Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература, политика »

[28 мар. 2013 | No Comment | ]

Отново да си дрънка: “Гарантирано…”
Да пуска в новините лаф след лаф.
А стадото – безжалостно обирано,
на кредит да задържа своя гняв.

Авторски страници, литература »

[26 мар. 2013 | No Comment | ]

За всичките думи, които нощем редя, а все ми се струват малко.
За нещата, които искам да извърша за теб, а все не мога и не успявам.
За всичко, за времето, което забързано отминава.
Как искам до теб да вървя, да те гледам искряща под лъчи от вътрешно слънце.
За мъничкото, което ме топли, което в сърцето си съм стаил.
Някъде там в безкрая ръцете ти усещам – двама сме с тебе. Любов и мъка, радост и тъгa – за всичко, някъде и някога.

Избрано, литература »

[25 мар. 2013 | No Comment | ]

Ето го истинското лице на тези радетели на свободния пазар и „малкото” държава. Те желаят пълна и неограничена от закони свобода за себе си, те желаят бизнес анархия, но когато вие пожелаете същото за себе си, ви обявяват за терористи, анархисти и врагове на държавата и искат тя да ви постави извън закона и да ви унищожи. Те желаят държавата да им служи и да изпълнява техните желания, а не тези на обществото.

Авторски страници, литература »

[17 мар. 2013 | No Comment | ]

След като ми предоставиха БГ гражданство, аз се установих в едно китно село Мамульово и там хората ме посрещнаха много тържествено: с хляб, сол и музика; такъв бил обичаят – и ме настаниха в една малко поизоставена къща, която после реставрирах. Изобщо много мили хора. Веднага ме избраха за почетен гражданин, тоест – селянин – и организираха в моя чест всенародно веселие с ядене, пиене и надпиване. Аз като стар гуляйджия, веднага се включих в мероприятието, но бързо отпаднах от борбата. Оказа се, че тези хора пият като истински юнаци и разреждат мастиката с мента – една отровна смес, на която викат коктейл „Облак”; пиеш и падаш под масата. Имаше и една друга такава смес, на която викат „Боздуган”. Наистина като изгълтах няколко чаши ме тресна в главата.

Авторски страници, литература »

[15 мар. 2013 | No Comment | ]

Каквото и да кажеш, ще ти простя, това не е правилно, защото прошката отдалечава най-много хората от сърцето ти. Залъгваш се – този ще изтърпи всичко, което направя, но не е така, мила, не е така. Аз помня, когато хората мислеха, че ще умра, когато докторът беше казал на баща ми – не мога да ви обещая нищо, а човекът от съседното легло в болничната стая се обадил „Купете му ковчег“ – баща ми, който е корав мъж, който е направен едновременно от камък и слънце, рекъл „Добре“. Но ти не каза „Добре“, ти дойде – аз съм бил без свяст, аз съм си тръгнал и още малко оставало съвсем да затворя пръстта след себе си. Ти си ми давала тая отвара от змийско мляко – аз го зная, това е едно жълто цвете, горчив плевел. Като млад баща ми, който беше повече камък и съвсем малко слънце, ме караше да копая и да очиствам градината от змийското мляко.

Авторски страници, литература »

[14 мар. 2013 | No Comment | ]

Фантазии за пътеката на кошутата, скрила тайно и пазеща своето.
Хиляди години през вековете и странстващи фантазиите в необятното, откъдето сме произлезли.
Жаждата в тялото – караща човека да търси оазиса на своето изкупление.
Грехът и падението, но силата Божия, помагаща ни да се изправим и отново да погледнем.

Избрано, литература »

[14 мар. 2013 | No Comment | ]

Eдна древна индийска легенда разказва за ненадминат в съвършенството и мъдростта си индуски монах, който от младини бил посветил целия си живот на една-единствена цел – тази да разбере смисъла на човешкия живот.

Когато навършил осемдесет години, ненадейно, разхождайки се в гората, той срещнал Създателя си, Който му се явил във вид на скромно облечен белобрад старец. Индусът веднага разбрал, че пред него стои не кой да е, а Творецът на всичко. Без да се колебае нито миг, той веднага попитал…

Е-Списание, литература »

[13 мар. 2013 | No Comment | ]

Издателство “Жанет 45” е пуснало на книжния пазар новата стихосбирка на Пейчо Кънев „Уиски в тенекиена кутия”.
Стихотворения на Пейчо Кънев са публикувани в над осемстотин литературни издания, сред които: Poetry Quarterly, Evergreen Review, Hawaii Review, Cordite Poetry Review, Sheepshead Review, The Coachella Review, Two Thirds North, Sierra Nevada Review, The Cleveland Review и други.

Авторски страници, литература »

[13 мар. 2013 | No Comment | ]

Беше една от онези тихи и спокойни привечери в края на лятото. Слънцето залязваше и меката му портокалова светлина обливаше града. По фасадите на сградите, витрините на магазините и по големите прозорци играеха златисти и медночервени отблясъци. Настъпваше последният час от деня, когато постепенно всичко се потапяше в мастилен здрач и очертанията на сградите, дърветата и хората сякаш се стопяваха в него. Антон вървеше по една от главните улици на града между луксозните магазини. Не бързаше, искаше напълно да се наслади на спокойната привечер, изпълнена с красиви млади жени, които бавно и плавно минаваха покрай него със загадъчните си усмивки и с дискретните аромати на скъпите си парфюми. Той обичаше тези часове в последните летни дни, когато всички си отдъхваха от горещината, от ослепителната слънчева светлина, а прохладният полъх докосваше лицата им като крило на птица.

Авторски страници, литература »

[11 мар. 2013 | One Comment | ]

Импулсивно подкарах към родния си град. Той се разстилаше в безкрайната Добруджанска шир, тих, провинциален и много, много скъп за мен. Там бяха старите ми приятели, спомените от младостта ми и мама. Като самотен стрък дива трева, тя се олюляваше под напора на годините, зимите и болките, събрани в един тъй дълъг и тъй кратък човешки живот. Натиснах здраво газта и колата зафуча зарадвана, че можем да потеглим изобщо нанякъде.

Авторски страници, литература »

[10 мар. 2013 | No Comment | ]

Видя ме бабичката и пита: “Свърши ли, чедо, работа?”. “Да, бабо, ама не можах да ги донеса, че са тежки. Донесох само перушината”. “Нищо чедо, дедо ти ще иде да ги прибере, а ти седни да си допиеш пиенето. Нали си ми младоженец. Ех, милото на баба…”
Седнах аз до булката, а тя ми напълни чашата до ръба. Беше горда с мен, защото пред цялата сватбарска дружина се показах работлив и отзивчив.
– И после какво стана? – запита нетърпелив Киро.
– Ами какво стана… Стана така, че умрях от срам пред всички.