Всички авторски страници

Авторски

• Хасковлия отказва да плаща държавни такси през частни банки

  Автор: Христина Котларска

  Хасковлия скочи срещу комисионите на частните банки при заплащането на държавни такси за подмяна на документи за самоличност. Тодор Бойчев не иска да заплати 3-те лева, която всеки гражданин брои заедно с таксата за издаване на шофьорска книжка. Будният гражданин иска да използва държавни таксови марки, които са законно платежно средство.

  Писмено уверение за това право той получава и от дирекция „Български документи за самоличност“ към Министерство на вътрешните работи. Възможността дори използва при издаването на лична карта от областната дирекция на МВР-Хасково. От КАТ обаче отхвърлят този начин на плащане. Въпреки че представя таксови марки на стойност 25 лева с номинал едната 5 лева, оттам отказват да подновят свидетелството му за правоуправление.

  Бойчев разказва, че показал препис от електронно писмо на министерството на служителката на гишето. Тя не приела документите му и го изпратила при началниците.

  Полицейски служител с мустачки започна да ме упреква и ме попита защо не съм като другите граждани, които плащат през банка, разказва за срещата с униформения хасковлията.

  Служителят започнал да се оправдава с компютърното обслужване на банката.

  Какво пречи информацията, която служителката е обработила от заявлението ми, облепено с държавни таксови марки, да я въведе в програмата на банката или по друг начин. Разбирам от програмиране и се замислям, че при изготвянето на програмата за обслужване на клиентите на МВР, не е помислено за онези, които искат да ползват държавни таксови марки, което за мен си е управленска грешка на ръководството на МВР. Приемам го като ограничаване на правото на избор, както и за лобиране в частна полза на търговски банки. Как може държавата да търгува плащането на държавните такси чрез частни търговски банки, пита Бойчев.

  След като от КАТ-Хасково не приемат документите му, той пише жалба до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Копие от нея адресира и до омбудсмана.

  Защитете законното ми право да заплащам държавната такса с държавни таксови марки. Имаме правото на свободен избор в държава със свободна пазарна икономика. Щом държавата търгува частта от държавния си суверенитет-плащането на държавните такси посредством частни банки, защо да не мога да избирам по-социалния за мен начин на плащане без комисионни, пише още в жалбата Бойчев.

  Според него всяка година от приходи от държавни услуги банките прибират комисионни между 300 и 500 милиона лева. Няма да плащам за българския държавен интерес в частни банки, категоричен е Бойчев.

  Източник: Haskovo.net

  

• Уродливите къртици на българския преход – статия втора

  Автор: Едвин Сугарев

  Продължение от статия първа (линк)

  Когато се коментира гибелта на прокурора от ВКП Николай Колев, трябва да се има предвид предисторията на неговите отношения с бившия главен прокурор Никола Филчев. Убийството е крайната мярка – предприета, когато всички други възможности да бъде отстранен и дискредитиран Колев са изчерпани.

  Първоначално двамата са в близки отношения – което много ясно личи по начина, по който Филчев го защитава при поисканато от Нели Куцкова дисциплинарно наказание – за недопустимия натиск, упражнен върху Варненския апелативен прокурор Васил Миков. Именно този случай – при решение на ВСС за дисциплинарно отстраняване на Николай Колев от всякакви контролни функции, става повод Никола Филчев да активизира цялото си парламентарно лоби, за да бъде гласуван прословутият закон “Анти-Куцкова”. Дребната подробност е, че в този случай Колев действа не по своя воля, а по заповед на главния прокурор.

  Играта обаче загрубява – когато Филчев се опитва да му наложи не да “притиска”, а направо да убие Васил Миков. На възражението как така да го убиват човека, който има жена и деца, леденият отговор на Филчев е – и какво от това. Колев не изпълнява поръчението и с това идиличните отношения помежду им започват да се разпадат.

  Междувременно – в следствие на драматичен и перманентен начин от страна на Филчев и близките до него Спартак Дочев и Цеко Йорданов, на 24 април 2000 г. се самоубива прокурорът от ВКП Николай Джамбов. Оставената от него предсмъртна записка гласи: “Ако главният прокурор има съвест, трябва да подаде оставка.” Джамбов е сред малцината, които в този ранен период се осмеляват публично да протестират срещу произвола в прокуратурата – и е първият, но не и последният, който заплаща за това с живота си.

  Другият момент, който вероятно е тласнал Николай Колев към решението да се противопостави на Филчев, е убийството на Надежда Георгиева. На 7 март 2000 г. Димитрина Тодорова Калайджиева, която известно време е била секретарка на Николай Колев, и нейният съпруг Пламен Димитров Калайджиев са извикани на разпит като свидетели по делото за убийството на Надежда Георгиева.

  Обстоятелствата по разпита са описани в жалба на Димитрина Калайджиева до тогавашния шеф на отдел “Следствен” към Върховна касационна прокуратура Павел Павлов. Посочва се, че тя и съпругът й са разпитвани повече от 18 часа без адвокат, като върху нея е упражнен драстичен натиск да признае, че тя е убила Надежда Георгиева. Натискът е предизвикан от добросъвестно дадените показания за факти от живота на убитата, за участието й в незаконното прехвърляне на наследството на Андрей Янев (син на Роза Георгиева) на трето лице, за близките й връзки с главния прокурор Никола Филчев и други висши магистрати, за правените от нея тайни записи на разговори с тях, свързани с даване на пари при очевидно корупционни цели, за конкретни случаи, при които Никола Филчев е получавал крупни суми от убитата.

  В резултат Димитрина Калайджиева е била обиждана, заплашвана, подлагана на разпит с детектор на лъжата относно обстоятелствата за смъртта на Надежда Георгиева, които са й били разказани с подробности непосредствено преди това, била е удряна, предлагано й е да скочи през отворения прозорец на стаята, в която е била разпитвана, изнудвана да признае, че тя е убила Георгиева в пристъп на ревност.

  По-късно и срещу нея, и срещу съпруга й е повдигнато обвинение за убийство. Следствието се води при повече от странни обстоятелства – като се сменят незабавно всички следователи, които отказват да се съобразят с изискванията на главния прокурор, който ги притиска да не се съобразяват с обективните данни по престъплението, и ги принуждава да обвинят именно прокурорът Николай Колев като “помагач” на убийците – и като се наблюдава от цели пет прокурори от ВКП.

  Самото съдебно дело се води при най-високата степен на секретност, допустима само при дела, които застрашават националната сигурност. Адвокатите му са принудени да подпишат декларация, че няма да разгласяват обстоятелствата по него и са се запознали със следствените материали едва на втора инстанция, а на самите съдебни заседания са били предоставяни само малка част от 18-те тома следствени материали.

  Странните обстоятелства, свързани с това убийство – и начинът, по който стартира разследването по него, със сигурност са смутили Николай Колев, за когото не са били тайна нито интимните отношения на покойната с главния прокурор, нито пък нейните функции като посредник между прокуратурата и организираната престъпност – които тя е изпълнявала в качеството си на служител на Алексей Петров. Но последният фактор за изострянето на конфликта помежду им стимулира не него, а Филчев да предприеме конкретни действия по отстраняването на Колев. Това е случаят с Ангел Филчев, брат на главния прокурор и организатор на контрабанден канал за износ на антични ценности, за чиито дела се появява информация първо в “Новинар”, а след това и в “Дневник”.

  За противодействие на тези публикации е организиран цял щаб от прокурори във ВКП, чиито действия между впрочем се виждат от пръв поглед: на 1 март 2001 г. в прокуратурата са привикани на разпит депутатът от ОДС Никола Николов и председателят на СОС Антоан Николов, като по централните медии се съобщава, че срещу двамата са образувани предварителни проверки за финансови афери и корупция. (Основания за такива има – но в случая поводът е от коренно различен характер.) Паралелно с това започват пълни данъчни проверки на над 30 физически и юридически лица, свързани с издателите на в. “Дневник” Иво Прокопиев и Филип Харманджиев – които по-късно дават и специална пресконфоренция по случая, описвайки безпрецедентния натиск, на който са били подложени заради публикуваните статии за Ангел Филчев.

  За разлика от “Новинар”, “Дневник” не се отказва и паралелно с “Капитал” провежда цялостно разследване по този казус и доказва както контрабандната дейност на брата на главния прокурор, така и очевидната намеса на Никола Филчев за освобождаването му и снемането на обвиненията срещу него. В хода на тези публикации се стига и до силови акции – например колата на Момчил Милев, репортера, който тогава пряко се занимава с деянията Филчеви, е запалена.

  При формирането на този прокурорски “щаб” обаче Николай Колев отказва да участва. Само ден след този му отказ следва и първата акция за отстраняването му – на 10 януари 2001 г. е пенсиониран, въпреки че е само на 51 години и никога не е изявявал такова желания. За целта главният прокурор лансира пред ВСС брадатата лъжа, че Колев бил уморен и сам бил поискал да бъде пенсиониран. Решението е обжалвано от Николай Колев пред ВАС и отменено.

  С този акт започва войната между двамата, която ще продължи до смъртта на Николай Колев. На 5 март той дава скандално интервю в електронното издание “Медиапул”, в което за пръв път се посочва, че главният прокурор има сериозни психически отклонения – и директно се посочва натискът, упражняван върху магистрати, издатели и политици. Два дни по-късно е подведен под отговорност под отговорност за незаконно притежаване на оръжие. Обвинението е за намерените в служебната му каса два пистолета и една граната. Според неговата версия единият пистолет е служебен, а другите две оръжия са иззети по дела, по които се издирват обвиняемите.

  Това обаче се оказва недостатъчно – и следват нови опити Колев да бъде обвинен и арестуван. Един от тях е може би най-абсурдният и най-позорен в цялата история на българското правораздаване – това е тъй наречената “наркосправка”, за която днес говори бившия главен прокурор – и която верните му журналисти от “Труд” цитират, препечатвайки я от “Afera.bg” – където пък, разбира се, я намерили, анонимно пусната в пощенската им кутия.

  Това е тъй нареченото Дело за оперативна проверка (ДОР) “Комбинатор”, стъкмено специално, за да бъде елиминиран Николай Колев – от основната къртица на главния прокурор в НСС – майор Николай Начев, по това време завеждащ икономическия отдел на службата. Този казус е особено интересен, защото вади на показ близките връзки между Филчев и Трактора.

  Начев е не само протеже на Фичев в службите, но и основната причина Алексей Петров да бъде назначен в НСС; пак той е наблюдавал работата му като агент под прикритие. Той е и основният експерт на Алексей по компроматните дела – съвсем не случайно в сайта “Опасните новини” той беше посочен като фигурата, отгговаряща за картотеките с компромати на бившата барета.

  Пак той беше и един от арестуваните при старта на операция “Октопод” – а икономическата му обвързаност с “Лев инс” просто не подлежи на съмнение. Според публикуваните досега справки Николай Илиев Начев е в борда на „Лев инвест“, който притежава дял от „Лев корпорация“, а 30% от „Лев инвест“ са на „Лев инс“. Участва борда на „Булгарцвет“, което пак е свързано с „Лев корпорация“, в борда на строителните фирми „Булитфер“ и „Еврофер“, има дял в шуменската „Полиенергия“ за пренос на газ и в охранителната фирма „Инкор“. В този смисъл ДОР “Комбинатор”и свързаните с него действия представляват особен, емблематичен казус – той много ясно разкрива как прокуратурата и тайните служби съчиняват и приписват престъпления, когато трябва да елиминират някого. Но за това – в следващата статия.

