2022-01-22

1 thought on “21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство

  1. Ето няколко манастира в България,които носят името
    „Въведение Богородично“:

    Калоферски девически манастир „Св. Въведение Богородично“
    Манастирът е бил девически от самото си създаване през 18-ти век. Точната дата на основаването му не се знае. Първоначално църквата на манастира била малка и дървена, защото турската власт не позволявала строежа на високи християнски храмове. След второто опожаряване на църквата, когато броят на монахините вече бил достигнал 90, е бил построен и настоящият белокаменен храм. Строежът му е завършил през 1862г. благодарение на дарения, събрани от монахините в Русия. За съжаление, обаче, само 15 години по-късно – на 26-ти юли 1877г. – манастирът заедно с целия град и трите съседни метоха е бил опожарен за трети път. Стотици жители на Калофер и околните селища, както и монаси и монахини били изклани от турците след временното остъпление на руските части. Костите на изкланите са били положени в костница под олтара в южната му страна.
    След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в района решили да възстановят само манастира “Въведение Богородично”, тъй като той бил най-голям. За целта те отново изпратили монахини за събирането на дарения в Русия. През 1881г. манастирът бил успешно възстановен, а иконите и църковната утвар пристигнали в дар от Русия.
    Църквата е била изографисана чак през 1960г. Притежава копия на чудотворни икони на Богородица – от девическия манастир в Казан, от мъжкия манастир в Тихвин, от катедралния храм в Смоленск и др.

    Под самия храм, там където е бил олтарът на предишната дървена църква, има изворче със светена вода на името на Св. Богородица, от което богомолци пият вода за здраве. Освен храма, в манастира има и параклис, посветен на Св. Мина и осветен през 1950г. Храмовият празник на манастира е на 21-ви ноември.

    От 1991г. към манастира съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене на хора към неделното училище. През последните 6 години в края на учебната година децата участват и в театрални драматизации по творби на Елин Пелин, Йовков, Достоевски, Виктор Юго, Балзак и Фани Попова-Мутафова, адаптирани и режисирани от сестрите. Освен това монахините водят и свободноизбираеми часове по религия в основното училище в с. Васил Левски, а през лятото приемат на вероучителен лагар социално слаби деца и възпитаниците на дом за деца, лишени от родителски грижи.

    Разбоишки манастир „Въведение Богородично“
    Разбоишкият манастир е разположен край река Нишава. Отстои на 9 километра югозападно от гр. Годеч, на 79 километра от София.
    Жилищната сграда и манастирската магерница са от 1861 година. Извън манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида. Сред вътрешната украса са запазени фрагменти от XVI-XVII век. Старият иконостас на храма от XIX век се пази в манастира, а новият е от 1950 година.
    В днешно време Разбоишкият манастир е действащ. Жилищната сграда магерница са построени през 1861г. Извън манастира се намира църквата „Въведение Богородично“, изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида. Запазени са останки от стенописи по западната фасада на първоначалната църква датиращи от 16-17в. Това са епизоди и образи от „Страшния съд“, които са изпълнени от добре школувани майстори с особено чувство за колорит. Останалите икони и утвари са от втората половина на 19в. Старият иконостас на храма от 19в. се пази в манастира, а новият е от 1950г.
    В Разбоишкият манастир се съхранява и един старопечатен български миней от 1869г

    Казанлъшкият манастир “Въведение Богородично” се намира в самия град Казанлък, като внушителният комплекс е скрит от очите на миряните с висок зид.
    Манастирът е основан през 1828г. от Сусана Генчева, послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично”, която била родом от Казанлък.
    началото на 1878г. руски войски слезли в гр. Казанлък за почивка и възстановяване, като част от тях били настанени в Казанлъшкия манастир, а сестрите поели грижа за болните и ранените. В двуетажажната източна сграда бил устроен лазарет, а гробовете на тези, които не успели да оцелеят, могат да се видят около североизточната страна на храма. В двора на манастира също така може да се види монументален паметник в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък.

    Манастирът е запазен и ремонтиран, като е запазен първоначалния ахитектурен план. Обявен е за паметник на културата.

    http://www.bulgarianmonastery.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *