изтичат. Условията, в които те живеят и финансовите възможности не им позволяват за подмяната на всеки документ да пътуват поне два пъти до нашето дипломатическо и консулско представителство. За решаване на тези проблеми ние се обърнахме към изпълнението на проекта, което да позволява с използване на съвременните информационни технологии нашите сънародници да могат онлайн да подават заявление за български лични документи, за издаване на дубликат на свидетелство за правоуправление на превозно средство”, каза Лашев.

  Новата система ще спести време и на нотариусите, съответно и на гражданите и бизнеса, за проверка на заверки, извършени в консулските и дипломатически представителства на страната извън граница, стана ясно при представянето на проекта. Той се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013 г.”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. /Dariknews.bg/

  .

• Честни избори – ще видим ли новосъздадените умни бюлетини в България?

  Швед измисли умна бюлетина. Давид Бисмарк технологически гарантира честни избори (видео)

  Георги Боздуганов*, Faktor.bg

  .

  Отминалите избори показаха, че преди да бъде решен въпросът за дистанционното гласуване е необходимо спешно да се решат проблемите с гласуването в избирателните секции и отчитането на резултатите.

  Възможно ли е изборите да не са фалшифицирани, тайната на вота да е запазена и окончателните резултати да са готови в рамките на 1-2 часа? Не само е възможно, задължително е.

  Демокрацията се основава на избори и тяхното компрометиране е един от най-сигурните начини за нейното унищожаване. Въпросът е дали политическите сили, които избираме, ще се решат да получават действителното доверие на гражданите като се откажат от дивашкото подправяне на изборни книжа и задкулисните сделки.

  На заинтересованите предлагаме модифицирания вариант на методиката за гласуване, създадена от шведския специалист по изборни технологии Давид Бисмарк. Още през 2010 г. той е публикувал формат на изборна бюлетина, която осигурява достатъчна прозрачност на изборния процес като същевременно съхранява тайната на всеки подаден глас. Предложението на Бисмарк е просто и изключително ефективно.

  Бюлетината се състои от две части, отделени с вертикална перфорирана линия. В лявата част има списък с имената на кандидатите и/или партиите, а срещу всяко име в дясната част има уникален баркод, който също е отделен с хоризонтални перфорирани линии и може лесно да бъде откъснат. Имената са подредени на случаен принцип, така че списъкът е в различен ред за всяка бюлетина. Имената не са номерирани. За всяко име могат да бъдат определени десетки баркодове, но всички те са само за него и не съответстват на никое друго.

  Гласоподавателят получава от избирателната комисия бюлетина и отива в стаичката за гласуване. Там откъсва баркода, разположен срещу предпочетеното име, запазва го и накъсва останалата част от бюлетината. Необходимо е да се подчертае, че от момента на напускане на стаичката за гласуване, където е отделен отрязъкът с баркода и е унищожена останалата част от бюлетината, всеки вот е абсолютно таен и никой не може да да узнае кой как е гласувал. Избирателят излиза от стаичката и пуска накъсаните парчета в урна или машина за унищожаване на документи (шредер). Достатъчно е дори само да се раздели лявата част на бюлетината по вертикалната перфорирана линия от дясната и да се откъснат няколко баркода, отнасящи се за непредпочетени имена, след което никой не може да съпостави дясната с лявата част и да разбере чий е баркодът, който е запазен. Гласуващият отива при секционната комисия, подава избрания баркод, където той бива сканиран, изпратен в централна база данни и същевременно записан на някакъв цифров носител (хард диск, флаш памет, DVD) за последваща сравнителна проверка. От секционната комисия поставят печат на гърба на листчето с баркода и го дават на гласувалия. Поставянето на печат е необходимо, за да се избегне възможността недобросъвестни гласоподаватели да запазят повече баркодове и впоследствие да предявят претенции за неотчитане на техния глас.

  В случай, че изборите са за партийна листа, даваща възможност за преференции, отделните кандидати се означават с номера, а върху отрязъка с баркода е отпечатана поредица от номера, така че всеки може да отбележи предпочитание за отделен кандидат. Преференциалният вот се сканира заедно с баркода, но отново остава таен, защото никой друг не знае коя е избраната партия.

