Авторски
- България – една от най-осъжданите страни
Това означава, че страната ни е една от държавите, плащащи най-много обезщетения на Европейския съд по правата на човека
България се нарежда сред най-осъжданите държави за нарушени човешки права след Турция и Русия. Така страната ни е една от държавите, плащащи най-много обезщетения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Това каза съдията от Върховния касационен съд (ВКС) Павлина Панова пред журналисти в Пловдив.
По думите й Министерството на правосъдието (МП) е абдикирало от задължението си да публикува решенията на ЕСПЧ, а оправданието за това било, че няма пари.
Заради противоречива практика по съдебни решения има голям риск за страната ни, каза Панова.
Тя цитира случай, при който тримата бивши служители на ДОТИ, които бяха подсъдими заради откритите в дома
Реклама
на бившия главен прокурор подслушвателни устройства, получиха различни решения на съда по отношение на уволнението им, макар делата за това да бяха абсолютно идентични.Според Паунова се очаква в скоро време тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС) заради неоснователните забрани за напускане на страната, които се налагат при неплатени задължения. Според нея подобна ограничителна мярка нарушава правото на свободно придвижване.
Делото Петьо Петков срещу България е пример как една държава може да наруши цялата европейска конвенция, смята Павлина Панова.
Петков, обвинен за заливане на киселина на Светлана Гебрева, бе оправдан от българския съд по това обвинение.
Той обаче съди страната заради това, че е воден с качулка в съда, за необоснован арест, както и заради изказването на бившия районен прокурор, нарушавайки презумпцията за невиновност, и невърнат с години автомобил, иззет като веществено доказателство. Това са нарушения на редица разпоредби, припомни Панова.
- Скандали от България
Дали след толкова скадали народът най-после няма да каже стига или ще се получи едно привикване и примирение?
РЗС обвини ГЕРБ във фалшификация на частичните избори в Пловдив
Партия „Ред, законност и справедливост“(РЗС) показа видео клипове, които според тях изобличават ГЕРБ в нарушения на изборното законодателство по време на частичните избори за районен кмет в Пловдив през 2009-та.
На пресконференция в централата на партията бяха прожектирани четири кратки филма. В тях членове на ГЕРБ коментират подправяне на бюлетини и обещават на избиратели, че ще има пари за кварталите им само ако изборите спечели техен кандидат.
Лидерът на РЗС Яне Янев обяви, че разочаровани активисти на ГЕРБ, които сега искат да преминат в ръководената от него партия, са изпратили клиповете. Целият филм бил с продължителност осем часа, но само четирите кратки откъса били предоставени на партията. Той увери, че видео-материалите са достоверни и нямало никаква възможност да са манипулирани.
Сред заснетото от предизборната кампания е уговорка за обучение на хората в секционните комисии за това как се фалшифицира невалидност на изборните резултати. Главно действащо лице е сегашният областен управител на Пловдив Иван Тотев, който казва: „Всички знаем, че това е един от начините, с който можем да имаме предимство“. Според Янев това ставало чрез умишлено зацапване на бюлетина с намастилен палец по време на преброяването.
В друг откъс Антоний Йорданов, който сега е депутат от ГЕРБ, агитира в ромски квартал хората да изберат кандидатът от неговата партия Петър Петров за кмет на района. Един от основните му доводи е, че само тогава ще имат повече пари. Сред обещанията е и узаконяване на незаконните постройки, както и че ако някои от тях не могат да бъдат узаконени, то със сигурност няма да бъдат бутнати.
В трето видео Тотев се хвали на вътрешния министър Цветан Цветанов с репликата „Това даже не е победа нашето. Това си е живо клане“. Според Яне Янев зад подозираната от него схема за фалшификация на резултатите от изборите стой именно Цветан Цветанов. „Той е бил прекият ръководител на този тип изборен процес пред цялото време“, обвини лидерът на РЗС.
В отговор на нападките на Янев от структурата на ГЕРБ заявиха в позиция, цитирана от БТА, че са показани откъси, които целят да манипулират общественото мнение. От партийната организация в Пловдив са поели ангажимента да предоставят оригиналния филм на тези, които желаят да се запознаят с него. Подчертава се, че създаването на видео-материала е изцяло по инициатива на ГЕРБ с цел проследяване на предизборната кампания и последващ анализ.
Янев от своя страна също призова автора да покаже целия видеозапис и да каже „защо е крит повече от година“. Той анонсира и други клипове, които ще бъдат показани в бъдеще. Сред тях е и видео от „леговището на котараците„. Отново не пожела да издаде откъде има такива материали.Два от клиповете можете да изтеглите тук:
––––––––
Агроминистерството потвърди за фалшивата диплома на Калина Илиева
Проверка на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е потвърдила, че дипломата за висше образование на бившия изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е фалшива, както пише в днешния брой „168 часа“. Това съобщи пресцентърът на ведомството.
От Катар, където е на посещение, министър Мирослав Найденов съобщи, че по негово нареждане са проведени консултации с посланика на България в Берлин Иво Петров, с германския посланик у нас Матиас Хюпфнер и с административния секретар на Берлинското висше училище за техника и икономика д-р Щефан Бекер. „За съжаление от разговорите ни с тях, информацията, изнесена във вестник „168 часа“ за възможно фалшифициране на дипломата, се потвърди“, заяви Найденов, цитиран от пресцентъра.
Министърът е сезирал Софийската районна прокуратура, а по телефона – и главния прокурор Борис Велчев, който обещал незабавна проверка.
В разговор с Найденов колегата му – министърът на образованието Сергей Игнатов уверил, че ведомството ще отправи официално запитване до Берлинското висше училище за техника и икономика за автентичността на представената от Калина Илиева диплома.
В публикацията на „168 часа“ обаче се казва, че за фалшификацията се е разбрало именно след запитване на българското Министерство на образованието до германското висше училище. Запитването е било придружено с документи, представени от Илиева в София за легализацията на магистърската й степен, пише седмичникът.
Пред БНТ Калина Илиева отхвърли обвиненията, че дипломата и е фалшива. Тя допълни, че ще поиска допълнителни документи от университета в Германия.
Източник: http://www.dnevnik.bg
- Русия няма да строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена
Русия няма да строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена, заяви пред български журналисти в Москва генералният директор на руската държавна корпорация „Росатом“ Сергей Кириенко, предаде кореспондентът на БНР. Според него, ако фиксираната окончателна цена бъде под 6 милиарда и 400 милиона евро проектът става нерентабилен и Русия може да се откаже да участва в него.Изчислена към днешна дата стойността на централата е 6,7 милиарда евро, посочи Кириенко, като се позова на подписаните договори. Според него, всяко забавяне увеличава стойността на проекта. Макар и с нежелание, от „Росатом“ се съгласихме да фиксираме цената при възможно най-ниска рентабилност, каза ръководителят на държавната корпорация. „Още веднъж пресметнахме всички възможности, защото ситуацията около Белене е уникална, след като почти цялото оборудване за централата е произведено. Така че фиксираната цена е от 6,4 милиарда евро, може би малко по-ниска, но резерви за допълнително сваляне няма. За точната сума се водят преговори. Не можем обаче да слезем под нивото на минимална рентабилност и ако трябва ще се откажем от проекта, ще го направим“, изтъкна Сергей Кириенко.