• ЗАЩО НАЙ-ЛОШИТЕ ДОСТИГАТ ВЪРХА

  Автор: фРИДРИХ АВГУСТ ФОН ХАЙЕК *

  Несъмнено една американска или английска “фашистка” система би се различавала до голяма степен от италианския или германския модел; ако преходът се осъществи без насилие, то несъмнено бихме могли да се надяваме на по-добър тип водач. Но това не означава, че нашата фашистка система ще бъде много по-различна, или по-толерантна, отколкото нейните първообрази. Имаме сериозни основания да смятаме, че най-лошите черти на тоталитарните системи са феномени, които тоталитаризмът рано или късно със сигурност ще възпроизведе.

  Точно както демократичният държавник, наумил си да въвежда плановост в икономическия живот, ще се сблъска скоро с алтернативата или да възприеме диктаторско отношение към властта, или да зареже плановете си, така тоталитарният лидер ще се изправи много скоро пред избора между пренебрегване на обичайния морал и провала. Именно поради тази причина безскрупулните ръководители вероятно ще бъдат по-успешни в общество, клонящо към тоталитаризъм. Който не го е осъзнал, все още не е проумял колко дълбока е пропастта, която разделя тоталитаризма от индивидуалистичната по същността си Западна цивилизация.
  Тоталитарният водач трябва да се огради с група, готова доброволно да се подчини на дисциплина от типа на тази, която със сила ще налага на останалата част от народа. Това, че социализъм може да се прилага на практика само с помощта на методи, които повечето социалисти са отрекли, е естествена поука, която много от социалните реформатори са извлекли от миналото. Старите социалистически партии бяха пропити със своите демократични идеали; те не притежаваха безогледността, необходима за извършване на избраната от тях задача. Факт се, че както в Германия, така и в Италия успехът на фашизма се предшестваше от отказа на социалистическите партии да поемат отговорност за управлението. Те просто с цялото си сърце не искаха да прилагат методите, които изискваше избраният от тях път. Те се вкопчваха в надеждата да се случи някое чудо, при което мнозинството да се съгласи и приеме определен план за организацията на цялото общество. Други вече си бяха научили урока, че в едно планово общество въпросът не може повече да бъде какво предпочита мнозинството от народа, а какво иска най-голямата единична група, чиито членове са постигнали достатъчно съгласие, за да стане възможно унифицирано направление на всички възможни дела.
  Съществуват три главни причини, поради които една такава многобройна група със сравнително еднакви възгледи едва ли ще се сформира от най-добрите, а по-скоро от най-лошите съставни части на всяко общество.

  Първата причина е, че колкото по-образовани и интелигентни са отделните лица, толкова по-диференцирани са вкусовете и възгледите им. Искаме ли да намерим група с висока степен на еднообразие, трябва да се насочим към райони с по-нисък морал и занижени интелектуални стандарти, в които преобладават по-примитивни нагони. С това не искаме да кажем, че мнозинството хора са с ниски морални стандарти; но истината е, че най-многолюдната група със сходни ценностни оценки е на хора с ниски стандарти.

  Втората гласи, че поради малобройността на групата, която не може да придаде достатъчна тежест на лидерските тежнения на своя ръководител, той ще трябва да увеличи числеността й, като приобщи повече хора към тази елементарна доктрина. Той трябва да спечели подкрепата на покорните и наивните, без силни собствени убеждения, готови да припознаят конфекционни ценностни системи за свои, стига само достатъчно силно и постоянно да им се набиват в главите. Това ще са хора, чиито мъгляви и недооформени идеи лесно се люшкат в друга посока, чиито страсти и емоции се възпламеняват лесно, и благодарение на които редиците на тоталитарната партия набъбват.

  И третата главна причина е, че за да изгради сплотена група поддръжници, лидерът трябва да се опре на общите човешки слабости. Изглежда е по-лесно да убедиш хората да подкрепят една отрицателна програма – да възбудиш омраза към врага, или завист към по-заможния – отколкото да ги мотивираш за каквато и да било положителна задача.

  Контрастът между “ние” и “те” се използва винаги от водачи, търсещи предаността на големи човешки маси. Врагът може да е вътрешен, подобно на “евреина” в Германия, или “кулака” в Русия, или външен. Във всички случаи подобна техника осигурява по-голяма свобода на действие на водача, отколкото всяка друга положителна програма би могла да му даде.

  Успехът в рамките на тоталитарна група или партия зависи до голяма степен от готовността да се вършат неморални неща. Принципът, че целта оправдава средствата, който в индивидуалистичната етика се разглежда като отрицание на морала, при колективистичната етика по необходимост се превръща във върховно правило. Няма буквално нищо, което праволинейният колективист да не е готов да извърши, ако то ще послужи “за доброто на всички”, защото за него това е единственият критерий за това какво би трябвало да се прави.

  Щом един път човек приеме, че отделният индивид е само оръдие в служба на по-висша общност, наричана общество, или още по-добре нация или народ, или нещо от този род, повечето от характеристиките на тоталитаризма, които са ни вдъхвали ужас, изведнъж следват по необходимост. От колективистична гледна точка нетърпимостта и бруталното потъпкване на всяко несъгласие, измамата и шпионирането, пълното незачитане на живота и щастието на отделния човек, стават нещо естествено и неизбежно. Действия, които ни отвращават, като разстрел на заложници, или избиване на старци и болни, се разглеждат като продиктувани от целесъобразност; насилственото изтръгване на корени и преселване на стотици хиляди става част от политическата линия, поддържана от всички, с изключение на жертвите й.

  Ето защо всеки, който желае да стане полезен помощник в управлението на тоталитарната държава, трябва да има готовност да престъпи всички морални норми, които някога е зачитал, стига това да е необходимо за постигане на поставената цел. В тоталитарната машина има специални предимства за безмилостните и лишените от скрупули. Нито Гестапо, нито администрацията на концентрационните лагери, нито Министерството на пропагандата, а още по-малко SA или SS (или техните руски еквиваленти) са подходящи места за проява на човеколюбие. Пътят към върха в тоталитарната държава минава именно през такива служби.

  Видният американски икономист професор Франк Х. Найт съвсем точно отбелязва, че органите на властта в колективистичната държава ще трябва да са готови да се справят с подобни проблеми – все едно, дали искат или не: “а вероятността овластен човек да не харесва ролята си на властник, е толкова реална, колкото вероятността някой извънредно мекосърдечен човек да работи като надзирател на роби в плантация, които да управлява, като ги бие с камшик.”

  Тук би трябвало да се изтъкне и още едно обстоятелство: колективизмът означава ликвидиране на истината. За да се задейства ефективно една тоталитарна система, не е достатъчно всеки да е принуден да работи за избрани от ръководителите цели; от съществено значение е хората да се накарат да припознават тези цели като свои собствени. Това се постига със средствата на пропагандата и с пълния контрол върху всички информационни източници.

  Най-ефективният начин да се накарат хората да припознаят като свои ценностите, на които трябва да служат, е ако те се убедят, че става дума по принцип за същите идеали, на които са държали винаги, само че до тогава не са ги разбирали и схващали истински. И най-ефикасната техника за постигане на тази цел е да се използват стари формулировки, но с подменено съдържание. Малко са характерните белези на тоталитарните режими, които са толкова объркващи за повърхностния наблюдател, и в същото време толкова показателни за целия интелектуален климат, както пълното извращаване на езика.

  Най-пострадала в това отношение е думата “свобода”. Това е дума, използвана така широко в тоталитарната държава, както и навсякъде другаде. Всъщност почти във всички случаи, когато свободата е била потъпквана, това е ставало в името на някаква нова, обещана на народа свобода. Дори между нас има привърженици на централното планиране, които ни обещават “колективна свобода”. Това е толкова подвеждащо, колкото всичко друго, казано от тоталитарните политици. Колективната свобода не е свобода на членовете на едно общество, а неограничена свобода на плановика да прави с обществото каквото му харесва. Това е доведено до абсурд смесване между свобода и власт.

  Не е трудно да се лиши голямото мнозинство от хора от независимо мислене. Но малцинството, което ще запази склонността си към критичност, трябва също да бъде принудено да мълчи. Публичната критика, или дори изразяването на някакво съмнение трябва да се потиска, защото такива явления водят до отслабване на подкрепата за режима. Сидни и Беатрис Уеб описват така ситуацията в съветските предприятия: “Докато работата тече, всяко гласно изказано съмнение в успеха на плана се счита за акт на нелоялност или дори за предателство, поради възможното въздействие върху волята и усилията на останалата част от колектива”.
  Контрол се упражнява дори върху субекти без видимо политическо значение. Теорията на относителността например се представя като “семитска атака срещу устоите на физиката на християнската и на северната раса”, и влиза в “конфликт с диалектическия материализъм и марксистката догма”. Всяка дейност трябва се оправдава чрез някаква съзнателна обществена цел. Не бива да има спонтанна, ненасочена дейност, защото тя може да доведе до непредвидени резултати, които не са част от плана.
  Принципът на тотален контрол обхваща дори игрите и развлеченията. Оставяме на читателя да отгатне къде са били давани на шахматистите официални указания, че “трябва веднъж завинаги да приключим с неутралитета на шахмата. Трябва веднъж завинаги да заклеймим формулировката да се играе шахмат заради самата игра.”

  Може би презрението към интелектуалната свобода не е нещо, което възниква само при установена тоталитарна система. Но то със сигурност е проявява навсякъде, където хората изповядват някаква колективистична вяра. Най-тежката репресия се извършва в името на социализма. Нетърпимостта към противоречащи идеи се възхвалява открито. Трагедията на колективната мисъл се състои в това, че когато обявява върховенството на разума, това завършва с потъпкването на самия разум.

  Има един аспект в подмяната на моралните ценности, настъпили с напредъка на колективизма, върху който си струва да разсъждаваме специално. Добродетелите, на които все по-малко се държи в Англия и Америка, са точно онези, с които англосаксонците преди това с право се гордееха, и в които превъзходството им се признаваше от всички. Тези добродетели са независимост и разчитане на собствените сили, индивидуална инициатива и лична отговорност, ненамеса в делата на съседа и толерантност към различните, и накрая здравословно подозрение спрямо властта и силовото й прилагане

  Почти всички традиции и институции, които в течение на векове са изваяли националния характер и целия морален климат на Англия и Америка, са именно тези, които настъплението на колективизма и склонността му към централизъм постепенно унищожава.

  Превод: Йорданка Чакалова
  

  *“Пътят към робството“, Фридрих Хайек, Издателска къща МаК,София, 2004

• Световен ден на поздравите (World Hello Day)

  Международен ден на поздрава „Здравей”
  Днес е Световният Ден на Поздравите известен като Hello day.

  Честван е за първи път през 1973. Тогава той е своеобразен отговор на военния конфликт между Египет и Израел. Инициативата е на Майкъл и Брайън Маккормик от щата Небраска, които смятат, че така ще покажат безумието на войната и ще привлекат вниманието върху последствията от засилваненото на международното напрежение. Те отварят пощенска кутия 15592 в Бевърли Хилс, Калифорния. Там всеки може да изпрати своето послание за мир, както и да поздрави с мечтата за един по-добър свят 10 души по свой избор. За 33 години Световният Ден на Поздравите е привлякъл хора от 180 страни. 31 носители на нобеловата награда за мир са сред хората създали тази традиция.

  Сега пощенската кутия е само един от начините да се изпрати писмото за мир. Инициативата има интернет страница, която и днес подканя да изпратите e-mail. Адресът е www.worldhelloday.org. На сайта се пазят оригиналните послания на хора като Далай Лама, Михаил Горбачов, Барбара Буш, Стиви Уондър и други над 100 световно известни личности. Инициаторите вярват, че всеки в целия свят, независимо кой е и с какво се занимава, може да допринесе за установяването на мир. Най-обикновените лични поздрави за световния ден стават послания до лидерите, като ги насърчават да използват силата си за общуване и преговори, вместо за провокиране на конфликти.