  След приключване на изборния ден членовете на комисията подписват протокол, в който отбелязват само броя на гласувалите и заедно с приложения цифров носител го предават в съответната районна избирателна комисия. Резултатите се обработват машинно и се публикуват на страницата на ЦИК. Всеки, който желае да провери дали неговият глас е отчетен правилно, може да отвори електронната страница на ЦИК, да намери секцията, в която е гласувал, и да види дали номерът на неговия баркод е отчетен като вот за избрания кандидат и/или партия. В случай, че вотът не е отчетен, гласоподавателят може да подаде жалба и да поиска проверка на резултатите в съответната секция. Номерата на баркодовете за всяка секция се публикуват в тяхната поредност, така че не е необходимо гласоподавателят да изписва номера на баркода и да подава електронна заявка за търсене. Това се прави с цел да се игнорира теоретичната възможност някой да следи IP адреса на компютъра и по направената заявка (въведен номер на баркод) да узнае как е гласувал този, който проверява своя вот.

  След приключване на изборния ден наблюдателите и партийните застъпници могат да получат защитено от манипулации копие на цифровия носител със записаните баркодове и да направят паралелно преброяване. Преброяване на гласовете могат да направят и медии, и граждани по данните, публикувани от ЦИК.

  Въвеждането на тази методика ще направи изборите по-честни, за да не се окажем обречени на унищожаващ демокрацията произвол, но няма да реши проблема с престъпната покупко-продажба на гласове.

  Прогонването на търговците от храма не е въпрос на техническо, а на политическо решение, за което са необходими съответните законодателни промени – въвеждане на образователен и данъчен ценз, задължително гласуване и електорални стимули.

  Следващите избори ще дойдат неусетно скоро и трябва незабавно да се сложи край на безчинствата, които отвращават хората и ги карат вместо към урните да отиват за риба, гъби и да трошат телевизорите си.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * Авторът е член на ПП „Движение 22-ри септември“

• Награда „13 века България“ за български вестник в Украйна

  Дора Костова,издател на в. „РОДЕН КРАЙ“ в Украйна, получи годишната награда на НДФ „13 века България“ за популяризиране на българската култура в чужбина
  

  .

  Десимира Миткова, БТА

  Атина, 7 ноември. Дора Костова, която 26 години издава вестник „Роден край“ в Украйна, получи годишната награда на НДФ „13 века България“, за принос в разпространението на българската култура на българоезична медия в чужбина за 2015 г. Отличието й беше връчено по време на Единайсетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и АБМС, в гръцката столица Атина.

  Много съм благодарна за тази награда, тя ще бъде една голяма оценка за българите в цяла Украйна и едно поощрение за тях, че са останали българи, отбеляза Костова при награждаването, като посвети наградата на всички бесарабски българи:

  „За осем-девет поколения, които вече са напуснали историческата родина, не е толкова лесно да се върнат към извора на българското, но все пак българите си знаят, че са българи. Езикът си е архаичен език, езикът е смесен, но, за да ги върнем в тези измерения, които напълно съответстват на българските ценности – това е вестинкът.“

  Изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ Митко Тодоров, който връчи наградата, коментира, че е много трудно да се определят наградени сред толкова усилено и активно работещи медии сред нашите общности.

  Управителният съвет на НДФ „13 века България“ е съгласен тази награда да стане традиционна. Следващите месеци фондът ще предложи статут на наградата и начини на номиниране, тъй като желанието ни е участниците и работещите в медиите да бъдат част от тези, които номинират, съобщи Димитров.

  .

• 11-ият български медиен форум започна в Атина

  

  Хората от екипа на БТА са новатори, защото преди 11 години започнаха строителство на може би най-големия и най-важния мост – на общуването между България и света. Това заяви днес председателката на Комисията по културата и медиите към НС Полина Карастоянова, при откриването на Единайсетата световна среща на българските медии в Атина. Карастоянова каза още, че всяка една от тези годишни срещи изгражда едно символично ново платно в този широк мост на общуване.

  След десет успешни опита, отново се събираме и искрено се надявам, че тази среща, която не случайно решихме да бъде в Гърция, ще бъде поредният форум, на който българските журналисти от цял свят ще имаме възможност да обсъдим важните за нас въпроси – заяви на откриването на срещата генералният директор на БТА Максим Минчев.  Това са въпроси, свързани с нашата професия, с голямата българска диаспора по целия свят и нейния живот.

  Българската посланичка в Гърция Емилия Кралева каза на откриването, че темата на срещата „Медиите и културните различия. Диалог между съседи“ обещава интересна дискусия, в която вероятно ще се откроят различията. Но със сигурност това ще ни накара да забележим по-добре и сходствата, именно така се случва в диалога между съседи – посочи Кралева.