Ако до пролетта на идната година не бъде взето решение за строителството на централата, ще възникне въпросът какво да се прави с готовото вече оборудване. Според директора на „Росатом“ първият бетон може да бъде излят още септември догодина, а първият реактор да заработи до 2016 година.
Проектът е изгоден и за двете страни, категоричен беше шефът на „Росатом“, като посочи, че направените инвестиции ще се възвърнат за по-малко от 19 години. Сергей Кириенко потвърди готовността на Русия за дялово участие в АЕЦ „Белене“, като очаква то да бъде между 30 и 40 %.
Москва, Русия /КРОСС/
- Днес е Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител
Днес 26 ноември Православната църква чества паметта на Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски. Казват, че и името му произхожда от глагола „стилоно“, което в превод от гръцки означава „укрепва“ или „укрепващ здравето на децата“. И като детепазител Св. Стилиан се изобразява, държащ в прегръдката си младенец.На този ден имен ден празнуват: Стилиан, Стилян, Стилиана, Стиляна.
Честито на именниците!
Св. Стилиан е роден и живял в периода между 400 и 500 г. сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала покрай южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си утроба, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него вече се проявявали изключителните дарове на свят живот.
След като се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз момент нататък никаква земна мисъл, никакъв помисъл за нещо материално не можели вече да го отдалечат от вярата и молитвата.
Така много години св. Стилиан преживял в отшелничество.
Но дошло време, когато Бог пожелал да въздигне Своя преподобен в образец на аскетичен живот, да го изяви като стълб на въздържанието и да блесне този Негов светилник по целия свят. Разчула се славата му надлъж и нашир.
Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, зче ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан.
Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога.
Така живял и така прославял Името Божие св. Стилиан и сам бил прославен от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока старост, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, за да си отпочине от дълговременните трудове, лишения и суровост на аскетичния живот.pravoslavieto.com
- Днес и черният петък в САЩ ( Black Friday)
Денят след Деня на благодарността, който е възприет за начало на коледния пазар.
На този ден обикновено се предлага намаление на цените на стоките и чувствителните към изгодата американци започват лудо пазаруване. Много работодатели отчитат интереса на своите подчинени и дават свободен ден на служителите във фирмата.
Магазините се надпреварват в предлагането на по-изгодни намаления и се стремят да отворят врати рано – в полунощ 1,2,3 часа. Почти всички са отворили до 5 часа сутринта. Уловката е че всеки магазин разполага с определено количество бройки от даден продукт на такава цена. И като се изчерпа – няма повече. Затова хората ходят сутринта по пижами да пазаруват – така е в местните репотажи по телевизия всяка година. Няма да е изключение и днешния ден въпреки отрицателните температури – при нас в Чикаго е -6 градуса.
Няма съмнение, че и тази година магазините ще реализират рекордни приходи. - Румънците имат какво да научат от българитe
Защо България е далеч по-привлекателна от Румъния, къде е най-евтино да се возиш на такси, кои са 10-те причини, които карат човек да се влюби в Пампорово – около тези въпроси се въртят БГ-темите в чуждите медии днес.
„Българите ни дават уроци по данъчна администрация“, пише днес румънският вестник Адевърул. Изданието се позовава на анализ на агенция Ройтерс, в който се посочва, че България е привлякла до момента около 2.500 компании от Румъния. Докато румънците прилагат принципа „хвани фирмата и й вземи парите“, българите са си дали сметка, че е по-практично да взимаш по-малко, но от повече фирми, коментира вестникът. Изданието отбелязва няколко причини, поради които предприемачите биха предпочели да открият фирма в България, а не в Румъния: данъчното бреме там е по-ниско, бюрокрацията е по-малко, разходите за работна ръка са по-ниски. Същевременно цените на имотите и наемите са почти на половината на тези в Румъния, а минималният капитал за откриване на фирма е символичен – само 1 евро, посочва Адевърул.Сайтът за икономически новини от Балканите balkans.com припомня данни от доклад на британската компания BMI за икономическите процеси в България, чийто основен акцент е върху търговията на дребно. От него става ясно, че потребителските разходи на глава от населението се очаква да се увеличат от 4,062 щатски долара годишно през 2011 на 4.852 щатски долара през 2014. Ключов фактор за този растеж ще бъдат увеличаващите се доходи на домакинствата и желанието на българите да се възползват от възможностите за избор по отношение на цените, предлагани от чуждестранни и местни вериги.
Сайтът на германската телевизия N-tv помества днес статия под заглавие „От Балканите в германските бордеи”. От нея научаваме, че голяма част от жените и момичетата, принудени да проституират в Германия, са български и румънски ромки. Точният им брой е неизвестен, знае се само, че проституиращите са предимно млади жени, като възрастовата граница пада все по-надолу. Темата коментира и вестник Нойес Дойчланд.
Италианският портал donna.tiscali.it посочва днес, че Италия е на второ място в класацията за най-старо население в Европа. Първенец в това отношение е Германия, а на трето и четвърто място се нареждат Гърция и България. Местата са разпределени според процентното съотношение „брой възрастни – брой деца“.
От испанския сайт еcoticias.com нaучаваме, че през 2006 година 27-те членки на ЕС плюс още четири европейски страни са произвели 3 милиона тона боклуци, като 3 на сто от тях са опасни. Между 2003 и 2008 количеството на отпадъците е нараснало в 27 европейски страни, а в осем е спаднало. Най-големият спад е отчетен в България и Испания, посочва сайтът.
Порталът bio-markt.info отбелязва, че през 2009 година оборотът от продажбите на био-продукти в България се е повишил със 100 процента в сравнение с 2008. За 2010 се очаква отново 100-процентно нарастване. А сайтът balkans.com информира, че пазарът на био-стоки в България е доминиран от вносни продукти.
Испанските сайтова finanzas.com и spanish.peopledaily.com пишат днес, че наскоро край Ихтиман е била завършена фотоволтаичната електроцентрала „Бетапарк“, финансирана от китайски фирми.Този проект на стойност 5 милиона евро е поставил началото на мащабни китайски инвестиции в сектора на възобновяемите енергийни източници, посочват изданията.
Руският сайт ratanews.ru изрежда на читателите си 10 причини, които могат да накарат човек да се влюби в Пампорово. Според легендите точно в родопските земи Орфей е възхвалявал с песните си красотата на Евридика. А именно в Родопите е и прекрасният курорт Пампорово. Някои от предимствата му са дългият ски-сезон /от декември та чак до май/ и 4-те трасета специално за начинаещи и деца, четем в ratanews.ru.Друг руски сайт – turist.ru – прави сравнение на цените на такситата в над 70 градове по света. Истински скъпо удоволствие е возенето на такси в Цюрих, където за три километра клиентът плаща между 18,18 и 24,4 щатски долара. Най-евтино е в Делхи – между 0,90 и 1,58 долара. В София за три километра таксиджиите искат между 3,57 и 7 долара. Подобни са тарифите в Москва и Рио де Жанейро.