  Всеки може да участва в Световния Ден на Поздравите просто като поздрави 10 души. Това е символ на важността на личното общуване и на убеждението, че от всекиго зависи живота на
  всички.

  Поздравете 10 човека за мир

  Всеки може да участва в Световния ден на поздравите като просто поздрави 10 души. Така се демонстрира значението на общуването между хората за запазването на световния мир. Можете да изпратите картичка за този ден или просто да кажете “Здравей” на поне 10 свои познати.

  Хората използват този ден като повод да изразят своята съпричастност към проблемите на световния мир. Започват с обикновен поздрав на този ден, за да стигнат до изпращане на послания до политически лидери, призовавайки ги да използват мирния диалог вместо военната сила в справянето с международни конфликти. Превръщайки се в световен ден, той показва местното участие на всяка страна в глобалната подкрепа на мира.
  31 нобелови лауреати за мир са сред хората, признали важността на този ден за запазването на световния мир и като възможност за всеки човек да допринесе за изграждането на един мирен свят.
  Господата Брайън МакКормак (от университета в Аризона) и Майкъл МакКормак (от Харвардския университет) работят заедно за ежегодното честване и популяризиране на този празник в целия свят.
  Адресът, на който можете да изпращате своите поздравителни писма по повод Световния ден на поздравите е:

  WORLD HELLO DAY
  P.O. BOX 15592
  Beverly Hills, California 90209, U.S.A.

  А тук можете да видите копия от писмата на някои известни политици и бизнесмени от различни страни по повод Световния ден на поздравите:
  http://www.worldhelloday.org/letters.html

• 21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство

  

  Днес Светата ни Църква празнува големия християнски празник Въведение Богородично. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата.   В този ден цялото семейство се събира заедно. Приготвят се много лакомства за децата. Разрешава се риба.

  Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж – това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората“.

  Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.

  Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември.

  Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

  Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

  Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

  В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. На трапезата трябва да има много лакомства за децата. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

  По това, какво е времето на днешния ден, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата. Ако е облачно, зимата ще е мека.

  Този ден е много подходящ и за кръщенета, съветват църковните служители. Днес в храмовете се отправят молитви децата ни да растат здрави, в смиреност, в послушание на родителите и чистота на нравите.  На 21 ноември е традиция да се изнасят беседи, сказки и литературно-музикални забави.

  При мама и при татко

  Колко мило, колко сладко
  е при мама и при татко!
  Те за нас се много трудят,
  те за нас от сън се будят.
  Щом очи от сън отворим,
  със кого ще заговорим?
  С нашта мама кротка, мила
  със зората подранила.

  Тихо татко да събуди
  да отиде да се труди –
  да печели и набави
  дрехи и обувки здрави,
  и тетрадки, и писалки
  за дечицата си малки.
  Колко мило, колко сладко
  е при мама и при татко!

  Чичо Стоян

  Редакцията на www.eurochigo.com честити празника на всички наши читатели!

  Много любов, красота, семеен уют и настроение през цялата година за вас, вашите семейства и близки!

  От сърце  ви желаем приятно приятно прекарване и НАЗДРАВЕ!

  Редакцията на www.eurochigo.com честити празника на всички наши читатели!

  Много любов, красота, семеен уют и настроение през цялата година за вас, вашите семейства и близки!

  От сърце  ви желаем приятно приятно прекарване и НАЗДРАВЕ!

  
  

  Ре

• Обама и Медведев проведоха среща в Лисабон

  Президентите на САЩ Барак Обама и на Русия Дмитрий Медведев се срещнаха след края на срещана на високо равнище на Съвета Русия-НАТО, съобщи „ИТАР-ТАСС“. Срещата се е състояла по молба на американската страна.

  Още по темата Русия и НАТО
  Русия е готова да работи с НАТО по ядрените програми в света

  Русия е готова да работи с НАТО по въпросите, свързани с ядрените програми на редица държави, включително и Иран, която трябва да прояви добра воля и да докаже, че програмата му е мирна, заяви руският президент Дмитрий Медведев на пресконференция след края на срещата на високо равнище Русия-НАТО в Лисабон, цитиран от РИА „Новости“.

  „Иран има право върху мирния атом, но трябва да докаже на всички, че програмата му за развитие на атомната индустрия е мирна и е готов за сътрудничество с международните структури“, каза Медведев.

  В момента не виждам как Русия може да влезе в НАТО

  Руският президент Дмитрий Медведев заяви, че по-тясно сътрудничество между Русия и НАТО е възможно в бъдеще при промени с алианса, предаде РИА „Новости“.
  „Разбира се, бъдещето е нещо неопределено. В момента например не виждам ситуация, в която Русия би могла да се присъедини към алианса, но всичко се променя, променя се и Северноатлантическият алианс. Но ако Северноатлантическият алианс се промени дотолкова, че се постави въпросът за по-тясното ви сътрудничество с него, смятам, че тук не може да има никакви затворени теми. Можем да ги обсъждаме при наличието на добра воля и желание от нашите партньори в алианса“, каза Медведев.
  Периодът на захлаждане и претенции в отношенията между Русия и НАТО приключи, заяви руският президент Дмитрий Медведев, цитиран от РИА „Новости“.
  „Констатирахме, че наистина периодът на захлаждане и претенции приключи. Ние гледаме с оптимизъм към бъдещето и се стараем да развиваме отношенията между Русия и НАТО във всички посоки“, каза Медведев на пресконференция след края на срещата на високо равнище Русия-НАТО.

  Русия и НАТО ще се въздържат от употреба на сила

  На срещата на високо равнище Русия-НАТО участващите страни се договориха да се въздържат от употреба на сила една срещу друга и срещу други държави, се посочва в съвместно изявление, публикувано след края на срещата, съобщи РИА „Новости“. „Държавите-членки“ на Съвета Русия-НАТО ще се въздържат от заплахи със сила или използване на сила една срещу друга, както и срещу всяка друга държава, суверенитета и териториалната й цялост или политическата й независимост под каквато и да е форма, несъвместима с устава на ООН и съдържащата се в Заключителния акт от Хелзинки декларация на принципите, от които държавите-участнички ще се ръководят във взаимоотношенията си“, се посочва в документа.
  Страните се договориха да работят за постигане на стратегическо и модернизационно партньорство, основано на принципите на взаимното доверие, прозрачност и предсказуемост „с цел да се съдейства за създаването на общо пространство на мир, сигурност и стабилност в евроатлантическия регион“. „Подчертаваме, че съветът Русия-НАТО е форум за политически диалог при всякакви обстоятелства и по всички въпроси, включително онези, по които имаме разминавания“, се посочва в документа.

  Лидерите на НАТО се споразумяха за разработване на противоракетен щит, който да защити територията на всички страни-членки на НАТО в Европа, както и в САЩ. Това заяви американският президент Барак Обама, предаде Ройтерс. Системата ще включва разполагането на американски ракети прехващачи и радар в Европа. Двайсет и осемте страни-членки ще инвестират 200 милиона евро за свързването на съществуващите противоракетни системи с американската система. „Той предлага роля за всички наши съюзници. Тя е в отговор на заплахите на нашето време“, заяви Обама.

  Лидерите ще поканят Русия да се присъединят към системата, когато те се срещнат с руския президент Дмитрий Медведев. „С нетърпение очакваме срещата, за да установим сътрудничество с Русия в тази сфера, защото ние се сблъскваме с много общи заплахи“, посочи Барак Обама.

  Лисабон, Португалия /КРОСС/

• Американски банки спират работа с посолствата на 40 държави

  Редица големи американски банки спират работа с посолствата и консулствата на около 40 държави заради трудностите по спазване на правилата за борба с прането на пари, приети след атентатите от 11 септември 2001 г., съобщава днес „Уолстрийт Джърнъл“, като се позовава на американския държавен департамент. Не е посочен списък на страните, само се изтъква, че 16 от 40-те държави са африкански.

  „Това е търговско решение, но е очевидно, че то влияе и на дипломатическите отношения“, е заявил представител на държавния департамент, като е добавил, че ведомството полага всички усилия „чуждестранните посолства да могат да осъществяват нормално своите функции в САЩ“. Според новите правила банките са длъжни при извършването на всяка операция да получават информация за източника на парите и нейната цел, припомня „Уолстрийт Джърнъл“. Между банките, които са спрели обслужването на посолствата, са „PMorgan Chase & Co.“, „Bank of America Corp.“ и „HSBC Holdings plc“. До момента липссва коментар на представители на посочените финансови институции.
  Ню Йорк, САЩ /КРОСС/

• СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ

  Уважаеми сънародници,

  Годишното отчетно-изборно събрание на Българо-Американска Асоциация ще се състои в събота, 4 декември 2010 година от 10,30 часа в Конферентен център на
  Pavilion Apartment, 5441 N. East River Road, IL 60656.

  Съгласно традициите и указанията от 2003 година, молим изпратете до 20 ноември 2010 актуализирана биография, приносите Ви до 2010 и отделно приносите Ви за 2010 година на адрес [email protected] . Информацията трябва да бъде в представителен вид, за да може да бъде използувана за официално представяне пред институции и конкурсни инициативи.

  дневен ред:

  10.30. Регистрация за Годишно отчетно изборно събрание на БАА;

  10.35. Откриване на Годишно отчетно изборно събрание на БАА;

  10.40. Избор на мандатна, ревизионна и изборни комисии;

  10.45. Отчет за дейността на БАА  за 2010 година;

  11.00. Отчет на ревизионна комисия;

  11.05. Дискусия за дейността и прогнози за развитието на БАА;

  12.10. Приемане на решения;

  12.15. Избор на Борд на Директори;

  12.30. Дискусионен форум с коктейл.

  12.40. Мини дискусия „Управлявайте живота си с ДНК информация”.

  13.00. Предложение на БУ „Джон Атанасов” за „Конференция на българските училища в САЩ през 2010 година” и възможности за логистична подкрепа от българската общност в Чикаго.

  13.15. Коктейл

  Проект на дневен ред:

  10.30. Регистрация за Годишно отчетно изборно събрание на БАА;

  10.35. Откриване на Годишно отчетно изборно събрание на БАА;

  10.40. Избор на мандатна, ревизионна и изборни комисии;

  10.45. Отчет за дейността на БАА  за 2010 година;

  11.00. Отчет на ревизионна комисия;

  11.05. Дискусия за дейността и прогнози за развитието на БАА;

  12.10. Приемане на решения;

  12.15. Избор на Борд на Директори;

  12.30. Дискусионен форум с коктейл.

  12.40. Мини дискусия „Управлявайте живота си с ДНК информация”.

  13.00. Предложение на БУ „Джон Атанасов” за „Конференция на българските училища в САЩ през 2010 година” и възможности за логистична подкрепа от българската общност в Чикаго.

  13.15. Коктейл

  3 ноември 2010

  Секретариат на Българо-Американска Асоциация

• Първа конференция на българските училища в Испания

  Днес и утре в Мадрид ще се проведе Първата конференция на българските училища в Испания, организирана от Асоциацията на българите в Испания „Балкан” и Асоциацията на българските училища в чужбина. Проявата се осъществява с подкрепата на Посолството на Република България в Кралство Испания (домакин на събитието) и на Генералното консулство на Република България във Валенсия. Финансирането е осигурено по Националната програма „Роден език и култура зад граница” на българското Министерство на образованието, младежта и науката. Медийни партньори на събитието са „Нова дума” – вестникът на българите в Испания, и телевизионното предаване „Облаче ле, бяло” (ТВ Скат).

