Всички авторски страници

Авторски

• „Моята българска бродирана риза – 2025“. Наградите за детско изкуство

  .

  Награди от Конкурса за детско изкуство в IX Международен конкурс „Моята българска бродирана риза – 2025 г.“

  .

  Победителите в конкурса, журирани от доц. д-р Незабравка Попова-Недялкова и Александър Стаменов, организиран от Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“ с БУ „АзБуки“ в Рим и Колеферо, Италия.

  .

  

  .

  I група – от 4 до 9 г.

  I място – Варвара Андреева Белия, „Слънчевите шевици“, Карнобат, 7 г.
  II място – Моника Иванова, ДГ „Гергана“ – Плевен, 5 г.
  Кристиан Иванов, ПГ БНИ „Д-р Петър Берон“ – Леганес, 4 г.
  III място – Станислав Стефанов Харков, „Девойки“, Бургас, 6 г.

  .

  

  .

  II група – от 10 до 14 г.

  I място – Никол Росенова Николова, „На паша“, Дон Кези, Дупница, 11 г.
  II място – Дени Мира Стилиян Гигова, „Нестинарка“, В. Търново, 10 г.
  II място – Румен Косташки, Арт школа „Колорит“ – Плевен , 12 г.
  III място – Ивон Йорданова Тодорова, „Това е България“, Дон Кези, Дупница, 13 г.

  .

  

  

  .

  III група – от 15 до 19 г.

  I място – Емилия Такова, макет, Смолян, 16 г.
  II място – Даниела Йорданова Даскалова, „Две могили“, Дон Кези, Дупница, 16 г.
  II място – Алекса Петрова Велинова, „Хоро“, Дон Кези, Дупница, 16 г.
  III място – Синем Шабан, Момчилград, 16 г.

  .

  

  

  .

  Специална награда – Алекс Иванов Добрев, „Юда девойка“, Велико Търново, 16 г., СОП
  Мария-Александра Иванова, ЦПЛР – Бургас, 17 г.

  .

  

  .

  Александър Стаменов към участниците в конкурса:

  Скъпи деца,

  Като всяка година, земята, която носи името България, се разкрива пред нас (журито) с нови таланти и чрез Вас доказва колко е богата тя, не само на история, а и на млади и свежи погледи към света. Знам, че обществото, в което всички ние живеем (Вие, но както и ние, които сме по-големите от Вас деца на тази планета), не е от най лесните; от най ранна възраст това общество претендира от всички ни да се съревноваме едни с други: кой да бъде по-добър или по-успешен, но имайте предвид, че всяко едно съревнование погубва индивидуалността и чувствеността на хората, заробва качествата, които всеки един от нас притежава още щом се роди, а да съхраниш и притежаваш себе си, не титли или висок пост в обществото, е най-трудното, но също така и най-истинското нещо, което човек може да запази, докато е жив.

  Друго важно нещо, което изпитвам нуждата да ви кажа е, че трябва да запазите въображението си! Независимо оценките и нагридите, които ще получавате по време на Вашия път в живота, запазете въображението си! Не губете въображението си! Само то може да Ви даде преспектива и вътрешно развитие. Само въображението е способно да дърпа силите на хората към по-добро бъдеще, откакто се събуди сутрин, докогато легне да спи.

  Въображението обаче има и сестра, казва се Мечта. Мечтата и Въображението вървят често заедно, а те вече са половината път, извървян към Вашия и личен успех, до достигането на Вашите най-вътрешни желания!
  Личен, защото всички сме единствени и неповторими, без значение на кое място ще ни постави училището, работата и обществото.

  Този конкурс (и другите като него) определя позиции, дава награди, но това не означава и никога няма да означава, че онези, които не са между наградените, не заслужават също награда! Бъдете себе си, вярвайте във Вашите способности, но най-вече продължавайте да развивате онова, което усещате като Ваше и само Ваше призвание! Животът знае какво прави, а Вие следвайте себе си, независимо какво ще получите в замяна или какво ще кажат другите. Каквото и да бъде това Ваше желание, ще е най-доброто за вас, дори и на пръв поглед да изглежда една загуба.

  А защо то ще е най-доброто за вас?

  Това ще го разкриите и разберете, оставайки верни на живота и на Вашите индивидуални способности. Тях помнете, ще ги развиете ръка за ръка с мечтите си и въображението си.

  .

  

  .

  Моли Георгиева,

  „Моята българска бродирана риза“

  .

• Срещата в Аляска

  .

  Тръмп: Все се още няма сделка за Украйна, но имахме много продуктивна среща. Путин: Другият път в Москва

  „Винаги съм имал добри отношения с Владимир. Имахме разногласия относно фалшивата афера „Русиягейт“ и той знаеше, че това са фалшиви новини. Ще имаме възможност да продължим напред“, заяви американският президент Доналд Тръмп на съвместна пресконференция с руския си колега Владимир Путин след срещата им в Анкъридж, Аляска. „Искам да благодаря на г-н Путин и очакваме с нетърпение по-продуктивни срещи в бъдеще – продължи той. – Ще се срещнем много скоро.“ „Може би в Москва“ – предложи Владимир Путин. „Интересно предложение“, каза Тръмп. Американският президент заяви, че са останали „много малко“ точки за разрешаване с Русия. „Една от тях е може би най-важната“, подчерта той, но без да уточнява коя. „Не сме стигнали до целта, но постигнахме напредък. Няма сделка, докато няма сделка“, отбеляза Тръмп и добави, че сега трябва да „проведе няколко разговора“ с НАТО и Володимир Зеленски. „Вярвам, че днешните споразумения са начало към възстановяване на прагматични, търговски отношения със Съединените щати. Опитах се да убедя бившия си американски колега (Джо Байдън) през 2022 г., че ситуацията не трябва да достига точка, от която няма връщане назад. Днес, когато президентът Тръмп казва, че ако той беше президент по това време, нямаше да има война, мога (също) да го уверя в това“, заяви Владимир Путин. Доналд Тръмп и Владимир Путин се разделиха в Аляска снощи, без да разкрият нищо за евентуален мирен план за Украйна, но направиха серия от ангажиращи изявления и приятелски жестове, пише „Фигаро“.

  Президентите разговаряха малко повече от три часа, като се брои времето от първия им кратък разговор на червения килим, който Тръмп разпъна на летището за Путин и заради който си навлече критики. Лидерът на малцинството в Сената на САЩ – демократът Чък Шумър, заяви, че Тръмп е „разпънал червен килим за авторитарния главорез Владимир Путин“. „Вместо да застане до Украйна и нашите съюзници, Тръмп застана рамо до рамо с автократ, който от години тероризира украинския народ и света“, написа Шумър в социалната мрежа „Екс“, съобщи Ен Би Си Нюз. След разговорите си Путин и Тръмп дадоха съвместна пресконференция за медиите, където обобщиха резултатите от разговорите, съобщава ТАСС.

  Руският президент взе думата първи пред пресата, противно на традиционния протокол, който повелява домакинът да говори пръв. Въпреки въпросите на журналисти, събрани в специално оборудвана зала, американският президент просто се ръкува с руския си колега в края на пресконференцията. Не бяха разкрити никакви подробности относно постигнатите „споразумения“.

  „Бих искал да благодаря на моя американски колега за поканата. Когато се срещнахме на слизането от самолета, му казах: „Добро утро, скъпи съседе, приятно ми е да ви видя.“ Разделя ни Беринговият проток, но сме много близо и Аляска е част от нашата обща история.“ След това лидерът на Кремъл се върна към специфичните особености на този регион, който някога е бил под руски контрол. „Това наследство, това наследство ще ни позволи да възстановим връзките си“, каза още той. „В продължение на четири години двустранните ни отношения не бяха добри. Един или друг ден трябва да разрешим ситуацията и да преодолеем различията си, за да започнем диалог. Определена работа беше свършена и с президента Тръмп имаме добри отношения. Говорихме откровено.“

  „Виждаме усилията на администрацията на Тръмп да се опита да разреши ситуацията в Украйна, но е важно да разберем историята. Винаги сме смятали украинската нация за смела и цялата тази ситуация ни наранява“, продължи Путин. „За да постигнем траен мир, трябва да се вземат предвид всички легитимни опасения на Русия и сме съгласни с президента Тръмп, че сигурността на Украйна трябва да бъде гарантирана. Надявам се, че споразумението, което постигнахме, ще проправи пътя към мир и се надявам, че Европа няма да използва провокации, за да подкопае това споразумение“, каза той.

