.
Култовото съветско хумористично списание „Крокодил” винаги е стояло на стража на ценностите на комунистическия морал.
Нека се върнем назад и да погледнем към 1978-1980 година, когато пишещият тези редове завършваше средното си образование и сам рисуваше карикатури и пишеше разкази, които се надяваше да бъдат приети от редакцията на българския в. “Стършел”.
Не ги приеха, не заради качествата им, а защото ме упрекнаха, че се опитвам да поставя петно на социалистическия строй и изразявам съмнение в неговия морал. Всъщност, по това време аз бях наивен комсомолец и още не разбирах всички недостатъци на социализма, и не се чувствах негов разрушител.
Разглеждайки тогавашните картинки, виждам колко са актуални и към днешния ден и как днешният капитализъм поразително ми напомня на късния соц.
Вижте ги и Вие и решете сами дали социализмът не се саморазруши от собствените си недостатъци и собствения елит, който с течение на времето изплува отгоре, както екскременти?
Окрупняването на капитала на Запад и Изток днес, монополизмът и политкоректността водят и капитализма по същия път. И ако си спомним Брежнев, над когото всички се надсмивахме, то Джо Байдън е още по-жалка картинка, Путин си е усигурил управление до 2036 година, а Ердоган и Си – доживотно. Приятно разглеждане на картинките, каращи ни да се замислим не само за миналото.
Петър Стаматов
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
На 4 юни 1922 г. излиза първото седмично сатирично приложение към в. „Рабочий” (по-късно „Рабочая газета”) на 16 страници, което първоначално носи същото име като вестника, а от 13-ия брой започва да се нарича „Крокодил”.
В „Крокодил“ са публикувани Демян Бедни, Владимир Маяковски, Валентин Катаев, Иля Илф, Евгений Петров и много други известни писатели.
.
.
Поздравления! Искаше ми се да се заям за нещо, но не намерих за какво. Иначе, навремето и аз четях „Стършел“ (за разлика от „Работническо дело“ и подобни), но предишният ми смях днес се превръща в сардонична гримаса…