  Темата на конференцията е: „Българското училище в Испания. Специфика, постижения, предизвикателства”.

  Над 80 души са заявили участие до момента – представители на училища от цяла Испания и от българските школа от Лондон, Букурещ, Париж и Лисабон. Ще има и гости от Държавната агенция за българите в чужбина и други български институции.

  „Осъзнаваме голямата отговорност пред всички български училища в чужбина – 150 на брой, защото това е първият по рода си форум, който се прави извън пределите на България и резултатите от него са от изключителна важност за всички”, заявява председателят на Асоциацията на българите в Испания „Балкан” Петя Цанева.

  Освен работната програма, включваща изказвания и дискусии, ще има и културни изяви. Форумът ще бъде открит със спектакъла „Обичам те, учителю” на театралната формация към Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски” – Хатива. Ще бъде показана изложбата „Всички заедно за по-добър свят – моята страна“, включваща рисунки на деца от български училища в Испания. Участниците в конференцията ще бъдат поздравени и от детската фолклорна формация към училището в Мадрид.

  На 21 ноември в Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски” – Мадрид ще бъде изнесен открит урок в 11 и 12 клас, по време на който ще бъде представено преподаване на литература в смесена паралелка. А Димитрина Ходжева, управляващ директор на фондация „Димитър Бербатов”, ще направи презентация на електронни учебници.
  Мадрид, Испания /КРОСС/

• Международен ден на правата на детето

  През 1954 година Генералната Асамблея на ООН препоръчва на всички държави да въведат практика за отбелязване на Световния Ден на Детето (Universal Children’s Day) като ден за световно братство и разбирателство между децата и да го посветят на дейности, които спомагат за благополучието на всички деца по света.

  ООН ( un.org )предлага на правителствата да празнуват този ден през който ден от годината сметнат за целесъобразно. 20 ноември се ознаменува с приемането от ООН на Декларацията за правата на детето (през 1959 г), а през 1989 г. и на Конвенцията за правата на детето.

  България ратифицира документа през 1991 година.

  Всяка година 11 милиона деца умират без да дочакат 5-ия си рожден ден, а още десетки милиони остават с физически или умствени недъзи, без да имат възможност за порастване, живот и развитие…

  Много от тези случаи на смърт са в резултат от леко предотвратими или леснолечими болести, други – от пагубните последствия на нищетата, невежеството, дискриминацията и насилието.

  Създаденият към ООН Детски Фонд провежда усилена дейност по всички аспекти на детското здраве: приемат се мерки за подсигуряване за бременните жени на достъп до медицинско наблюдение преди и след раждането, подпомагане на семействата за справяне с детските болести в домашни условия, консултиране на райони по въпроси за осигуряване на максимално високо ниво на здравеопазване.

  Нека да напомним, че Международния Ден за Защита на Децата се отбелязва всяка година на 1 юни.

  Но не забравяйте да почерпите децата си и днес – само ще им доставите една допълнителна радост!

• Започва срещата на НАТО в Лисабон

  В португалската столица Лисабон се открива двудневна среща на върха на НАТО. В срещата ще участват президентът на САЩ Барак Обама и лидерите на останалите 27 страни – членки на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Руският президент Дмитрий Медведев ще се присъедини към отделно заседание НАТО – Русия в събота. България е представена от президента Георги Първанов.

  За първи път откакто НАТО влезе в Афганистан през 2003 г., мисията там не се очаква да бъде основният въпрос на срещата, тъй като лидерите гледат отвъд текущите проблеми на алианса, за да очертаят бъдещата му форма, съобщава ДПА.

  Новата стратегическа концепция, която може да бъде одобрена от лидерите на 28-те държави от НАТО, ще потвърди глобалната военна роля на алианса и ще подчертае нуждата НАТО да гарантира, че и в бъдеще ще предприема мисии за „управление на кризи“ по целия свят, посочва Ройтерс.

  Очаква се лидерите да призоват за създаване на система за противоракетна отбрана в Европа, базирана преди всичко на американска технология, но включваща и системи с малък обсег на действие в страни като Германия.

  Според дипломати САЩ първоначално са настоявали срещата да определи Иран като главна ракетна заплаха, но са се отказали от искането си заради турските възражения, отбелязват световните агенции.

  Очаква се също лидерите да поканят Русия да проучи възможностите за свързване на собствената си система за противоракетна отбрана с тази на НАТО, за да докажат, че системата на алианса не е насочена срещу нея.

  Руският президент Дмитрий Медведев ще се присъедини към лидерите на НАТО на отделна среща на върха НАТО – Русия в събота следобед. Очаква се той да се съгласи на преговори за евентуално сътрудничество в ракетната отбрана и да предложи повече подкрепа за мисията на НАТО в Афганистан.

  Междувременно в събота сутринта към лидерите на НАТО ще се присъединят лидерите на 19 други страни, които имат контингенти в ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ), както и лидери от ЕС, ООН, Световната банка и Япония.

  Срещата се очаква да даде зелена светлина за изтеглянето на натовските войски от фронтовата линия и предаването на сигурността на афганистанските сили. Първото предаване се очаква през първата половина на 2011 г., а последното до края на 2014 г.
  www.ekipnews.com/ снимка – news.bg

• Колко българи учат в САЩ? И колко са другите?

  

  Въпреки че броят на българските студенти в САЩ е намалял тази година с близо 14 процента, България е една от източноевропейските страни с най-много студенти в Америка. А как стоят другите?

  За втора поредна година САЩ съобщават за рекорден брой чуждестранни студенти в американските университети. Новото издание на годишния доклад на Института за международно образование във Вашингтон Open Doors 2010 показва, че броят на студентите се е увеличил с 3 процента в сравнение с миналата година. В момента в САЩ учат над 690.000 студенти от цял свят. Голям принос за рекордните цифри има Китай. Броят на китайските студенти се е увеличил с 30 процента и е достигнал 128.000.

  Европейският рекорд държи Турция

  Турските студенти в САЩ са 12.000, българските – 2.500

  Студентите от Азия са най-многобройната група, те са общо 436.000. Втора сред континентите е Европа с 85.084 студенти, макар че броят на европейските студенти е намалял с почти 3 процента само за една година. Тази тенденция важи и за България. Тази година българските студенти в САЩ са 2.495, което е с почти 14 процента по-малко в сравнение с миналата година. 1.154 учат за бакалавърска степен; 900 са в програми за магистърска степен или докторат; съвсем малък брой български студенти не са регистрирани в програми за получаване на степен.

  Абсолютна рекордьорка сред европейските държави по брой на студентите си в САЩ е Турция. Над 12.000 нейни студенти са в американски висши учебни заведения. След нея най-голям брой студенти изпращат в Америка Германия (9.548), Великобритания (8.861) и Франция (7.716). Въпреки че броят на българските студенти в САЩ намалява, по брой на студентите си България е втора сред държавите от европейския Изток. Изпреварва я само Русия, която има 4.827 студенти, но и многократно по-голямо население.

  Ред европейски държави имат голям спад в броя на студентите си в Америка: Люксембург (-35.6), Черна гора (-21.7), Естония (-18.5). Силен спад отбелязват още Македония, Румъния и Малта.
  Чужденците носят на Америка милиарди

  Някои от данните в доклада звучат като грешка: студентите от Ватикана например са намалели с 67 процента, а студентите от Гибралтар са се увеличили с цели 200 процента! Но зад тези статистики се крият много малък брой студенти: ватиканските са намалели от 3 на 1, а гибралтарските са се увеличили от 6 на 20.

  Предпочитаните от чуждестранните студенти в САЩ дисциплини са бизнес и мениджмънт, инженерни и компютърни науки – тенденция, която не се е променяла от години. Като цяло САЩ привличат повече чужди студенти от която и да било друга страна в света. Чуждестранните студенти носят на американската икономика близо 20 милиарда долара годишно. Над 260.000 американски студенти пък се обучават в чужбина. Повечето от тях са в Западна Европа, а най-предпочитаната страна е Великобритания.

  Автор: Соня Каникова, Редактор: Д. Попова-Витцел

  Дойче Веле http://www.dw-world.de

• Празник на сухопътните войски на българската армия

  Днес 19 ноември е празник на сухопътните войски.
  Сухопътните войски са най-многочисленият вид въоръжени сили на Българската армия. Предисторията им започва през лятото на 1877 г. в Кишинев, където се формира българското опълчение в състава на руската армия за участие в Руско-турската война. След войната опълчението се дислоцира на територията на страната и се трансформира в Българска земска войска. Армията е изцяло сухопътна до август 1879 г., когато се поставят основите на военния флот.

  В хода на Сръбско-българската война (ноември 1885 г.) сухопътни войски окончателно оформят съвременния си образ на самостоятелен вид въоръжена сила. Победата при Сливница на 19 ноември 1885 г. е утвърждаващият момент за създаването на войските. Затова с Решение 477 на Министерския съвет от 16 ноември 1992 г. денят, в който се отбелязва блестящата победа на младата българска войска се избира и за празник на сухопътните войски на българската армия

• Проектът „Белене“ – Анализ и оценка

  Автор: Никола Алтънков

  За голям брой българи терминът Белене е символ на злото понеже се свързва с най-големия концентрационен лагер в техната история. Напоследък проектът за атомна централа със същото име също предизвиква разнопосочни мнения, които в повечето случаи са емоционално обагрени. Изграждането на една фабрика за производство на електрическа енергия се превръща от някои в бойно знаме на българската държавност и народното стопанство. Пропонентите на проекта са доста агресивни, а техните противници ги обвиняват в провеждане на чужди интереси. Това води до съмнението, че водените дискусии се изваждат от техния реален контекст. Предлаганият анализ – придружен с кратка таблица отразяваща действителното състояние на производството и потреблението на електричество на Балканите – може да внесе известна яснота в спора.

  1. От гледна точка на сигурността Белене е мъчно защитим проект, понеже крие опасност за здравето и живота на народа. Голяма страна (САЩ, Русия) може да понесе една атомна експлозия или авария, но малка като България би била съсипана. Чудно е защо историята за “глобално затопляне” или новопоявилите се възражения спрямо “модифицираните храни” са успяли да замъглят една съвсем реална заплаха. Проекта Белене може да бъде отхвърлен даже и само на това основание. Заслужава напомняне факта, че Гърция, която е далеч по-напред в защитата си на екологията, бе първият значителен опонент на Белене. Обединени усилия на двете страни биха могли да спрат подобни неща и в други балкански страни.

  2. Проектът в този му вид изглежда финансово неизгоден за българската държава. Финансиран или гарантиран от държавата ще представлява непосилно и излишно бреме. Построен, финансиран и експлоатиран от чужденци би било неизгодно, още повече, че това би задължило държавата да купува бъдещата продукция.

  3. Проектът е неизгоден от икономическа гледна точка. Той ще произвежда електрическа енергия, която след това трябва да се продава. На кого и на каква цена? Сега България произвежда около 45 милиарда киловатчаса (МКЧ), а консумира само 30 милиарда. Голямата част от разликата се губи, хаби и краде понеже се изнасят само 5.4 МКЧ. Даже се внасят 3 МКЧ. Енергията неможе да се съхранява в склад, тя изтича и се хаби. Съществува и съмнение за корупция.