Австрийският сайт news.at информира, че във Виена е било задържано 4-членно българско семейство, специализирало се в джебчийство. Най-младият обирджия бил едва 10-годишен. Българите се разхождали из Коледния базар в австрийската столица и използвали стълпновението на хората, за да бъркат по чантите и джобовете им. Сайтът предупреждава: „Пазете се! Сега е сезонът на джебчиите!“
Обобщение по публикации в медиите на Дойче Веле - Блъсканица и опашки при отварянето на първите магазини от хранителната верига „Лидл”
Огромни опашки и блъсканица, незапомнени от времената на социализма и купонната система, се образуваха преди отварянето на първия за България магазин от голяма верига „Лидл” в София. Няколко стотин души чакаха пред вратите още в ранни зори.
Веригата отваря общо четири обекта в столицата – в Илинден /бул. „ Сливница”, ж. к. „Захарна фабрика”, Връбница, Искър и Подуяне. Първият от тях беше открит лично от кмета на София Йорданка Фандъкова.
Частни охранители и дузина полицаи охраняваха събитието. Въпреки това в момента на официалното отваряне се разрази истински екшън, в който нервите на някои не издържаха. Хората бързаха, за да не изпуснат огромните намаления на хранителни стоки. Банани, краставици и олио бяха сред най-предпочитаните стоки.По-възрастните клиенти от опашката коментираха, че не са се били така за хранителни продукти от времето на социализма.
Пострадали за щастие нямаше.
София /КРОСС/ - Днес 25 ноември е Св. Клемент
Днес Светата Православна църква чества Свети Климент архиепископ Охридски и Св. свещеномъченик Климент-трети епископ Римски
Именници днес са Климент и Климентина.
Св. свещеномъченик Климент, Папа Римски бил римлянин от знатен род. Служител на ап. Петър в Рим и от него бил поставен за епископ на града. Автор е на първото християнско съчинение “Послание до коринтяните”. Изпратен на заточение в Херсон, от император Траян където намерил смъртта си. Св. братя Кирил и Методий по чудо открили мощите на св.Климент в морето и ги отнесли в Рим. Древната църква “Св.Климент” във Вечния град била съградена върху основите на дома на мъченика. В нея били поставени мощите на св.Климент. В нея през 869 г. погребали и славянския псветител св.Кирил Филосов автор на “Слово за пренасяне на мощите на св.Климент Римски”.
На сащия ден се отбелязва паметта на Св Климент Охридски – най-известния ученик на св.Кирил Философ. Придружавал двамата братя в мисията им в Моравия, Панноия и Рим.
Учениците му били над 3500 , църквите и манастирите построени от него- много. Починал на 27 юли 916 г. в основания от него манастир “Св.Пантелеймон” където е гробът му.Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
pravoslavieto.com
- 10/11/24
- 10/11/24
- Сакрални гласове от България
Осем от най-добрите артист-хористи на Държавна опера Варна представят с изключителен успех православни песнопения пред италианската публика, по време на Умбрийския международен филмов фестивал „Народи и религии“ през ноември т.г. Във фестивалната програма и прес материалите те присъстват с определението Сакрални гласове от България, съобщават от варненската опера.Людмил Петров, Камен Николов, Милен Митев, Росен Рангелов, Анатолий Романов, Димитър Ряхов, Мирослав Великов и Владислав Владимиров изнасят специална концертна програма с ортодоксална музика в заключителната вечер на фестивала, веднага след прожектирането на българския документален филм „Преводачката“. Филмът на завършилия режисура в Италия Теди Москов за жената, която превежда творби от италианската филмова класика във филмотечното кино „Одеон“ цели 40 години по времето на соца, без да може да посети нито веднъж Италия, развълнува силно публиката в град Терни. Още повече, че героинята на филма се среща, благодарение на Теди Москов, най-сетне на живо с емблематичните филмови сюжети и лично с двама от италианските режисьори на филмите от своята младост. Православните песнопения и красивите български гласове повишават още повече емоционалния градус и българския акцент в последното фестивално събитие. Хористите на Държавна опера Варна са извикани 2 пъти на бис, получават специални похвали от организаторите на фестивала, от висши църковни сановници, критици, българи, живеещи в Италия и от цялата публика. Не липсват покани за следващи гостувания. Изживяването да бъдем посрещнати по такъв начин не къде да е, а в Италия, музикалната Мека, е невероятно, разказва Людмил Петров.
Хоровата формация от Държавна опера Варна има още две, не по-малко интригуващи срещи с ценители на ортодоксалното пеене. В катедралата „Св. Лоренцо“ в Перуджа варненските хористи участват в католическо богослужение, водено лично от архиепископа на Перуджа, като изпълняват „Отче наш“, „Господи, помилуй“, „Господи, тебе поем“ и други християнски песнопения, включени в месата. За пръв път в богослужебната практика на Перуджа и в историята на Умбрийския филмов фестивал се случва католическият и православният канон да бъдат обединени, следвайки съвременното икуменическо разбиране за общото духовно послание на двете християнски църкви.
Специално е отношението към българите в Асизи, където през 1930 г. българският Цар Борис Трети се венчава по католически ритуал за Принцеса Йоанна Савойска. Eдна от улиците на Асизи носи името Йоана Българска, любимия си град тя избира за свой последен дом още приживе. Впечатлени от историческия контекст и респекта към тях, като представители на България и българското изкуство, варненските артисти се вдъхновняват за най-доброто си концертно изпълнение. Съвършената акустика в Църквата на монасите капуцини „Дева Мария на ангелите“, в която се е молила и Царица Йоанна, остава най-трайният им спомен от цялото турне.
Рим, Италия /КРОСС/ - САЩ не виждат стратегия в инцидента на Корейския полуостров
САЩ смятат, че артилерийското нападение на КНДР срещу южнокорейския остров Йонпьон е изолирано действие, а не част от по-мащабна кампания, съобщиха от американския Държавен департамент, цитирани от „Ройтерс“.
Говорител на департамента добави, че САЩ очакват Китай да използва влиянието си, за да спрат провокативното поведение на Северна Корея . Според него Пекин може да играе „водеща“ роля за успокояване на ситуацията.
Вашингтон, САЩ /КРОСС/Още на 23 ноември представители на Южна Корея признаха, че артилерийската стрелба по остров Йенпхедо може би е провокиран от учебните ракетни стрелби, провеждани в района, съобщава Ройтерс. „Ние действително провеждахме учебно изстрелване на ракети, но те бяха насочени на запад. На север не е изстреляна нито една ракета“, са заявили южнокорейските представители.Същевременно стана ясно, че спешното заседание на Съвета за Сигурност на ООН по въпроса на южнокорейския конфликт ще бъде свикано в рамките на ден- два.