  Доналд Тръмп заяви след срещата си в Аляска с Владимир Путин, че споразумението за прекратяване на войната в Украйна сега зависи от украинския президент. „Сега наистина зависи от президента Зеленски да се постигне това. И бих казал също, че европейските страни трябва да се включат малко, но това зависи от президента Зеленски“, каза американският президент в интервю за Fox News веднага след срещата си с Владимир Путин. Тръм оцени срещата си с Путин на „10 от 10“ и заяви, че „винаги е имал фантастични отношения“ с руския президент.

  След разговорите с президента на САЩ Доналд Тръмп, руският президент Владимир Путин посети сектора „Съюзници от Втората световна война“ в Националното военно гробище Форт Ричардсън, разположено близо до военната база Елмендорф-Ричардсън в Анкъридж. Там, от източната страна, има 14 съветски гроба, на които Путин положи цветя. Установени са имената и военните звания на 11 съветски военнослужещи: девет пилоти, участвали в превоза на самолети от САЩ до СССР по маршрута Аляска-Сибир, и двама моряци, които са били в САЩ, за да приемат кораби и плавателни съдове по Договора „Заем-наем“ (Lend-Lease), уточнява ТАСС. „Това беше опасен и коварен маршрут през огромната празнота на леда“, каза Путин. „Пилотите на двете страни обаче направиха всичко възможно за обща победа“, добави той, преди да се качи на президентския самолет и да отпътува за Москва от Анкъридж, Аляска.

  Президентът на САЩ Доналд Тръмп напусна Анкъридж, Аляска, в петък вечерта на борда на президентския самолет Air Force One, след срещата с руския си колега Владимир Путин.

  NBC News нарече приема на руския президент топъл, отбелязвайки резкия контраст с караницата между Тръмп и Володимир Зеленски в Белия дом през февруари. „Ню Йорк Таймс“ смята, че Путин е успял да забави въвеждането на нови санкции, докато „Блумбърг“ отбелязва, че след продължителни дискусии „нито един от лидерите не е предоставил ясни подробности за разговорите си, нито е посочил дали страните са намерили общ език“. Това, според агенцията, ще увеличи безпокойството в европейските столици и в Киев.

  Последният път, когато Путин и Тръмп проведоха пълноценна среща на върха, беше през юли 2018 г. в Хелзинки, като срещата продължи повече от два часа. Те имаха кратка среща на 1 декември 2018 г., в кулоарите на срещата на върха на Г-20, разговорът „на крак“ продължи около 15 минути. Последната среща между Путин и Тръмп се състоя на 28 юни 2019 г., в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Осака, тогава преговорите продължиха 1 час и 20 минути, припомня ТАСС.

   

  Източник: Lentata.com
  (по материали на „Фигаро“, ТАСС, БТА)

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  .

  .

• 18 години от основаването на АБУЧ

   

  Днес, 15 август 2025 г., Асоциацията на българските училища в чужбина чества 18 години от своето основаване. По този повод Управителният съвет на АБУЧ поздравява всички членове и приятели на асоциацията със следното послание:

  .

  „Днес отбелязваме 18 години от основаването на Асоциацията на българските училища в чужбина.

  Благодарим на учредителите, чието вдъхновение и упоритост положиха основите на нашата общност, и на всички, които през годините продължиха да градят и развиват АБУЧ.

  Филм за първите 5 години от създаването на АБУЧ „С любов за децата ни” ТУК.

  Честит празник! Заедно пазим и предаваме българския дух по света.

  Сърдечно поздравяваме всички колеги и приятели, носещи името на Пресвета Богородица, както и всички, които днес празнуват своя имен ден!“

  .

  Поздравления и от редакционния ни екип за годишнината на Асоциацията на българските училища в чужбина!

  .

• Заплатите на депутатите, Киселова, Радев…

  .

  19 хил. лева заплата за Румен Радев, 16 хил. лв. за Киселова и между 8-12 хил. лв. ще взимат депутатите

  С над 11% по-висока заплатата ще започнат депутатите новия парламентарен сезон, който стартира на 3 септември след 33-дневната им ваканция. Основното месечно възнаграждение на народните представители се повишава 7137 до 7935 лв.

  Причина за това отчетения от Националния статистически институт (НСИ) ръст през второто тримесечие на годината на средната заплата за страната, на база на която се определя и колко пари получават депутатите.

  Повечето народни представители ще взимат много над 8 000 лева месечно, предаде „24 часа“. Според парламентарния правилник те получават с 15% от определената основна заплата за участие в редовна комисия, а всеки е депутат е част от поне една такава. За председателите и заместник-председателите на комисии възнаграждението им се увеличава с още 35%. Научна степен добавя нови 10% върху основната заплата.

  Същевременно, съгласно Кодекса на труда, всеки служител получава клас за прослужени години. За народните представители и държавните чиновници колективният трудов договор предвижда по 1% за всяка прослужена година и така за 20 години трудов стаж депутатите получават още около 2 хил. лв. В крайна сметка, немалко получават поне 12 хил. лева на месец. Председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова, която има научно звание и сериозен трудов стаж, ще получава над 16 хил. лева, тъй като месечното възнаграждение на шефа на парламента е с 55% над средното за депутатите.

  Такава заплата получава и премиерът, а възнаграждението на министрите е равно на това на председателите на комисиите в парламента.

  При висшите държавни длъжности най-високо заплатена е президентската. Основното възнаграждение на държавния глава e двойно по-голямо от депутатското и възлиза на 14 870 лв. месечно. Като военен Румен Радев получава по още 1,4% за всяка прослужена година, а той има и 20 години трудов стаж. Така месечната му заплата става по-малко от 19 033 лева.

  Oсвен за депутатите, стана ясно, че в АПИ са си раздали добри премии. Близо 2,3 милиона лева са разделени на 174 директори… Това, според Българската национална телевизия, е формулата, по която само някои служители на пътната агенция са получили бонуси за „добре свършена работа“ за миналата година. Тези посочени 174 души са началници на различни нива в структурата и сметката показва, че ако средствата – 2 274 654 лв. – са разпределени равномерно, то на шеф се падат по 13 072 лева и 72 стотинки награда.

  От „Агенция пътна инфраструктура“ (АПИ) не казват колко души са получили допълнителното материално стимулиране. В разпратената преди ден позиция до медиите се посочват само законовите основания за изплащане на ДМС-тата, като е написано, че те са отишли при нечленуваното „служители“ (т.е. не „служителите“, за да е ясно, че са всички) в централната администрация на АПИ, областните пътни управления, Института по пътища и мостове и Националното ТОЛ управление.

  .

• Богословът Свилен Тутеков за Достоевски и вярата днес

  .

  В Ютуб канала „Рационална съпротива с Мартин Петрушев“ открихме интересно интервю с богослова Свилен Тутеков, под заглавие „Живеем ли в свят на бесове?“

  Ето какво пише авторът на канала за разговора с богослова Тутеков:

  В този епизод със Свилен Тутеков, един от авторите на учебниците по религия, обсъждаме философските и религиозни теми в произведенията на Достоевски. До каква степен Достоевски критикува Просвещението и модерността и как разглежда религията, свободата и морала в своите творби.

  Темите: Кант като „Великият инквизитор“, философията на вярата, ограниченията на разума и мястото на религията в съвременното общество.

  Дискусията се разгръща и върху концепцията за „Третия Рим“, интерпретацията на св. Юстин Попович върху творчеството на Достоевски и възможността за свързване на християнството с политическите реалности в наши дни.

  .

  .

  .

• Наградени творби от „Завръщане към корените“ – 2025. Аида Муфлек

   

  Публикацията съдържа отличената с първо място рисунка от Националния ученически конкурс на тема „Моето родословно дърво“ (Завръщане към корените) – 2025, организиран от Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“.

  .

  

  .

  Рисунката е на Аида Фалех Муфлек, 12. клас, 30 СУ „Братя Миладинови“ – София, във възрастова група 8.-12. клас. Консултант: Дилянка Христова, учител по изобразително изкуство.