  България не може да бъде “Енергиен център на Балканите” понеже всички балкански страни с изключение на Македония вече произвеждат достатъчно електрическа енергия за задоволяване на нуждите си (виж таблицата по-долу). Македония има нужда от по-малко от 2 МКЧ, но тя може да си ги набави от другаде, например от Румъния или Сърбия. Балканските страни строят нови централи (ВЕЦ, ТЕЦ, атомни) и до пет години ще се появи огромно свръхпроизводство. Нищо лошо няма в това да изнасяш стока, която произвеждаш и не ти е необходима. Обаче неумолимия закон на търсенето и предлагането налага понижаване на цената при масивна конкуренция. Миналата година по тези причини цената на електрическата енергия в Европа е поевтиняла с около 10-15%. В близкото бъдеще електрическата енергия може да се предлага на цена под костуемата.

  4. Съществува, разбира се и държавнически аспект, който не отбягва от полезрението на българските управници. Интересите на страната диктуват избягване на нейната зависимост от чужди държави изобщо, и специално по отношение на енергийни източници. Руските фирми – държавни, полудържавни или подлежащи на одържавяване всеки момент – работят при условия, които рядко са чисто пазарни. В интерес на България е зависимостта от Русия, чиито петролни и газови доставки причиняват голямата част от търговския дефицит, да намалее значително и евентуално да изчезне. Същите съображения биха били в сила, ако вместо Русия подобен неудобен партньор е Франция, Германия или САЩ.

  5. Съвсем нелогичен и лесно оборим аргумент, с който се цели подкрепа на кампанията за построяването на АЕЦ “Белене” е твърдението, че произвеждането на електрическа енергия в страната е гаранция за поддържането на ниски цени за потребителя, тоест за гражданите и фирмите в България. Поне през последните петнадесет години това не е било верно и не ще бъде верно и в бъдеще. Българите плащат европейски, сиреч пазарни цени, а последните данни показват, че електрическата енергия за вътрешния пазар е почти два пъти по-скъпа отколкото изнесената.

  6. Ако българското правителство реши да не се занимава с Белене се появява неприятния въпрос как да се изплъзне от договорите, които вече са подписани. Сиреч, няма ли да бъде по-добре да се похарчат още няколко милиарда евро към тези вече хвърлени или обещани, вместо да се понесат досегашните загуби и да се ликвидира със задлъжнялостта веднага. Непрактично би било да се хвърлят налични (нови) пари след тези, които вече са загубени, с цел те да бъдат възвърнати или компенсирани. Може би е по-добре грешките да се преглътнат (и заплатят) за да се ограничат досегашните загуби. За целта е нужно да се отделят няколко милиона (не милиарда!) евро за добри юристи, които да помогнат в евентуални съдебни спорове.

  Обяснение	България	Румъния	Сърбия	Македония	Гърция	Турция
  Продукция	44.8	58.3	36.0	6.2	58.8	198.4
  Консумация	29.9	49.4	33.4	7.8	58.3	198.1
  Износ	5.4	5.2	1.5	0	1.9	1.1
  Внос	3.1	0.9	0.1	1.6	7.6	0.8
  България и съседните страни – електрическа енергия

  Забележки:

  1. Цифрите са в милиарди киловатчаса (МКЧ).

  2. Сведенията са взети от Централното разузнавателно управление на САЩ (CIA The World Factbook) към 19 май 2010 г. Някои от цифрите са актуални, а други са за 2008 година. Макар и приблизителни те са достатъчна основа за сравнения.

  Източник: Институт Югоизточна Европа
  http://military.fmedia.bg/

• УПРАВЛЯВАЙТЕ ЖИВОТА СИ ЧРЕЗ ДНК ИНФОРМАЦИЯ

  Проект

  Проблемна група „Генетична генеалогия”
  към
  „Българска генеалогична федерация”

  Публикува се за първи път в www.EuroChicago.com

  Проф. Д-р Никола Чаракчиев

  Понятието ДНК, Ген, Геном, Епигенетика и други съвременни понятия присъстват почети ежедневно в медийното пространство с все по-интересна и приложна информация. Днес почети всеки втори здравословен проблем се разглежда през „ДНК лупа”. Естествено се налага въпросът „Ако ДНК-то е важно за нашия живот, може ли да инвестираме в ДНК ресурси”? От колко аспекта може да се разгледа този проблем? Как да се ориентираме в този съвременен „микс”?

  За да отговорим на някой от тези въпроси нека да систематизираме в кои направления и как може да управляваме нашият живот, ако имаме конкретна информация и познание за функциите на човешкото ДНК. За сега Ви представяме идеята, изложена в едно примерно съдържание за дискусия по темата. Ако желаете да се включите в някой аспект, моля пишете ни и добавете името си като автор. За Ваша информация ние комуникираме с www.FemelyTreeDNA.com , www.23andMe.com , http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=genetics и други форуми. За кореспонденция моля използувайте E-mail [email protected] .
  Благодарим ви за проявения интерес.

  1. История
  Ролята на класическата генеалогия
  Стратегия на генетичната генеалогия
  Миграционен произход – Y-DNA, mtDNA.
  Роднински връзки.
  Принадлежност към териториални общности и пространства – atDNA.

  2. Здраве
  Здравословен статус и предразположение.
  Гена информация за конкретно заболяване.
  Гена терапия – Гено доктор.
  Гена психология – Гено психолог.
  Лекарствена реакция – Гено фармацевт.

  3. Общество
  Съвместимост.
  Гена селекция.
  Възможностите на брака.

  4. Селекция
  Първите шест часа на ембриона – програма за целия живот.

  5. Наука и теология
  Понятие за „Синтезаторът*”
  Каква е функцията на „Синтезаторът*”.
  Може ли да „излъжем” Синтезаторът”
  Защо човечеството се появява 14 пъти и загива 13 пъти?
  Какво регулира „Синтезаторът” чрез програмата „Любов”?
  Може ли „Синтезаторът” да ревнува?

  6. Къде и как да инвестираме?
  Природа или възпитание?
  Алгоритъм на програмата „Планиране и управление на собствения ни живот”.
  Пред брачна и след брачна програма.
  Генен консултант.

  * Синтезаторът – сборно понятие за свръх функция (например – Природа, Господ, Бог, Създател на алгоритми и други, все още не създадени понятия).

  Bd10e-ujDNA2

• ГЕРБ и „Атака“ приеха на първо четене изборния кодекс

  Автор: Юлиана Колева

  C гласовете на ГЕРБ и „Атака“ парламентът прие на първо четене Изборния кодекс. Очаквано левицата и ДПС бяха против, а от „Синята коалиция“ се въздържаха. „За“ проекта бяха104 народни представители, 39 бяха „против“, а 8 се въздържаха.

  Основните спорове отново бяха около отпадането на избора на районните кметове и на кметовете на малки населени места, запазване на изискването за т. нар. уседналост на местния вот, както и намаляване броя на общинските съветници с 20 на сто. Опозицията и десните заявиха още, че планираният праг за преференция и пренареждане на партийните листи от 20% при парламентарните избори на практика ще направи мажоритарния избор невъзможен.

  Спорове предизвика и планираното въвеждане на изискване избирателите да отбелязват избора си в бюлетината само със знак Х със синя химикалка.

  От левицата и ДПС посочиха, че парламентарната комисия, подготвяща кодекса, е работила девет месеца, а в крайна сметка предложените от ГЕРБ и „Атака“ нови изборни правила не отговарят на дискусиите, като част от тях дори не са били обсъждани в комисията. И те, и „Синята коалиция“, заявиха, че не подкрепят кодекса, тъй като той не прави съществените и нужни промени, които да преустановят изборния туризъм, купуването на гласове, корпоративните и бизнес коалиции и т.н.

  „Криейки се зад гърба на комисията си написаха антидемократични правила, които да ви осигурят служебно предимство на предстоящите избори и обслужвате тяснопартийните си интереси“, заяви Мая Манолова към ГЕРБ. Не правите никакви съществени промени в изборните правила като изключим изискването да се гласува с Х и син химикал – смешно е това да са революционните промени, допълни тя.

  По думите й е в интерес на ГЕРБ двустепенната регистрация на коалициите, тъй като така самостоятелно явяващите се партии ще се регистрират много по-лесно от коалициите. С промените за финансирането ГЕРБ ще може да похарчи вместо 1 млн. лв., 4 млн. лв., а понеже изборите ще са две в едно (президентски и местни), ще можете да изразходите 8 млн. лв., отбеляза Манолова. Според нея това ща постави управляващите в по-изгодно положение спрямо малките формации, които не могат да си позволят подобни разходи.

  БСП, ДПС и „Синята коалиция“ възразиха срещу намаляване на броя на общинските съветници с 20%, тъй като това ще доведе до повишаване зената за мандат в местните парламенти, от тях ще изпаднат малките формации и ще доминират по-големите, като на места може да се стигне и до „едноцветни“ общински съвети.

  И трите групи се обявиха против отнемане правото на гражданите да избират кметове в населени места под 500 души и районните кметове. Според кодекса те вече ще са назначаеми. Бългрите ще избират по-малко ако този кодекс бъде приет – 1.7 млн. граждани ще бъдат лишени от правото да избират районни кметове, а 1600 населени места – кметове на кметства, изчисли Екатерина Михайлова от „Синята коалиция“. Като друга критика на десните Михайлова посочи липсата на мажоритарен елемент. Съществуващите граници от 20 на сто за парламентарните избори и 10% за евровота прави практически неприложим мажоритарния елемент и пренареждането на партийните листи, посочи тя.

  Съпредседателят на групата на ГЕРБ и основен автор на проекта за изборен кодекс Искра Фидосова репликира, че при национална листа, като тази за парламент 20% не са непреодолими. Ако се вземат предвид резултатите от последните избори за „Синята коалиция“ това означава, че в Бургас за разместване на листата ще стигнат 1864 гласа, във Видин – 465, а в Кюстендил – 677 гласа, това може ли да бъде наречено непреодолимо, попита тя. Но каза, че все пак може да бъде направена промяна в прага.

  Тя нарече демагогски и популистки изказванията, че кодексът пренася механично досегашните норми и каза, че хората, които твърдят това, очевидно не са чели кодекса. Според нея с новите правила ще се ограничи значително изборният туризъм, коалициите на корпоративен принцип, формирани от неясни, непрозрачни и нераобтещи партии, ще се намали купуването на гласове и контрола върху покупката.

  От ДПС останаха основните опоненти на запазването на т. нар. принцип на уседналост, изискващ на местните избори да гласуват само хора, които имат постоянен и настоящ адрес в страната последните 12 месеца. „ГЕРБ е принудена да угажда на прищевките на своя твърд коалиционен партньор „Атака“, прокарвайки откровено противоконституционни текстове“, заяви Четин Казак. Той отбеляза, че Конституцията казва, че гражданите на България имат права и задължения по основния закон, където и да се намират. Лишавате от тези права 1.5 млн. гражадани, допълни депутатът от ДПС.

  По думите му много секционни комисии ще могат да злоупотребяват и да обявят за недействителни бюлетини само заради изискването да се гласува само със знак Х със син химикал. „Написали ли сме и какъв ъгъл на наклона трябва да има съответният знак“, допълни съпартиеца му Янко Янков. Двамата дадоха да се разбере, че ДПС ще търси начин да сезира Конституционния съд, ако тези правила бъдат приети.

  http://www.dnevnik.bg

• Уродливите къртици на българския преход – статия първа

  Автор: Едвин Сугарев

  Един призрак броди из българските медии, една сянка от миналото – бившият главен прокурор Никола Филчев. Влачи се от телевизия в телевизия, пъпли по вестникарските колони: обяснява, проклина, лъже и маже, сочи Всевишния. Причината: вътрешният министър Цветанов обяви (през устата на Юрген Рот), че Филчев е отговорен за две убийства – на прокурора Николай Колев и на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Това предизвика неговото хождения по медиите, в които бившия главен прокурор все по-напоително и все по-параноично обговаря собствената си невинност.