Сеул, Ю.Корея /КРОСС/
- Днес е Св. великомъченица Екатерина
24 ноември е денят на света великомъченица Екатерина – покровителка на майките
Именници: Екатерина, Катерина, Катя и ТинаНа същия ден се чества и Св. великомъченик Меркурий – войник, скитянин. За вярата Христова пострада в III век при император Деций (249-251 г.).
У нас празника се свързва с това, че тя е покровителка на майките. Жените приготвят пресни питки и намазани с мед ги раздават на близки хора -за предпазване от болести, за здраве и благополучие.Св. великомъченица Екатерина – от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й – християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.
Св. Екатерина е била чудно хубава и изключително мъдра девойка. Красивата Екатерина не искала и да чуе за брак – тя имала своя небесен Годеник.
Когато в Александрия пристигнал беззаконният цар Максимиан – гонител на християните. И събрал народа на своя езически празник. Когато започнало жертвоприношението в храма, Екатерина смело се явила пред него и изобличила лъжливите му идоли.
Поразен от знанията и, той организирал диспут с неговите философи.
С думи на философи и поети Екатерина оспорвала лъжливостта на езическите богове. Накрая разказала за живота и смъртта на Исуса Христа.
Езическият жрец слушал удивен и се признал за победен. Другите се отказали да продължават спора.
Екатерина така разгневила императора, че била хвърлена в тъмница, където била подложена на жестоки мъчения. Дълго лежала в затвора светата мъченица.
Веднъж, когато императора отсъствал от града, Августа, неговата жена с помощта на Порфирий, един императорски приятел и стотник се срещнала с девойката. Разговаряла с нея за страха от мъчения, за християнските писания.Екатерина й обяснила Христовото учение. Заедно с царицата думите й слушали Порфирий и войниците, които ги пазели. Всички те повярвали в Христа и се простили с девойката.Когато императорът се върнал, всичко започнало отначало – обещания и заплахи, прелъстителни думи и ужасни мъчения. Яростта му се насочила към царицата. Заповядал да я обезглавят.Порфирий и повярвалите войници погребали честното тяло на императрицата и признали на царя, че и те са християни. Всички били наказани със смърт. За последен път императорът се опитал да вразуми Екатерина да приеме неговите богове, но усилията му били напразни.Царят заповядал да я предадат на смърт.Всички плачели и жалели за Екатерина. Войник отсякъл главата на светата девойка. Това станало около 305г. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.
Когато светите и мощи били открити там, вярващи издигнали великолепен манастир.
Честито на имениците днес!
- 10/11/23
- Откриха тест на смъртта. Българите най-застрашени
Вече всеки човек може да узнае колко ще живее, дали ще боледува или ще е свеж и бодър до края на дните си. Учените съставиха генетичен тест, който може да определи дали даден човек ще доживее до 100 години.
Тестът гарантира точност на прогнозата до 77 % и е уникално постижение на медицината, категорични са експертите от Бостънския университет, които са в основата на революционното откритие.Тайната на вълшебния тест е в изследването на гените. При откриване на специфични гени или тяхната липса, определя дали дадени пациенти за застрашени от патология, дали ги заплашва ранна смърт и пр.
Учените са сравнили генетичен материал, взет от над хиляда души, които вече са празнували стогодишен юбилей. У нито един не са открити гени, които да насочват към определени болести.Сензационните резултати от теста били известни още преди 6 месеца, но екипът решил да ги обнародва чак сега, за да се постигне още по-голяма прецизност. Първоначално спецовете хвърлили бомбата в научните среди, че е възможно на 100% да се познае кой колко и как ще живее. След продължителни проверки обаче се установило, че точността е 77 %, което при всички случаи е потресаващ резултат.
„Разбира се бихме искали да сме абсолютно точни в прогнозите, но засега и 77% са върхово постижение. Всеки човек има право още докато е млад да узнае какви сюрпризи му готвят неговите гени. Мисля, че ако ви кажат още в началото на жизнения път какво да очаквате в бъдеще, ще можете да съобразите начина си на живот, да се погрижите за здравето си без лекарства и вълшебни диети. Днес много хора не вярват в житейската перспектива, а някои млади дори считат, че животът свършва след 40 години. Това въобще не е вярно”, отбелязва проф. Паола Себастияни.
Българите са консервативни и ако знаят какви болести ги очакват „на старини”, биха живяли природосъобразно, щяха да ограничат вредните храни и лошите си навици, коментира доц. Мария Симеонова. Според нея революционното откритие на бостънските учени ще промени начина на живот на милиони хора по света, които ще започнат да се съобразяват с реалностите, а не да разчитат единствено на съдбата, случайността и късмета.
428 българи са прехвърлили 100-годишна възраст. От тях 154 са мъже, а 274 жени. Въпреки че по-малко от една трета от населението живее на село, повече от половината столетници – 221, са далеч от многолюдните селища и мръсния въздух в градовете. 14 801 са българите на възраст от 90 до 94 г. Други 3186 са мъже и жени между 95 и 99 г. Това показват данните на НСИ от лятото на 2010 г.
За м. г. средната очаквана продължителност на живота у нас е 73,4 г. и леко е нараснала в сравнение с предходните години.
При мъжете тя е 69,9 г., а при жените – 77,1 г. В сравнение с останалите страни от ЕС продължителността на живота у нас е доста под средната. Според данните на Евростат средностатистическият европеец живее с 6 г. повече от нашенеца.
Източник: http://frognews.bg/
- СЗО: 1 млрд души не могат да си позволят здравни грижи
Eдин милиард души не могат да си позволят здравни грижи, а повече от 100 милиона души изпадат в бедност всяка година, поради заболяване или „катастрофални“ сметки за медицински грижи, съобщиха от Световната здравна организация (СЗО).
„За мнозина здравните грижи не съществуват, а за други просто не са достъпни. Когато не са достъпни, това означава, че или не ги използваш или имаш сериозни финансови затруднения“, заяви Дейвид Евънс, отговарящ за здравното финансиране на СЗО. „Необходимостта от здравно финансиране никога не е била по-голяма на фона на забавения икономически растеж, болестите и застаряването на населението, което се нуждае от повече грижи за хронични заболявания. Всеки трябва да има достъп до здравни услуги и никой не трябва да изпитва финансови затруднения за това, заявиха от СЗО. Над 100 милиона души годишно изпадат в бедност, заради „катастрофални разходи“. Около 1 милиард души в света не могат да си позволят здравни грижи. Въпреки че най-бедните страни са най-засегнати, докладът на организацията посочва, че богатите нации също имат проблеми със здравеопазването. Експертите цитираха проучване на Харвардския университет от 2007 г, според което медицинските сметки са допринесли за фалита на 62% от семействата. „Това просто не е приемливо. И не само е неприемливо, но и не е необходимо, тъй като може да се направи нещо за разрешаването на въпроса“, призоваха от СЗО. /АФП
Женева / Швейцария/BGNES
- Лекарство за монархията – Уилям и Кейт
Британската монархия дълго време „боледуваше“. Аристократичният принцип имаше спешната нужда от ремонт, а кралското семейство – от свежа кръв. Ето, че сега монархията е на път към обновление.