  .

  

  Други наградени творби от конкурса „Завръщане към корените“ – 2025, които са за есе и разказ, може да се видят тук и тук.

   

• България отново на сцената на Mount Prospect Celebration of Cultures ‘2025

  .

  Kаним Ви да се присъедините към нас на този пъстър и вдъхновяващ културен фестивал, където страната ни ще бъде представена от Танцов състав „Българика“ с автентично фолклорно изпълнение!

  .

  

  .

  Кога да ни гледате:

  23 август 2024 г. (събота)

  Фестивал: от 11:00 am до 4:00 pm

  Българско участие ще е в 3:20 pm – не го пропускайте!

  Къде: Kopp Park (зад RecPlex)
  Адрес: 420 Dempster Street, Mount Prospect, IL 60056

  Вход: свободен

  .

  

  .

  Какво още Ви очаква:

  Целият ден ще бъде изпълнен с изпълнения на танцови и музикални състави от целия свят – Индия, Ирландия, Китай, Мексико, Русия и много други.

  Програма:

  11:00 am – Festival Opens
  11:30 am – Opening Ceremony
  12:00 pm – 4 Star Brass Band (New Orleans Jazz)
  12:30 pm – Kalakriti Indian Dance (India)
  1:00 pm – Yu’s Lion Dance (China)
  1:30 pm – Healy Irish Dance (Ireland)
  2:00 pm – Huitzillin Danza Mexicana (Mexico)
  2:30 pm – Choir Ivushki, Russian Fold Ensemble (Russia)
  3:00 pm – Bolly Bhangra USA (India)

  🕞 3:20 pm – Bulgarica Dance Group (Bulgaria)

  4:00 pm End of the Festival

  .

  

  .

  Научете повече ТУК

  Културни щандове от над 20 държави, включително България, ще предлагат ръчно изработени предмети, визуални материали и представяне на традиции, обичаи и национални символи.

  .

  

  .

  Представени държави:

  Assyria, Azerbaijan, Bulgaria, Germany, Greece, India, Italy, Japan, Kyrgyzstan, South Korea, Luxembourg, Mexico, Mongolia, MP Historical Society, Philippines, Poland, Russia, Turkiye и др.

  .

  

  .

  Очакват Ви още:

  Международна кухня, занаятчийски изделия, жива музика и специална детска зона с игри и забавления.

  Елате с приятели и семейство, за да се насладим заедно на празника на културното многообразие и да подкрепим българското участие с гордост и настроение!

   

  Текст и снимки:

  Културен център „Българика“

  .

• Проф. Славик Табаков отличен с почетен европейски медал по медицинска физика

  .

  Български учен e удостоен със световен медал, даван до сега само 8 пъти: проф. Славик Табаков получи почетния EFOMP европейски медал по медицинска физика в Международния център по теоретична физика (ICTP) – Триест, Италия.

  .

  

  От основаването на Европейската федерация по медицинска физика през 1980 г. досега този медал е даван само 8 пъти. Медалът на EFOMP се връчва на личност, която е дала изключителен и международно признат принос за развитието на медицинската физика – науката, свързана със сложната медицинска апаратура по рентгенология, радиология и радиотерапия. Според сегашната президентка на Европейската федерация д-р Ефи Котсувели, българският учен е заслужил наградата с проекти, които са водещи за глобалния растеж на професията. Престижният медал е заслужена чест, която подчертава значителното и дълготрайно въздействие на неговата работа.

  .

  

  Проф. д-р Славик Табаков, PhD, Dr h.c., FIPEM, FHEA, FIOMP, FIUPESM е българско-британски специалист по физика на Диагностичната радиология – почетен президент на Международния съюз на физическите и инженерните науки в медицината (IUPESM) и водещ учен, който ръководи разработването на първите образователни бази данни с изображения в своята професия, първата електронна енциклопедия и първия научен речник по медицинска физика (преведен на 31 езика).

  Проф. Славик Табаков е роден в Пловдив, където зaвършва средното си образование със златен медал. След това завършва с отличие Медицинска и ядрена електроника в Техническия университет – София. Той специализира медицинска физика в САЩ и започва кариерата си в тази професия в Медицински университет – Пловдив, където инсталира първия компютърен томограф в града и първата цифрова рентгенова апаратура в България. След хабилитацията си изгражда и първата в страната Лаборатория по цифрови медицински изображения. През 1991 г. е поканен за главен медицински физик на Университетската болница към Кралския колеж в Лондон, където работи 30 години. През 2001 г. е назначен за Директор на образователните програми по медицинска физика и инженерство в Кралския колеж – Лондон и изгражда най-големия такъв Магистърски курс в Европа. През 2002 г., паралелно на работата си в Обединеното кралство, е назначен за Координационен директор на Международния колеж по медицинска физика в ICTP, Триест, Италия. Там той ръководи и участва в обучението на хиляди студенти от развиващите се страни. Около 1/3 от всички такива специалисти в тези страни са негови студенти.

  Сред многото международни проекти, които проф. Славик Табаков е изградил и координирал, са създаването през 1997 г. на една от първите в света електронни книги с ISBN и първото електронно обучение по медицинска физика. За тези проекти е награден с медала IOMP „Harold Johns“, а екипът му получава първата награда на ЕС за образование – наградата „Leonardo da Vinci“. Кралският колеж в Лондон му присъжда своята награда „Teaching Excellence Award“, ICTP му връчва своята „Outstanding Role Diploma“, а Медицинският университет в Пловдив го награждава с Doctor Honoris Causa през 2015 г., като същата титла му присъжда и ВУАРР през 2017 г.

  .

  

  Проф. Славик Табаков участва също в десетки проекти на Международната атомна агенция и Световната здравна организация. Той организира 30 международни конференции и семинари и подпомага създаването на 18 академични курсове по медицинска физика в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, като първия от тях е в България. Удостоен е с отличия и дипломи от много страни, включително почетен член на Асоциацията по медицинска физика на Индия и почетни награди от Федерацията на медицинските физици от Средния Изток и Федерацията на медицинските физици от Югоизточна Азия. Почетен член е на Британския институт за физични и инженерни науки в медицината, на Британската академия за висше образование, на IOMP и на IUPESM.

  От 2001 г. досега проф. Славик Табаков изгражда и координира най-голямия международен проект в професията – за създаването на Научен речник и първата е-Енциклопедия по Медицинска физика. Речникът е преведен на 31 езика, а Енцикопедията е вече във второ допълнено издание. Проектът включва над 400 специалисти от 36 страни. Резултатите от този огромен проект се ползват в целия свят. Специалния уебсайт www.emitel2.eu на този проект е създаден също от българи, членове на проекта – проф. Магдалена Стоева и инж. Асен Цветков. Проф. Табаков и съпругата му и колега, д-р Василка Табакова, издават е-книга за тези проекти и електронното обучение, която има над 50 000 сваляния.

  През 2012 г. проф. Славик Табаков е избран за най-високия пост в своята професия – Президент на Международната организация по медицинска физика (IOMP) и участва активно в глобалното развитие на професията, създава списанието Medical Physics International и инициира дългосрочния проект History of Medical Physics. През 2018 г. е Вицепрезидент на Международния съюз на физическите и инженерните науки в медицината (IUPESM), а от 2022 г. е пожизнен Почетен президент на IUPESM – организация с около 150 000 члена в над 100 страни. IUPESM е член на International Science Council – най-голямата научна организация в света, в която членуват всички национални академии на науките.

  Проф. Славик Табаков има над 100 публикации в специализирани списания и е съавтор на 15 книги. Член е на Редакционните колегии на 4 списания. Като член на Редакционната колегия на серията книги по Медицинска физика и инженерство на американското издателство Taylor and Francis, той участва в публикуването на над 100 учебника. Поканен лектор е на 37 международни конференции в 26 страни.