  България и Гърция, които са толкова близки, едновременно с толкова различен в съвременната си история път, сега отново стоят твърдо заедно. Уверявам ви, че нямат намерение повече да се разделят, напротив, множат се въпросите, които можем споделяме и да решаваме заедно в общата ни съседска и европейска битност – добави посланик Кралева.

  

  Гостите на срещата бяха поздравени с музикално изпълнение на неповторимия Теодосий Спасов, който скоро ще гостува в Чикаго, като част от турнето му в Америка.

  Клипът „България е мястото“ /Bulgaria is the place to be!/ е бил представен пред 150 министри на туризма по време на туристическото изложение в Лондон, съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова по време на единадесетата световна среща на българските медии – вижте клипа по-долу.
  Според нея една от целите на министерството през следващите години е да утвърди страната като дестинация за високоплатени туристи.

  Еврочикаго (По информация на БТА)

  .

• Българин е номиниран за „Най-добър млад инженер на Великобритания и Ирландия“

  Йорданка Бонева-Благоева, Danybon.com

  

  С радост научих прекрасна новина за млад българин, възпитаник на Американския колеж, който е номиниран за „Най-добър млад инженер на Великобритания и Ирландия“. Шестима са финалистите и един от тях е Владислав Василев, випуск 2008 на Американския колеж в София.

  Владислав Василев завършва с отличен успех Американския колеж. Печели наградата по социални науки (Department Award), макар че тази дисциплина е по-скоро негово хоби.

  Основната му страст е физиката. Записва електроника в Единбургския университет. Приятели си спомнят, че още в първи курс се е амбицирал да завърши първи и това се случва. Наистина завършва магистърската си степен първи по успех и с три награди на университета.

   .

• Celebrating the Day of the Bulgarian Enlighteners 2015

  

  For the 1st of November OUBS organised their traditional event in celebration of one of the most important holidays in Bulgaria – the Day of the Bulgarian Enlighteners. On this date Bulgarians remember those people who dedicated their life to develop and preserve the Bulgarian spirit throughout the years. This time we joined forces with the Bulgarian School in Oxford, whose founders kindly agreed to tell us its story.

  

  The event took place in the Habakkuk Room in Jesus College, Oxford. Among our guests were Bulgarian students in the university and pupils from the school with their families. Teodora Petranova and Valentina Alexandrova-Kirova – the founders of the school, opened the event with a talk about the establishment of the Day of the Bulgarian Enlighteners. They went on to discuss the recent foundation of a large number of Bulgarian educational institutions all over Europe. „Slovo“- the Bulgarian School in Oxford, is also one of them. It opened doors in January 2015 and had 15 students at the start. Since October 2015 the school is educating 32 children, divided into 3 classes plus a preschool group. There is also a dancing group. They meet on weekends to learn about Bulgarian language, literature, history and culture from the three teachers working with them. The children attending the school come from bulgarian families living in the UK and thus a lot of them have little prior knowledge about the home country of their parents.

  

  The introduction was followed by a couple of performances by the children: they could successfully recite Bulgarian poems learned at school, despite the fact that they rarely encounter Bulgarian language outside of the classroom.

  

  Next was a presentation by a Bulgarian student in Oxford about two enlighteners – Dr. Ivan Seleminski and the poet Hristo Smirnenski. This resulted in an informal discussion on related topics. „What exactly is a „buditel“ (the Bulgarian word for an „enlightener“)?“, „Can we talk about enlighteners in the modern world?“, „What kind of an enlightener does Bulgaria currently need?“, “Can a person who lives outside Bulgaria become an enlightener?”… all those are questions of concern for the Bulgarians in Oxford, who live away from their country but want to contribute to the preservation of the nation’s spirit and culture.

  

  It was great to see so many people of different age and interests coming to celebrate the wonderful occassion together. We hope that such events contribute to the interest of young people in Bulgarian culture.

  

  Source: oxford-bulgsoc.co.uk

• Полицейските протести в България продължават

  Униформените не се отказват от блокадите на трафика до пълното оттегляне на реформата „Горанов“

  Борис Митов, Mediapool

  

  Протестиращите няколкостотин служители на МВР пред сградата на Министерския съвет (МС) се разотидоха около 16.00 часа в сряда, заканвайки се, че блокадите на трафика в различни точки на София обаче продължават.