Британските коментари за събитието на седмицата, годежа на по-следващия престолонаследник Уилям Уиндзор с Кейт Мидълтън, приличат на експертизи за вярното лекарство за един болен пациент – монархията. Народът все още е привързан към кралството, своята най-стара и достолепна институция. Но не от вчера съществуват опасения дали тази институция има бъдеще и колко ще издържи тя отвъд житейската граница на сегашната кралица.
Чарлз не е особено популярен
Принц Чарлз, престолонаследникът, изглежда не беше най-добрият отговор. За бъдещия Чарлз ІІІ беше и е почти невъзможно да се профилира в сянката на своята уважавана майка Елизабет ІІ. Той прави, разбира се, всичко по силите си, току-що например публикува книга, озаглавена „Хармония“, с текстове по теми като био-земеделието, алтернативната медицина, архитектурата и екологията. Само че никой не би се осмелил да каже, че той е популярен. Най-голямата пречка на Чарлз: обърканият му живот.
Най-голямата му пречка се корени в объркания му личен живот. Преди почти 30 години, посред най-мрачната следвоенна рецесия, кралската фамилия инсценира една приказна сватба – апотеоза на Чарлз и Даяна, който се оказа обаче измамната фасада на една голяма илюзия. Оттогава се рони престижът на британската монархия.
Днес, с една дума, е необходимо обновление. Аристократическият принцип се нуждае от спешен ремонт, кралското семейство – от свежа кръв. Откъде, ако не от буржоазията? В лицето на Кейт Мидълтън Англия изживява важна цезура в своята династична история, тъй като за пръв път от над 300 години насам в държавното семейство влиза една представителка на буржоазната средна класа. Нормалността на Кейт се покрива с естествеността на годеника й, който няма нищо общо със сковаността на Уиндзор. Никакви задни мисли не накърняват романса на двамата млади, които отдавна живеят заедно, без някой да се възмущава от това. Така изглежда мечтата, от която британската монархия черпи сили за устойчивостта си.
Същинската тайна на монархията
От друга страна това е потвърждение за същинската тайна на съществуващата от над хиляда години английска монархия – способността й периодически да се преражда. Консерватизъм и реформизъм, традиция и обновление образуват едно цяло, в съответствие със старата мъдрост: да бъдеш консерватор не означава да се вкопчиш в онова, което е било вчера, а да живееш с това, което е вечно.
С годежа на Уилям и Кейт, критиците от ляво, които жадуват за република Британия, се оказват лишени от един важен аргумент: че с растящото си отчуждение от народа монархията била надживяла самата себе си. Очертава се точно обратното, и британците – независимо от непосредствената перспектива за един Чарлз ІІІ – могат отново да се чувстват единни със своята монархия.
Дойче Веле/www.dw-world.de
- Презервативът вече не е грях
Истинска малка сензация! Папа Бенедикт ХVІ за първи път разрешава „в отделни случаи“ употребата на презервативи. Под „отделни случаи“ се разбират усилията за намаляване на опасността от заразяване със СПИН.Папата пише за презервативи, а църквата му потъва в учудено мълчание. Нито един епископ или кардинал не желае да коментира или обяснява думите на папата. Само говорителят на Ватикана, Федерико Ломбарди, полага усилия за деескалация в дълго, писмено комюнике: позицията на главата на Римо-католическата църква не означавала революционен поврат. Бенедикт ХVІ не променял учението на църквата и, разбира се, не разглеждал презервативите като „истински и морални разрешения на проблема СПИН“. И въпреки това малката вратичка, открехната от Бенедикт ХVІ, изглежда като революция пред лицето на строгата забрана, проповядвана десетилетия наред от Ватикана.
„Очовечаване“ на сексуалността
„Църквата и сексуалността са все още щекотлива тема и подобни думи още никога не са били изричани така точно и конкретно“ – казва човекът, изтръгнал от папата въпросните думи. Журналистът Петер Зеевалд бе получил през лятото възможността да интервюира подробно папата. От интервюто произлиза книгата „Светлината на света“, която ще бъде представена утре, на 23 ноември, и в която папата открито отвръща на лични, църковно-политически и теологически въпроси. Включително и на въпроса дали Католическата църква е принципно против употребата на презервативи. Журналистът Зеевалд преразказва отговора на папата така:„Той казва, че презервативите не са разрешението, че съсредоточаването на вниманието върху тях представлява банализиране на сексуалността и че позицията на църквата по въпроса остава всъщност непроменена.“ Всъщност. Но в отделни случаи употребата на презервативи, например за да се намали опасността от заразяване, би могла да бъде първата стъпка към една по-различно изживявана, по-човечна сексуалност – така казва Бенедикт буквално в разговора си с Петер Зеевалд. И използва като пример случая с един проституиращ мъж, който използва презерватив и по този начин отново развива съзнанието, че „не всичко е позволено и че човек не може да прави всичко, което си поиска“.
Църквата се доближава до живота
Смяната на курса е явна. През 2009 г. папа Бенедикт, отправяйки се към Африка, заяви: „Проблемът СПИН не може да се разреши с раздаването на презервативи. Тяхната употреба дори задълбочава проблема“. Това изказване хвърли сянка върху африканската му обиколка, мнозина го разкритикуваха като безотговорен и отдалечен от реалността. И действително: в много африкански региони с висока степен на серопозитивност Католическата църква раздава презервативи.Когато сега папата освен въздържанието и брачната вярност назовава презервативите по изключение като „възможност за превенция на СПИН“, той поне донякъде свързва църковното учение с действителността, казва Петер Зеевалд и допълва: „Папата не е кой да е в църквата, думите му имат тежест и тук той прави едно уточнение, което е желателно и сигурно ще срещне голямо одобрение както в самата църква, така и извън нея.
Дойче Веле/ www.dw-world.de
- Световен ден на телевизията – 21 ноември
Отбелязва се от 1996 г. с резолюция 51/205 на Общото събрание на ООН от 17 декември 1996 г. в чест на първия Световен телевизионен форум в Ню Йорк, САЩ (21 ноември 1996).
.През март 1998 г. Генералната Асамблея на ООН провъзгласява 21 ноември за Световен Ден на Телевизията (World Television Day). На всички държави е предложено да отбелязват този ден като си обменят телевизионни програми посветени на проблематики като мирът, безопасността, икономическото и социалното развитие и разширяването на културния обмен.
Макар и самият празник да не се отбелязва толкова отдавна, историята на телевизията е започнала преди около 80 години. Първите експерименти с използването на електронни лъчи за предаване и приемане на изображения на определени разстояния започват още в началото на 20-те години на ХХ век в САЩ, Япония и Съветския Съюз.
