Home » Archive

Articles in the литература Category

Избрано, литература »

[22 февр. 2012 | No Comment | ]

В началото Боже Саваодовски създава небето и земята и казва: „Нека биде светлина и нека изникне земјата со зеленило!”. Речено-сторено. Светът вече е налице и започва историята на дните му. Тази история първоначално се развива криво-ляво добре. Не след дълго обаче тлеещи латентни тенденции довеждат до кризата в град Вавилон (старото име на Битоля), където нещата се объркват така, че хората се разделят на такива, които заявяват, че са македонци, и на инакви, които не признават, че са македонци. Това принуждава Боже Саваодовски да коригира хода на историята, като затрие всички, които твърдят, че не са македонци…

Избрано, литература »

[10 февр. 2012 | No Comment | ]

Разказ от Иво Сиромахов

Авторски страници, литература »

[9 февр. 2012 | No Comment | ]

Разказ от Любомир Николов

Като войник служех в едно секретно поделение. Няма да кажа кое, не ме питайте. Секретно е. Ротното куче имаше проказа. Всички имахме алергии, чешехме се по цял ден. Поделението беше на един хълм с лош вятър. За да сложат ракетите бяха разровили старо гробище. Нищо не бе наред…

Авторски страници, Избрано, литература »

[21 ян. 2012 | No Comment | ]

Разказ от  Вили Димова
…Тръгнахме през нощта. Пътувахме с влак. Беше тъмно и студено. Толкова беше студено, че можехме да правим ледени фигурки с дъха си.
Спряхме на малка гаричка. Трябваше да изчакаме друг влак, за да продължим нататък. Наближаваше утрото. Вътре в гаричката беше топло. Огънят пръскаше светлина чак до вратата. В стаята нямаше никой. Беше така чисто и уютно, че ми се прииска да се сгуша до прозореца. Първите слънчеви лъчи пробягаха по върховете на елите, наблизо бе връх Българка. Полите на планината стигаха чак дотук и сякаш гората бе …

Избрано, литература »

[15 ян. 2012 | No Comment | ]

Щом обичаш, всичко е истинско
и ти е под ръка:
слънчоглед,
обърнат на изток,
вливаща се в море река.

Авторски страници, Избрано, литература »

[14 ян. 2012 | No Comment | ]

I was roaming the basements near the Arts Academy, looking for David. From the depths of smelly holes pretending to be shops, chubby saleswomen shrugged me off. “Oh, David isn’t here. Nobody has seen him since that woman butchered his canvasses.”, said one. “Who knows, he may even be dead”, opinionated another. Nobody knew a thing.

Авторски страници, литература »

[12 ян. 2012 | No Comment | ]

Епископ Алехандро Молина пристигна в София, възхити се на силуета на Витоша, опита местната кухня, преспа в канцеларията си няколко нощи, посетен от дребни духове, предлагащи ефимерни изкушения и бързо разбра, че това вероятно ще е най-трудното му назначение. Искаше да се отърси от тежестта на годините и търсеше бъдещето си по върховете на катедралите…

Разказ от Любомир Николов

In English, Избрано, литература »

[21 дек. 2011 | No Comment | ]

By Miroslav Penkov

I was born just twenty years after we got rid of the Turks. 1898. So yes, this makes me seventy-one. And yes, I’m grumpy. I’m mean. I smell like all old men do. I am a walking pain, hips, shoulders, knees and elbows. I lie awake at night. I call my daughter by my grandson’s name and I remember the day I met my wife much better than yesterday, or today. August 2, I think. 1969. Last night I pissed my bed and who knows what joy tonight will bring? I am in no way original or new. Although I might be jealous of a man who’s sixty years dead.

Е-Списание, литература »

[23 авг. 2010 | No Comment | ]

Разказ от Алекс Болдин
.
Рожденото му име бе Димитър. В повечето случаи го знаеха като Мито или го наричаха с колоритното име Чаровникът. Той разбира се не си знаеше прякора и когато случайно го чуеше не можеше да се досети за кого ставаше на въпрос.
Беше интересна личност, винаги ухилена с една чаровна усмивка от почернели, изпочупени, кариесни зъби, добре брадясал, постоянно захапал димяща цигара. Носеше синя, избеляла от слънцето бейзболна шапка със стърчаща назад бандажна опашка. На краката му се ширеха удобно полускъсани сандали нахлузени на босо. Бе обут с …