  Междувременно се оказа, че Юрген Рот не е предал особено точно казаното от министър Цветанов – и че всъщност става дума за следствена хипотеза, а не за доказано престъпление. Вчера Deutsche Welle публикува част от записа на този разговор – и стана видно, че министърът всъщност е споделил следното: „Имаше едно убийство, което беше много знаково в България – на прокурора Колев. За това убийство можете да се срещнете със съпругата на прокурора. Тя (съпругата) говори за умопромрачителни неща – за това, че поръчката идва от Филчев, а Алексей Петров и служители на баретите изпълняват поръчката. Има и едно убийство на една ямболска адвокатка. Всички говорят, че убиецът, т.е. поръчителят на убийството е същият…“

  Хипотетичността на тези думи обаче не чини пукната пара, тъй като медийната машина вече се е завъртяла. И като се е завъртяла, по стар навик започва да произвежда долнопробни коментари и нагли лъжи, чието цел е да превърнат човешките трагедии, свързани с тези убийства, в жълта сензация и пошло ровене в личното битие – но на жертвите – не на убийците.

  И така: можем още веднъж да поговорим за това какъв голям престъпник е бил прокурорът Николай Колев – както и прави Веселина Томова, главната редакторка на “Afera.bg”. Този сайт е собственост на Веселин Данев, в момента подсъдим за организиране на престъпна група, занимаваща се със сводничество и рекет – в чийто хотел се приюти Филчев веднага след разстрела на Николай Колев, уж за да не пречи на разследването. Доскорошен интимен душеприказчик и адмиратор на Алексей Петров, въпросната дама не пропуска и сега да размаха бича, като говори за “загорялата манджа „Лудият Филчев убиец, заедно с Алексей Петров и Филко Славов” – която според нея миришела на активно мероприятие – и да охули покойника, както може и с каквото може.

  А иначе за бившия главен прокурор – или добро, или нищо, както и се полага на политическите покойници. Премиерът Бойко Борисов например си спомни колко добре са си работели двамата и как Филчев има основна заслуга за успеха на неговите акции като главен секретар на МВР. Споменава и как бившия главен прокурор му наредил за три дни да арестува всички престъпници в България – и как той за тези три дни наводнил арестите с три хиляди арестанти. Това, което забравя да спомене е, че тази заповед беше всъщност наказателна акция и гавра с неговото достойнство, че въпросните арестанти не останаха в арестите, а бяха пуснати да си вървят по живо и по здраво – и че в един от случаите се стигна до истиско сражение с един единствен човек, когото героичните барети убиха с минометен обстрел.

  Но българският премиер си спомня и още нещо – че са били засечени разговори между три клетъчни телефони в момента и на мястото на убийството. Да, вярно е – и това са разговорите между бившата барета Гълъбин Георгиев – физическият убиец на Николай Колев, и две други бивши барети, които са му осигурявали логистична подкрепа – сиреч, наблюдавайки дни наред дома на прокурора, са дебнели благоприятният момент за убийството му. Остава само премиерът да отговори на простичкия въпрос – като са засечени такива разговори, защо нищо не е направено по тях? Защо разследването автоматично е изключило най-вероятната версия – че поръчител на това убийство е този, който има най-голям интерес от това Николай Колев да онемее завинаги? Защо делото – по времето, в което той е главен секретар на МВР, е било поставено “на трупчета” – и по него практически не се е работело? Или и това се е дължало на добрата му работа с г-н Филчев?

  Проблемът в случая е различен. И съвсем не опира само до убийството на прокурора Николай Колев. Съвсем наскоро ген. Атанасов в прав текст заяви, че ако сега управляващите не намерят кураж да разсекат този възел и не арестуват Филчев, то най-вероятно вътрешният министър ще бъде елиминиран и превърнат в изкупителна жертва, а позициите на ГЕБР и персонално на Бойко Борисов ще бъдат сериозно разклатени.

  Бих възразил – според мен проблемът е много по-дълбок, и е далеч отвъд някаква персонална власт. Казусът Алексей Петров и казусът Никола Филчев маркират свързващото звено между държавата и мафията. Те маркират и самия статус на фасадната демокрация, при която държавните институции са с маскировъчна функция – зад която се крие тайната власт, реализирана от кукловодите на прехода и техните изпълнители – бивши кадри на ДС, еволюирали ту като ключови фигури от подземния свят, ту като политически или административен елит, ту като произведена от школата в Симеоново магистратура.

  Именно за тази тайна власт става дума – за нейното оцеляване при всяко управление, за нейните методи и манипулации. Става дума за политиката на обезсърчаване и обезмозъчаване на българското общество, за недопускането на възможността българинът да еволюира от поданик в гражданин, за съзнателното прогонване на всичко младо и читаво по тези земи – за да останат само тези, които могат да бъдат манипулирани и които се поддават на обяздване. Става дума за проекта Луканов, за неговия финален етап през банковата криза, за рестврацията на неговите изходни позиции чрез управлението на Симеон Секскобруггатски, за неговото повторно укрепване по времето тройната коалиция и за неговата обновена и софистицирана версия, току-що анонсирана под името АБВ. За това става дума.

  Става дума за това как функционира една държава, впримчена в мрежата на мафиотски и полу-мафиотски структури – и раздвоила своето битие между бутафорната демокрация и реалната плутокрация. Това е глобална матрица от мащаб, който не може да се обхване само с един поглед. Трябва да се тръгне от малкото –от един само сегмент, който обаче е способен да покаже връзките и принципите на взаимодействие. От един пример – но достатъчно емблематичен такъв.

  Продължавам да смятам, че казусът с Филчев и Алексей Петров е такъв пример. Те са уродливите къртици на българския преход – онези скрити под повърхността обитатели на мрака, които се хранят с корените на нашето общо бъдеще. И затова ще го извадя на повърхността – колкото и на някой да не му се иска да “претоплям манджата”. Защото не за манджа става дума тук – а за проснати на тротоара трупове, за гадни изнудвания, за прекършени човешки съдби, за реална работа срещу националните ни интереси – и в полза на чужди такива. А това е нещо, което човек просто не може да отмине ей така – защото му било минало времето.

  Продължението – в статия втора (линк).

  http://www.svobodata.com/

• Ройтерс: България остава най-корумпираната страна в ЕС

  Бившият български министър Николай Цонев беше оправдан по обвинението за злоупотреба с власт, което още повече затрудни усилията на правителството да покаже, че може да сложи край на атмосферата на безнаказаност в най-корумпираната държава членка на ЕС, пише Ройтерс.

  Решението на софийски съд идва две седмици след като друг съд оправда двама бизнесмени по обвинения за създаване и ръководене на престъпна група.

  Правителството обвини бавната и корумпирана съдебна система за подкопаването на усилията му за справяне с корупцията. Съдиите и адвокатите обвиняват прокурорите и полицията, че водят некачествени разследвания и не успяват да съберат доказателства, които да издържат в съда.

  Днешната присъда ще направи по-трудно за българското правителство да докаже на Брюксел, че може да наложи върховенство на закона и по този начин да избегне нови финансови санкции и отлагане на приемането на страната в Шенгенската зона.

  Правителството на Бойко Борисов увеличи усилията си за справяне с корупцията и организираната престъпност от идването си на власт през юли 2009 г. и убеди Брюксел да деблокира стотици милиони евро, които замрази през 2008 г. заради опасения за корупция.

  Но ЕС, който ще даде оценка за напредъка на България през юли, съобщи, че иска да види осъдени, за да повярва, че страната е сериозна в борбата си с корупцията. Ако не покаже резултати, България може да загуби 11 милиарда евро средства от еврофондовете до 2013 г.

  Дипломати от ЕС също така намекнаха, че Брюксел трябва да реши дали да разреши на България и на съседната й страна Румъния да се присъединят към Шенгенската зона след докладите на ЕС.

  София и Букурещ се надяват да могат да се присъединят през март, припомня Ройтерс. Борисов изрази тревога вчера, че липсата на осъдителни присъди може да има негативни последици за доклада.
  kafene.net

• Само за хора със здрави нерви: Кои са виновните за смъртта на дъщеричката ни?

  Преписваме го без изменения от в-к „24 часа“. Не се препоръчва за хора със слаби нерви, но това явно е действителността на медицинското обслужване днес в България.

  В онлайн редакцията получихме писмото на Станка Иванова, майка на 13-годишна тийнейджърка Диана, която издъхна на Цветница миналата година след 33 часа в бургаската болница. Публикуваме писмото на Станка Иванова без съкращения и редакторска намеса. Готови сме да публикуваме мненията на всички засегнати страни по случая.

  На 10.04.2009 г. дъщеря ни Диана имаше оплакване от болка в гръдната област и затова отидохме при личната лекарка Спиридонова, която чудно защо не установи нищо от проведения преглед и ни изпрати на невролог. Той от своя страна прецени, че състоянието е сериозно и ни назначи преглед при кардиолог и кръвна картина. За да не се бавим веднага отидохме в частната клиника „Света София“, където ни прегледа д-р Русев и ни препоръча хоспитализация в МБАЛ-Бургас. Няколко пъти тогава го попитах къде да заведа детето си, но така и не получих категоричен и ясен отговор.

  След което към 12 ч. отидохме в спешното и веднага ни приеха в детското отделение, откъдето започна всичкият този кошмар, завършил трагично. Още с приемането ни завеждащата отделението д-р Праматарова с рязък и нелюбезен тон хвърли със замах придружаващата ни медицинска документация и буквално думите и бяха: „Ако това е вярно вие трябваше да я внесете на ръце“. Дъщеря ни се чувстваше отпаднала, но се движеше сама, което въпросната лекарка признава в показанията си по-късно, че не е имала симптоми на диагнозата, с която пристига.

  Оказа се, че в МБАЛ-Бургас няма детско кардиологично отделение, затова ни настаниха в детско терапевтично отделение. След като проведоха бърз преглед ми казаха, че дъщеря ни ще я приемат и ме отпратиха да й взема личните вещи и нощница. Докато бях вече в къщи, детето ми ми звънна от личния телефон и каза, че с мен иска да говори една от лекарките, която не ми се представи, но ми обясни, че ни е записала час в частен кабинет за ехокардиография.

  Аз по най-бързия начин се върнах в болницата и, забележете, въпреки че вече бяхме хоспитализирани, без придружител напуснахме болницата и отидохме в частния кабинет на д-р Орханкелиева, където ни бе направена ехокардиография около 14,30 ч. там в кабинета няколко пъти попитах въпросната госпожа какво вижда, какво е състоянието на дъщеря ни и къде е най-добре да я заведа за лечение, на което ми бе отговорено, че има течност в перикарда около 450 мл, но не и къде да продължим лечението си.

  Върнахме се в отделението след 15 ч., където всички си бяха тръгнали вече, предполагам защото беше петък и предстоеше Цветница. Посрещна ни дежурната лекарка, която дори не си направи труда да погледне изследването. По-късно я попитах кой ще види изследванията и кога ще ни бъде направена консултация с кардиолог, на което тя ми отговори, че се е чула по телефона с детската кардиоложка д-р Ралева и продължаваме с предписаните антибиотици – цифороксин и орбазон, както и нимезил за болката. Вече след 17 ч. бяхме преместени в стая за интензивно наблюдение, където два часа дежурните се опитваха да включат един монитор, за да наблюдават сърдечния ритъм на дъщеря ни. След многото опити най-накрая мониторът бе включен, но никой повече не се заинтересува от нас и не влезе да следи показанията ни. Сърдечният ритъм на дъщеря ни варираше от порядъка на 140 удара в минута. Останахме си сами, цялата нощ с изключение, когато сестрата влезе, за да й постави предписания антибиотик и никой повече не дойде за преглед или консултация. Вечерта дъщеря ми ми сподели, че докато са извършвали прегледа лекарите и сестрите са били ужасно груби. Една дори я е попитала да не би да е бременна. Представяте ли си?

