Home » Избрано

Уикилийкс разплака Вашингтон, но не и американците

2010.11.30 Един коментар
Spread the love

Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Темата за разкритията на сайта Wikileaks има толкова подточки, че няма как да бъдат изчерпани с прочита им в една отделна статия. Ето ви още една.

Провокират заглавията, в които (с основание) се твърди, че е показано истинското лице на американската дипломация. Но тук нещо дълбоко познато от миналото ме кара да добавя малко разсъждения.

Не е вярно, че по време на комунизма България е била напълно изолирана от Запада. Промъкваше се музика (повече нелегално), но и най-официално, тържествено дори дефилираха филми, книги и преводни материали от западния печат.

Някои от тези автентични произведения си бяха на световно ниво, макар и често “леко фризирани” като за целите на комунистическата пропаганда. Но общото между тях, ако не броим напълно “безобидните“ в идеологическо отношение ( като да речем някакви детски филмчета), беше “социалната ангажираност”.

Какво говоря – каква ти “социална ангажираност”! Та те направо громяха тежката действителност в капиталистическия свят. Имаше цели школи в изкуството на Запад, като италианският “неореализъм” в киното, които буквално (в епохата на черно-бялото кино) черно на бяло изобличаваха италианския капитализъм. И съответно се въртяха по кината у нас, а после и от екраните на монополната телевизия.

Смели образци на критици на статуквото на Запад ни се демонстрираха непрекъснато. Най-ярки сред тях бяха самите холивудски произведения, сред които вече съм споменавал “Апокалипсис сега” с мрачно обрисуваната картина на лудостта на виетнамската война.

Нещо подобно важеше и за някои истински шедьоври на Холивуд, като “Кръстникът” (гледайте го и днес, ще ви прозвучи, десетилетия по-късно, напълно съвременно дори като изразни средства), “Ловецът на елени”, “Полет над кукувиче гнездо” и т.н.

Пропагандата у нас беше много горда с находката си да громи врага с неговите си камъни, подбирайки най-едрите между тях, като съответно ги шлифоваше (и “Апокалипсис” и “Кръстникът” бяха силно орязани, естествено). Само глупостта на комунистическото самодоволство, която в крайна сметка го закопа, не можеше да проумее обратния ефект от демонстрирането на тази творческа свободолюбивост.

Хората у нас гледаха, цъкаха с език и със социалистическите си глави, колкото и да бяха увредени от барабанния бой на комунистическото индоктриниране, си задаваха тайно въпроса дали пък “там” е толкова зле, при положение че е позволено да се каже истината – колкото и да е болезнена тя за управляващите.

Нещо подобно се случва и в момента когато един защитен механизъм на демокрацията се задейства и хвърля предизвикателство на самата система в самите САЩ. Голяма радост настава в главите на всички, които и без това са убедени колко загниващи са САЩ и какви лицемери са техните управляващи.

За разлика от кои, питам аз, защото нямаме информация за никоя друга разобличена тайна дипломатическа преписка, но можем да се досетим за главното: едва ли е цвете за мирисане също така френската, турската, руската, китайската и т.н., но едва ли някога ще помиришем нещо от тази съкровищница на клюки.

Заглавията за “истинското лице”, изобличено сега от разкритията на Уикилийкс обаче могат да звучат и така: “Демокрацията в САЩ показа истинското си лице”. Защото зашлеви най-силната държава в света. Направи го публично.

За нищожна част от дързостта подобни неща да бъдат извадени на показ в повече от половината свят репресивните апарати на държавата биха унищожили физически “престъпниците”.

Въпросните “престъпници”, ако изобщо пробият с публикациите си в медиите (дори и в интернет!), посмъртно не биха си показали физиономиите. Знам го от опита си с интервюирането на хора във връзка с книгата ми “Президент на РъБъ”, които се страхуваха буквално за живота си от разкритията за президента Първанов и предпочитаха да не бъдат споменавани поименно.

Най-смелите от тях все пак обещаха, че ако “стане нещо” ще свидетелстват в съда на моя страна, ако им се гарантира съответният статут от правосъдието.

Точно в най-мракобесните държави по света сега пътешестват избрани извадки от разкритията на Уикилийкс, за да се докаже пропагандно чрез тях колко гаден е Големият американски сатана, който явно е и достатъчно глупав да не обезглавява на мига онези, които са посегнали на държавните му тайни.

А в същото време режимите, които злорадстват над американското дипломатическо нещастие в момента, не допускат дори международни инспекции на свои инсталации, камо ли пък собствени журналисти да се ровят в разни държавни тайни и публично да ги оповестяват.

Разбираемо е, че властите в САЩ, Париж и другаде ронят сега сълзи заради щетите, които фасадата им понася от разкритията. Техните заклеймяващи изявления валят в световния информационен поток и го пълнят с обвинения в безотговорност на онези, които изнасят данните на показ. Те просто са длъжни да го направят.

Обаче в същото време свободните хора в свободните общества никак не са ужасени. Те искат да знаят как ги управляват, смятат, че имат право на информация и със сигурност не са толкова притеснени от “разпадането на държавността” заради показаните кирливи ризи.

Така че, вместо да плачем и ние в хора на опечалените на чуждите гробища, би трябвало да си зададен въпроса “къде сме ние” в тази координатна система на противоборството между бюрокрацията и свободолюбието.

Понеже става дума за плач, боя се, че отговорът на този въпрос е плачевен.

http://ivo.bg/

One Comment »

  • Мариана said:

    Обама назначи специалист да разследва изтичането в „Укилийкс”
    Белият дом назначи експерт, който ще разработи защита срещу възможното изтичане на информация в бъдеще. Това е Ръсел Тревърс, експерт срещу борбата с тероризма. В неговите задължения влиза разследването на каналите, по които е станало скандалното изтичане на информация на дипломатически материали, публикувани от „Уикилийкс\" и провеждането на необходимите реформи, за да бъде защитена секретната информация в бъдеще.
    Вашингтон, САЩ /КРОСС/ 02 декември 2010

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.