  Засега от полицейските синдикати официално съобщават само за планирана демонстрация на кръстовището на булевардите „Тодор Каблешков“ и „Цар Борис III“ до автогарата в кв. „Овча купел“, която ще започне в 18.00 часа. По неофициални данни обаче се очакват блокади и в други точки на столицата.

  Въпреки че правителството отстъпи пред незаконния им протест и се отказа да орязва наполовина обезщетенията им от 20 заплати при пенсиониране, служителите на МВР в София и цялата страна продължиха с протестите и в сряда, независимо от заканите на ръководството да бъдат дисциплинарно наказани.

  Първоначално полицаите в София се събраха до езерото „Ариана“ без да блокират „Орлов мост“, след което отидоха пред парламента и пред Министерския съвет.

  След изявлението на премиера Бойко Борисов, че социалните придобивки ще бъдат орязани само за новопостъпващите, полицаите твърдят, че обещанията на властта към тях са половинчати и се опасяват, че впоследствие ще бъдат пренебрегнати.

  Те са против предложението на финансовия министър, което правителството реши да запази, а именно премахването на двата процента добавка за прослужено време и включването им като част от основната заплата. Така добавката, която е 2% за всяка година върху заплатата месечно, но не повече от 40%, ще стане част от заплатата и занапред няма да се начислява.

  Между 200 и 300 полицаи се събраха около 12.30 часа около столичното езерото „Ариана“, но без блокират кръстовището на „Орлов мост“, както направиха преди ден. Освен това липсваха агресивният тон, закани и псувни. Вместо това, по примера на гражданските протести, полицаите донесоха огромно количество червени карамфили и ги раздаваха на шофьорите и им се извиняваха за неудобството, което са им причинили във вторник, когато бяха парализирали движението.

  Протестиращите преминаха тихо и кротко по бул. „Цар Освободител“ и стигнаха до Народното събрание, където започнаха да редуват ръкопляскане с викове „Уууу“ и освирквания. Полицаите направиха няколко обиколки около сградата и се спряха, очевидно изчаквайки депутатите и вътрешния министър Румяна Бъчварова, която е в НС.

  Чуваха се различни подвиквания към парламента, включително и култовото „Кой ще ви вади с рейса, бе?!“, препратка към гражданските протести през лятото на 2013 г. и „нощта на белия автобус“, когато блокирани от протестиращите депутати бяха измъкнати от сградата на НС с бял автобус и се стигна до брутални сцени на полицейско насилие срещу граждани.

  Председателят на парламентарната вътрешна комисия Атанас Атанасов (РБ) отиде при полицаите, които го посрещнаха с освирквания и нападки заради мнението му, че убийството на афганистанския мигрант от граничен полицай миналия месец е престъпление.

  С одобрителни възгласи и ръкопляскания бе посрещнат лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който обяви по-рано, че подкрепя полицейския протест. Депутатът увери, че няма да подкрепи исканите от финансовия министър промени в бюджета за МВР, защото, по думите му, „трябва да има държавност, а държавността е МВР“.

  Каракачанов спечели допълнителни симпатии от протестиращите и с изказването си, че медиите са виновни за създаването на лош имидж на полицаите, както станало и при протеста им във вторник вечерта, когато бяха разпространени заснети клипове с безобразните ругатни и отношение на униформените към случайни граждани.

  След като постояха пред НС, полицаите поеха към Министерския съвет, но отново без да блокират движението на автомобили по жълтите павета. Те пристигнаха пред „Дондуков“ 1 към 15.00 часа.

  

  Над 100 цивилни и униформени полицаи блокираха за около 20 минути пътя за ГКПП Кулата на около сто метра преди гишето за пътни такси на пункта. Те протестираха, въпреки че им бе предадено, че придобивките им се запазват и новите условия ще важат само за новопостъпили служители. Те попитаха това има ли го черно на бяло, след което казаха, че не блокират, а се разхождат. Движението и в двете посоки бе спряно и се оформиха опашки от автомобили.

  Също за 20 минути бе блокиран и граничният пункт Илинден-Ексохи при Гоце Делчев. Полицаите от Благоевград блокираха за 50 минути улицата, намираща се пред областната дирекция на МВР. За сряда е предвиден и протест на граничните полицаи в Свиленград, а служители на МВР в цялата страна са в готовност да блокират булеварди, кръстовища, както и важни участъци от републиканските пътища.

  .

• <<
• 1
...
• 69
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
...
• 421
• >>