Home » Archive

Articles in the литература Category

Избрано, литература »

[3 май 2013 | No Comment | ]

Всяка истина в болка горчи.
И болейки – до ужас разкъсва.
Но напомня Голгота с лъчи,
че единствено в смърт се възкръсва.

Авторски страници, литература »

[25 апр. 2013 | No Comment | ]

И там, сам в полето – слънчогледите и те ми нашепват, дивно е. Обричам се цял, и в сърце, и в душа.
Нашепвайте ми, о, вие макове алени, посоките на света сякаш нищо са.
И на севера вечният лед ми нашепва – свирят ветровете, поглъщат ме, отдалеч ме примамват.
И планините изкачвам, без умора стигам до синевата – и тя ми нашепва: лети, лети!
И слизам долу, отново докосват ме пеперуди, прашец красота по рамото. И пак, и пак мигове от шепот.

Избрано, литература »

[24 апр. 2013 | No Comment | ]

Не съм примрял за блудкави скандали.
Звезди не припознавам от екран.
Азис и 100 кила не са ми дали
посоката на вечния ми блян.

Избрано, литература, политика »

[22 апр. 2013 | No Comment | ]

Истината такава, каквато можеше да бъде.

Авторски страници, литература »

[21 апр. 2013 | No Comment | ]

Стихосбирката на Георги Ангелов „Ненамерени хроники”- ИК „Хермес”, Пловдив, 2013 г., продължава оправдания интерес на автора към историята като извор на изстрадани поуки за човечеството на всички времена. Историческите факти могат да бъдат изкривявани, крити или покривани с розов пласт боя. Но истинността им – митологизирана реалност – е винаги с корени в човешкото съзнание. Оглежда се в него и днес и ще пази случилото се за безкрайното бъдеще. Дори ако хорският мравуняк, в момент на ядрено умопомрачение, реши да се самоунищожи.

Авторски страници, литература »

[20 апр. 2013 | No Comment | ]

Да те виждам – Само туй желая.
Утрините светли в моята душа.
Красотата ти да ме докосва.
Да те виждам – Пролетта.
Разцъфват в мен – Светове.
Живота сякаш друг е – Необходимост…

Авторски страници, литература »

[20 апр. 2013 | 2 коментара | ]

Вратата ще ти тръшне. Ослепял.
Безроден скот сред лъскави говеда.
Че в болката на бащината жал
не е възможно сляпо да прогледа…

Авторски страници, литература »

[18 апр. 2013 | No Comment | ]

Жени – мъже! Мъже – жени! Живот?
Народът ни това ли заслужава?
По дяволите гражданство и род,
когато имаш мащеха държава!

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[17 апр. 2013 | No Comment | ]

Съдбата на Бояджиев не е по-различна от тази на други наши дипломати след политическия вододел през 50-те години от ХХ в. Връщайки се в България, почти сигурно те са щели да бъдат осъдени на различни срокове затвор, или нещо още по-лошо. Това води до разбираем негативизъм в оценките им за новата власт. Защото всяка власт идва със своите апологети и своите отрицатели.
В „Подлистници” – „Бодили”, списвани от Христо Бояджиев, заглавия като „За българските камбани и сребърният дискус”, „Два портрета”, „Розовият пакет с българска слава”, „Дядо Петко се би някога за Матушка Русия”, „Тютюн” – Мишеморка”, „Свободата иска и Екзарха, и Караджата”, „Източният въпрос някога и сега“, са загубили отдавна разбира се политическата си актуалност. Разказите пък са повече „снимки” на конкретни наблюдения, спомени за мили български празници или напразни опити да се впишат в реалната бразилска действителност, за да оцелеят: „Изненадата”, „Модернизирано земеделие”, „На теферич”, „Новата карта”, „В църковната градина”, „Пътуване”, „Занаят”. Но действителна художествена дарба откриваме в лириката на Бояджиев, дори само заради която той не трябва да бъде забравен.

Авторски страници, литература »

[14 апр. 2013 | 6 коментара | ]

Ръждивите мъже
съвсем не са железни,
макар да притежават
нерви от стомана.
За себе си
нарядко са полезни,
за обществото –
вечни бели врани.

Авторски страници, литература »

[14 апр. 2013 | One Comment | ]

Повикаха ме от рецепцията на хотела. Отидох да видя кой прекъсва творческото ми вдъхновение. Гледам цял отбор непознати. Оказаха се екип на Гинес. Започнаха да щракат с фотоапарати, насочиха камери, микрофони. От цялата патардия разбрах, че ми връчват някакъв сертификат. Попитах ги какво става, с какво съм заслужил вниманието им. Ето отговорът:
– Г-н Зартов, чухме за вашия протест срещу корумпираната правосъдна система в България. След като внимателно проучихме и анализирахме фактите, Вие се оказахте достоен да Ви впишем в книгата на Гинес. Вие, г-н Зартов, сте единственият обвинен и осъден управител на частна фирма в целия свят за присвояване и безстопанственост, като при това не само, че не е правена ревизия на фирмата, а на всички три инстанции прокурори и съдии отказват да направят такава. На всичкото отгоре вещите лица на единствената направена от обвинението „експертиза” заявяват, че няма липси. Наши юристи внимателно провериха дали някъде другаде по света има подобен на Вашия случай. ЧЕСТИТО, г-н Зартов, Вие сте единствен!