  На следващата сутрин продължихме да настояваме за консултация с кардиолог, но така и никой не се появи. Беше ни обещано, че кардиологът първо ще дойде на обяд, след това за дежурство в 19 ч., а накрая – въобще. Въпросният д-р Читаков отказа да се качи и да извърши консултация на дъщеря ни. Мотивът му бил, че не е детски кардиолог. Това ни бе казано от поредната дежурна лекарка д-р Чолакова, която единствена се заинтересува за състоянието на детето ни. Тогава започнахме да настояваме веднага за консултация с кардиолог дори и да трябва да си платим за това. По-рано през деня в 17 ч. на свиждане на дъщеря ни дойде най-добрата й приятелка, на която майка й работи като юрист-консулт в болницата. Помолихме я за съдействие и тя звъня на зам. управителя на болницата д-р Миразчийски, но отговорът му бил само „кой ще плаща линейката“ и нищо повече.

  Д-р Чолакова започна да звъни и да моли да се появи някой. Чак към 22 ч. пристигна завеждащата отделението д-р Праматарова и ни се развика, че чак юрист-консулта на болницата сме занимавали, но така и не извърши някакъв преглед. Споделих на лекарката, че дъщеря ни започна да уринира оскъдно, забележете никой до тогава не се заинтересува за това. Съпругът ми ми сподели, че по-рано същия ден дъщеря ни се е оплакала, че й е много лошо и той е повикал дежурните, но те нищо не са предприели. Само са питали какво е яла и са се усъмнили в показанията на монитора. Към 23 часа на 11.04.2009 г., забележете, след повече от 24 часов престой пристигнаха д-р Ралев и д-р Ралева, които извършиха обстойни прегледи, но не намериха за нужно да ме информират за състоянието на детето ни. Сложиха й друго лекарство и без да изчакат да видят ефектна от него, си тръгнаха.

  Съпругът ми си беше тръгнал, защото го изгониха от отделението. В един момент дъщеря ми се оплака, че й е много горещо и полегна на една страна, на което аз започнах да викам за помощ и представете си да оказвам първа помощ на детето си, въпреки че сме в болница и уж в интензивна стая. Крещях на пристигналата лекарка да вика за реанимационния екип, който се оказа, че за тази голяма болница е един единствен. Трябваше им поне три обаждания на дежурните, за да могат да го повикат, при което аз стоях до дъщеря си и й говорех и молех само да диша, милата. Не помня колко време мина, но екипът се забави доста, след което дойдоха и започнаха да реанимират дъщеря ми, а мен ме изведоха навън. Стоях пред вратата и чувах как докторът се опитваше да възстанови сърдечния ритъм на дъщеря ни. Съпругът ми през това време и той пристигна. Никой нищо не ни казваше. Вече след 00,30 ч. реаниматорът излезе от стаята и каза на съпруга ми, че съжалява.

  Така по този нелеп начин дъщеря ни Диана (на 13 г.) си отиде от тоя свят, след лекарска немарливост и некомпетентност, без да получи нужната адекватна лекарска намеса и лечение. Абсурдното е, че в същия ден в Бургас е имало симпозиум на кардиолозите, в който е участвала д-р Лачева, която е завеждащ интензивно отделение в Клиниката по детска кардиология и кардиохирургия – София, но никой не сметна да я повика или да информира нас за това.

  След многото проведени срещи с видни професори и доценти в областта на кардиологията, всеобщото мнение бе, че са лекувани симптомите, но не и самото заболяване.

  Ще цитирам и част от мнението на експерти с което разполагам:…“лечението на миоперикардите е деликатно и трябва да се проследява и преоценява динамично“..; …необходимо е лечението да бъде извършено в интензивно отделение или интензивна стая“..; …“лечението с урбазон и нимезил е насочено предимно към потискане на възпалението в перикарда“..; …може би по-удачно би било да се компенсира системната циркулация и перфузия на жизненоважните органи чрез дозирано обемно заместване и приложение на медикаменти, които подпомагат сърцето и централизират кръвообръщението..; …“немотивирани са твърденията на д-р Милушев за необходимо време за подготовка на инструментариум и медикаменти за реанимация, тъй като те трябва да са подготвени предварително.“; …“експертите не намират достатъчно основания за включването на Кордарон в лечението на детето на 11.04.2009 вечерта, тъй като предоставените ЕКГ записи показват синусова тахикардия“.

  До ден днешен няма обвинен лекар или поне наказан, или отстранен във връзка със случая с дъщеря ни. Обърнахме се към всички възможни институции в България, но никой не благоволи да ни обърне нужното внимание. Направените разпити на участващите в лечението лекари съдържат само едни общи приказки и нищо обосновано, за начина на лечение и за предприетото медикаментозно лечение. Наглостта им стигна до там, че дори подправиха и подписа ми в стремежа си да препишат и подправят медицинската документация, за да издържи проверката пред министерството на здравеопазването.

  Същият този арогантен тип Миразчийски в момента е ръководител на болницата, който единствено той дори и не направи опит да изкаже съжалението си, а най-нагло питаше, къде черно на бяло имаме записано, че сме искали консултация през цялото време. Чудно защо, след като всичките тези работещи в тази болница са знаели за състоянието й, че липсва апаратура и ресурс ни държаха през цялото време в неведение, и не потърсиха услугите на националния консултант. На множественото поставени ни въпроси към Министерството на здравеопазването, така и не ни бе отговорено ясно и категорично, за което сега се обръщаме към действащия министър д-р Стефан Константинов и го питаме ще има ли той доблестта да се изправи и посочи, и признае грешките на подчинените си.

  Ще бъде ли така добър да се извини на нас и ни отговори най-накрая по кой стандарти е била лекувана дъщеря ни и защо все още няма наказан или отстранен лекар. Ще бъде ли така добър да ни отговори имат ли място такива личности, като Миразчийски и Читаков, уроди, наричащи се лекари, превърнали професията си в печатарство. Какво ще ни кажете Вие г-н министър?

  Ще имате ли тази доблест да се изправите и да признаете грешките на подчинените Ви? Ще имате ли куража да се извините от тяхно име, защото те не го направиха? Дори едно обикновено съжаление не ни изказаха. Толкова бяха гузни. Вие ще имате ли тази смелост? Защо няма цялостно и ясно анализиране на лечението? Значи ли това, че Вие одобрявате тези своеволия и по-скоро бездействие от страна както на лекуващите, така и на ръководството на болницата?

  Имат ли място тези личности сред вас? Искаме по един или друг начин Вие да вземете страна по случая. Искаме от Вас да разберем ясно и категорично виновните лица и как са порицани те. Нима искаме толкова много?

  http://www.24chasa.bg

  –––––––-

  И накрая един коментар на лекар под статията:

  Орлин Георгиев: Много ме боли за това дете и нейните родители. Аз съм български лекар и го казвам без да се гордея с това. Всичко написано е напълно вярно и реално. В държавата ни няма здравеопазване, няма ежечасен контрол на лекарската дейност. Показваш диплома и те пускат да работиш с хора. Контролът са го прехвърлили на пациентите, дават им право да избират екип. Какъв абсурд! С това държавата казва на болните хора, че не гарантира, че след като е дала диплома за лекар на някой, то той е достоен да лекува, а им казва „Оправяйте се!“ Цинизъм, прикрит зад високопарни думи за право на избор, а всъщност узаконяване на корупцията сред съсловието. Плащат ни според заработеното. Какъв абсурд! Накараха ни да гледаме на пациента като на ходеща банкнота. Вината за бездушието на горецитираните лекари е най-вече на държавата и жалко за тази майка, която се обръща към същата тази загнила държава за съдействие. Мила, няма да го получиш!
  Аз не съм светец; и аз, за мой срам, се влияя от общата нагласа, и аз не съм това, което бях. Но отвреме-навреме се стряскам и се самоконтролирам. Греша от незнание, но се контролирам да не сгреша фатално от немарливост и бездушие (аз съм хирург). Веднъж щях да убия дете от немарливост и оттогава треперя да не се случи отново. Детето беше паднало от колело и дойде 2 минути преди края на дежурството ми. Прегледах го на две-на три, защото бързах за среща с приятелката си.(!!!) Казах на родителите да си го вземат вкъщи и на вратата се обърнах и случайно погледнах детето. Запитах се, защо е толкова бледо и се върнах за обстоен преглед. Тогава всичко дойде на мястото си: взех детето в операционната, отворих корема и вътре 1,5 л. кръв от разкъсан далак. И сега изтръпвам. Аз щях да убия детето от немърливост, спаси го онзи последен случаен поглед от вратата. А не трябва да бъде така. Грешки от немарливост и бездушие са непростими.
  Работя в Англия като хирург, връщам се и в България. Удивен съм от промените, които нашата държава трябва да направи, за да има здравеопазване у нас. Посоката, обаче, в която вървим, е абсолютно погрешна. Повярвайте. Дълго стана, но тази майка заслужава искреното съболезнование и извинение от един незнаен за нея български лекар.

• Как се манипулира обществено мнение

  Автор: Д-р Момчил Дойчев*

  Анализът на посткомунистическите техники на манипулация и индоктринация, с цел укрепване на левичарските идеологеми, чрез които лявото мислене у нас остана доминиращо дори след 20 години преход към либерална демокрация е актуална, но недостатъчно изследвана тема. Тази статия е отговор на циркулиращите в българското медийно пространство, в много леви, патриотарски и заговорнически интернет сайтове на неверни и едностранни анализи на манипулативните техники в демократичните общества, според които „капиталистите”, „американските империалисти”, „скритите (юдео-масонски) елити” налагат своята „фалшива представа за света, за да експлоатират и господстват”. Всъщност повечето от тези техники са в арсенала на (пост)комунистическия олигархичен елит в България и особено в днешна Русия.

  Различните похвати за манипулация, които най-често се използват в различни комбинации днес у нас включват:

  а) Дезинформация

  Скриване на факти, премълчаване на неудобни истини, представяне в изопачен вид и едностранно на информацията, свързана със събитията. „За да формираме общественото мнение в наша полза, ние трябва да доведем до състояние на обърканост масите, като им дадем много противоположни мнения за много кратко време… да се получи нещо като хаос, в който никой да не е в състояние да разбере къде се намира в тази бъркотия…“.

  Така според Уолтър Липман се формира такова състояние на човешките маси, което той оприличава на животинското състояние на „обърканото стадо”.

  Това средство изключително успешно се използа от българската олигархия, особено, когато правителството, което в момента управлява води антиолигархична политика. По време на правителството например на ОДС през 1997-2001 г. провежданата политика на приватизация успешно бе компрометирана с недоказани и до днес обвинения в медиите за „невижданата корупция” на И.Костов и А.Божков. Всяка нова по-голяма нова сграда в България, хотел или банка бе обявявана, че е собственост на Костов, един известен слуга на олигархията нарече Божков „мистър 10%”, изваждането на страната от катастрофата, до която докараха България левите и ляво-центристките правителства до 1997 г. е представяна и досега от „медиите под контрол” като „невиждан погром” на българската икономика и т.н.