През 1933 г. американският инженер от руски произход Владимир Зворикин успява да изобрети катодната тръба, която и до днес се явява главна част на повечето телевизори. Благодарение на откритието на Зворикин през 1936 г. започват редовни телевизионни програми във Великобритания и Германия, а през 1941 г. и в САЩ.
Но чак през 50-те години на ХХ век телевизията получава масово разпространение в Европа. В повечето развиващи се държави държавните и частните телевизионни компании са възникнали още по-късно – през 60-те – началото на 70-те години на ХХ век.
На държавите е предложено да отбелязват този ден, като обменят телевизионни програми, посветени на проблемите на мира, сигурността, икономическото и социалното развитие и разширяване на културния обмен.
- Бахыт Кенжеев: “Волшебству научиться нельзя!”
В прошлом номере газеты „Реклама“ была опубликована подборка стихов поэта Бахыта Кенжеева. 4 декабря Бахыт Шкуруллаевич будет гостем Литературного салона Аллы Дехтяр.Краткая справка. Бахыт Шкуруллаевич Кенжеев родился в Чимкенте. С трех лет жил в Москве. Закончил химический факультет МГУ. Дебютировал как поэт в коллективном сборнике “Ленинские горы: Стихи поэтов МГУ”. Публикуется с 1972 года. Первая книга стихов двадцать лет пролежала в архивах Союза писателей Казахстана и была издана только в 1996 году. В начале семидесятых Кенжеев становится одним из учредителей поэтической группы “Московское время”. С 1982 года живет в Канаде, с 2009 года – в США. Член русского ПЕН-клуба. (По материалам Википедии.)
Мой разговор с Бахытом Кенжеевым начался с вопроса о самоидентификации.
– Одно интервью с вами начиналось словами: “Казахский поэт из Канады”. Прочитав это, я как-то внутренне вздрогнул, потому что всегда считал вас русским поэтом, а из какой страны – уже не так важно. А кем вы сами себя считаете?
– Несколько лет назад я работал в Вашингтоне и задал себе этот вопрос. Я – казах по национальности, русский писатель, работаю на Международную организацию. Кто я такой? Я и сам не знаю, честно говоря. Я очень люблю свое казахское происхождение и не очень ценю свой статус русского писателя. Вот и все.
– Вы согласны с утверждением, что настоящая родина поэта – литература?
– И да, и нет. Конечно, родина любого писателя – язык, на котором он пишет. Но всякий писатель тоже человек. Если бы меня поселили где-нибудь в Лаосе, не думаю, что мне бы это понравилось.
– Поэтом можно стать, или поэтами рождаются?
– И рождаются, и становятся. Есть такое понятие в математике и логике – необходимое и достаточное условие. Талант – это условие необходимое, но недостаточное. Кроме него нужны еще дисциплина, какое-то формальное мастерство и так далее. Бывали гениальные поэты, которые так и не реализовались. Либо им усидчивости не хватило, либо они очень рано ушли из жизни по причине расстроенных нервов.
– С чего начался ваш интерес к поэзии?
– Мне всегда очень нравилось читать стихи. Это было красиво, гармонично, чудесно. Простые слова, а так хитро поставлены; звуки повторяются, а потом вдруг из них выскакивает замечательный смысл… Я еще в школе начал немного пописывать. Ранние стихи были очень смешные. А потом я решил, что могу и всерьез этим заняться. Это было более сорока лет назад.
– Вы были участником поэтической группы “Московское время”. Может ли поэт быть членом какой-то группы, союза, объединения? Мне всегда казалось, что поэт – это величина самодостаточная…
– По поводу “Московского времени” раздавалось довольно много недоуменных вопросов, в том числе и похожих на ваши. Реальность была совершенно другой. Мой соратник по “Московскому времени” и сосед по Нью-Йорку Алеша Цветков любит, шутя, говорить о том, что о существовании “Московского времени” узнал только после того, как уехал в Америку. Это была дружеская компания в составе пяти человек.
– Давайте назовем их: Александр Сопровский, Алексей Цветков, Сергей Гандлевский…
– Александр Казинцев.
– Который потом примкнул к “Нашему современнику”?
– Да, совершенно верно. Он сейчас заместитель главного редактора журнала “Наш современник”, что продолжает вызывать у меня какое-то “священное” недоумение.
– Ушел в русофильство…
– …и стихов больше не пишет. Но тем не менее он играл очень активную роль в нашем кружке и писал очень неплохие стихи… Мы дружили, разделяли основные взгляды на поэзию, стремились к свободе и примерно одинаково не любили Советскую власть. На этом “клее” и был замешан наш союз. Сейчас все удивляются: какое же это объединение, если все писали по-разному? Но ведь из одной и той же земли растут разные деревья! Может вырасти пальма, может вырасти береза, а земля одна и та же. Вот роль этой земли, роль этой питательной среды для нас всех играла высокая русская литература, в том числе поэзия.
– Манифеста у вас никакого не было?
– Нет, манифеста не было. Мы выпускали машинописные альманахи, я проводил семинары, мы встречались, читали и обсуждали стихи. Все это было совершенно замечательно, хотя и редко выходило за пределы московских кухонь.
– Было еще одно, что вас объединяло, – любовь к Мандельштаму. Я прав?
– И да, и нет. Мне кажется, сейчас, по прошествии времени ясно, что этот поэт для нас наиболее важен. Хотя нет… Не знаю… Для меня – точно. Саша Сопровский, к сожалению, давно умер. Уж скоро двадцать лет. Он ценил Мандельштама, конечно, но не молился на него, как на икону. Гандлевский, мне кажется, больше любит Набокова, Ходасевича, Георгия Иванова… Алеша Цветков очень любит Заболоцкого. Заболоцкий для него, мне кажется, важнее Мандельштама. Хотя нет, подождите. Я клевещу на Цветкова. Он недавно в одном интервью сказал: “Мандельштам настолько велик, что занимает чуть ли не все первые три места в русской поэзии XX века”.
– Что, в общем-то правда. А чем вам близок Мандельштам?
– Я ему завидую. (Смеется.) Это поэт невероятной гениальности. Он сравним, мне кажется, с такими людьми, как Шекспир, Данте, Пушкин. К сожалению, это стали понимать много лет спустя после его смерти, но сейчас с этим никто не спорит. Про его некоторые стихи я могу сказать, что человек такого написать не мог. Это, видимо, ему кто-то диктовал, а он послушно водил пером. Во Владивостоке я видел очень симпатичный памятник Мандельштаму. Его два раза крали, а сейчас поставили на охраняемой территории. Мандельштам стоит и любуется городом. И в Москве теперь есть памятник Мандельштаму и даже, кажется, улица Мандельштама в Воронеже.