  Проф. Славик Табаков има основен принос към глобалното развитие на медицинската физика – наука, директно свързана със здравеопазването по света.
  Може би тайната на такава успешна кариера се крие в страстта, която проф. Табаков сякаш влага във всичко, което прави – от популяризирането на медицинската физика до преподаването на студентите си и развиването на интерес към християнското изкуство. Успоредно с академичната си работа повече от 25 години световно признатият български учен посвещава свободното си време на изучаването на раннохристиянското изкуство, мозайките и християнската символика. Богатите познания и опит на проф. Табаков в областта на базите данни с изображения, енциклопедичното структуриране и дълбоки познания и любов към християнското изкуство са намерили естествен синтез в неговата книга за символите в християнските мозайки. През 1997 г. той организира първото публично честване на Свети апостол Ерм в Пловдив, а през 2019 г. стартира поредица от презентации върху символиката на християнските мозайки в Лондон, Пловдив и онлайн. Той и съпругата му, д-р Василка Табакова, подкрепят популяризирането в чужбина на уникалните раннохристиянски мозайки в Пловдив и участват активно в дейностите на Българския културен институт в Лондон. Те са едни от първите дарители на Епископската базилика на Филипопол в Пловдив. Тяхната дъщеря Добринка Табакова е един от най-изпълняваните по света композитори на съвременна класическа музика.

  .

  Текст и снимки:

  Интернет радио Татковина

  .

• Грандиозен концерт в чест на Цветанка Варимезова

  .

  Грандиозен фолклорен концерт в Пазарджик, посветен на юбилея и 45 години сценична дейност на известната българска певица, диригент, професор и преподавател в Калифорнийския университет – Лос Анджелис (UCLA), носител на наградата на президента на Р България, Цветанка Варимезова.

  .

  

  .

  .

  В концерта, проведен на 2 август в зала „Маестро Георги Атанасов“, взеха участие фолклорни групи, изпълняващи български народни песни – „Бял Дунав” от Сиатъл (САЩ) и „Усмивка” от Дания, наши изпълнители, както и известни музиканти, начело с Иван Варимезов.

  .

  .

  За мен беше чест да приветствам юбиляря!

  .

  

  

  .

  В магията на българския фолклор се потопи многобройната публика.

   

  

  

  .

  Текст, снимки, видео:

  Веселин Вълчев

  .

• „Ваше Въображение“ – представление на „Гергана“ – Ню Йорк

   

  Новият Управителен съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина започва с много ентусиазъм, усмивки и обич за всички училища зад граница поредицата „Добри практики на обучение в българските училища зад граница“.

  Предлагаме Ви да видите пиесата „Ваше Въображение“ (записът е около един час), изиграна от театралната група за родители и учители в училище „Гергана“ – Ню Йорк.

  Първото българско училище „Гергана“ в гр. Ню Йорк, САЩ, Ви поздравява с новата пиеса на театралната група за възрастни „Ваше Въображение“ от авторката Албена Димова, изиграна от осем родители и трима учители в „Гергана“ на 1 юни 2025 г., по случай Деня на детето. Ръководител на театралното студио е Джина ДиДонато, а нейни помощници са Ева Гендел и Еди Златанчев.

  Артисти: Павлина Берти, Мария Станчева, Джина ДиДонато, Росица Желязкова, Георги Иванов и Еди Златанчев.

  Звук: Валентин Хаджийски

  Зад камерата: Мишел Събчева (11 клас)

  Родителите и учителите се подготвяха цяла година и репетираха всяка неделя, а децата ги аплодираха ентусиазирано – и после щастливи и горди отидоха на сцената, за да прегърнат своите родители и учители.

  Във философията на училище „Гергана“ родителите играят огромна роля – те пеят, участват в пиеси, а тези от смесени бракове учат наред с децата си български език и участват със стихове в големите концерти на училището. Всяка седмица родителите на герганчетата посвещават неделите си на България!

  Приятно гледане и поздравления за ентусиазма и духовността, която струи от тази пиеса:

  Bulgarian School Gergana New York
  1 June 2025 Vashe Vaobrazhnie Premiera

  .

  .

  Училище „Гергана“ – Ню Йорк

  .

• Паметен медал „Иван Вазов“ за Лили Паслиева

  .

  Лили Паслиева, основател и ръководител на Български учебен център „Знание“ – Чикаго, е удостоена с паметен медал „Иван Вазов“ и грамота от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. За наградата, издадена още през април т.г., съобщи на своята ФБ страница БУЦ „Знание“.

  Паметният медал, както пише в приложената грамота, се издава „за всеотдайна работа и значителен принос в патриотичното възпитание и образование най-младото поколение българи в Чикаго, за изграждане на българско самосъзнание в тях и създаване на стойностни творби и инициативи, посветени на българската наука и изкуство, както и по случай 20-годишнината на БУЦ „Знание“.“

  Честито!

  .

• Среща на новоизбрания Управителен съвет на АБУЧ с министър Красимир Вълчев

  .

  На 29 юли 2025 г., по покана на министъра на образованието и науката, се проведе работна среща между новоизбрания Управителен съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и експерти в министерството.

  В срещата взеха участие г-н Красимир Вълчев – министър, г-жа Наталия Михалевска – началник на кабинета на министъра на образованието и науката и г-жа Ваня Балчева – директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ (ОБГУМ).

  От страна на АБУЧ в срещата участваха новоизбраният председател Зорница Гоган, директор на БУ „Райна Княгиня“ – Дъблин и Корк, Република Ирландия; членовете на Управителния съвет – Симона Захариева, зам.-директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена, Австрия; Нина Борисова, директор на БУ „Св. Иван Рилски“ – Кеймбридж, Питърбороу и Сполдинг, Великобритания; Нели Хаджийска, директор на БУ „Гергана“ – Ню Йорк, САЩ. Също и Петя Цанева, директор на ПБНУ „Св. Иван Рилски“, досегашен председател на АБУЧ и председател на Асоциация „Балкан“ – Мадрид; и д-р Ирина Владикова, почетен член на АБУЧ и директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена, Австрия.

  По време на срещата бяха обсъдени следните ключови въпроси:

  • Признаване на българския език в образователните системи на други държави чрез съвместни усилия между МОН, МВнР и АБУЧ.
  Първа крачка за пробив бе направена през юни 2025 г. в Лондон, със съдействието на британския университет UCL и участието на посланик Тихомир Стойчев, който е готов усилията да продължат и да се използват всички възможности за напредък.
  На 13 септември предстои организиране на среща във Виена, по идея на посланик Десислава Найденова-Господинова. Малко след това подобно събитие ще има в Берлин.

  • Възможност за поставяне на оценки в удостоверенията за учениците, които изучават български език като чужд.

  • Разширяване на програмата „Образователни маршрути“, включително чрез организиране на летни лагери в България.

  • Предложение за преглед на нормативната уредба и разчети за възможността за осигуряване на безплатни учебници за учениците от 1-4 клас в българските училища в чужбина, като тези средства ще бъдат независими от средствата за подпомагане на училищата по ПМС 90.

  • Поставена на вниманието на министъра беше темата за възможностите за увеличаване на средствата в бюджета за подпомагане на българските училища в чужбина от следващата финансова година.

  • Организиране на флашмоб инициатива на 11 май, който ще бъде обявен за Ден на българските неделни училища в чужбина.

  • Разглеждане на индивидуални случаи за дистанционно обучение, като за целта училищата ще могат да подават конкретни описания до Дирекция ОБГУМ за индивидуално решение. Текстът в ПМС 90, регулиращ дистанционното обучение, остава непроменен.

  АБУЧ оценява срещата като важна стъпка към по-ясно сътрудничество с държавните институции за решаване на ключовите предизвикателства пред българските училища в чужбина. Постигнатите договорености очертават ясен план за действие, който ще допринесе за устойчивото развитие на образованието по български език и литература зад граница и за запазването на националната идентичност на българските деца по света.

   

  Управителен съвет на АБУЧ

  Източник: abgschool.org

  .

• Явор Чучков: Гавра е обявяването на Ефрем Чучков за „македонец“

  .

  За живота и революционното дело на Ефрем Чучков, за неговата 155-а годишнина, за фалшификациите около името и делото му в Скопие, за съвместната му дейност с други велики имена на освободителното движение на българите в Македония с неговия внук Явор Чучков разговаря журналистът Костадин Филипов

  Източник: бюлетин „Българите на Балканите и по света“, 2025, бр. 7

  Македонски научен институт

  .

