Източник: informativno.eu
.
Забравих в кой филм беше, но много ясно си спомням сцената, в която героят – човек от миналото, дошъл в бъдещето, се изправи пред една витрина, пълна с телевизори. Докато се пулеше във витрината, неразбиращият нищо герой видя образа си едновременно на всичките монитори – видя се размножен десетки пъти. И абсолютно не знаеше какво се случва и кой всъщност е той.
Такова или подобно на него размножаване и клонингиране се наблюдава по екраните през тези последни дни преди заветната дата 8 юли.
Физиономии на Теменужки, на Деляни, на Насковци, на Папийонковци се сливат в едно – и каквото и да говорят тези уста с различни имена, изреченото е едно и също и отдавна няма значение.
За мен вече мултиплицираните уста и звуците, които издават, нямат никакво значение – не ги чувам.
Писал съм го поне сто пъти, но ще го напиша сто и първи път – всичко, което говорят пропагандаторите, ми прилича на простотиите, които ръсеше един старшина в казармата. Толкова глупости беше изрекъл от септември, когато влязох в казармата, докъм април-май следващата година, толкова мъки ми беше причинил, че накрая ми се отлепиха жиците и всичко ми стана смешно. Станах нещо като шперплат, като тенеке – безчувствена работа. И каквото и да направеше или кажеше тоя старшина, вече ми беше смешно – смешно, безразлично и нищо друго.
Вчера например някакви „злонамерени“ политически същества внасят вот на недоверие към правителството. Засякох, че за това „злонамерено деяние“ телевизиите отделиха точно трийсет секунди. А за смъртта на известен португалски футболист, който играе в Англия, лека му пръст на момчето и царство му небесно – бяха отделени пет-шест минути.
И аз не знаех какво всъщност сe е случило – дали наистина има вот на недоверие. И си мислех за едни големи ръждясали ножици, с които някаква невидима ръка от векове насам реже събития, личности, болки и оставя от нишката на живота и историята това, което е изгодно на ножицата. Така, както реже времето, тази жестока, ръждясала ножица реже живота ни. Безразлично й е дали изобщо ни има.
Какво може да направи човек след това? Или да се разтвори във въздуха и да изчезне, или да почне да се смее. Да се смее и по този начин да покаже на ножицата, че ръждата й вече е прекалено много и ръждясалите ножици все някой ден се разпадат.
Със смях, но и с тъга си представям как ще се чувстват хората пропагандатори, анимационните хора, размножените хора, политическите клонинги един ден, след като победи еврото. Как ще се чувстват един ден след победата? Вероятно ще се съберат или на брега на морето, или на брега на някоя голяма река и ще чакат изгрева. Ще го нарекат Джулая морнинг на Девети юли или Втория Джулай, или Джулая завинаги. И като гледат диска на слънцето, който излиза изпод земята, ще си го представят във вид на евромонета – красива, златна и всепобеждаваща.
И докато те плачат от умиление, шампанско и бира, ние ще се смеем, обаче ще сме с гръб към слънцето. Аз поне ще бъда с гръб към това слънце, защото вече имам перде на очите и трябва да ги щадя от пряка слънчева светлина.
Объркването е толкова голямо и толкова е пълен хаосът, че не си струва да се слуша нищо. Изведнъж, незнайно откъде в България се появиха различни победи. Ние станахме не цвете, а поляна за мирисане. И като разцъфтяха едни високи заплати, едни повишени пенсии по швейцарско правило, едни ниски цени и вибрации, едни красиви евробъднини, една икономика, изправила снага, едни демографски прирасти…
Нататък вече всичко е смях и „Божие умишление“, както уточняват Вазовите чичовци.
А вие кажете, дали е смешно или непоносимо, политически бандити да се представят за месии, безсловесни хубавици да пишат закони, нискостеблени създания да се мислят за вековни дъбове, плитки като локви същества да са с претенции за море – кажете това смешно ли е, тъжно ли е, безнадеждно ли е, или безобразно и безподобно. И кажете кога е възкръснал Хари Худини и как се е въплътил той в телевизии и пропагандатори, които правят така, че действителността изчезва и на нейно място се явява Райската градина. А не са ли възкръснали всъщност нашите Мистър Сенко и Астор, които можеха да си свалят главите и пак да остават живи?
.
.