– “Это какая улица? Улица Мандельштама. Что за фамилия чертова – Как ее не вывертывай, Криво звучит, а не прямо…”
– Совершенно верно, пророчество Мандельштама сбылось.
– Можно ли назвать Мандельштама вашим поэтическим учителем?
– Не совсем. Меня совсем недавно в Интернете шпуняли за то, что я назвал Мандельштама атеистом. Но я не считаю, что атеизм – ругательство. Мандельштам не чувствовал нужды в Боге. Я думаю, может быть, потому, что он был сам такой гениальный. Я – человек верующий. Это – принципиальная разница. Приходится все время вступать в разборки с верховным существом, все время обижаться на него. Или, наоборот, он на меня обижается. Я думаю, что Мандельштам был человеком гораздо более самодостаточным, чем все остальные. Чему у Мандельштама учиться? Волшебству? Но волшебству научиться нельзя!.. Я очень многим ему обязан. Например, тому, что он дал мне представление, каким чистым и проницательным может быть человек. Я бы назвал этот дар волшебной проницательностью. Мандельштам творил свой собственный мир, чище и прекраснее, чем наш, несмотря на весь свой трагизм. Я очень рекомендую читателям вашей газеты обратиться как-нибудь к томику Мандельштама. Действует лучше любого лекарства. Как молитва.
– Кого бы еще вы назвали вашими поэтическими предшественниками?
– Я могу назвать замечательных поэтов Заболоцкого, Иванова, Ходасевича. Был чудесный, рано умерший ленинградский поэт Константин Вагинов. Хрустальный, чистый поэт. Вот везение: умер от туберкулеза в 1931 году! А не умер бы – так расстреляли бы, как всех остальных его друзей… Я Игоря Северянина очень люблю.
– Это неожиданно. А как вы относитесь к Пастернаку?
– С большим уважением и иногда даже с любовью. У него есть хорошие, даже прекрасные стихи. Пастернак – это чудесное явление. Он понятный, доступный поэт. Он выполняет благороднейшую роль по приобщению к поэзии широкого круга читателей. Его ведь читают гораздо больше, чем Мандельштама и Заболоцкого вместе взятых! А мостик к поэзии прилагается.
– Кто из современных поэтов останется в истории литературы через сто лет?
– Вот если бы у нас сейчас был 1837 год и вы бы спросили об этом у среднего читателя, он бы обязательно назвал Бенедиктова!
– Неужели не вспомнил бы Александра Сергеевича?
– Может быть, упомянул бы, но Бенедиктова назвал бы обязательно… Пушкина бы вспомнили мало людей, потому что к тридцать седьмому году считалось, что он совершенно исписался и никому не интересен… А Тютчева бы не вспомнил никто!.. Не знаю. Боюсь называть. Начнутся обиды, обвинения… Я пристрастен. Мои любимые поэты из моего поколения – Цветков и Гандлевский. Уж они-то точно останутся через сто лет. Есть еще один интересный поэт Борис Херсонский, тоже человек моего поколения, хотя мы познакомились совсем недавно… Нынешняя поэзия богата на имена. Очень много мусора, но ведь его всегда было много.
– Вы считаете, что кризиса в поэзии сегодня нет?
– В поэзии есть кризис в другом смысле. Поэзия все больше превращается в бесплатное занятие. При Советской власти существовали такие редчайшие исключения, как порядочные поэты, которые тем не менее ухитрялись какими-то путями проникнуть в Союз писателей в качестве лазутчиков и как-то были пригреты. Они жили более-менее спокойной литературной жизнью. А сегодня кормиться со стихов никак не получается. Но, может быть, так и надо?.. Я когда-то в интервью пошутил, что получать деньги за стихи все равно, что девушке получать деньги за любовь. Это же и так приятно!
– Вы еще где-то сказали, что поэзия не для стадионов. Но мы же помним времена, когда поэзия собирала стадионы!
– Поэзия для прикроватной тумбочки. Когда захочется немного поговорить с Богом через поэзию, через поэтов… Они помогают, особенно хорошие поэты. Больше помогают, чем сериалы.
– Роберт Крафт спросил у Стравинского: “Для кого вы сочиняете музыку?” Стравинский ответил: “Для себя и гипотетического alter ego”. Для кого пишет стихи поэт Бахыт Кенжеев?
– Пишу я для себя, хотя это, во-первых, попахивает кокетством, а во-вторых, не совсем правда. Я не могу не писать. Когда стихотворение написано, я испытываю чувство радости, и мне хочется поделиться написанным с читателями. Каков мой читатель? Это человек, который любит поэзию и понимает всякие “прибамбасы”, которые я вставляю в стихи. Это как с музыкой и живописью. Для того, чтобы понять симфонию, надо быть музыкально грамотным человеком. А мой читатель должен быть литературно грамотным, должен понимать, что такое метафора, ирония… Я стараюсь “упаковать” как можно больше информации в ограниченное пространство стихотворения. Бог знает, хорошо ли это. Многие считают, что наоборот, надо писать очень просто. Я не знаю.
– Помните, у Пастернака: “Нельзя не впасть к концу, как в ересь, в неслыханную простоту”. У вас все наоборот. Со временем ваши стихи становятся все более философскими.
– Правильно, и точно так же было у Осипа Эмильевича. Пастернаковская фраза годна для него самого. На самом деле, ранний Пастернак, которого часто считают очень сложным поэтом, поэт очень простой, но очень косноязычный. Он еще не научился писать просто. Где-то году в тридцать пятом он уже научился это делать и сказал, что не любит своего стиля до 1921 года. А уж в конце жизни стал впадать “в неслыханную простоту”. Дай ему Бог. Это не мой путь. Там, где поэзия поддается пересказу, там, как говорил Мандельштам, “простыни не смяты, там поэзия, так сказать, не ночевала”. Мой идеал – стихи, которые не поддаются пересказу. Только в таком случае реализуется функция поэтического языка: выражать то, чего нельзя выразить другими способами. Может быть, я не прав. Есть примеры стихов очень простых. Помните “Красные помидоры кушайте без меня” Чичибабина? “Кончусь, останусь жив ли, – чем зарастет провал? В Игоревом Путивле выгорела трава. Школьные коридоры тихие, не звенят… Красные помидоры кушайте без меня. Как я дожил до прозы с горькою головой? Вечером на допросы водит меня конвой. Лестницы, коридоры, хитрые письмена… Красные помидоры кушайте без меня.” Гениальные стихи. С виду совсем простые, но так только на первый взгляд кажется. На самом деле в этих шестнадцати строчках невероятные физические бездны. Борис Чичибабин – еще один из моих любимых поэтов.
– Как вы сочиняете? “Из какого сора растут стихи?”
– Не знаю. Это какой-то мистический, загадочный процесс. Приходит вдруг какая-нибудь строчка. Ты ее вертишь в голове, думаешь, куда ее девать, что с ней делать? Иногда она забывается, иногда на следующий день приходит снова, на третий день опять и, как комар, жужжит над ухом. Потом выясняется, что эта строчка тянет за собой другую, другая – третью, третья – четвертую. Потом глядишь – вдруг рождаются контуры третьей строфы будущего стихотворения, потом – второй, потом понимаешь, что всю первую строфу можно выбросить. Оказывается, это была просто “первая ласточка”. Потом как-то это все пишется, оформляется, рассылается по друзьям.