  

  Явор Чучков е български общественик. Завършил е английска филология. През 80-те години на ХХ в. е работил в Научноизследователския институт по общо образование и в Съюза на българските писатели. След 1991 г. е работил в Министерството на културата (завеждащ международната дейност на министерството), в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова и в Червения кръст. Завършил е квалификационен курс по журналистика в Би Би Си, Лондон. Бил е председател на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ (1994–1996), редовен член на Международната федерация на журналистите (IFJ). След специализация по международно хуманитарно право в чужбина, е бил дългогодишен лектор по международно хуманитарно право. Под негова редакция и съставителство са издадени редица сборници и наръчници в тази област (включително за офицерския състав на Българската армия). Бил е дългогодишен член на Европейската експертна група за правна помощ (по въпроси на хуманитарното право) при Международното червенокръстко движение. Заслужил деятел на Българския Червен кръст. Носител е и на почетни отличия на Международния Червен кръст.

  .

  – Господин Чучков, тази година се навършват 155 години от рождението на Вашия прадядо, един от бележитите ръководители и войводи на ВМОРО/ВМРО Ефрем Чучков. Бихте ли припомнили някои от основните моменти на неговия живот и дело?

  – Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 г. в Щип. Както споменахте, той е един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО, заемащ челно място в нейната йерархия до смъртта си през 1923 г. В определен период е бил и №1 по ранг – по-точно, от 1907 г. след смъртта на неговия близък другар Даме Груев, докъм Балканската война, по време на която Тодор Александров и Чучков фактически превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия. След Първата световна война, в качеството си на втората авторитетна фигура във ВМРО след лидера ѝ Тодор Александров, той е сред най-активните дейци, които възстановяват Организацията. Властите в Република Северна Македония издават книги за Чучков, правят и излъчват филми за него и взаимодействието му със съратници, без изобщо да посочват българската принадлежност на ВМОРО/ВМРО и че той е бил български революционер и войвода, български патриот, включително и български учител, а по време на войните за национално обединение – български околийски управител в Македония.

  В западната ни съседка Ефрем Чучков е например и един от главните герои, заедно с Гоце Делчев и Даме Груев, в антибългарската опера „Илинден“ на композитора и съавтор на либретото Кирил Македонски. В своите публикации и речи държавниците в РСМ наричат Ефрем Чучков „велик македонец“, „македонски национален герой“ и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение“. Това е откровена провокация и гавра с името му, която е срамна и позорна за България. Той винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединение с България. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи.

  В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име (напр. Симеон Михайлов), като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност. По време на Балканската война и Междусъюзническата война с четата си освобождава Кочани, Щип и Щипската област през октомври 1912 г., разбивайки турците в поредица от сражения (включително в битката при Султан тепе), пленява стотици турски войници и установява там импровизирана форма на българска власт. Той е български управител на Щип и на Щипска околия (до 25 юни 1913 г.). Тази длъжност заема и през Първата световна война след разгрома на Сърбия и временното освобождаване на Вардарска Македония. Освен Скопски окръжен войвода и Щипски околийски войвода, Ефрем Чучков е бил войвода и в Малешевско, Кочанско, Царевоселско (днешния гр. Делчево), Кратовско, Мелнишко, Неврокопско, Струмишко, Светиниколско и др.

  – При тази богата революционна дейност, как турските власти са гледали на него? Страх, респект или уважение е внушавал той?

  – Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, за да го заловят или убият, него и неговите четници. Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са го окачествявали като „един от най-големите врагове на Империята”.

  Един от тези офицери – Галиб Вардар, пише в спомените си следното: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония. Наричахме го ОГЪН ЕФРЕМ.“ А местното население го е наричало „хвърковатият и неуловимият бачо Ефрем“.

  Съвременникът му Христо Попкоцев пише за него: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете…“. И добавя (имайки предвид периода 1912–1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла година български!“.

  – Можете ли да разкажете за някой епизод в живота на дядо Ви, който е характерен за него?

  – Ще разкажа за един важен епизод от неговата дейност, за който са писали и проф. Димитър Гоцев и проф. Тодор Петров. През лятото на 1908 г., в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, Ефрем Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на Организацията и да организира неговото укриване.

  След Младотурския преврат (1908 г.) и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя по време на Хюриета, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански и неговата радикално-реформистка фракция се опитват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си.

  Ефрем Чучков обаче нарича въпросните обещания „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство“ и успява, подкрепян от Тодор Александров, да накара четниците от Скопския и Битолския революционни окръзи и частично от Струмишкия окръг, да не предадат оръжието си и да го укрият в специални складове и в домовете си, за да могат да продължат борбата срещу поробителя. На 27 юли 1908 г. Ефрем Чучков с четата си влязъл „легално“ и на кон в Щип, посрещнат възторжено от цялото население на града. Празнично облечените граждани отрано изпълнили улиците и с викове „Ура!“ и „Да живее свободата!“ обсипвали легендарния войвода и неговите четници с цветя, като дори се опитвали да целуват ръцете му.

  Въпреки че младотурските власти направили всичко възможно, за да ознаменуват събитието с тържества и банкети, и за влизането на Чучков в Щип даже били построили празнично украсена триумфална арка, той продължил да се отнася към „демократизацията“ на Османската империя с пълно недоверие и успял чрез специално решение и окръжно послание на Централния комитет да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията. Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. По-малко от една година след „реформите“, управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно“ ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.

  – Участвал ли е Ефрем Чучков във възстановяването на Организацията след Първата световна война?

  – Да, по-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков ръководят възстановяването на Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на отново окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.

  Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919–1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си дейност в Македония, той е и председател на Комитета за подпомагане на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата му е разбита след поредица от неравни битки (само през 1922 г. той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 г. Бидейки революционер практик, посветил се на законспирираната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските“ борби и от „светлината на прожекторите“.

  В спомените си съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело“, „легендарен войвода и апостол на освободителните борби на македонските българи“, „непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията, съхранил името си неопетнено“, „организатор на боевата дейност и инструктор на четите“, „най-действеният труженик на Организацията“. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония и нейното обединение с България.

  – Има една знаменита фотография, на която Ефрем Чучков е заедно с Гоце Делчев. Делчев не е обичал да се снима, но ето че фотографията е факт. Бихте ли разказали нещо повече за тази снимка и изобщо, за съвместната организационна работа и революционно дело на Делчев с Чучков?

  – Така е, Гоце Делчев и Ефрем Чучков са отказвали да се шуми около имената им от съображения за сигурност. Все пак те са се съгласили да им бъде направена снимка заедно с Климент Шапкарев в София във фотографското ателие на един техен добър познат – Александър Владиков, кукушанец и деец на Върховния македоно-одрински комитет. Ателието му тогава се е намирало в едноетажна къща на бул. „Витоша“ 4, на ъгъла с ул. „Позитано“.

  Повечето хронисти неправилно отнасят тази историческа снимка към 1902 г., но тя е от 1901 г. Както са писали мнозина, Ефрем Чучков е бил най-близкият приятел и другар на Гоце Делчев. През 1894 г., един месец преди дипломирането на съвипускниците им, двамата са изключени заедно от Военното училище в София (днешната Военна академия) заради социалистически убеждения. Йордан Бадев съобщава, че юнкерите във Военното училище Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов организират през 1893 г. там таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсантите освобождението на Македония и нейното обединение с България.

  През 1894 г. Делчев и Чучков стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров. Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското националноосвободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков гр. Щип, наричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бунтовническо огнище и в истинска революционна лаборатория.

  През следващите години Чучков, известен като „практикът на Организацията“ и „дясната ръка на Гоце Делчев“, участва в основаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12 април 1898 г. повежда първата чета на Организацията в качеството си на пръв войвода на практически създадения от Гоце Делчев и Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ и в началото на ХХ в. понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг“) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер“ полагат клетва доброволците от територията на Княжество България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония.

  От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и прехвърляне в Македония на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие и бойно снаряжение от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София.

  Най-голям е бил финансовият проблем, макар че Гоце е полагал всички възможни усилия да осигурява пари от София. Нужно е било да се пести всяка стотинка и от кореспонденцията на Ефрем Чучков с Гоце Делчев проличава, че живеещият в постоянни лишения Чучков е следял бдително за злоупотреби от страна на дейци на Организацията, като е отделял особено внимание и на недисциплинираността и авантюризма на някои от войводите.

