Днес Светата ни Църква празнува големия християнски празник Въведение Богородично. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. В този ден цялото семейство се събира заедно. Приготвят се много лакомства за децата. Разрешава се риба.
Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж – това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората“.
Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.
Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември.
Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. На трапезата трябва да има много лакомства за децата. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
По това, какво е времето на днешния ден, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата. Ако е облачно, зимата ще е мека.
Този ден е много подходящ и за кръщенета, съветват църковните служители. Днес в храмовете се отправят молитви децата ни да растат здрави, в смиреност, в послушание на родителите и чистота на нравите. На 21 ноември е традиция да се изнасят беседи, сказки и литературно-музикални забави.
При мама и при татко
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас от сън се будят.
Щом очи от сън отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама кротка, мила
със зората подранила.
Тихо татко да събуди
да отиде да се труди –
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки.
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Чичо Стоян
| Ре |
Ето няколко манастира в България,които носят името
„Въведение Богородично“:
Калоферски девически манастир „Св. Въведение Богородично“
Манастирът е бил девически от самото си създаване през 18-ти век. Точната дата на основаването му не се знае. Първоначално църквата на манастира била малка и дървена, защото турската власт не позволявала строежа на високи християнски храмове. След второто опожаряване на църквата, когато броят на монахините вече бил достигнал 90, е бил построен и настоящият белокаменен храм. Строежът му е завършил през 1862г. благодарение на дарения, събрани от монахините в Русия. За съжаление, обаче, само 15 години по-късно – на 26-ти юли 1877г. – манастирът заедно с целия град и трите съседни метоха е бил опожарен за трети път. Стотици жители на Калофер и околните селища, както и монаси и монахини били изклани от турците след временното остъпление на руските части. Костите на изкланите са били положени в костница под олтара в южната му страна.
След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в района решили да възстановят само манастира “Въведение Богородично”, тъй като той бил най-голям. За целта те отново изпратили монахини за събирането на дарения в Русия. През 1881г. манастирът бил успешно възстановен, а иконите и църковната утвар пристигнали в дар от Русия.
Църквата е била изографисана чак през 1960г. Притежава копия на чудотворни икони на Богородица – от девическия манастир в Казан, от мъжкия манастир в Тихвин, от катедралния храм в Смоленск и др.
Под самия храм, там където е бил олтарът на предишната дървена църква, има изворче със светена вода на името на Св. Богородица, от което богомолци пият вода за здраве. Освен храма, в манастира има и параклис, посветен на Св. Мина и осветен през 1950г. Храмовият празник на манастира е на 21-ви ноември.
От 1991г. към манастира съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене на хора към неделното училище. През последните 6 години в края на учебната година децата участват и в театрални драматизации по творби на Елин Пелин, Йовков, Достоевски, Виктор Юго, Балзак и Фани Попова-Мутафова, адаптирани и режисирани от сестрите. Освен това монахините водят и свободноизбираеми часове по религия в основното училище в с. Васил Левски, а през лятото приемат на вероучителен лагар социално слаби деца и възпитаниците на дом за деца, лишени от родителски грижи.
Разбоишки манастир „Въведение Богородично“
Разбоишкият манастир е разположен край река Нишава. Отстои на 9 километра югозападно от гр. Годеч, на 79 километра от София.
Жилищната сграда и манастирската магерница са от 1861 година. Извън манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида. Сред вътрешната украса са запазени фрагменти от XVI-XVII век. Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година.
В днешно време Разбоишкият манастир е действащ. Жилищната сграда магерница са построени през 1861г. Извън манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида. Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква датиращи от 16-17в. Това са епизоди и образи от „Страшния съд“, които са изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит. Останалите икони и утвари са от втората половина на 19в. Старият иконостас на храма от 19в. се пази в манастира, а новият е от 1950г.
В Разбоишкият манастир се съхранява и един старопечатен български миней от 1869г
Казанлъшкият манастир “Въведение Богородично” се намира в самия град Казанлък, като внушителният комплекс е скрит от очите на миряните с висок зид.
Манастирът е основан през 1828г. от Сусана Генчева, послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично”, която била родом от Казанлък.
началото на 1878г. руски войски слезли в гр. Казанлък за почивка и възстановяване, като част от тях били настанени в Казанлъшкия манастир, а сестрите поели грижа за болните и ранените. В двуетажажната източна сграда бил устроен лазарет, а гробовете на тези, които не успели да оцелеят, могат да се видят около североизточната страна на храма. В двора на манастира също така може да се види монументален паметник в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък.
Манастирът е запазен и ремонтиран, като е запазен първоначалния ахитектурен план. Обявен е за паметник на културата.
http://www.bulgarianmonastery.com