Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.

Фалшът е в двуизмерността на химерния живот, в който диктаторите бълбукат подводно, между тръстиките на законодателното си зловоние. Изпускат от време на време по някой мехур на повърхността, за да подскажат битието на своя организъм.
Те обаче искат да изглеждат такива, каквито не са. И, че съществува демокрация, каквато маскираха върху лицето на убитата от тях. Затова събориха мавзолея. За да изградят друг на негово място – с мумията на собственото си небитие. И турят железни управленски маски връз лицата на неподготвени, зависими и алчни хора, дето хал хабер си нямат на кой свят са изобщо в затвора на парите и на фалшивата си власт.

Те пристигнаха специално в Чикаго, за да се срещнат с българската творческа общност тук – писатели, поети, художници, музиканти и заедно да си поговорим за избора и завръщането, за състоянието на българската емиграция и литература в САЩ след 1989 г., както и да се презентира и в Чикаго поетичната книга на Людмила Калоянова „Анадромус“ и литературния обзор на Снежана Галчева „Като цвете в скалата“.

От името на 9 български сдружения в Р. Чехия, председателят на Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия е изпратил на 1 април т.г. писмо до новия български посланик в Прага, г-н Йордан Първанов. В писмото се казва: 
“На основание на стенограма от заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при НС на Р. България от 26 юли 2017 г., относно ползване на сградата, намираща се на ул. „Америцка“ 28 в гр. Прага, Р. Чехия, и в дух на коректност и лоялност към собственика на имота и запазването целостта на по-голямата част от българската общност в ЧР, независимо от водения спор, си позволявам да се обърна към Вас със следното предложение:
– Стартиране на конструктивни разговори, целящи достигане на съвместно Споразумение за оптималното използване на сградата от цялата българска общност в гр. Прага и страната, заедно с предлагането на правна форма за взаимоотношенията със собственика на обекта.”

Ще припомним, че много други държавни ръководители на Южна Корея често са завършвали земния си път след атентати или с присъди. А шестнадесетият президент на страната Но Му извършва живота си със самоубийство на 23 май 2009, скачайки от …

По случай Международния ден на детето, в началото на месец юни, САЛОН ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ в Чикаго ще представи чрез куклен театър “АРЛЕКИН” пиесата “МОРСКИ СЪН”, по мотиви от приказката “ПУК” на Валери Петров.
“Морски сън” е пиеса преди всичко за приятелството – невъзможно, но и неизбежно. Разбира се, тя е и за морето, както заглавието подсказва.

Беше чувал, а и от историята знаеше, че на тази зема допреди 150 години хората са били роби – изтезавани и принуждавани да работят в полза на други. Изнасилвания, убийства и продажби на хора не са били рядкост. И въпреки това, дори и тогава те са давали продукция, захранваща една трета от континента. И въпреки това, след освобождението на тези хора, каквито и експерименти да са правени последните 100 години, тази прекрасна земя продължаваше да се слави с най-ниската си работна заплата, в сравнение с другите райони, висока престъпност, ниска производителност и за съжаление – слабо развити модерни технологични центрове.

При проверка на 20.09.2018 г. в Имотния регистър, както и в Търговския регистър, се установи следното:
На дата 17.08.2017 г. Мария Красинова Цачева и Владимир Людмилов Цачев са апортирали свои имоти на стойност 1 839 800 лв. (един милион, осемстотин тридесет и девет хиляди и осемстотин лева) във фирма „ОКТОГОР БЛАСТИК“ АД с ЕИК 204691866 и десетки имоти.
Това е видно от Справка в Имотния регистър от дата 17.08.2017 г., No от дв. вх. р 53240, както и от справка в Имотния регистър на фирмата “Oктогор Бластик” АД.
Съветът на директорите е видно, че са фирми, собственост на дъщерята на Мария и Владимир ЦАЧЕВИ.

Тези хора нямат дори въображение да формулират нещо достоверно!
Нека пробутат подобно обяснение на дъщерята на мои приятели, която със съпруга си и двете си деца се мъчат да купят нормален (сиреч поне някакъв) апартамент.
Или да го кажат на сина на други мои приятели, който със съпругата и детето си са обречени още дълги години да са на свободен наем, защото цените на апартаментите без ВИП-асансьор са ненормални и непосилни за млади хора като тях.
А и двете млади семейства са претоварени от работа, трудят се на по няколко фронта, за да свързват двата края.

На 4 април 2019 г. почина ОГНЯН ЦЕКОВ, единственият останал жив член на ръководството като Секретар на Първото в България Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) с патрон ИЛИЯ МИНЕВ.
Идеалист – неспирен търсач на справедивост за хората, противник на всички партийни диктатури, репресиран от Държавна сигурност.

Това е история за древни времена. История от мрачното комунистическо минало, когато нямаше компютри, телефоните бяха глупави, часовниците тиктакаха, телевизорните имаха екрани с размер на айпад, а самите телевизори бяха с размер на халадилник. Халадилниците, както и телевизорите и телефоните, бяха лукс, колите рядкост, улиците празни, градинките зелени и свободното време безкрайно.
Предполагам, че поради всичко това, на нас, малчуганите от квартала, не ни оставаше нищо друго, освен да си играем един с друг…