  – Много от днешните съвременни наследници на големите имена и герои от националноосвободителното движение на българите в Македония се оплакват от някаква своеобразна забрава за тях. Как смятате, Вашият прадядо сред тях ли е?

  – В хаоса на 90-те години, когато престанаха да съобщават името на Ефрем Чучков по време на проверките-заря за загиналите герои на България, покойните ми родители ме помолиха да направя нещо, каквото и да било, но аз все не намирах време. Когато обаче през 2020 г. никой изобщо не съобщи за 150-годишнината от рождението му, се стреснах и започнах да пиша писма до различните държавни учреждения с молба да допринесат за изваждане от забравата на неговото име и революционно дело.

  Междувременно, група учени от бившия Институт за военна история, съставляващи Българската национална комисия по военна история, приеха „Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков“, съдържащо призиви за изграждане на негов бюст-паметник в Борисовата градина, за съобщаване на името му на проверките-заря (както беше преди години), за включване на информация в българските учебници по история за делото на Чучков и за осъществяване на популяризаторски начинания на общобългарско равнище и го разпратиха до съответните държавни институции.

  Към възванието единодушно се присъединиха учените и обществениците, участвали в Тържествената научна конференция в Централния военен клуб по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Възванието бе подкрепено и от други организации, включително от Института за исторически изследвания при БАН, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. ВМРО осъществи хубаво печатно издание за живота и делото на Ефрем Чучков.

  Тази година Съюзът на българските писатели публикува и специална декларация в подкрепа на възванието на военните историци.

  – Как ще посрещнете 155-ата годишнина на Ефрем Чучков, имате ли някаква програма или тепърва ще я подготвяте. Това си е един важен юбилей, нали?

  – Надявам се в близко време да успея да напиша още една, по-пространна книга за неговия живот и дело. Дано да се появи някоя институция или организация, която да съдейства на национално равнище, за да бъде извадено от забвението името и революционното дело на Ефрем Чучков.

  .

• Mount Prospect Celebration of Cultures ‘2025. Танцов състав „Българика“

  .

  Заповядайте на Mount Prospect Celebration of Cultures 2025!

  България отново ще бъде представена от Танцов състав „Българика“, които ще се включат с фолклорно изпълнение точно в 3:20 pm.

   

  Дата: 23 август 2024 г. (събота)
  Фестивал: 11:00 am – 4:00 pm | Българското участие е от 3:20 pm

  Място: Kopp Park (зад RecPlex)
  Адрес: 420 Dempster Street, Mount Prospect, IL 60056

  Вход: свободен

  .

  Програма на събитието:

  11:00 am Festival Opens
  11:30 am Opening Ceremony
  12:00 pm 4 Star Brass Band (New Orleans Jazz)
  12:30 pm Kalakriti Indian Dance (India)
  1:00 pm Yu’s Lion Dance (China)
  1:30 pm Healy Irish Dance (Ireland)
  2:00 pm Huitzillin Danza Mexicana (Mexico)
  2:30 pm Choir Ivushki, Russian Fold Ensemble (Russia)
  3:00 pm Bolly Bhangra USA (India)

  3:20 pm – Bulgarica Dance Group (Bulgaria)
  4:00 pm End of the Festival

  Културни щандове с участие на много държави, включително и България, ще ви очакват с традиционни изделия, фолклорни предмети и визуални представяния на културата им.

  Културни щандове:

  Assyria, Azerbaijan, Bulgaria, Germany, Greece, India, Italy, Japan, Kyrgyzstan, South Korea, Luxembourg, Mexico, Mongolia, MP Historical Society, Philippines, Poland, Russia, Turkiye.

  Фестивалът предлага още музика, международна кухня, занаятчийски изделия и специална зона за деца.

  Повече информация ТУК

  Елате с близки и приятели – нека заедно подкрепим българското участие и се потопим в празника на културите!

  .

  Културен център „Българика“

  .

• Годишна конференция на АБУЧ ‘2025. Обзор

  .

  От 22 до 24 юли 2025 г. в гр. Велико Търново се проведе Осемнадесетата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Събитието се реализира в партньорство с Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Както и с подкрепата на Министерството на образованието и науката и медийното партньорство на БНР, издателство „Аз-буки“ и радио „Татковина“.

  .

  

  Мотото на тазгодишната конференция – „Учим, играейки. Играем, учейки“ – подчерта значението на подхода, който обединява знание и преживяване, особено в извънкласната и културно-образователна дейност на българските училища зад граница.

  .

  

  Официалното откриване се състоя на 23 юли в аулата на Великотърновския университет и събра над 70 представители на български училища в чужбина, експерти, университетски преподаватели и културни дейци.

  .

  

  

  В приветствените си думи представители на партньорските институции изтъкнаха ключовата роля на АБУЧ за укрепване на връзката между българските общности по света и образователните институции в страната.

  .

  Поздравителен адрес до Управителния съвет и участниците във форума
  от вицепрезидента Илияна Йотова

  

  .

  Сред официалните гости бяха: г-жа Райна Манджукова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина; доц. д-р Анна Иванова – зам.-ректор на ВТУ; Ваня Балчева – директор на дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“, представители на дирекция ОБГУМ към МОН; генералният директор на БНР Милен Митев, Ралица Базайтеова – главен експерт в Министерство на културата, проф. д-р Ренета Божанкова – заместник-ректор по международната дейност на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Радослава Недялкова – председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, както и представители на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

  .

  Поздравителен адрес до участниците във форума
  от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев

  

  

  .

  Специален гост на Конференцията беше писателката Здравка Евтимова.

  В рамките на конференцията се проведе и Общо събрание на АБУЧ, на което
  след обсъждане и гласуване бяха приети промени в Устава на организацията. За първи път председателят на Асоциацията беше избран с гласуване от членовете на АБУЧ по време на Общото събрание.

  .

  

  На официалното откриване на Конференцията на 23 юли досегашният председател на АБУЧ Петя Цанева предаде председателството на своя наследник Зорница Гоган, директор на Българското неделно училище „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк, Ирландия.

  .

  

  В новия Управителен съвет бяха избрани: Мая Падешка, Нина Борисова, Симона Захариева, Евгени Петров, Нели Хаджийска и Ваня Которова.

  .

  

  В следобедната част бяха проведени няколко тематични работни сесии. Срещата с МОН беше с представители на дирекция ОБГУМ, които отговориха на въпроси, свързани с нормативната уредба, финансирането и административната подкрепа за българските училища зад граница.

  .

  

  В първия панел „Извънкласни дейности и занимания в училищата в българските училища в чужбина: споделяне на опит“ модератори бяха Симона Захариева и Зорница Гоган. Пред участниците бяха представени презентациите: „30 години училищен театър ‘Палави звезди’“ – Българо-австрийско училище, Виена; и Читателски клуб „БългарЧЕТА“ – Българско училище „Звънче“, Сърбитън, Великобритания.

  .

  

  Особено вдъхновяващ момент в рамките на панела беше срещата с известната
  българска писателка Здравка Евтимова. Тя разказа интересни истории от своя творчески и житейски път, за силата на думите и езика, и за ролята на литературата като проводник на идентичност.

  .

  

  Участниците имаха възможност да й зададат въпроси и да разговарят открито за предизвикателствата и възможностите, свързани с насърчаването на четенето сред българските деца в чужбина.

  .

  

  Сесията беше заредена с емоции, практични идеи и обща увереност, че всяка извънкласна дейност, водена с вдъхновение и грижа, е инвестиция в бъдещето на децата и в живото присъствие на българската култура по света.

  .

  

  Във втория панел „Представяне на българското културно наследство и литературата в училищата в чужбина“ модератори бяха проф. Ценка Иванова и Мая Падешка. Участваха Илиана Димитрова и Невена Гавазова. Те представиха литературната антология „Сезоните на българската литература“ (първа част: поезия). В рамките на панела имаше прожекция на документалния филм „Мила родино“ и дискусия с участието на режисьора Станимир Трифонов.

  .

  

  В заключителната дискусия на форума темата беше посветена на актуалните проблеми на българските училища в чужбина – финансиране, устойчивост, кадрово обезпечение, взаимодействие с институциите, достъп до учебници и учебни ресурси.

  .

