Добруджа почита паметта на жертвите от 1916-1918 г.

.

Горещите августовски дни за добруджанци са дни, в които признателните поколения отдават почит към своите деди – жертви на румънските репресии през 1916-1918 г.

През август 1916 г. между 35 000 и 40 000 добруджанци мирно население от Северна и Южна Добруджа (тогава във владение на кралство Румъния) – мъже, жени, деца и старци (българи, турци и други етноси, които не са румънски поданици) са откарани от румънските власти в концентрационни лагери в територии на Молдова, които в периода на тези събития са в румънско владение. Това става дни преди да започне войната на 1 септември 1916 г. между България и Румъния за връщане на Южна Добруджа, незаслужено отнета от България в резултат на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г.

„Откараните“ били подложени на тежък физически труд. Преспивали в землянки, изкопани в земята. Оскъдната храна, болестите и грубото отношение към тях са отнели живота на повечето от отвлечените. Мнозинството от починалите в концентрационните румънски лагери били заравяни в общи гробове и след това повърхността се заравнявала, за да не остане следа. Завърналите се по домовете си – по-малко от една трета, разказват за невероятно трудните условия за преживяване в лагерите. По редица причини за тези събития беше забравено да се говори. Дори историците, запознати с тези събития, избягват темата. Обикновените хора научиха за първи път за тези репресии от книгата на Радостин Мирков „Кървавата бразда на Добруджа“*, където е поставен и т. нар. Мартиролог (списък на мъченици) – списъците на част от репресираните, взети от архиви (българската страна никога не е получила пълен списък на „откараните“, а голяма част от тях нямат вече живи наследници, за да свидетелстват). Тези списъци, направени по имената на села от Южна и от Северна Добруджа, послужиха като упътване за наследниците на репресираните, които, от своя страна, станаха инициатори за поставяне на паметни плочи и мемориали с имена на откараните. Книгата на Радостин Мирков е първата книга след политическите промени в България, излязла през 2000-та година, която разкрива една историческа истина. В нея авторът ползва спомените на дядо си и други завърнали се „откарани“. Този исторически факт е признат от държавата в лицето на президента Георги Първанов, който на 23 август 2006 г. откри паметна плоча в гр. Каварна, заедно с тогавашния кмет Цонко Цонев. Изказването на президента завършва с думите:

„В Европа трябва да влезем със своята ясна идентичност. И това предполага на първо място да знаем, да помним историята си – така, както ни учеше Паисий… Дълбок поклон пред светлата памет на героите – мъченици на Добруджа!“

Съвременна България, членка на Европейски съюз от 2007 г., изправена пред предизвикателствата на новото време, търси верните пътища за мирно съвместно съществуване, но не „забравяйки“, а „осмисляйки“ историческите факти, съхранявайки своята идентичност, поддържайки жива паметта за своите деди, анализирайки историческите истини.

.

И тази година се проведоха редица възпоменателни събития, поставиха се цветя на паметните плочи, на които са изписани имената на жертвите – в гр. Шабла, с. Житен, гр. Балчик и други (над 20 селища имат мемориални знаци на живата памет).

Искам по-специално да се спра на възпоменателното тържество, проведено на 16 август 2023 г. в с. Житен, община Генерал Тошево, където се намира най-големият мемориал на „откараните“ – „Неовършаният харман“. През август 1916 г. от селото са откарани 66 жители на възраст от 12 до 72 години. Техни достойни наследници създават Инициативен комитет за събиране на средства и построяването на забележителна по архитектура и размери мемориална градина пред колонадата на Народно читалище „Христо Ботев“ – 1908 г. В мемориалния комплекс се намира паметник на Майка Добруджа, паметни плочи с имената на част от жертвите, стилизиран параклис. Мемориалът е построен със средства на частни дарители, финансовата подкрепа на община Генерал Тошево и други фирми и обществени организации. Първият етап от строителството тържествено е открит на 3 ноември 2009 г., а на 22 септември 2016 г. е отбелязано завършването на втория етап.

.

Забележителният мемориал е резултат на ентусиазма, труда и даренията на много хора. Сред тях се откроява ярко инж. Гено Генов, наследник на един на отвлечените в Молдова жители на с. Житен. Мемориаленият комплекс (снимки и видео можете да видите в „Галерия“ на сайта https://otkaranite.bg/) е място за поклонение и свидетелство за живата памет на признателните поколения и преклонение към хилядите мъченици на Майка Добруджа – мъже, жени, деца, старци – мирно население, превърнали се в невинни жертви на Първата световна война (1914-1918 г.).

На възпоменателното събитието в с. Житен тази година присъстваха кметът на Община Генерал Тошево Валентин Димитров и неговият екип, кметове и секретари на читалища от съседните села, официални гости от Шабла и Добрич, дарители и местни жители.

.

Тържеството откри кметът на с. Житен – Илия Добрев и даде думата първо на кмета на Община Генерал Тошево.

Панахида за отвлечените отслужи отец Тодор Тодоров. Последва минута мълчание.

В словото си Цветан Сашев – уредник към отдел „Нова и най-нова история“ в Регионален исторически музей – Добрич, спомена интересни исторически факти:

„На 15 август 1916 г. Министерството на вътрешните работи на Кралство Румъния съставя „Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности“. Една от целите на това разпореждане е да бъде нанесен удар върху българския етнически елемент в Южна Добруджа, който е преобладаващ, и чрез масови отвличания на най-будната част от населението да се разстрои икономическият и обществен живот на областта. Не е за пренебрегване и фактът, че се очаква в най-скоро време да започне военен конфликт между България и Румъния и именно Добруджа да бъде арена на бойните действия.
…въпреки сложната международна ситуация българската държава не забравя отвлечените през 1916 г. добруджанци. На 28 декември 1917 г. във Фокшани, между представители на Централните сили и Румъния е сключен договор относно завръщането на отвлечените добруджански жители по домовете им. Според подписания договор: „Румънското правителство позволява на намиращите се в Молдова бежанци и прогонени от окупирана Румъния да се завърнат по домовете си…“.

.

Поетесата и журналист Петранка Божкова завърши вълнуващото си слово с думите:

„Днес коленичим пред тяхната памет в знак на почит за неовършания харман, метафора на неизживения живот, покосен от безмилостното лице на войната. Вярвам, че този паметник в с. Житен, а и всички други мемориални паметни плочи и знаци – дело на признателните потомци, ще напомня на бъдните поколения за тях – хилядите отвлечени добруджанци, преживели пленническия ад или оставили завинаги костите си в чужда земя, под чуждо небе. Длъжни сме да помним, защото паметта е съвест, духовен компас, който ни показва пътя към утрешния ден.”

.

Възпоменателното тържество завърши с изпълнения на самодейните състави при народните читалища на селата Житен, Пчеларово, Зограф и Сноб.

И по християнски обичай гостоприемните домакини поканиха присъстващите в залата за срещи към читалището, където стилно подредени маси с погачи, хапки и вода поставиха последния акцент на добре организираното събитие.

Едно събитие, което ще се помни, което оставя усещането на изпълнен дълг към светлата памет на невинните жертви.

.

Текст и снимки:

Мария Добрева,

фондация „Вигория“

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Мирков, Радостин, „Кървавата бразда на Добруджа“, десето подобрено и разширено издание, изд. Фондация „Вигория“, 2019 г.

.