– Это правда, что, начиная стихотворение, вы часто не знаете, чем его закончить? Слово рождает слово?
– Я никогда не знаю, о чем будет стихотворение, как оно будет написано и зачем. Ничего не знаю. Как у героя набоковского романа “Дар” Годунова-Чердынцева. Набоков описывает процесс сочинения стихов своего героя. Годунов-Чердынцев обкатал все строчки, к утру написал стихи, прочел, к своему собственному изумлению увидел в них какой-то смысл и одобрил… (Смеется.) Когда начинается стихотворение, оно уже само себе хозяин. Иной раз бывает даже так, что ты пишешь какое-нибудь слово, а потом вдруг видишь, что логика стиха требует замены его на противоположное. Не белое, а черное; не злой, а добрый… Что такое стихотворение? Это сгустки смысла, которые человеческий разум вытаскивает из потусторонних миров, и живут они потом сами по себе… Искусство – вещь мистическая. Никогда не знаешь, кто тобой водит. Иногда выясняется, что стихи получились совсем плохие. Приходится их выбрасывать.
– Не жалко? Вы легко расстаетесь с ненужными строфами? Над рукописями не трясетесь?
– (Смеется.) В компьютере-то есть, конечно, все выброшенное, но так – нет. Раньше было гораздо больше плохих строчек, чем сейчас, потому что и писал больше. Но, к сожалению, выбрасывать приходится. Читаю неудачную вещь и думаю: “Ну как же можно быть настолько бездарным?!” Бывает такое, бывает…
– Слово мстит?
– Конечно. Об этом писал Тарковский: “Слово только оболочка, Пленка жребиев людских, На тебя любая строчка Точит нож в стихах твоих”. Не надо никогда пророчить себе смерть. Не дай Бог, сбудется. Вообще, пророчить ничего не надо. Слишком многочисленны примеры стихотворных пророчеств, особенно касательно самого себя и ближайших людей. Конечно, я побаиваюсь. Тут какая-то мистическая сила есть. С другой стороны, если уж что-то диктует, то, значит, так надо. Что делать? От судьбы не убежишь.
– Вы как-то написали такие строчки: “Как и другие романтические штампы, Слова “изгнание”, “бессонница”, “тоска” Я забываю под огнем настольной лампы, покуда заполночь играю в дурака с самим собой…”. По-вашему, изгнание и тоска – это романтические штампы?
– Конечно. Это стихи тридцатилетней давности, когда я приехал в Канаду и очень горевал по утрате всех своих родных и друзей. Изгнание, как состояние, и тоска, как человеческое чувство, несомненно, существуют. Но сами эти слова уже настолько затерты, что их упоминать в стихах просто нельзя. Только в ироническом плане. Ну какие мы изгнанники? А если я изгнанник, то говорить об этом вслух просто неприлично. Изгнанник, тоска – это очень высокие слова. А мы люди простые, простые советские ребята, которые вступали в комсомол, ездили в стройотряды… Какое там изгнание, какая тоска? Так писать – дурной тон. Вот слово “бессонница” я, может быть, зря там упомянул. Оно не такое стертое. Но тоже… Вот у меня бессонница – ах, какой я тонкий, романтический, замечательный!.. Жизнь, на самом деле, намного серьезнее и проще, чем все эти слова. В другом месте в той же книжке у меня есть полушуточные стихи по поводу изгнания, которые заканчиваются так: “Литература? Ты мерзавка! Тебя я с Берией сравню! Твое коварство, как удавка, Поэтов душит на корню! Из-за тебя и слезы в горле, И обстоятельства бледней, Из-за тебя меня поперли С любимой родины моей!” Вот слово “поперли” мне нравится гораздо больше, чем слово “изгнание”.
– Пафос сразу снижается…
– А при низком пафосе иной раз можно достичь гораздо большего, чем при пафосе высоком.
– Как вам пишется на английском языке?
– Это был проект, который уже завершен. В порядке эксперимента я написал стихотворений тридцать по-английски и не знаю, как к ним относиться. Просто не знаю. Мои читатели разделились на две группы: одним они очень нравятся, другим – нет. Это как бы не мои стихи. Английский я знаю прилично, но не так хорошо, как русский, поэтому до уровня цитатности далеко. Мои английские стихи ближе к лапидарному тексту. Правда, это общий прием для всей американской поэзии. Она тоже не цитатна – она повествовательна и близка к лапидарному тексту… Мне интересна более широкая реакция публики. Поглядим! Во всяком случае, это было очень интересно. Есть вещи, которые я не могу выразить в стихах на русском языке. Раньше в таких случаях я писал прозу. А вот сейчас решил развлечься стихами по-английски.
– Кстати о прозе. Говоря о прозаических произведениях поэтов, часто проскальзывает такая формулировка: “Проза поэта”. Мне кажется, в этом слышится что-то неполноценное. Есть, мол, настоящая проза, а это так, проза поэта… Что значит проза для вас – продолжение поэзии или то, что не скажешь в поэтической форме?
– Второе. Проза – то, что не укладывается в стихи. По поводу моей прозы злополучной, которая так и не принесла мне большой известности, одна моя приятельница сказала: “Бахыт, твоя проза гораздо лучше, чем общественное мнение о ней, но тебе никогда не простят того, что ее написал Бахыт Кенжеев. Если бы ты выпустил ее под псевдонимом, у нее была бы совершенно другая судьба”. Ну что поделать? Уже поздно.
– Вам нравится Нью-Йорк?
– Монреаль был единственным городом в Канаде, в котором я с удовольствием мог бы жить и жил. Так и Нью-Йорк – наверное, единственный город в Соединенных Штатах, в котором мне настолько нравится, что я здесь с удовольствием живу… Уже полтора года. Вот разговариваю сейчас с вами и из окошка смотрю на Нью-Йоркский университет. И Чикаго мне очень нравится. Чикаго – замечательный город с точки зрения архитектуры и ритма жизни. Пожалуй, второй после Нью-Йорка.
– В каком формате пройдет ваша встреча с читателями?
– Формат будет очень стандартный. Два отделения минут по тридцать пять – сорок каждое. Читать буду новые стихи. Если понравятся, почитаю еще. Вопросы-ответы – сколько угодно и с большим удовольствием. Буду рад встретиться с любителями поэзии!
Nota bene! Встреча с Бахытом Кенжеевым состоится 4 декабря 2010 года в 6 часов вечера в Литературном салоне Аллы Дехтяр по адресу: Photography by Yakov Studio, 310 Melvin Drive Unit 15, Northbrook, IL 60062. Справки по телефону – 773-275-0934.
Сергей Элькин,