  

  На 24 юли конференцията завърши с организирана обиколка на крепостта Царевец, един от най-емблематичните символи на българската история. Благодарение на нашите партньори от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ участниците имаха възможност да се докоснат до величието на средновековната столица.

  .

  

  Посещението на Царевец беше едновременно образователно и емоционално преживяване – естествен завършек на конференция, чиято цел е не само да обединява професионалисти, но и да създава чувство за обща история и мисия.

  .

  

  18-ата годишна конференция на АБУЧ показа, че българските училища в чужбина са жизнена и устойчива мрежа, обединена от каузата да съхранява езика, културата и духа на България по света.

  .

  

  Асоциацията продължава да бъде активен глас пред институциите, да съдейства на училищата зад граница в техните нужди и да създава пространство за сътрудничество, обмен и вдъхновение.

  .

  Източник: abgschool.org

   

  .

• XVIII годишна конференция на АБУЧ

  .

  УЧИЛИЩАТА НИ В ЧУЖБИНА С ОБЩА МИСИЯ –
  ОПАЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

  .

  Красимир Мартинов,

  Радио България

  .

  

  .

  Мотото на най-големия годишен форум на Асоциацията на българските училища зад граница (АБУЧ) „Учим, играейки. Играем, учейки!“ задава и тона й – креативност и активно учене. В продължение на два дни представители на български просветни средища зад граница правят равносметка на изминалата учебна година и очертават по-важните приоритети за следващата.

   

  

  .

  Официалното откриване на 18-ата поред годишна конференция на АБУЧ се състоя сутринта на 23 юли в Аулата на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Започна с изпълнение на националния ни химн от фолклорна група, част от Първия фестивал на българските танцови състави от чужбина, който се открива тази вечер също във Велико Търново. А след химна досегашният председател на АБУЧ Петя Цанева предаде председателството на своя наследник Зорница Гоган, директор на Българското неделно училище „Райна Княгиня“ в Дъблин, Ирландия. Тя беше избрана на Общо събрание на асоциацията, състояло се при закрити врата снощи (б.р.: на 22 юли).

  .

  

  .

  Зорница Гоган се обърна към участниците с думите, че са се събрали от различни точки на света, обединени от една мисия – да пазят българския език, култура и идентичност сред нашите деца, които растат извън пределите на България.

  Да почетат дошлите от близо и далеч български учители бяха писателката Здравка Евтимова, ръководителят на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова, генералният директор на БНР Милен Митев, Ваня Балчева, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката, доц. Анна Иванова, заместник-ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и др.

  .

  

  .

  Райна Манджукова изтъкна значението на АБУЧ, като първата организация, която обединява структури на българите от различни краища на света.

  Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио, което е медиен партньор на годишната конференция на АБУЧ, изтъкна ролята на образованието, като основа за всяко успешно общество. Пред участниците във форума той подчерта и значението на тяхната мисия. По думите му, учителите и образованието трябва да бъдат основен приоритет на страната ни. Милен Митев посочи и че българските училища зад граница са свързващото звено с родината на милионите българи в различните краища на света, както и че дълг на медия като БНР е да помага гласът им да бъде чут.

  .

  

  .

  Емоционално и зареждащо беше и отправеното послание към българските учители в чужбина от писателката Здравка Евтимова, която е специален гост на годишната им конференция.

  .

  

  .

  Председателят на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина Радослава Недялкова също приветства участниците в годишната конференция на АБУЧ, като посочи, че по места фолклорните състави и българските училища си сътрудничат отдавна и е логично двете организации да обединят сили за опазването на българското самосъзнание и национална идентичност.

  .

  

  .

  В края на официалната част от годишната конференция на АБУЧ бяха раздадени и годишните награди за членове на асоциацията. Плакети и грамоти получиха българските училища “Родна стряха” – Кипър, „Аз Буки Веди“ – Кьолн, „Иван Вазов“ – Арма, “Райна Княгиня” – Дъблин и Корк, “Васил Левски” – Шанън, „Найден Геров“ – Лондон, „Иван Станчов“ – Лондон, „Звънче“ – Лондон, а също Ирина Кушлева от Българския културен и образователен център „Зора“ в Ричмънд, САЩ, Нина Борисова от Българското неделно училище „Св. Иван Рилски“ в Кеймбридж, Мая Падешка от Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ – Рим, Нетуно, Флоренция и други.

  .

  

  .

  Конференцията във Велико Търново продължи и следобед с няколко работни сесии – за извънкласните дейности и занимания и за представянето на българското културно наследство и българската литература в българските училища зад граница. В рамките на втората ще бъде представена литературната антология „Сезоните на българската литература“ (първа част: поезия) и документалният филм „Мила родино“ на режисьора Станимир Трифонов. В заключителната дискусия на конференцията ще бъдат разгледани актуални проблеми пред българските училища в чужбина, а модератори ще бъдат доц. д-р Адриана Любенова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, член на УС на АБУЧ и д-р Валентина Александрова-Кирова, директор на Българско училище „Слово“ в Оксфорд и Българско училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон.

  В края на деня всички участници в конференцията ще се включат в откриването на Фестивала на българските фолклорни състави по света, организиран от АБФСЧ, а вечерта ще завърши с хоротека.

  .

  Снимки: Красимир Мартинов

  Повече по темата – в репортажа на Радио България ТУК

  .

• Доброто ражда добро

  .

  Доброто ражда добро!

  .

  

  .

  Трудно е да се опише с думи онова омайно усещане да си в нозете на исполина на българската литература и да имаш честта да получиш Литературната Вазова награда за деца, като пълномощник на Българско училище „Васил Левски“ в Шанън, Ирландия. Това трябва да се преживее със сърцето и да остане завинаги там, за да го носиш със себе си и да разказваш, че Доброто винаги ражда добро!

  .

  

  .

  Когато взех в ръце двуезичния сборник „Заедно в приказния свят на България и Ирландия“ и след прекрасния репортаж за осъществяването му по Интернет радио „Татковина“ вече бях убедена – изданието е уникално и заслужава да бъде номинирано за участие в състезанието за Литературната Вазова награда за деца на Община Сопот. И реализирах убеждението си!

  .

  

  .

  Този прекрасен сборник с български и ирландски приказки се роди по идея на г-жа Райна Манджукова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), с безрезервната подкрепа на Н.Пр. г-жа Ваня Андреева-Малакова – посланик на Р България в Ирландия, със задълбочената работа на учениците от българските училища „Васил Левски“ в Шанън и „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк в превода на приказките на ирландски и на български език, с експертизата на Лили Спасова от ИАБЧ и моята вяра, че заедно можем да постигнем МНОГО!

  .

  

  .

  И ето ме там, заедно със Зорница Гоган, ръководител на БНУ „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк – с огромно вълнение, сякаш аз съм заслужила наградата, приемам с почит и благодарност от вицепрезидента г-жа Илияна Йотова наградата на Българско училище „Васил Левски“ в Шанън, Ирландия!

  .

  

  .

  Скъпа Даниела Георгиева, ученици и родители от Българското училище в Шанън, допускам, че всички сте много нетърпеливи, затова публикувам снимки от връчването на Вашата заслужена награда, редом до тази на БНУ „Райна Княгиня“. Гордейте се, български ученици и учители!

  .

  

  .

  Благодаря за честта да Ви представлявам и да бъда проводник на доброто!

  .

  

  .

  Честита Литературна Вазова награда за деца на Българските училища в Ирландия „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк и „Васил Левски“ в Шанън.

  .

  

  .

  Поздравления, скъпи приятели!

  .

  

  .

  Илиана Нанчева,

  Радио Татковина

  .

• Параклис в Стоян-Заимово, за който са дарявали и българи от Чикаго, е готов за освещаване

  .

  Параклисът „Св. Пантелеймон“ в местността „Голямата черква“, село Стоян-Заимово, Чирпанско, за чието изграждане и благоукрасяване от години се събираха средства – включително от български емигранти от Чикаго и монаси от Атон (вж. тук), е вече напълно готов и престои неговото освещаване.

  .

  

  .

  За това съобщи Златна Колева от Църковното настоятелство, която се свърза и преди време с нашето издание, когато имаше нужда от разгласа за дарителската кампания.

   

  

  .

  Освещаването на параклиса ще бъде 27 юли – в деня, когато се чества паметта на св. Пантелеймон. То ще бъде извършено от старозагорския владика Киприан.