  Същото наблюдаваме и след 2009 г. Тревожно е, че с помощта на контролираните от олигархията медии, непопулярните и болезнени мерки, които трябва да предприеме правителството на Бойко Борисов, се компрометират още в зародиш. Изследване на „Алфа Рисърч” от октомври 2010 сочи, че за мнозинството от българите, още непредприети болезнени, но спасителни стабилизационни мерки вече се възприемат от манипулираното обществено мнение като вече случили се. „За 52% от българите вече са закрити много болници, 37% вярват, че вече е повишен стажът за пенсиониране, а 31% са сигурни, че се е увеличила възрастта за пенсиониране”.

  б) Многократно повтаряне

  Гьобелс, създателят на национал-социалистическата пропаганда, е казал, че след като една лъжа се повтаря многократно хората започват да я възприемат като истина. Тази техника се използва непрекъснато, особено в посткомунистическите условия, когато пропагандата започва да замества директното насилие, изполвано преди. „Капитализмът умира”, „Костов ограби България”, „Приватизацията е криминална”, „Социализмът е справедлив” са само малка част от мантрично повтаряните лъжи на посткомунистическата пропаганда в България. (Справката съм направил от левите вестници „Дума”, „Зора” и „Земя” и ултралевият „Атака”)

  в) Избягване на преки отговори на неудобни въпроси

  Съществените политически теми се подменят чрез усуквания, смяна на темата, инсинуации, аналогии, ретроспекции и други от този арсенал. Това е широко прилаган похват, използван от левите политици, особено от президента след 2001 г. и левия министър-председател (2005-2009). За разлика от предишния премиер (2001-2005), който използваше техниката „презрително царствено мълчание” – за 4 години той не даде нито една пресконференция и не отговори на нито един журналистически въпрос в България! Тези техники са много ефективни, но до определен момент – оттам нататък стават контрапродуктивни.

  г) Омаскаряване (сатанизиране) на неудобните опоненти

  Често използвана, много хитра и резултатна тактика е да се окачествят по негативен, предизвикващ отрицателни асоциации начин политиците, които не служат на олигархиите и водят война с организиранат престъпност. Това става чрез – осмиване, оклеветяване, наричане с обидни думи и ругатни, без основание, като например – „екстремист”, „командир”, „диктатор”, „корумпиран”, „мистър 10%”, „шарлатанин”, „масон”, „син фашист”, „лумпен”, „тъмносините” и пр., като слагат неудобния човек (или организация) в една група с компроментирани партии, индивиди или идеи и така ги отъждествяват с тях. Целта е да се дискредитира неудобният човек, без изобщо да се дискутират фактите, които представя, разкритията, които прави по дадена тема, или пък гледната му точка. (Въпреки че той може да няма нищо общо с тях!)

  Понякога се използват много силни епитети, които да шокират читателя (зрителя), което от своя страна засилва неговата внушаемост, пречи на критичното му мислене и той подсъзнателно започва да възприема тенденциозните квалификации като истински, а заедно и да се съмнява в изнесената от дадения човек информация.

  Например по признание на лидер от БСП, пожелал анонимност „партията хвърли огромен финансов и административен ресурс по дискредитирането на Иван Костов и водената от него политика”. За това «мероприятие» Партията (става дума за наследницата на БКП) пръсна стотици милиони народни пари. Но не само – това включи и използването на цялата медийна агентура на „бившата” комунистическа държавна сигурност (филиала на КГБ в България) – агентите „Димитър”, „Бор”, „Бреза”, „Ела”, „Елха” и още десетки други „анализатори”- агенти в „свободната” (от всякаква отговорност) преса и останалите медии и канали за масова комуникация (т.е. за оглупяване на и без това превърнатия днес в „объркано стадо” български народ).

  д) Посяване на семето на съмнението

  Това е много ефикасен и коварно действащ метод на основата на недоизречени съждения, който има обикновено за цел да очерни някого и така хората да не му повярват. „Абе всички са маскари!” е много удобна бай-ганювска реплика обезценяваща всеки рационален опит да се прави професионална политика.

  е) Потискане по всякакъв начин на неудобната информация

  Това става чрез налагане на прикрита или открита цензура, като не се дава трибуна и достъп до национални медии на тези, които могат да направят нежелани разкрития. Уж има демокрация и свобода на словото, а редица водещи интелектуалци и политолози изобщо не се допускат до медиите! Има и автоцензура – самите медии избягват да канят такива хора поради страх от репресии към тях от страна на управляващите. И за честните и почтени политически журналисти и анализатори (все пак с някои изключения – като Кирил Вълчев, Цветанка Ризова, Светла Петрова в национални електронни медии) остават някои малки частни ТВ и радио канали, които обаче имат твърде ограничен брой слушатели или зрители.

  ж) Сплашване на непокорните медии и отделни журналисти

  Използва се похватът на информационен или дори на индивидуален терор, стигаш до завеждане на дела и дори осъждане, организиране на хулигански побои, или дори убийства на неудобни журналисти, закриване на цели медии и налагане на тотална цензура. Прибягването до явно насилие, за разправа с тези, които се противопоставят на олигархията обикновено е крайна мярка, но то е симптоматично за преход от фасадна демокрация към „мек авторитаризъм”. Тук примерите, особено в Русия са ужасяващи – избити са десетки демократично-мислещи журналисти и анализатори – като се почне от Влад Листев и се стигне до убийството на Анна Политковска – на рождения ден на руския президент Владимир Путин (какво съвпадение – същият „подарък” получи за рождения си ден и Тодор Живков – през 1978 г. бе убит в Лондон големият български писател и журналист Георги Марков – очевидно от същата организация, която преди три години ликвидира най-големия критик на режима на Путин и кървавата война на кремълската олигархия в Чечения).

  Особено симптоматично е, че и в България особено след 2005 г. се възроди тази тактика на сплашване и терор срещу някои мислещи и независими журналисти. Опитът за убийство на журналиста Огнян Стефанов, след като бе разкрит от службата ДАНС, че стои зад сайта „Опасните”, нарочен че публикува статии, уронващи престижа на „социалния” (за олигархията) президент. Или убийството на нарочения за „враг” на главния прокурор Никола Филчев прокурор Николай Колев, след негово телевизионно интервю, в което каза, че ще направи важни разкрития за престъпленията на бившия главен прокурор и гангстерската група около него. Както и масата скалъпени съдебни процеси или атентати срещу разследващи журналисти, особено в провинцията…Масата уволнения от националните медии на независими и критични към олигархията и мафията журналисти след 2001 г. като се почне от Иво Беров и се стигне до Иво Инджев.

  з) Отклоняване на общественото внимание към нарочно създаден друг проблем

  Използва се широко с оглед предпазване на червената олигархия от поредното нейно престъпление чрез организиране на друго, обикновено шумно, но безобидно „мероприятие”, което да привлече медийния интерес с помощта на представителите на олигархията в контролираните от нея национални и частни медии.

  и) внушаване на страх от ужасни социални бедствия

  Това е традиционно средство за въздействие. Обикновено предизвикани от самата олигархия бедствия, като ширещата се масова безнаказана престъпност, икономическа нищета на огромни маси от населението, липса на справедливост, на законност, всеобща корупция и недосегаемост на властмащите и купените от тях управляващи партии се представя по такъв начин, че да внуши постоянен и непреодолим страх в «народните маси», превърнити в «объркано стадо».

  й) Внушаване на чувство за вина

  Цели да изкара невинните виновни, за да прикрие истинските виновници. Например хора, които дори не са били родени по време на дадени събития се обвиняват, че не са се разграничили от тях (например за „отрязаните партизанските глави”, за „престъпленията на „българския фашизъм” и пр.) и свързване дори на цяла социална група („буржоазията”, „интелигенцията”) с всеобщо признати за злодеи престъпници.

  к) безпардонно и нагло фалшифициране на историческите факти

  Например през 2009 г. руското Министерство на външните работи публикува в сайта си твърдението на руския военен «историк» Сергей Ковальов (в помощ на «доктрината» за „борбата с „фалшификацията на историята в ущърб на руските интереси”, провъзгласена от президента Дмитрий Медведев), че за началото на Втората световна война носи отговорност не национал-социалистическа Германия, сключила пакт с комунистическия СССР за да може да започне войната, а … Полша. „Сражавайки се” за историческа справедливост, този «военен», в съгласие с редица „цивилни” дипломати обяви, че „поляците се отказали да изпълнят напълно основателните (курс. Мой – М.Д.) искания да предадат част от своята територия на Хитлер и Сталин, заради което били завладени от Хитлер и „освободени” от Сталин. След това смайващо „научно откритие” се появи веднага и пространно интервю с този „нецивилен” „историк” и „учен”, отпечатано със съчувствие, разбиране и … съгласие от левия официоз „Дума”.

  В общества, в които властта се поделя между неотговорни пред никого елити (като социалистическото и постсоциалистическото) притежатели на „абсолютната истина” и разполагащи с целия арсенал от срeдства за държавна принуда „…основната цел на правителствата и на службите за сигурност е да пазят истината от собствения си народ. Това е от жизненоважно значение за оцеляване на системата. Службите за сигурност изразходват повече време в шпиониране на онези, които мирно оспорват статуквото, отколкото на потенциалните терористи. Те и без това познават и манипулират терористите, а и самите те са замесени в тероризма. Правят се всякакви коварни маневри, за да се спре всеки индивид или група, за които се опасяват, че може да са средство за ефективно предизвикателство към системата – измами, подслушване на телефони, агент-провокатори, дори убийства…“

  Това определение на Дейвид Айк е писано сякаш точно за и пасва прекрасно за Русия на Путин, а за съжаление все повече и за „европейска” България, особено между 2005-2009 г… Например оказа се, че за подслушване в „европейска” и „демократична” България през финансовата 2009 г. са изразходвани 100 млн. лева! А каква е била ефективността на това „мероприятие” – това разбира се никога няма да узнаем. Но можем да се досетим като наблюдаваме от хеликоптера на НАП палатите на бивши и настоящи висши полицаи, митничари, прокурори, барети и всякакви други мутри… Още по-абсурдно е тези средства да се дават и за следващата финансова година от уж дясно-центристкото правителство, когато не достигат парите за образование и наука!

  Скандалите около създадената в „европейска България” нова, замислена като политическа полиция служба – ДАНС (от който трябва просто да махнем средните две букви за да разберем за какъв план става дума!) прекрасно илюстрира правилото, че когато службите на държавната сигурност не са поставени под непрекъснатия граждански контрол, сигурността на гражданите става сериозно застрашена. Разкритията за инфилтрирането на службите от опасни гангстери като т.нар. «Трактор» са прекрасно доказателство за това!

  ––––––––––
  * Тази статия е абзац от новата книга на доц. д-р Момчил Дойчев «Политическата коректност срещу либералната толерантност»

  Момчил Дойчев е доцент в департамент Политически науки” на Нов български университет. През 1988 г. защитава докторска дисертация на тема „Политическото управление и демокрацията при социализма”, в която сравнява „реалния социализъм” с азиатския деспотизъм. Членува от тяхното създаване в Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Бил е говорител на Софийския клуб за демокрация (1990-1991) и заместник-председател на Партията на свободата (1996-1997). Участва в множество международни проекти и специализации в Швейцария, Великобритания, Австрия, Холандия, Канада, Литва. По важни негови книги и студии: „В какво общество живеем?“(1993), „Номенклатурната връзка“(1994).“Краят на политическия преход“ (1996), „България в кръговете на аномията“ (1998) и „България след 1997 г. Ефекта на тунела“ (2000) (последните две в съавторство), „Политика. Част Първа: Основи на политиката“ (2002), „Грандиозният посткомунистически грабеж”, както и много други статии и студии.

  Източник: http://www.svobodata.com

• <<
• 1
...
• 361
• 362
• 363
• 364
• 365
• 366
• 367
• 368
• 369
• 370
• 371
...
• 421
• >>