  .

  

  .

  Златна Колева, Църковното настоятелство и жителите на Стоян-Заимово са благодарни на всички дарители, допринесли за построяването и завършването на този Божи дом.

  .

  

  .

  Снимки: Златна Колева

  .

• Стипендии за студенти от Българския културен център в Детройт

  .

  Българският културен център в Детройт обяви конкурс за три стипендии от $500, по случай 15-годишнината от основаването си. Получиха се шест заявки, които бяха разгледани от комисия в състав: Мариета МакГрау, Илиана Милър и Ирена Миланова. Благодарим за доброволния труд на комисията в тази трудна задача, защото, както сподели Ирена, „кандидатите са се отнесли изключително сериозно и са показали много добра компетентност при изграждане на писмената работа“.

  „Комисията раздели тежестта на критериите за оценка на всеки кандидат – 60% за есето и 40% за академични постижения, общественополезна дейност и изяви на лидерски качества. 60-те процента за есето обсъждахме въз основа на 6 критерия от по 10 точки максимум – демонстрирана логична мисъл, завършеност на композицията, проявен характер, процент преодоляване на трудности, употреба на различни гледни точки и комплексни решения в решаването на проблеми.

  Комисията единодушно отсъди трите стипендии да бъдат получени от Ивана Начева, Мария Начева и Силвия Ватева.“

  Честито на победителите!

  .

  Български културен център в Детройт

  Източник: BulgariansinDetroit.com

  .

• For Sale?? Държавна граница с отпаднала необходимост

  .

  Андрей Ненов,

  Andrey.nenov.com

  .

  Изминаха 2 седмици, откакто Боян Юруков публикува “Намерих къде са онези 4400 имота, които държавата ще разпродава” (https://yurukov.net/blog/2025/ms-4400/?). Минаха 2 седмици оттогава – и си замълчах да видя дали някой ще провери какво са сложили на публичния тезгях. После два дена иху-аху, фойерверки за погребението на националната валута. Та, време е за следващата серия от филма, не по-малко… тъжна.

  Първоначално си помислих, че е попрекалил със заглавието, и че иде реч само за истинско управление – отдаване под наем, преструктуриране, прехвърляне към други ведомства, ако в официалното съобщение на Министерски съвет не видях изреченията: „Неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени. Продажбата ще се случва през Агенция за публични предприятия с електронна платформа с явно наддаване.“

  .

  

  .

  Държавата първо мотае отговора няколко седмици, докато най-накрая свенливо се мотае, докато най-накрая преди седмица (24 юни 2025 г.) предоставя желаните данни.

  Справката е тук:

  https://www.mrrb.bg/bg/aktualna-informaciya-po-izpulnenie-na-programata-za-uprajnyavane-pravata-vurhu-durjavni-imoti/

  Самият списък се намира на този адрес: https://www.mrrb.bg/static/media/ups/articles/attachments/Indikativen_spisuk_imotic721b1c1788b214e6fe9bc465fcbd763.xlsx. И макар не особено добре подреден, и тук-там е с липсващи данни в колоните, предоставя обширна информация за над 4500 имота. Тъй като съм не по-малко любопитен, се разрових да видя какво и защо се продава/или “ще се управлява”.  Идеята на държавата не е съвсем ясна и тя винаги може да се отметне от един или друг обект/имот, а вътре намерих:

  • Сгради – като почнете от почивни станции, складове и стигнете до… тоалетни.
  • ЖП обекти, вкл. земи, над които са построени жилищни сгради.
  • Апартаменти в Монтана, Елхов и Плевен… Където се сетите.
  • Почивни станции на Министерство на образованието – в изобилие. Онези, детските лагери, дето някои от нас помнят като деца. Или каквото е останало от тях.
  • Имоти на брега на Панчаревското езеро (ПИ 14831.6554.980 и ПИ 55419.6705.980, или Почивно-възстановителна база в центъра на Арбанаси  (ПИ 00583.501.69).
  • Явно неслучили се ветеринарни лечебници (Тетевен, Летница).

  Много от данните на кадастъра и всички файлове на МС са отворени и всеки с техническа грамотност може да провери кое и как.

  Докато не стигнах до… множество бивши стратегически обекти на Министерство на отбраната или Министерство на транспорта и съобщенията. Вкл. застави. Гранични застави*. По всички краища на България – Хасково, Ивайловград, Любимец, Елхово – ПИ 32648.86.541  37989.90.542, ПИ 66932.93.198, ПИ 43128.10.63. Това са неща, които всяка държава свенливо пази от чужди очи. Всяка друга държава.

  Това, обаче, което определено ме вцепени, бяха обекти/земи, намиращи се на… Държавната граница. Те не са близо до границата – те СА НА самата граница. ТЕ СА ГРАНИЦАТА. Земеделски земи или промишлени/отбранителни обекти, върху които минава държавната граница. Т.е. те опират до съседните държави – най-вече Турция.

  Като финален акорд към тази изненада попаднах на означения “ДГ”, в описанията им, което очевидно означава Държавна Граница, и на която НИКОЙ по веригата на държавното управление явно не е обърнал внимание какво представляват. Нямам представа дали и те ще се продават или как ще се… управляват, но не виждам логика такива неща да попадат в подобен публичен списък. Областни управители, министри, десетки държавни служители гледат това – би трябвало поне един от тях да каже – СТОП, тук има стратегически обекти, те не бива да попадат в подобен публичен списък и за никакво друго тяхно управление не бива да се мисли.

  Когато преди 5-6 дена ги открих тез неща, затворих очи и си представих заглавие в EuroNews, FoxNews или CNN: “България продава части от своята и на ЕС официална граница, за да купи манерки за войниците, които ще пазят границата”. 🙂

  .

  

  .

  Или представете си да обявят, че продават примерно 3 дка от държавната граница, за примерно 10 хиляди лева, с които пари ще финансират бюджета за отбрана и ще купят предна броня и 2 бр. снаряди на остарял танк, с който… да отбраняват… “държавната граница”.

  Не искам да си представя какво ще представлява държава, на която дори земята под телената ограда на границата е собственост на… друга държава или пък дял в някоя смесена фирма.

  Пак повтарям – не знам каква идея за тези имоти има държавата; и ако за вътрешността на страната държавата може да мисли варианти, то  граничните обекти не бива не само да се пипат, но и въобще да се обсъждат публично.

  И така (парцелите са оградени в синьо):

  1. ПИ 66932.27.141, с. Славеево, на границата.

                                                                                   .

  .

  2. ПИ –  48533.31.236. То за него си пише – “С елементи от интегрираната с-ма за наблюдение /ИСН/ и ново ВИВС”. На самата граница. С. Михалич. От едната страна България – от другата – Турция.

  .

  

  .

  3. ПИ 55645.45.93. 240 дка – на държавната граница. С. Пашово.

  .

  

  .

  4. И още едно: ПИ 36110.18.138. Пак граничната бразда, този път до нея, на Капитан Андреево. Това, което е допълнително смущаващо е, че там има и изградени съоръжения (очевидно отбранителни, няма да са ВиК, я). Както и/или системи за наблюдение.

  .

  

  .

  5. А този имот (ПИ – 36110.31.425) е още по-уникален. Той направо влиза и в Турция… Практически това е земя по протежение на граничните застави на двете държави. Не мога да си представя някой с 20 000 лв., от Судан, Индия, Нигерия или Канада, да си ги напазарува. Ей така – да сади домати в плодородна почва 🙁.

   

  

  .

  За да не се объркате – ето и друг изглед:

  .

  

  .

  ПИ 48533.25.236. До с. Михалич. Пак на държавната граница и пак: ”С елементи от интегрираната с-ма за наблюдение /ИСН/ и ново ВИВС”.

  .

  

  .

  И една снимка от yurukov.net – https://yurukov.net/blog/2025/ms-4400/

  .

  

  .

  Акълът ми не го побира, подобни обекти дори да бъдат включени в публичен списък, камо ли да се мисли за тяхното “управление”.  За продажба – си е не предателство, а…

  Приключиха с лева, сега явно наред е границата.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Бел.ред: Граничните застави са понастоящем към Гранични войски на МВР, не към Министерството на отбраната.

  .

• <<
• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
...
• 421
• >>